РЕШЕНИЕ
№186
гр. Велико Търново, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на
секретаря П. Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова Адм. д. №307 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Е.Ф.Н. ***
против Решение рег. №
260000-1713/11.5.2020г. на Началник РУ на МВР гр. Елена към ОД на МВР
гр.В.Търново, с което на основание чл.155, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси с № 20130019186 валидно до 14.7.2021г.
В жалбата се правят оплаквания за материална незаконосъобразност на така постановеният административен акт и наличието на противоречиви мотиви, което е нарушение на чл. 59, ал.2 от АПК. Макар в мотивите да е посочено, че е констатирано нарушение по чл. 96, ал.4 от ЗОБВВПИ, като правно основание за отнемане на разрешението е посочена нормата на чл. 155, ал.1, предл. Второ, а именно – отпадане на основанието, за което е издадено разрешението за носене на оръжие. Това противоречие в мотивите е особено съществено, поради което с него се нарушава правото на защита на жалбоподателя и само по себе си е основание за отмяна на обжалвания ИАА. Посоченото по- горе нарушение на законните изисквания за съхранение на ловното оръжие не са основание за неговото отнемане по чл. 155, ал.1 предл.1 от ЗОБВВПИ, тъй като този текст препраща към нормата на чл. 58, ал.1 т.1-8 от с.з.. Така посочените текстове на закона не съдържат изрично посочване на извършеното нарушение за съхранение на оръжието като основание за отнемане на разрешението за носене на оръжие. Следователно търсенето на административно- наказателна отговорност на жалбоподателя е едно самостоятелно производство, което обаче не е предпоставка за постановяване на негативния ИАА. На следващо място АО е посочил като основание за отнемане на разрешението за носене на оръжие чл. 58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, касаещ отпадането на основанието, послужило за издаване на самото разрешение. В подкрепа на този извод в мотивите на АО не е посочил никакви факти. Такива се съдържат в приложената административна преписка и представляват писмо до Директор на СЦДП ДГС Елена дали лицето е подновил билета си за 2020г. и отговора изх. № РД -07009/5.9.2020г., че не е подновен билетът за лов, такова е и писмо изх.№ 58/7.5.2020г. на ЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена.
Или в обобщение жалбоподателят иска отмяна на оспорения административен акт, като счита същия за постановен при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ***С., поддържа жалбата. Счита, че не е налице нито една хипотеза от Закона за лова, по която може да отпадне или да бъде отнето правото да бъде ловец.
Ответникът по оспорването,Началник РУ гр. Елена към ОД на МВР В. Търново, редовно призован, се представлява от ***Б., която оспорва така подадената жалба. Не се оспорва по делото, че разрешенията за дейности с огнестрелни оръжия са били издадени на жалбоподателя за ловни цели. По преписката са приложени писма от ЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена от което става ясно, че жалбоподателят не е подновил членството си за 2020г. както и писмо от ДГС Елена, от което става ясно , че не е подновил билета си за 2020г. Подробни съображения излага в представена писмена защита. Счита, че представеното по делото доказателство – заверка на ловен билет за 2020г. може да бъде основание за издаване на ново разрешение, но не и за отмяна на обжалвания ИАА.
Встъпилия на основание чл. 16 от АПК Прокурор от ВТОП заема становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че решението на Началник РУ Елена е правилно и законосъобразно. Данните по преписката сочат за наличие на бракониерство, така, че явно оръжието , за което жалбоподателят има разрешение не се ползва съобразно законите на РБългария.
Като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства- административна преписка и тези в о.з. от фактическа страна съдът намира за установено следното :
На жалбоподателя от Началник РУ Елена е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20130019186 валидно до 14.7.2021г. На 3.5.2020г. е извършена проверка на лек автомоил марка „Фолкваген“ с рег. № ВТ 50 90 АС от служители на РДГ В€ Търново и РУ на МВР Елена ,при което е установено, че жалбоподателят пренася дългоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев без транспортен куфар, без калъф или заключващо устройство на спусъка, което осъществява състава на нарушение на чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, за което е съставен АУАН №5/15.5.2020 г и въз основа на него е издадено Наказателно постановление № 2020-260-08-005/15.5.2020г. по чл. 190, ал 1 от ЗОБВВПИ. Оръжието е предадено на РПУ Елена, за което е съставен констативен протокол. В административната преписка се съдържа, изпратено от ответника писмо до Директор на СЦДП ДГС Елена дали лицето е подновил билета си за 2020г. и отговора изх. № РД -07009/5.9.2020г., че не е подновен билетът за лов, както и до ЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена , на което е получен отговор изх.№ 58/7.5.2020г. на ЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена, че не е подновено членството в ЛРД. С оглед на така установената фактическа обстановка, АО е издал процесното решение, като е приел, че е налице обстоятелство по чл. 58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ – отпадане на основанието за разрешение за носене и съхранение на оръжие, поради което е издал оспорваното в настоящото прозиводство решение. Последното е връчено на жалбоподателя на 18.5.2020г. На 26.5.2020г. е постъпила срещу него жалба до Административен съд Велико Търново.
