Решение по дело №54/2019 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 70
Дата: 27 февруари 2019 г. (в сила от 22 март 2019 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20197080700054
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 70

гр. Враца, 27.02. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 14.02.2019г. /четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година/  в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря  Даниела Монова,  като разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело № 54 по описа на АдмС – Враца за 2019г.,  и  за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството  по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК  вр.чл. 64, ал.7 ЗМВР.

         Образувано  е по жалба  на  Я.Т.М. *** против РАЗПОРЕЖДАНЕ  от 11.12.2018г.  на  ПО-Н.В.- **. С жалбата се твърди, че оспореното разпореждане е  незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.  Посочва се, че същото не съдържа фактически основания за издаването му, както и е издадено без да са налице кумулативните предпоставки за това, в нарушение на чл.64, ал.5,т.3  и  чл.65, ал.1 ЗМВР.

         В с.з. оспорващият моли за уважаване на жалбата и отмяна на оспореното разпореждане, като неоснователно и  поради липса на доказателства за това.

         Ответникът ПО - ПИ Н.В. при ** в с.з. се представлява от *. П.  Счита жалбата за недопустима, като се излагат доводи за това, а по съществото на спора се твърди, че оспореното разпореждане е правилно и законосъобразно.

         Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено от фактическа страна  и правна страна следното:

         Жалбата е подадена в законоустановения срок, при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

         С оспореното в настоящото производство разпореждане  от 11.12.2018г. на ПО-Н.В.- **  издадено на основание чл.64, ал.1 ЗМВР е  разпоредено на  Я.Т.М. „да не се саморазправя с лицето Ц.Д.П. от гр.*** да не й отправя закани, заплахи и обидни думи. Да не й нанася нито физически, нито психически тормоз и всички спорни въпроси да решават по законоустановения ред“. Налице е и съставен протокол за предупреждение от 11.12.2018г. спрямо жалбоподателя, който протокол е с идентично съдържание.

         От приложените към административната преписка писмени доказателства се установява, че производството е започнало по жалба  на Ц.Д.П. от гр.*** до Районна прокуратура-Враца, вх.№ 2750/18/12.11.2018г. с наведени данни за осъществен спрямо нея тормоз от лицето Я.М. ***. С постановление  от 14.11.2018г.  на  РП-Враца  е  възложено на РУ-Враца извършването на проверка по преписка №2750/2018г. по описа на прокуратурата. От РУ-Враца е извършена проверка по така изпратената преписка, за което е съставена справка  рег.№ 1795р-1338/14.01.2019г. от ПИ Н.В., в която са отразени фактите и обстоятелствата  от проверката  и е предложено преписката да бъде изпратена на РП-Враца, с мнение за прекратяване. Във връзка с преписката са снети обяснения от лицето Я.М. и лицето Ц.П., приложени по делото. С постановление на РП – Враца №2750/2018г. от 16.01.2019г. е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена преписката. Приложено е и постановление от 06.02.2018г. на РП-Враца за отказ да се образува наказателно производство против Я.М. и е прекратено производството по преписката.

         Съдът, преценявайки доказателствата по делото и оспореното разпореждане на основание чл.168, ал.1 АПК и съобразно критериите визирани в разпоредбата на чл.146 АПК, счита същото за валиден административен акт, който с разпоредените правни последици засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя и съгласно разпоредба на чл. 64, ал.7 ЗМВР подлежи на обжалване по реда на  АПК. В тази насока и възражението на ответника за недопустимост на жалбата е неоснователно. Същото  е  издадено от полицейски орган с материална и териториална компетентност, като компетентността на полицейския орган да издава разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР. Същото съдържа реквизитите по чл. 64 ЗМВР, с изключение на фактическите основания, които са изложени в справката от същия полицейски орган рег. № 1795р-1338/14.01.2019г.  т.е.  преди  датата на разпореждането. Неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ към изпратената административна преписка, щом изхождат от същия орган, а в конкретния случай такива се съдържат в изготвената и приложена по делото от същия полицейски орган справка  рег. №1795р-1338/14.01.2019г.  В тази насока е и ТР № 16/1975г., ОСГК на Върховния съд  и ТР № 1/2006г.  на ОС на Върховния административен съд, в които изрично е посочено, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. В случая, от съдържанието на разпореждането, както и от съдържанието на административната преписка  се установяват фактическите основания за издаване на оспореното разпореждане и които са мотивирали полицейския орган да го издаде и на  жалбоподателя е разпоредено да спазва предписаното поведение в отношенията си с Ц.Д.П. В настоящия случай, доказателствата в преписката са редовно събрани и имат доказателствена сила и пред съда (чл. 171, ал. 1, изр. първо от АПК). Към момента на произнасяне от административния орган, са били налице всички факти, налагащи издаването на оспореното разпореждане.

         При това положение, преценката на полицейския орган за издаване на разпореждане по чл. 64, ал.1 ЗМВР по отношение на жалбоподателя е правилна, тъй като са били налице фактически основания за издаването му. Оспореното разпореждане е издадено и в съответствие с материалния закон - чл. 64, ал.1 ЗМВР. С оглед на горното не се споделят възраженията на жалбоподателя  за липса на фактически основания за издаването на разпореждането, както и  че същото е издадено без да са налице предпоставки за това.

         По изложените съображения, настоящият състав приема, че оспореното разпореждане е  законосъобразно и не са налице отменителни  основания по смисъла на чл. 146  АПК за неговата отмяна.

         Водим от горното  и на основание чл.172 АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на Я.Т.М. ***  против  РАЗПОРЕЖДАНЕ от 11.12.2018г. на ПО-Н.В. - **, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване чрез АС-Враца  пред ВАС-София  в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

АДМ. СЪДИЯ: