Р Е Ш Е Н И Е
№ 260553
гр. Силистра, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 605 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.Л.П. против „Енерго – Про Продажби” АД, в която ищецът твърди, че по искане на ответника в качеството му на взискател срещу него било образувано изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г. за общата сума от 2505,22 лв., включваща главница, лихви и разноски. За същото задължение срещу него се провело и предходно изпълнително производство – изп.д. № 103/2015 г. по описа на ДСИ при РС – С., по което последното изпълнително действие било предприето на 25.03.2015 г. Поради неизвършването на други изпълнителни действия това изпълнително производство било прекратено по силата на закона на 25.03.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а формално с акт на съдебния изпълнител – през м. октомври 2019 г. Счита, че подлежащото на принудително изпълнение задължение се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който срок започнал да тече след извършването на последното изпълнително действие по изп.д. № 103/2015 г. по описа на ДСИ при РС – С. (25.03.2015 г.) и завършил преди образуването на изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г.. Поради тези причини ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2505,22 лв. изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г. поради погасяване по давност на задължението за нейното заплащане. Претендира направените по делото разноски.
В писмения си отговор „Енерго – Про Продажби” АД изразява становище, че искът е неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че цитираните от ищеца изпълнителни производства били образувани по изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 428 от 03.02.2014 г. по ч.гр.д. № 227 по описа на СРС за 2014 г., за заплащане на сумата от 1071,55 лв., представляваща стойност на ел. енергия, консумирана в обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бойка войвода“, бл. 16, ап. 6, по фактури, издадени в периода от 14.11.2011 г. до 12.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2014 г. до окончателното ѝ плащане, обезщетение за забава за периода от 27.12.2011 г. до 17.01.2014 г. в размер на 170,26 лв. както и разноски по делото в размер на 125 лв. Счита, че вземанията по заповедта за изпълнение са съдебно признати такива, поради което срокът за тяхното погасяване по давност е петгодишен съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Твърди, че изп.д. № 103/2015 г. по описа на ДСИ при РС – С. било образувано с разпореждане на ДСИ от 23.03.2015 г. по молба на кредитора от 21.03.2015 г., чрез която било поискано цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и предприемане на редица изпълнителни действия – запор на трудово възнаграждение и на банкова сметка, ***, възбрана на имоти и др., които не били извършени поради липсата на активи от страна на ответника. С удостоверение за задължения от 16.04.2015 г. към изпълнителното производство се присъединила като взискател Държавата, а самото производство било прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 02.10.2019 г.
Изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Г. било образувано по молба на кредитора от 04.06.2020 г., с която било поискано предприемането на обезпечителни мерки и изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането му. Счита, че с оглед разрешението, дадено с Постановление № 3/1980 г. на ВС, отменено с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че давността за процесните вземания е била спряна от образуването на изп.д. № 103/2015 г. по описа на ДСИ при РС – С.до датата на постановяване на новото тълкувателно решение - 26.06.2015 г. Счита, че след това давността е била прекъсвана с молбата на взискателя от 04.06.2020 г. за прилагане на всички предвидени в ГПК изпълнителни способи и впоследствие с молба от 07.08.2020 г. за налагане на запор на вземания от рента и наемни правоотношения и за налагане на възбрана върху новооткрити недвижими имоти, собственост на ищеца, като счита, че не е необходимо изпълнителните действия да са били ефективни, в каквато насока черпи доводи от формулировката на чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Освен това счита, че по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето – ДВ бр. 44/2020 г. петгодишният давностен срок е удължен с още 67 дни. Поради тези причини счита, че към момента на подаване на исковата молба в съда петгодишния давностен срок не е изтекъл, а същевременно е на мнение, че след образуване на настоящото съдебно производство давност също не тече на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски, включително и такива за юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК.
От документите по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 227 по описа на СРС за 2014 г. се установява, че по реда на заповедното производство ответникът се снабдил със заповед за изпълнение срещу абоната си И.Л.П. за сумата от 1071,55 лв., представляваща стойност на ел. енергия, консумирана в обект, находящ се в гр. Силистра, ул. „Бойка войвода“, бл. 16, ап. 6, по фактури, издадени в периода от 14.11.2011 г. до 12.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2014 г. до окончателното ѝ плащане, обезщетение за забава за периода от 27.12.2011 г. до 17.01.2014 г. в размер на 170,26 лв. както и разноски по делото в размер на 125 лв. Заповедта за изпълнение е влязла в сила след установяване на вземането на заявителя със сила на присъдено нещо, видно от мотивите на разпореждането за издаване на изпълнителен лист за посочените по – горе суми по заповедта. От деловодната програма на съда се установява, че вземанията на заявителя са потвърдени чрез решение № 436 от 23.09.2014 г. по гр.д. № 618 по описа на СРС за 2014 г., влязло в сила на 17.10.2014 г. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД гласи, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдът споделя становището на ответника, че влезлите в сила заповеди за изпълнение също дават началото на нов петгодишен давностен срок, но в конкретния случай вземането по изпълнителния лист е потвърдено и със съдебно решение по реда на чл. 422 ГПК, поради което новата давност, започнала да тече след влизане в сила на решението 17.10.2014 г., е при всички случаи петгодишна съобразно цитираната правна норма.
От материалите по изп.д. № 103 по описа на ДСИ за 2015 г. се установява, че делото е образувано с постановление на ДСИ от 23.03.2015 г. по молба на взискателя от 21.03.2015 г. въз основа на посочения по – горе изпълнителен лист, издаден на 22.10.2014 г. Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като такова действие по горепосоченото дело съгласно т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК се явява единствено присъединяването на държавата като кредитор чрез представяне на удостоверение за наличие на данъчни задължения на длъжника, постъпило в изпълнителната служба на 15.04.2015 г. Същевременно към момента на образуване на изп.д. № 103 по описа на ДСИ за 2015 г. е намирало приложение ППВС № 3/1980 г., според чието тълкуване давността по време на изпълнителното производство се спира; това постановление е обявено за загубило силата си чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК – т. 10 от същия, поради което съдът приема, че до датата на неговото обявяване - 26.06.2015 г., следва да се приеме, че давността е била спряна съобразно действащото до този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този смисъл се е произнесла и съдебната практика – решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г., 4-то г.о., според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, т.е. установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент (в същия смисъл са и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 252 от 17.02.2020 г. по д. № 1609/2019 г. на ВКС, III г.о.) При тези данни съдът намира, че погасителната давност за вземанията на ответника е била прекъсната на 15.04.2015 г. и не е текла до 26.06.2015 г., от която дата е започнал нов петгодишен давностен срок.
Поради неизвършването на изпълнителни действия в продължение на период от две години изпълнителното производство по изп.д. № 103 по описа на ДСИ за 2015 г. е било прекратено – на 15.04.2017 г. по силата на закона, а на 02.10.2019 г. – с нарочен акт на съдебния изпълнител. Чрез молба на взискателя от 04.06.2020 г. е инициирано изп. д. № 20207670400451 по описа на ЧСИ Г. Г., висящо към настоящия момент, по което на този етап не са извършвани изпълнителни действия годни да прекъснат давността. От мотивите по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е видно, че такива действия не представляват общо формулираните молби на взискателя за налагане на запори и възбрани върху вземания и имоти, които евентуално биха били открити при проучването на имущественото състояние на длъжника, тъй като те не са били последвани от действителното предприемане на поисканите действия, поради което и нямат значението на такива. Въпреки това следва да се приеме, че новата петгодишна давност, започнала да тече от 26.06.2015 г., е спряла на 13.03.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, който гласи, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение (13.05.2020 г.) спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. В тази ситуация погасителната давност за задълженията на ищеца, която при нормални обстоятелства би изтекла на 26.06.2020 г., се е удължила с 62 дни, т.е. до 27.08.2020 г.
Междувременно на 25.06.2020 г. ищецът е депозирал в съда исковата молба, чрез която предявил настоящия отрицателен установителен иск за признаване несъществуването на изпълняемото право поради погасяването му по давност. Предявяването на такъв иск от длъжника, при поддържано от ответника насрещно възражение за неизтекъл давностен срок, представлява действие прекъсващо давността по смисъла на чл. 116, б.“б“ ЗЗД при условие, че искът бъде отхвърлен. В този смисъл е постановено цитираното от ответника решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., според което отрицателният и положителният установителен иск за едно и също материално право имат еднакъв предмет, поради което решението, с което се отхвърля отрицателния иск на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила на присъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на принудително изпълнение (т. е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност. Този ефект се обосновава и от невъзможността на кредитора да предяви паралелно с отрицателния иск положителен такъв за установяване съществуването на вземането, както и поради невъзможността му да извършва изпълнителни действия в течение на исковото производство в случаите, когато отрицателният иск бъде обезпечен чрез спиране на изпълнението. Отделно от това писменият отговор на ответника по настоящото дело е депозиран на 25.08.2020 г., т.е. отново преди изтичането на новата давност, започнала на 25.06.2015 г. и спряна в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., поради което следва да се приеме, че ако не исковата молба, то именно този отговор, бидейки възражение срещу установителната претенция на ищеца, прекъсва давността за вземането на кредитора на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Казаното сочи, че към настоящия момент задълженията на ищеца по изпълнителния лист от 22.10.2020 г. не са погасени по давност, поради което предявения от него установителен иск, че не дължи на ответника сумата от 2505,22 лв. изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Георгиев, като неоснователен, следва да се остави без уважение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поради отхвърлянето на предявения иск в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а искането на ищеца за заплащане на такива следва да се остави без уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от И.Л.П. с ЕГН ********** *** против „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ….. и адрес на управление: гр. В., В. – Та. – ., бул. „В. В.” № …, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 2505,22 лв. по изп.д. № № 451/2020 г. по описа на ЧСИ Г. Георгиев, образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.10.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 227 по описа на СРС за 2014 г. (издадена за сумата от 1071,55 лв., представляваща стойност на ел. енергия, консумирана в обект, находящ се в гр. С., ул. „Б. в.“, бл. ., ап. ., по фактури, издадени в периода от 14.11.2011 г. до 12.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2014 г. до окончателното ѝ плащане, обезщетение за забава за периода от 27.12.2011 г. до 17.01.2014 г. в размер на 170,26 лв. както и разноски по делото в размер на 125 лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Л.П. с ЕГН ********** *** за присъждане на направените по делото разноски.
ОСЪЖДА И.Л.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК ….. и адрес на управление: гр. В., В. – Та. – ., бул. „В. В.” № …, представлявано от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К, направените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/