В хода на съдебното обжалване е представен билет за лов, заверен за 2020г., както и удостоверение – ловна книжка от ЛРД Сокол 1899 гр. Елена за 2020г.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба е допустима – подадена от адресат на оспорения, подлежащ на съдебен контрол, акт и в предвидения от закона преклузивен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и при спазване на административно производствените правила.
Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им, е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия т.е ЗОБВВПИ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 във вр. с ал.1 от посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Съответно Чл. 155. (1) ЗОБВВПИ Доп. - ДВ, бр. 73 от 2012 г., в сила от 25.09.2012 г.) предвижда , че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. От това следва, че ИАА е издаден от оправомощения за това АО, в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Въпреки наличието на противоречия в мотивите на решението, съдът намира, че е спазено изискването за форма съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, като органът е посочил осъществените факти и направените от него изводи. Не се споделя становището на жалбоподателя ,че чрез тяхното противоречие е нарушеното правото му на защита. Макар в ИАА да има позоваване на извършеното административно нарушение по чл. 96, ал. 4 от ЗОБВВПИ, да са представени АУАН и НП за него, това не е послужило като основание за отнемане на разрешението за носене и съхранение на оръжие. Единственият факт, който е от правно значение за настоящия спор е неподновяване на членството в ЛРД „Сокол 1899“гр. Елена за 2020г. и на ловния билет за 2020г. от ДГС Елена и същият е посочен изрично в мотивите на АО. За доказване на този факт са събрани и съответните доказателства, приложените и описани по горе писма. За да приеме този свой извод съдът се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от ВАС и ВС. Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от АПК. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.
Настоящата инстанция намира, че са спазени и административно – процесуалните правила, като правилно АО се е позовал на нормата на чл. 34,ал.4 от АПК, поради което жалбоподателят не е бил уведомен за започналото производство по чл. 26 от АПК. Фактическата обстановка е изяснена правилно от АО, чрез приобщаване на всички необходими за това писмени доказателства, поради което е налице и спазване на нормата на чл. 35 от АПК.
По приложението на материалния закон , съдът намира следното: Както се посочи по- горе в нормата на чл. 155,ал.1 от ЗОБВВПИ са посочени двете хипотези, при които може да бъде издадено решение за отнемане на разрешението за носене и съхранение на оръжие. Предложение първо касае възникване на нормативно установени материалноправните пречки за издаване на разрешения за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица по ЗОБВВПИ-чл. 58, ал.1, т.1 - т.8 от ЗОБВВПИ. Правилен е изводът на жалбоподателя, че посоченото нарушение на правилата за съхранение на огнестрелното оръжие не е изрично посочено в тези разпоредби, но видно от обжалвания ИАА е, че като правно основание за отнемане на разрешението е посочено второто предложение на чл.155, ал.1 , а именно - чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. В последният е регламентирано, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. По аргумент за противното наличието на "основателна причина", обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от придобиване, съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие, е материалноправна предпоставка за издаване на разрешение т.е ЗОБВВПИ дава възможност за осъществяване на дейности с огнестрелно оръжие от физически лица само за посочените в закона цели и при условие, че е налице необходимост, надлежно обоснована и доказана пред компетентния административен орган. Анализът на приложимите норми и въведената с тях правна регламентация на режима за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие води до извода, че законът поставя в тежест на заявителя да обоснове искането си в случаите на издаване на разрешение, респ. на продължаване срока на разрешението, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост, представляваща основателна причина за получаване на разрешение за исканата дейност с огнестрелно оръжие. Следователно законово установеното изискване заявителят да е обосновал и доказал необходимостта от разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, е при първоначалното подаване на заявление и в случаите, когато се иска продължаване срока на действие на вече издаденото разрешение.
Както се посочи по- горе, съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по 58, ал.1, т.2 – 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Следователно случаите на отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ представляват самостоятелно основание за отнемане на издаденото разрешение по см. на чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ, преди да е изтекъл срокът на действието му, но само ако се установи че обстоятелствата, обосновали нуждата от неговото издаване, вече не съществуват (т. е. констатирани са новонастъпили правопогасяващи факти). В хипотезата на чл. 155, ал.1, предл. второ от ЗОБВВПИ за отнемане на издадени разрешителни административни актове за осъществяване на дейности по ЗОБВВПИ, в тежест на административния орган е както да обоснове, така и да докаже отпадането на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с която е било издадено съответното разрешение, преди да е изтекъл срокът на действието му. Следователно за упражняването на правомощието по чл. 155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, е необходимо да бъде установено и доказано от административния орган че обстоятелствата, обосновали нуждата от издаването на разрешението за придобиване/ носене/ съхранение на огнестрелно оръжие от физическото лице за граждански цели, вече не съществуват. Съответно за да бъде направена преценка дали е отпаднала необходимостта от вече издадено по надлежния ред разрешение (като материалноправна предпоставка по чл. 155, ал.1 от ЗОБВВПИ за постановяване на решение за неговото отнемане), следва на първо място да се установи каква е била необходимостта, наложила издаването на разрешителния административен акт; да се провери съществуването й към момента на произнасянето с правопрекратяващия административен акт за отнемане на съответното разрешително на извършване на дейности под режима на специалния закон и да се извърши преценка налице ли са нововъзникнали факти и обстоятелства, които да сочат, че основателната причина, обусловила издаването на разрешението, е отпаднала. В този смисъл Решение № 6990 от 22.05.2013 г. по адм. дело № 4228/ 2013 г. по описа на ВАС.
В тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва упражняването на правомощието по чл. 155, ал.1 във вр. с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаден разрешителен административен акт за дейности по ЗОБВВПИ. В случая в приложената административна преписка във връзка с издаването на оспореното Решение, АО е приобщил посочените писма на ответника до ЛРД „Сокол 1899“ гр. Елена и до ДГС Елена са, изпратено от ответника писмо до Директор на СЦДП ДГС Елена, както и отрицателния отговор от последното, че лицето е подновил билета си за 2020г. и отговора изх. № РД -07009/5.9.2020г. че не е подновен билетът за лов, както и до ЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена , на което е получен отговор изх.№ 58/7.5.2020г. на ЛРС „Сокол 1899“ гр. Елена, че не е подновено членството в ЛРД.
Посочените доказателства обаче не доказват отпадане на основанието , наличие на ловни цели, за отнемане на разрешението за оръжие. По делото е представено копие от членка карта в НЛРД, като само билетът не е бил надлежно заверен за 2020г. Ако органът счита, че тези доказателства са недостатъчни, за да установят по искания от закона начин наличието на целта, е следвало да изложи мотиви. В този смисъл Решение № 4505 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2019 г., VII о Решение № 6238 от 28.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8013/2014. г .Правилно както е посочил жалбоподателят чл.23, ал.1 от ЗЛОД предвижда, че правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов, а съгласно ал. 3 билетът за лов се издава и се заверява всяка година от съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство, в чийто район извършва дейност ловното сдружение, в което членува лицето. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от ЗЛОД предвижда, че един ловец може да членува само в една ловна дружина. По арг. от чл. 23а от ЗЛОД правото на лов има лице, което членува в ловно сдружение, В този смисъл Решение № 8953 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11960/2017.Жалбоподателят може да валидира ловния билет и правото си на лов, което не е заличено с влизане в сила на разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от ЗЛОД и изтичането на определения с нея преклузивен срок, поради наличие на доказателства за незаверяване на ловния билет за две последователни години. Сега действащата редакция на чл. 23, ал. 1 от закона предвижда заверяването на ловния билет да се извършва всяка календарна година, като в този смисъл е и новия чл. 23а, в т. 1 на ал. 1 от ЗЛОД, в който изрично е предвидено, че не може да бъде упражнявано правото на ловуване от лице, което не е заверило ловния си билет и членската карта за съответната година Решение № 2978 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14089/2011г.Следователно след като не е заличен като ловец след съответно решение на ЛРД, същият има потенциалното право да ловува, след заплащане на съответните такси, поради което номинално не е отпаднало основанието за издаване на неговото разрешение за оръжие. Доказателство за това е и и фактът, че лицето е представило по делото валидно заверен билет и членка карта за 2020г. Макар това обстоятелство да е настъпило след издаване на обжалваната заповед, съдът следва да го вземе предвид, и това обосновава материална незаконосъобразност на така постановения негативен административен акт. Твърдението на ответник жалба, че след като е валидирал ловния билет и членка карта за 2020г. той може да подаде отново искане за издаване на разрешение е неприемливо, тъй като посочената заверка на тези документи е за цялата 2020г. поради което и към датата на издаване на заповедта, жалбоподателят е имал номиналното право.
Ето защо с оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 155, ал.1, предл второ от ЗОБВВПИ и при липсата на фактическо установено, обосновано и доказано отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, във връзка с която на жалбоподателя е било издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие в нарушение и при неправилно приложение на закона административният орган е приел, че е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва постановяването на решение за отнемане на издадени разрешителни административни актове по ЗОБВВПИ.
С оглед на така изложеното на основание чл. 172 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Е.Ф.Н.
***, Решение рег. № 260000-1713/11.5.2020г. на Началник РУ на
МВР гр. Елена към ОД на МВР гр.В.Търново, с което на основание чл.155, ал.1 вр.
с чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси с № 20130019186 валидно до
14.7.2021г.
Решението, подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: