№ 1161
гр. Кюстендил, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520102463 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, /с предходно наименование „Теленор България“/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, район
„Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със
законен представители Дж. Кр. К. заедно с М.С., чрез пълномощника
адв. Л. Г. против Й. К. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес
*****, с която се иска да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца парично вземане в общ размер на
380,15 лева, дължими по Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 06.11.2020 г., като задължението е обединено
във фактура № **********/15.02.2021 г. за клиентски номер
*********, от която сума: 60,50 лева задължение за предходен период
и 319,65 лева дължими за предсрочно прекратяване на услуги по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
06.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 06.02.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендират се и сторените по настоящото и по заповедното
производство разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 ГПК особеният представител
на ответника оспорва исковете и обстоятелствата на които се
основават,прави възражения за нищожност на договора,от което и
недължимост на сумите. неустойки.
1
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и
събраните доказателства при условията на чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното:
От приложеното в цялост ч.гр.д.№ 219/2023 год.КРС се
установява,че ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК,
по което е претендирал ответникът да му заплати суми,идентични като
основание и размер както в настоящото производство.Настоящите
искове се предявяват при усл.на чл.415,ал.1,т.2 ГПК, след дадени от
съда указания и в срок.
От представените към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение писмени доказателства,се установява следното:
На 06.11.2020 г.между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предходно
наименование „Теленор България“ ЕАД) и Й. К. Й.ОВ е сключен
Договор за мобилни услуги за предпочетен номер +359********* /л.8
до 11 вкл.от заповедното производство/, в който е предвиден месечен
абонаментен план Интернет 29,99 лв. при първоначален срок на
договора 24 месеца, считано от 06.11.2020 г. до 06.11.2022 год.,при
посочена дата на издаване на фактурата 15 число ежемесечно.
По силата на този договор мобилният оператор предоставя на
потребителя достъп до мобилната си мрежа и конкретни мобилни
услуги, сред които ползване на мобилен интернет в България, мобилен
интернет на максимална скорост в Европа и роуминг.Изрично е
предвидено, че при изтичане на първоначалния срок на договора
същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на
избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време
от действието му за мобилните/фиксирани номера, посочени в него с
едномесечно писмено предизвестие.
В договора е посочено още , че Общите условия за
взаимоотношения с потребители (Общи условия) са неразделна част
от него след приемането им от потребителя.Същите се намират на
листа от 32 до 39 вкл.от заповедното производство.С декларация-
съгласие от 06.11.2020 год./л.21 от заповедното
производство/ответникът е декларирал,че получил от оператора
екземпляр от ОУ,съгласен е с тях и се задължава да ги спазва. На
датата на подписване на договора Ц.В.Б. като родител на ответника в
изрична декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетно лице/л.22 от заповедното производство/,дала такова
последният да сключи договор за мобилни услуги с
ищеца.Ответникът,чрез особеният си представител,не ангажира
доказателства за това,че Ц.Б.,не е НЕГОВА МАЙКА.
2
В договора се съдържа и уговорка,по силата на която ищецът продал
на ответникът на лизинг мобилен апарат,марка TABLET,модел
ALKATEL 3 T 8 4G 2 GB RAM,СИМ карта
89359050000528351383,при цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментният план от 49,99 лв.,цена на устройството в брой 369,90
лв. и отстъпка от стандартната цена от 319,91 лв.
От чл.28 на ОУ се установява,че плащането на фактурата се
извършва не по-късно от 18-дни от издаването й. ОУ на договора
предвиждат възможности за страните за прекратяване действието на
договорите/чл.19а-19 в/.
Договора съдържа и уговорка за заплащане на неустойки от
потребителя при неизпълнение на договорните му задължения-в
размер на всички месечни абонаментни такси от прекратяване до
изтичане на уговореният срок,при максимален размер 3 месечни
абонаментни такси и в случайте,когато е предоставено устройство за
ползване,такава част от разликата между цената на устройството/в
брой,без абонамент/ и заплатената от потребителя при подписване на
договора,каквато съответства на оставащият срок на договора.
Няма данни и доказателства представеният от ищеца
документ,именован „последна покА. за доброволно плащане“ /л.66 от
делото/да е бил изпратен,съответно получен от ответника по
делото.Няма други писмени доказателства,от които да е видно ,че
действието на договора да е прекратено по изрично писмено
изявление на ищеца по делото,отправено до ответника.От кредитни
известия /л.5 и 6/ се установява,че за отчетен период 06.11.2020 год.-
14.02.2021 год. ищецът е начислил обща сума за плащане в размер на
380,15 лв.,включваща месечни и еднократни такси,задължения от
предходен период и сума в размер на 319,65 лв., за неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги.Няма данни и
доказателства ответникът да е платил сумите по фактурите.
От експ.з-ние вх.№ 13394/21.11.2024 год. на в.л.А. Т. се
установява,че дължими от ответника суми по фактурите са съответно
от 60,50 лв.за абонаменти,доп.пакети,сума от 319,65 лв. за
неустойки,от която 74,97 лв.,представляваща трикратен размер на
месечния абонамент от 24,99 лв. и 244,68 лв.,представляваща разлика
между стандартна цена на предоставено устройство и общата
лизингова цена,изчислена пропорционално на оставащата част от
срока на договора.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
3
На основание установеното съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД:
Доказателствата по делото установиха възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните,по силата на което
ищецът е предоставил на ответника ползването на мрежата си с
определен номер.Възражението на особеният представител на
ответника,че договора е сключен по време когато е непълнолетен и
без съгласието на родителя си е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗЛС непълнолетните и поставените под
ограничено запрещение лица извършват правни действия със
съгласието на техните родители или попечители, но те могат да
сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им
нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя
труд.Декларация-съгласие от майката на ответника е предоставена
като доказателство по делото.Възраженията на особеният
представител за погасяване на вземания по давност са
неоснователни.Процесните задължения,извън тези за договорни
неустойки,са такива представляващи периодични плащания,погасяват
се с 3-годишна давност ,която не е изтекла за времето от датата на
изискуемостта им до тази на депозиране на заявлението в заповедното
производство.
Ответникът се е задължил да заплаща сума,представляваща месечен
абонаментен план,при което твърдо уговорената сума не зависи от
допълнителни таксувания,а такива и не се поддържа да са
начислявани,поради което дали доказателствата са фактури,или
кредитни известия е без правно значение.С оглед изложеното по-долу
за това какви суми са отразени по всяко едно от известията съдът
намира възраженията на особеният представител на ответника
свързани с разминавания в суми и основания по фактури и неяснота и
недоказаност за произхода им за неоснователни.
Тези известия представляват частен удостоверителен документ, а
частните документи нямат материална доказателствена сила.Законът
не предвижда волеизявленията, които са материализирани в тях да
имат задължително обвързващо за съда действие.
С оглед събраните по делото доказателства обаче- приложеният
договор за предоставяне на мобилни услуги (действителността на
положените подписи не е оспорена и съгласно оборимата презумпция
4
на чл.180 от ГПК съдът приема, че съдържащите се в договора
изявления са направени от страните по спора), както и липсата на
доказателства,че ответникът е изправна стрА. в правоотношението,т.е
че е платил изцяло и в срок задълженията си за заплащане на
абонаментните вноски за исковия период,съдът намира за доказано, че
между страните са съществували облигационна връзка, по силата на
която дружеството ищец е дължало на ответника предоставяне на
мобилни услуги срещу заплащане на определена фиксирА. месечна
абонаментна цена, както и облигационна връзка, по силата на която
операторът лизингодател е продал на лизингополучателя на
преференциална цена вещ срещу уговорено лизингово
възнаграждение,като е изпълнил договорните си задължения в двете
части на договора.
Неизправна стрА. в правоотношението е ответникът,който не
ангажира доказателства,че е платил част,или напълно задълженията
си,както и доказателства,че лицето дало съгласие за сключване на
договора,поради това че е непълнолетен,е неговата майка.В същност
настоящият състав на съда счита,че като се съобрази нормата на
чл.4,ал.2 ЗЛС и естеството на договора в двете му части,такова
съгласие не е било необходимо.
В следствие на това, съдът приема, че ответникът длъжник не е
изпълнил договорните си задължения да плати цената на потребените
услуги ,поради което дължи сума в размер на 60,50 лв.
По иска с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
относно начислената договорна неустойка в размер на 74,97
лв.,претендирА. че се дължи на договорно основание.
Този иск цели установяване дължимостта на горната сума от
ответникът,която се претендира като договорна неустойка ,поради
неплащане от стрА. на ответника на сума в размер на 60,50
лв.,представляваща месечният абонамент за посоченият по-горе исков
период и мобилен номер.
Съгласно клаузата на представеният договор за мобилни услуги "в
случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на
уговорения срок, по вина или по инициатива на потребителя, или при
нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други
документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
5
налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималния размер не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползвА.та стойност на отстъпките
от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) в случаите, когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа,
действащата към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на
договора. "
Видно от цитирА.та стандартна договорна клауза неустойката се
прилага само при прекратяване на договора в една от трите посочени
хипотези – по вина или инициатива на потребителя, или при
нарушаване от стрА. на потребителя на договора за лизинг или на
други документи, свързани с него,в това число приложимите ОУ.
На първо място, преди изброяването на видовете дължими
неустойки е посочено, че неустойка се дължи по отношение на всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване.
Следователно според договорните клаузи договорна неустойка се
дължи само за СИМ картите, по отношение на които договорът за
предоставяне на мобилни услуги е предсрочно прекратен. На
следващо място, неустойката се дължи за всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок на договора с ограничението да не надвишава 3 пъти
размера на една месечна вноска. Следователно, неустойката се дължи
при предсрочно прекратяване на договора, направено от потребителя
или от мобилния оператор поради виновно неизпълнение на
задължение на потребителя по договор с оператора, но преди изтичане
на срока на договора. Неустойката по договорът за мобилни услуги е
неустойка за нарушен негативен интерес. Идеята на тази неустойка е
да репарира доставчика на мобилни услуги от пропуснатата печалба,
която би реализирал, ако договорът за мобилни услуги не бе
предсрочно прекратен.
В процесния случай ищецът твърди, че е прекратил (по същество –
6
развалил) договорът за предоставяне на мобилни услуги по реда на
чл. 87, ал. 1 ЗЗД,за крайният срок на който бе посочено,че е 06.11.2022
год.,а това е необходимото условие за претендиране на горният размер
на неустойката.
Според общите правила за прекратяване на двустранни договори
/чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника
подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането
на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да
се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
При разглеждания казус е безспорен фактът, че договорът е сключен в
писмена форма, т. е. развалянето на същия, поради неизпълнението му
следва също да е в писмена форма. Същата формулировка има и
текстът на чл. 19 в от ОУ към договора, където препраща и клаузата на
чл. 75 от ОУ, касаеща правото на кредитора да прекрати договора,
поради неизпълнение задължения на потребителя. По делото ищецът
представи документ, озаглавен "Последна покА. за доброволно
плащане", адресиран от дружеството към ответника, но няма данни
тази покА. действително да е изпратена, респ. получена от
потребителя. Ето защо съдът приема, че в случая ищецът не ангажира
ясни и безспорни доказателства, установяващи, че надлежно е
упражнил правото си едностранно да прекрати сключеният между
страните договор, поради виновно неизпълнение задълженията на
потребителя. Предвид горното съдът приема, че за ищеца не е
възникнало и правото му да получи от потребителя предвидената в
договора компенсаторна неустойка, за неизпълнение на задължения за
плащане в срок на дължими според оператора суми.
Поради това искът за тази неустойка като неоснователен ще се
отхвърли.
Искът за сумата от 244,68 лв.,се основава,съгласно лаконичното
изложение на ищеца,на твърдението му,че се дължи поради
неизпълнение на задължение на ответника по споразумението за
мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,като сумата
представлява разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Така предявения иск е за неустойка в общ размер на 244,68
лв.,представляваща разлика между цената на отдаденото на лизинг
устройство по договора ,в частта му за лизинг, и преференциална
обща лизингова цена по договора за лизинг. За основателността на
7
предявения иск, в тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: 1. че между страните е налице облигационно
правоотношение по валидно сключен договор за лизинг; 2. че е
изпълнил задължението си да предаде вещта на купувача; 3. наличие
на съглашение за заплащане от стрА. на потребителя разликата между
цената на закупено устройство без абонамент и преференциална обща
лизингова цена; 4. настъпване на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника, както и 5. конкретния размер на
вземането.
Искът за разлика между цената на устройство без абонамент и
преференциалната цена се основава на цитирА.та клауза за неустойка
при прекратяване на договора,като предпоставките за възникване на
отговорността на потребителя се реализират при прекратяване на
договора на една от трите предпоставки – по вина на потребителя, по
негова инициатива или при нарушаване на задълженията му по
договора за мобилни услуги или по друг договор. Ищецът основава
иска си на неизпълнение на договорни задължения,но както бе
отбелязано не представя доказателства,че изготвеното изявление в
писмена форма до ответника,че прекратява действието на процесният
договор е изпратено и достигнало до знанието на последният,поради
и което и доколкото не се установиха предпоставките за това
прекратяване на договора (по същество разваляне по общия ред на чл.
87 ЗЗД), то не е налице предпоставка за възникване на отговорността
на ответника съгласно цитирА.та клауза за неустойка, поради което
искът следва да се отхвърли.
Съобразявайки горното, съдът счита предявените искове за
процесуално допустими, а по същество:
Исковете с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца „Йеттел България“ ЕАД сумата от 60,50 лв.представляваща
задължение за неплатена абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359********* за отчетен период 06.11.2020 г.-
14.12.2020 год.и законната лихва върху същата,считано от 03.02.2023
год.до окончателното изплащане на сумата ще се уважат,а тези за
заплащане на договорни неустойки и разлика в цена на устройството
като неоснователни ще се отхвърлят.
По разноските
Исковете са предявени общо за сумата от 380,15 лв.,а се уважават за
сума в размер на 60,50 лв.,или за 15,91 %,съответно на който съдът ще
присъди на ищеца разноски за заповедното и настоящи
8
производства.Конкретно по ч.гр.д.№ 219/2023 г. по описа на РС-
Кюстендил от платените общо 500,00 лв. съдът ще присъди на ищеца
79,57/седемдесет и девет и петдесет и седем/лева ,а от платените в
настоящото разноски от 1255,00 лв./75,00 лв.държавна таса,400,00
лв.за особен представител,480,00 лв.за адвокатско възнаграждение и
300,00 лв. за вещо лице/ще му присъди 199,67 лв.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Йеттел
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
град София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6, и Й. К.
Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес *****, че последният дължи
на ищеца сумата от 60,50 /шестдесет лева и петдесет стотинки/ лева,
дължима по Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 06.11.2020 г.,представляваща задължение за
предходен период,формирано както следва: 29,61 /двадесет и девет и
шестдесет и един/лева,дължими за периода 06.11.2020 год.-14.11.2020
год.,представляваща частично непогасено задължение за абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги и 30,89 /тридесет лева и осемдесет и девет
стотинки/лева,дължими за периода от 15.11.2020 год. до 14.12.2020
год. по Договор с предпочетен номер +359********* от 06.11.2020
г.,представляваща абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги,ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от, против
Й. К. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес *****,искове да бъде
признато за установено по отношение на последният,че му дължи
общо сумата от 319,65/триста и деветнадесет и шестдесет и
пет/лева,представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 06.11.2020 г.,от която 74,97/седемдесет и четири лева
и деветдесет и седем стотинки/лева-три месечни такси и сума в
размер на 244,68 /двеста и четиредесет и четири лева и шестдесет и
осем стотинки/лева за TABLET,модел ALKATEL 3 T 8 4G 2 GB
RAM,представляваща разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключеният договор
за закупуване на устройство на преференциална цена,ведно със
9
законните лихви върху същите,считано от 03.02.2023 год. до
окончателното изплащане на всяка сума.
ОСЪЖДА Й. К. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк
София“, сграда 6,сумата от 79,57/седемдесет и девет и петдесет и
седем/лева , представляваща част от сторените от последното
разноски по ч.гр.д.№ 219/2023 год. по описа на РС-
Кюстендил,съобразно уважената част от исковите претенции ,както и
сумата от 199,67/сто и деветдесет и девет и шестдесет и седем/лева,
представляваща сторените в настоящото производство
разноски,съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10