№ 15218
гр. С, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИМ
при участието на секретаря ДЙТ
като разгледа докладваното от ЛИМ Гражданско дело № 20211110165932 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от
Д. Р. Ч. срещу „СВ“ АД за установяване недължимостта на сумата 249,46 лева,
представляваща стойност на водоснабдителни и канализационни услуги, начислени по
фактура № **********/06.04.2021 г. за недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр.
С, кв. „С“, бл 2, вх. А с клиентски номер № **********.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира от ищеца заплащане на
предоставени водоснабдителни и канализационни услуги за недвижим имот, представляващ
апартамент № 1, находящ се в гр. С, кв. „С“, бл. 2, вх. А с клиентски номер № **********, в
размер на 249,46 лв., начислена с фактура № **********/06.04.2021 г. Счита, че начислената
сума е недължима поради липса на облигационна връзка между страните по делото. Твърди,
че не е носител на право на собственост и на ограничено вещно право на ползване по
отношение на процесния имот, респ. не е ползвател на същия. Поддържа, че през процесния
период до имота не е била доставяна вода, съответно не са били предоставяни услуги от
ответника, които да съответстват на българските държавни стандарти за водоснабдяване и
канализация и да възлизат на стойността, претендирана с исковата молба. Твърди, че са
нарушени изискванията на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и на действащите общи условия на ответника относно начина на отчитане на
изразходваната вода. Оспорва показанията, въз основа на които са изчислени процесните
задължения, като твърди, че средството за търговско измерване не е сертифицирано.Оспорва
методиката, по която е определен размерът на задълженията. твърди, че разпределеното
количество вода не е реално потребено. Сочи, че като обитател на процесния обект няма
качеството потребител на ВиК услуги.
Претендира погасяване по давност на вземанията.
Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Твърди
се недопустимост на предявения иск поради неясен петитум. Оспорва се претенцията като
1
неоснователна. Излага твърдения, че задълженията за ползваните В и К услуги са
формирани въз основа разхода на вода, отчетен по общите водомери с фабрични №
********** и ********** и индивидуалните партиди за водоснабдените обекти. Подробно
посочва начинът , по който е изчислен разходът от 12 куб.м. по индивидуален водомер и от
124.070 куб.м. като дял от „Общото потребление“ на процесния имот. Представя протоколи
от отчети с номера: 111111 № 188062/14.10.2020 и 111111 162167/03.02.2020 г. на общите
водомери.
Твърди, че е изправна страна по договора за предоставяне на В и К услуги и е отчел
в съответствие с чл.8, т.6 от Общите условия показанията на средствата за измерване за
предоставените ВиК услуги при условията и сроковете, определени в ОУ и е издал фактури
за дължимите суми, които потребителят има задължение да заплати в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Поддържа, че ищецът е потребител на В и К услуги, тъй като помежду им са налице
облигационни отношения съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14
септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4), които се уреждат и от влезлите
в сила на 01.09.2006 г. Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
В и К оператор „СВ” АД (Общи условия), в сила до 28.08.2016 г., и от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги, в сила от 28.08.2016 г. Поддържа, че съгласно чл. 2, ал. 3 от
Общите условия, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и
К услуги“.
Поддържа, че имотът е водоснабден и в него са ползвани предоставените ВиК
услуги.
Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството е по отрицателен установителен иск - за установяване на
несъществуването на вземането за заплащане претендирано задължение за доставени вода и
водоснабдителни и канализационни услуги. При съобразяване разпределението на
доказателствената тежест предвид разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК при отрицателен
установителен иск, ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
всички предпоставки за възникване и съществуване на отричаното от ищеца вземане, т.е.
фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът
следва да докаже възраженията си срещу вземането, респективно срещу изискуемостта на
вземането.
На първо място подлежи на обсъждане въпросът установява ли се от приетите по
делото доказателства съществуването на валидна облигационна връзка между страните в
рамките на процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите
страните по облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на
този закон и Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ), са ВиК операторите и потребителите. Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от ДР на
ЗРВКУ "потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Сходна е дефиницията и в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според която абонати, съответно
потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е
2
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти. Страните могат
и изрично да изразят съгласие за възникване и съществуване на облигационна връзка
помежду им по повод предоставяне на ВиК услуги чрез нарочно волеизявление,
включително чрез депозиране на искане за откриване на партида на името на лицето за
конкретен имот.
В рамките на настоящото производство не се установява по безспорен начин
ищецът да притежава някое от посочените качества, което да го квалифицира като
потребител на ВиК услуги и страна по облигационна връзка с ищеца за предоставяне на
ВиК услуги. С отговора на исковата молба ответникът оспорва твърдението на ищеца, че
помежду им не са налице трайно установени договорни отношения, свързани с
предоставянето и ползването на ВиК услуги и съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4 от
14.09.2004 г. и твърди, че ищецът има качеството на потребител. От събраните
доказателства тези твърдения на ответника не се установяват, тъй като не се доказва
реализиране на никое от посочените основания, пораждащи облигационна връзка между
страните с предмет доставка на ВиК услуги за процесния имот. Завеждането в базата данни
на ответника на ищеца като потребител на ВиК услуги и дори фактическото обитаване от
последния на процесния имот /дори и да бъде установено по делото/ не съставлява годно
доказателство за никое от обстоятелствата, установяване на които води до извод за
съществуване на договорна връзка между страните. По делото не са представени и
документите, въз основа на които партидата се води на името на ищеца.
Следователно от съвкупната преценка на доказателствения материал по делото
следва извод, че лисват надлежни доказателства, че ищецът е собственик или вещен
ползвател на процесния имот, респ. че е направил изрично изявление за откриване на
негово име на партида при ответника. Поради това съдът приема, че в рамките на
настоящото производство не се установява ищецът да притежава качеството потребител на
ВиК услуги за този обект по смисъла на пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и на чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и следователно не е задължена страна по договор
при общи условия за цената на предоставени в този имот ВиК услуги, предвид което и
предявеният от него иск следва да бъде уважен.
За пълнота следва да се посочи, че в рамките на производството не се установява от
ответника при условията на пълно и главно доказване и че в процесния период същият е
доставял ВиК услуги в претендирания обем и на търсената стойност. Съгласно
заключението на СТЕ сумата от 249,46 лева е за предоставени ВиК услуги , доставка на
питейна вода по партида с клиентски номер №********** и лихва върху тази главница в
размер на 18.72 лева. Според заключението на вещото лице съгласно издадената фактура
№********* от 06.04.2021 г. дължимата сума е за 12 куб.м. доставена вода до имота,
отчетена по водомер № 036919 и за 124, 07 куб. м. вода от разпределение на количество
питейна вода за общи нужди, като според вещото лице това количество е правилно
изчислено, пропорционално изчислено на количеството доставена до ищеца питейна вода и
въз основа на разликата между количеството отчетена питейна вода по общия водомер и
количествата по индивидуалните партиди на потребителите, свързани към същия общ
водомер. В о.с.з. на 29.11.2022 г. вещото лице изрично посочва, че заключението е изготвено
на база електронни данни, предоставени от ответника, като не са й предоставени карнети,
нито се касае до електронно дистанционно отчитане на водомерите.
Ответникът с отговора на исковата молба представя два протокола за монтаж на
14.10.2020 г. и на 03.02.2020 г. на нови общи водомери за кл. № ********** на адрес: „С, ул.
АНЛ“ № 3. Обектът, за който се претендира ответникът да е доставял ВиК услуги и вода на
ищеца е с адрес: гр. С, кв. С , ул. „С“, бл. 2, вх. А, ап. 1 с кл. № **********. Поради
различие в адресите на сградата, в която с представените протоколи е удостоверяван монтаж
на общи водомери, и адреса на сградата на процесния обект, съдът намира тези
доказателства за неотносими към предмета на настоящото производство. Други писмени
3
доказателства ответникът не ангажира, поради което недоказано е изобщо по какъв начин
кога и от кого е извършвано отчитане на потребеното количество вода за процесния обект и
за сградата, в която се намира. Заключението на вещото лице съдът не кредитира като
доказателство за показанията на водомерите, тъй като вещото лице е работило по данни,
изходящи единствено от ответника, доказателства, за които дори не са представени и
приобщени като доказателства по делото.
От издадената от ответника фактура и от заключението на СТЕ е видно, че
ответникът претендира заплащане на индивидуално потребление за конкретния имот и дял
от общо потребление за сградата, в която се намира този имот. Съгласно чл.23, ал.1 от ОУ,
приложими към процесния период, изразходваното количество питейна вода за сгради -
етажна собственост или за отклонения, към които са присъединени повече от един
потребител, се разпределя въз основа на отчета по чл. 20 и отчетите по индивидуалните
водомери, като в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в
сградната или вътрешната водопроводна инсталация. Предвидено с ал. 2 и 3 на чл. 23 ОУ е
разликата между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от
отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на
ал.5 и чл.21, ал.3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, да се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества и
начислените по реда на ал.5 и чл.21, ал.3, като изчислената разлика по този ред и цената се
записват на отделен ред и се начисляват в общата сума на всеки потребител. Съгласно чл.
30, ал. 2 ОУ за сгради - етажна собственост изразходваното количество вода се заплаща въз
основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл.23.
Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора / Чл.20 / като отчитането на показанията на
водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21,
ал. 4 ОУ) С чл. 22, ал. 1 ОУ е предвидено задължението на потребителя да осигурява
свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К оператора за
извършване на отчети на индивидуалния водомер с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на потребителя
отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за отчитане на
водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на друга
инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете
страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с
протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 22, ал.
4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на реален отчет,
операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 46 ОУ – по
пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
При съобразяване на изложеното съдът намира, че по делото не са представени
доказателства за реално потребление на определено количество вода от водоснабдителната
мрежа в процесния имот. Не са представени карнети за извършени отчети на монтиран
водомер, липсват доказателства за отказ както на ищеца, така и на другите потребители в
сградата за отчитане на водомерите, не се установяват и извършени отчети на общия
водомер, както и по какъв начин, за какъв период и на база извършени от кого и кога отчети
и начисления са формирани сумите, за които е издадена фактура №********** от 06.04.2021
г. Дори не се установява, че процесния имот се намира в сграда с присъединени повече от
един потребители.
Предвид посоченото съдът намира, че в производството не се установява
съществуването на облигационна връзка между страните, в рамките на която ответникът да
е предоставил услуги на претендираната стойност, нито да е възникнало право да получи
заплащане на търсените суми от ищеца на друго основание.
4
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК има ищецът. Установява се извършването на разноски за държавна такса, които
следва да бъдат понесени от ответника. В случая процесуално представителство на ищеца е
реализирано въз основа на Договор за правна помощ и съдействие 12.11.2021 г., в който е
уговорено, че услугите по същия се предоставят от адвокатите К. Б. и НИ безплатно на
клиента на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата и ищецът е декларирал, че
е материално затруднено лице.
Съгласно чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата адвокатът, оказал безплатна адвокатска
помощ на лицата по ал.1, има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като в този случай насрещната страна следва да
бъде осъдена да го заплати. С оглед посоченото адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание ал.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.7.2004г. в
размер на 300 лева. Възнаграждението следва да бъде присъдено на адвокат Б., която е
депозирала исковата молба, доколкото ответникът дължи разноски за един адвокат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д. Р. Ч. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул. АНЛ
№3, бл. 2, ет. 1, ап. 1 не дължи на „СВ“ АД с ЕИК ******** сумата 249,46 лева,
представляваща стойност на водоснабдителни и канализационни услуги, начислени по
фактура № **********/06.04.2021 г. за недвижим имот – апартамент № 1, находящ се в гр.
С, кв. „С“, бл 2, вх. А с клиентски номер № **********.
ОСЪЖДА „СВ“ АД, ЕИК ******** да заплати на Д. Р. Ч. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С, ул. АНЛ №3, бл. 2, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 50 лева –
разноски за държавна такса за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „СВ“ АД, ЕИК ********
да заплати на адвокат К. И. Б. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение за оказана в производството безплатна адвокатска помощ и съдействие на
Д. Р. Ч. с ЕГН ********** съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 12.11.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5