Р Е
Ш Е Н
И Е № 260065
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 13.05.2021 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на тринадесети април
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
При секретаря …НЕЛИ БЪЧВАРОВА............................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№84
от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.С.П.
ЕГН ********** *** чрез адв.Н.Н.Д. ,с адрес ***,четвърти полуетаж,офис №4 срещу
Застрахователно дружество „БУЛ ИНС „АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София ,1407,бул.“***“№87 ,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр.с чл.45 и чл.86 от ЗЗД,с цена на иска сумата от
70 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
2020лв.-обезщетение за имуществени вреди,настъпили от ПТП от 15.07.2019г. в
с.Стожер ,обл.Добричка.
В срок от ответното дружество е
постъпил писмен отговор.
В исковата молба се излага
следното:
А 15.07.2019г.около 11.00ч. в
с.Стожер,по ул.“Опълченска“ на кръстовище с ул.“Дунав“,на пешеходна пътека,л.а.
марка „Мазда“,модел „626“с рег.№Тх *** ,управляван от С.К.И. ЕГН **********
удря ищцата по делото,яваваща се пешеходец и напуска местопроизшествието.
В следствие на удара М.П. получава
счупване на горния край на дясната тибия ,множествено ,закрито и е приета по
спешност в МБАЛ“Добрич „АД за лечение.На 16.07.2019г. е извършена операция
–открито наместване на фрактура в големия пищял на дясната подбедрица и е
поставена заключваща L -плака.
Видно от официалния свидетелстващ
документ,с който е констатирано настъпването на процесното ПТП -КП за ПТП с
пострадали лица № 24001040/15.07.2019г.по описа на РУ на МВР Добрич,водачът на л.а. марка „Мазда“,модел „626“с рег.№Тх *** - С.К.И.
ЕГН ********** удря на пешеходна пътека М.С.П. и напуска мястото на ПТП.
Образувано е ДП№
158/15.07.2019г.по описа на РУ Добрич и НОХД № 41/2020г.по описа на РС
гр.Добрич,приключило с одобрено от съда споразумение между извършителя и РП Добрич.
За автомобила,с който е извършено
произшествието е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество,с датата на покритие 05.03.2019г.-04.03.2020г.
Предвид доказаната противоправност
на деянието и виновността на водача ищцата счита,че са налице основанията за
ангажиране на отговорността на ответното
дружество за изплащане на обезщетение за всички претърпени болки и
страдания,които са причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Катастрофата,болничният престой и
трудното възстановяване са се отразили зле на състоянието на ищцата-тя все още
е обездвижена и има нужда от чужда помощ.Страда от нарушения на съня ,свързани
с постоянни кошмари ,пресъздаващи различни моменти от деня на произшествието и
настъпването му.Това събитие генерално променя живота й,като го прави
непълноценен за определен период от време,изпълнен с болка и възстановителни
процедури.
Прететндира се сумата от
70 000 лв.-обезщетение за неимуществените вреди ,претърпени от ищцата и
2020 лв.-стойност на имуществените вреди,вследствие на произшествието.
В срок от ответника по делото е
постъпил отговор на исковата молба,в който се оспорва основателността и размера
на претенцията.
Не се оспорва механизма на ПТП,установен по НОХД№41/2020г.на ДРС.В
тази насока следва да се има предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК.
Твърди се ,че е налице
съпричиняване на вредите от пострадалата.С поведението си тя е нарушила чл.32
,чл.113 и чл.114 от ЗДвП,като пресичайки на означеното за това място,не се е
уверила в собствената си безопасност,не е съобразила разстоянието до
приближаващото се МПС,както и неговата скорост на движение.Настъпилият вреден
резултат е съпричинен от пострадалата поне в рамките на 50 %.
Твърди се ,че претенцията е силно
завишена по размер и не отговаря на трайно установената съдебна практика за
присъждане на обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта
,заложен в чл.52 от ЗЗД.
Спори се по претенцията за лихва
за забава ,както и по размера на имуществените вреди.
С допълнителна искова молба
ищецът оспорва наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата.
В допълнителен отговор се
поддържа възражението за съпричиняване.
В съдебно заседание страните
поддържат изразените от тях становища в разменените по делото книжа.
Окръжният съд,като се запозна с
писмените и гласни доказателства по делото,както и със заключенията на съдебно
автотехническата и съдебно медицинска експертиза и НОХД №41/2020г.на РС
гр.Добрич ,прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От съставения на 15.07.2019г. КП
за ПТП с пострадали лица №24001040 се установява,че в с.Стожер,обл.Добричка,по
ул.“Опълченска“,на кръстовището с ул.“Дунав“,на пешеходна пътека С.К.И.
,шофирайки л.а.№********* е блъснал пешеходец -ищцата
по делото М.С.П. и е напуснал произшествието.По повод инцидента е образувано
ДП№158/15.07.2019г. на РУ МВР Добрич.
Във връзка с внесен обвинителен
акт срещу извършителя на деянието е образувано НОХД №41/2020г.по описа на
Добрички районен съд,което е приключило с влязло в сила на
09.03.2020г.споразумение,съгласно което подсъдимият С.И. се признава за виновен
в това ,че на 15.07.2019г.,в с.Стожер,обл.Добричка,на кръстовището между
ул.“Дунав“ и ул.“Опълченска“ на пешеходна пътека –М8,при управление на МПС
л.а.“Мазда“,модел 626,с рег.№*** е нарушил правилата за движение по пътищата
–чл.119 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М. С.П.,изразяваща се в счупване на големия пищял на дясната подбедрица,което е
довело до трайно затруднение на движението на долен десен крайник за период от
около 3-4 месеца.
Влязлото в сила споразумение е
равностойно на влязла в сила присъда,при което съдът,решаващ гражданско
правните последици от деянието следва да приеме извършването
му,противоправността му и вината на дееца.
По делото е изслушана
автотехническа експертиза,която дава заключение в следния смисъл:Мястото на
удара между лекия автомобил и пешеходката се намира върху пешеходната пътека на
около 0,50-1,00м.след ОР 1 по дължината на пътя и на около 2-2,50м.в ляво от
десния край на платното за движение по ширината на пътя.Преди да предприеме
пресичане пешеходката е имала пряка видимост спрямо намиращия се леко в дясно
от нея лек автомобил,като в момента на пресичането предният десен габарит на
автомобила се е намирал на разстояние 4,17 м.в дясно от нея.В момента на
пресичането лекият автомобил все още не е бил потеглил от мястото,където се е
намирал преди да навлезе в платното за движение по ул.“Опълченска“Пешеходката е
имала възможност да избегне удара с автомобила,ако след като е изминала
разстоянието от 6,14 м.,след като е навлязла в платното за движение по
ул.“Опълченска“ бе преустановила движението си ако се бе движила с бърз ход.
Според заключението на изслушаната
съдебно медицинска експертиза на 15.07.2019 г.М.П. е постъпила по спешност в
отделение за ортопедия и травматология с анамнестични данни за ПТП и травма на
дясна подбедрица.От направените изследвания е установено множествено счупване
на горния край на дясна тибия.Травмата е получена по начина,описан от
ищцата.Направена е гипсова имобилизация на долен десен крайник с гипсова
лонгета и на 16.07.2019г.болната е оперирана.Извършено е открито наместване и
вътрешна фиксация с L –плака на горния край на тибията и е назначена
следоперативна антибиотична терапия.Последвала е имобилизация за 40-65 дни и
рехабилитация.Възстановителния период при подобни счупвания обичайно е шест
месеца.Непосредствено след операцията е имало значителна болезненост за първите
десет дни,като след спадането на травматичния оток болезнеността постепенно
намалява.Възможни са и понастоящем остатъчни болки и ограничени движения,тъй
като при вътреставни увреди на костта се
стига до т.нар. посттравматична артроза.За периода на възстановяване на
движенията в крайника се налага ползване на помощни средства за
придвижване.Налице е затруднено придвижване и самообслужване.
Св.И.,който е водача на лекия
автомобил,с който е причинена катастрофата показва,че бил спрял на знак „Стоп“
и трябвало да завие на дясно.Огледал се дали има лека кола,видял,че няма и
потеглил и точно тогава видял пешеходката да минава по пешеходната пътека по
главния път.Според него я е ударил съвсем леко ,но тя се подпряла на капака на
автомобила и паднала.Извикали лекар и сестра и си тръгнали.Пострадалата
постоянно повтаряла „аз съм виновна“.Според свидетеля,той не е стъпил на
пешеходната пътека,но според експертизата се установява,че ударът е станал
именно на пешеходната пътека.
Като свидетел на ищеца за
претърпените болки и страдания вследствие на преживения инцидент е разпитана свидетелката Г.***.Тя е племенница на ищцата.
Тя била извикана на мястото на
инцидента.Когато пристигнала ищцата била изместена от пътното платно,плачела и
мислела ,че умира.Когато я приели в спешното отделение установили,че има
счупване на подбедрицата на десния крак.Наложило се да бъде оперирана.Трябвало
да се сложи имплант.Дванадесет дни престояла в болничното заведение.И в
болницата и в дома си ищцата изпитвала силни болки.Била
уплашена,притеснена,вечер не можела да спи ,приемала аналгетици за болката и
успокоителни.Може би месец,докато й махнат гипса тя била обездвижено ,на
легло.Оказало се,че не може да тръгне с патерици,защото й е трудно.По два пъти
на ден й правели рехабилитация,за да не загнои тъканта на крака й.По време на
възстановяването й я е обслужвала свидетелката,а и досега тя трудно се
обслужва.Докато й махнат гипса била с катетър,притеснявала се,че друг трябва да
я обслужва.Не искала да вижда никого.И до ден днешен не иска да излиза,страх я
е.Рядко излиза в двора си,боли я крака и до настоящия момент,което налага да й
се дават болкоуспокояващи.До катастрофата сама се грижела за възрастните си
родители,което сега се прави от свидетелката.Няма съпруг,разведена е.Изпитва
страх да пресича пешеходни пътеки и избягва да излиза навън.Според свидетелката
чувството за непълноценност и предизвиканата от него депресия няма да отшумят
във времето.
При така установените факти съдът
намира,че са налице предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ за уважаване на
предявения иск.Установи се извършването на противоправно деяние от страна на
водача на застрахования автомобил,настъпили вреди,вследствие на това
деяние,както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с ответното дружество,в срока на
покритие на която е настъпил въпросният инцидент.
По твърдението за съпричиняване
,съдът намира,че същото е доказано.От експертното заключение на
автотехническата експертиза по делото се установява,че пешеходката е можела да
види намиращия се в непосредствена близост ,в дясно от нея лек автомобил.Нарушена
е разпоредбата на чл.32 от ЗДвП,не е сигнализирано по никакъв начин излизането
на пешеходката на платното за движение.Допуснати са нарушения и на чл.113 ал.1
т.1 и т.2 от ЗДвП-пострадалата не е съобразила приближаването на
автомобила,когото е можела при нужната осторожност да забележи.Според вещото
лице по автотехническата експертиза тя би могла да предотврати автомобилното
произшествие ако беше спряла ,за да пропусне преминаващия автомобил или беше
преминала по-бързо по платното.С това свое поведение ищцата е допринесла да
настъпването на вредите от катастрофата,което съпричиняване съдът определя на
20 %.Не се касае до престарял човек,когото водачите са длъжни безусловно да
пазят.Към момента на катастрофата ищцата е била на 63 г.,възраст ,в която все
още се очаква обичайното внимание на пешеходеца,което той дължи при пресичането
на пътното платно,дори и по пешеходна пътека.
Предвид доказателствата ,събрани
по делото за претърпените от ищцата вреди,съдът намира,че справедливо
обезщетение за вредите,претърпени от ищцата е 30 000 лв.,като отчита
тежестта на получената фрактура,необходимостта от оперативна интервенция за
възстановяването на крака на ищцата,периода на възстановяване ,за който вещото
лице твърди,че е шест месеца за пълно възстановяване.Отчита се и факта ,че се
касае до възрастна жена,при която нараняване от подобен вид предизвиква коренна
промяна в начина на живот.Обездвижването ,вследствие на получената травма е
довело до затруднено възстановяване на нормалните житейски функции на ищцата.Те
все още не са възстановени и според разпитаната свидетелка никога няма да се
възстановят,както преди катастрофата.Доказано е,че предвид увреждането си и
нуждата да бъде обгрижвана от друг човек ищцата е изпаднала в
депресия,понастоящем страда и от страх при пресичане на пешеходна пътека,което
от своя страна й пречи да живее нормално своя живот.Следва да се имат предвид и
конкретните икономически условия към момента на настъпване на вредата,които се
отразяват и върху застрахователните лимити.Съдът,при определяне на
обезщетението взема предвид и съдебната практика на съдилищата в цялата страна
относно обезщетяване на сходни увреждания.
С тези мотиви искът за
обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи за сумата от 24 000
лв.,след приспадане на признатото съпричиняване,а за горницата до
70 000лв.следва да се отхвърли като прекомерно завишен. Обезщетяването на вредите се определя по
справедливост и не следва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване.
Основателен е предявеният иск за имуществени вреди.
Представени са фактура и фискален
бон от 16.07.2019г.такса за избор на лекарски екип и платежен документ за
заплатена сума от 1620 лв.за медицинско изделие-за ортопед.Безспорно тези
разходи са във връзка с лечението на ищцата и следва да се присъдят под формата
на имуществени вреди,причинени от
произшествието.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихви
за забава се изплащат от застрахователя,считано от датата на уведомяване от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция,която от двете
дати е най-ранна.Съгласно чл.497 ал.1 от КЗ застрахователя дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение,ако не го е определил
и зплатил в срок считано от по-ранната от двете дати-изтичането на 15 работни
дни от представянето на всички доказателства
по чл.106 ал.3 или изтичането на срока по чл.496 ал.1 ,освен в
случаите,когато увреденото лице не е представило доказателства,поискани от застрахователя
,на основание чл.106 ал.3 от КЗ.
За отговорността на застрахователя
за лихви за забава,произтичащи от неизплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ се прилага специалната разпоредба на
чл.497 от КЗ-в тази насока Решение №93/27.11.2020г.на ВКС по т.д.№2013/2019г.на
Първо ТО .В случая към претенцията са били представени достатъчно
доказателства,при които и на основание чл.496 ал.3 от КЗ застрахователят не
може да откаже да се произнесе.Въпреки това
на 12.11.2019г. е постановен отказ за произнасяне ,поради недостатъчност
на представените доказателства.Според решаващия състав на съда лихва за забава
върху присъденото обезщетение се дължи след изтичане на петнадесет дневния
срок,визиран в разпоредбата на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ,а именно от
13.11.2019г.,когато изтичат петнадесет работни дни от заявяване на претенцията.
Дължат се пропорционално на
уважената част от иска направените от ищеца разноски по делото-защитата на
ищцата е оказана при условията на чл.38 от ЗА.За интерес от 72 020 лв.се
дължи сумата от 3 228,60 лв.,адвокатско възнаграждение с ДДС по минимума
на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Предвид
уважения размер от 26 020лв. се дължи сумата от 1 162,30лв.Липсва
основание за намаляване поради прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение,тъй като същото се присъжда по минимума на цитираната наредба.
Пропорционално на отхвърлената част
от иска на ответника се дължат сторените по делото разноски.По отношение на
договореното адвокатско възнаграждение на ответника също е направено възражение
за прекомерност.Съдът намира ,че договореното възнаграждение на пълномощника на
ответника не е прекомерно,тъй като размерът му от 3 240 лв.с ДДС клони към
минимума за интереса,предмет на спора.Съобразно на отхвърлената част от иска се дължи сумата от 2 348,80 лв.,като се
включат и разноските за експертиза и свидетел.
От бюджета на съда са изплатени
250 лв.за хонорар на вещото лице.Пропорционално на уважената срещу него част от
иска ответникът следва да заплати сумата от 90 лв.,както и държавна такса по
сметка на съда в размер на 1 040,80
лв.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС „АД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София ,1407,бул.“***“№87 да
заплати на М.С.П. ЕГН ********** ***
сумата от 24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/,неимуществени
вреди,вследствие на ПТП от 15.07.2019г.,ведно със законна лихва върху
главницата ,считано от 13.11.2019г.до окончателното й изплащане,както и сумата
от 2 020 лв./две хиляди и двадесет лева/-имуществени вреди,представляващи
необходими за лечението на получените от ПТП ,състояло се на 15.07.2019г.травми
на ищцата,ведно със законна лихва,считано от 13.11.2019г.до окончателното
изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди над уважения размер до претендирания размер от 70 000 лв.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС „АД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София ,1407,бул.“***“№87 да
заплати на адв.Н.Н.Д. с адрес ***,четвърти полуетаж,офис 4 сумата от
1 162,30лв./хиляда сто шестдесет и два лева и тридесет ст./-адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА М.С.П. ЕГН ********** ***
да заплати на „БУЛ ИНС „АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.София ,1407,бул.“***“№87 сумата от 2 348,80 лв./две хиляди триста
четиридесет и осем лева и осемдесет ст./-сторени по делото съдебно деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС „АД ,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление-гр.София ,1407,бул.“***“№87 да
заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 1 040,80лв./хиляда и
четиридесет лева и осемдесет ст./ държавна такса и 90 лв./деветдесет
лева/заплатен от бюджета на съда хонорар за вещото лице по СМЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: