Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр.
Варна,01.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при
секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 51/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3 от КСО
вр. чл. 145, ал.2, т.1 вр. ал.1 от АПК.
Подадена
е жалба от Областна дирекция „Земеделие“ /ОДЗ/ - Варна срещу Решение №
2153-03-85/10.12.2018 г. издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е
отхвърлена жалбата вх. № 5104-03-238#1/08.11.2018 г. от Областна дирекция
"Земеделие” - Варна, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ***, представлявано от инж. Й.С.Й. - Директор, срещу Разпореждане №
5104-03-238/22.10.2018 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП -
Варна на НОИ, с което настъпилата на 20.11.2017 г. злополука със Х. М. А. ЕГН **********
е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
В
жалбата /л.33-35 от делото/ е изложено, че злополуката се е случила около и
малко след 12 часа, т.е. по време на обедната почивка, а не през работно време.
Пострадалия
в обяснения е посочил, че при качване на стълбата, тя не е била укрепена добре.
Също така не е била налице спешност и неотложност за извършване на ремонта.
Налице е бил, действащ договор за поддръжка на водогрейните котли и не е било
необходимо огняря да извършва тази дейност. Счита, че е инцидента е нещастен
случай, а не трудова злополука. Отправено е искане за отмяна на оспореното
решение и присъждане на сторени разноски по делото.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа, чрез процесуален представител –
юрисконсулт. В допълнение е изложено, че разпореждането на длъжностно лице по
чл. 60 от КСО е постановено преди влязло в сила решение на ТЕЛК, което счита за
съществено процесуално нарушение. В писмени бележки излага, че инструкция за
експлоатация на котли отоплителни с температура на нагрятата вода от 110 
вменява задълженията на огняра, а не
длъжностната характеристика. Г-н М. не е следвало сам да предприема отстраняване
на повредата, а да уведоми отговорните длъжностни лица в ОДЗ – Варна за
отправяне на заявка към специалисти за отстраняването й.
Ответната
страна – Директор на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител –
юрисконсулт, оспорва жалбата с аргументи, че съгласно длъжностната
характеристика на пострадалото лице, в качеството на огняр е имал задължение да
проверява изправността на техниката и да извършва ремонтни работи на котлите. Обстоятелството,
че извършената от него ремонтна дейност е по време на обедната почивка, не
променя извода, че трудовата злополука е през работно време. Счита, че липсата
на влязло в сила решение на ТЕЛК не е съществено процесуално нарушение. Не
оспорва, че съгласно Правилник за вътрешния ред на ОДЗ – Варна е определена
обедна почивка от 12 до 12,30 ч., но според т.4 това е относимо само за
предоставящите административни услуги, но не и за служителите, отговарящи за
поддръжката. Според т.1.8 и 3.13 от представената Инструкция за експлоатация на
котлите, през време на работа трябва да се извършва постоянно наблюдения на
парния котел, в т.8,5 е определено при разхлабване на фланец същия да се
притяга с гаечен ключ и т.9,9 установява задължение огняря да следи за
изправността на котлите. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатените възнаграждения
за процесуално представителство от останалите страни.
Заинтересована
страна – М.Х.М., чрез процесуален представител оспорва жалбата. Счита, че е
налице трудова злополука. Без значение е за случая, извършената трудова дейност
е в интерес на предприятието, поради което е без значение дали и била по време
на обедна почивка. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на
сторени разноски.
Административният съд – гр.
Варна, с оглед събраните доказателства
приема за установено следното:
Съгласно
Трудов договор № РД-44-47/24.01.2008 г. сключен между работодател –
Министерство на земеделието и продоволствието и служител – Х. М. А., последният
е назначен на длъжността изпълнител, за определен срок – заместване с работно
време – 8 часа в ОДЗ – Варна /л.133 от адм. пр./.
С
Трудов договор № РД-09-03-16/01.02.2010 г. сключен между работодател – ОДЗ –
Варна и служител – Х. М. А., последният е назначен за изпълнител до 01.01.2011
г. в ОДЗ – Варна, на пълно работно време – 8 ч. /л.126-127 от адм. пр./.
С
Допълнително споразумение № РД -10-1/03.01.2017 г. сключено между същите страни
Х. М. А. е назначен на длъжността огняр, за неопределено време, при пълно
работно време – 8 часа /л. 128 от адм. пр./
На
03.01.2011 г. Х. М. А. се е запознал с длъжностната си характеристика срещу подпис
/л. 139-140 от адм. пр./.
Издадена е Инструкция за експлоатация на котли
отоплителни с температура на нагряваната вода до 110 °С от 2016 г., утвърдена
от директор на ОДЗ – Варна, с която Х. М. е бил запознат срещу подпис /л. 144-
161/.
От
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа в ОДЗ за м.11.2017 г. /л.
141 от адм. пр./ се установява, че Х. М. А. е бил на работа на 20.11.2017 г.
На
21.11.2017 г. от Х. М. А. е дал обяснение, в което посочва: „На 20.11.2017 г. в
12 часа десният котел отказа да работи.
Качих се на стълба, за да достигна левия котел, където има два крана, които
трябваше да отворя, за да запаля парното. При натискане от моя страна на
дренажния ключ, ключа се изхлузи и падна, стълбата се наклони и паднах от нея.
Не можах да движа добре краката си и затова с приплъзвания се добрах до изхода
на котелното, където виках за помощ. Към 14,50 ч. дойдоха колеги да ме търсят и
ме намериха, лежащ на пода до стъпалата за изхода на котелното…“ /л.129 от адм.
пр./. Обясненията му не са опровергани от събраните доказателства, поради което
съдът приема, че описаните факти са се случили.
От
обясненията на Силвия Славова и Теодора Томова служители на ОДЗ – Варна се
установява, че около 14,50 часа на
20.11.2017 г. са установили, че Х. М. А. е паднал, не може сам да се изправи
поради болка в крака, обадили са се на бърза помощ, тел.112 и гражданска
защита.
От
Епикриза, служебна бележка за аутопсия изх. № 6/26.01.2018 г. и медицинско
свидетелство за смърт, всички издадени от издадена от МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД /л.104-108/ се установява, че Х. М. А.
е постъпил за лечение в посочената болница с диагноза – счупване на тялото
/диафаза/ на бедрената кост, закрито в ляво. На 24.11.2017 г. е извършена операция
под сипнала анестезия за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация.
Започнала е в 16,30 часа. По време на
операция, пациента е получил остра
дихателна недостатъчност и в 17,10 часа е
обявена смъртта му.
Издаден
е Акт за смърт №2129/26.11.2017 г. за Х. М. *** и Удостоверение за наследници
кметство - с. Куманово, чрез което се установява, че наследник на починалия е М.Х.М.
/ л.120-121 от адм. пр./.
От
ОДЗ – Варна, в качеството на осигурител е издадена Декларация №1/23.11.2017 г.
за трудова злополука / л.122 от адм. пр./.
Съставен
е Протокол № 1/23.11.2017 г. от тричленна комисия от ОДЗ- Варна за разследване
на трудовата злополука, на основание чл.2, ал.3 от Наредба за установяване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки /л. 124-125/.
Съставен
е Протокол № 5101-03-281#13 от 19.03.2018 г. от петчленна комисия, за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 20.11.2017
г., който е връчен на процесуален представител на наследника на починалия
/л.35-42/.
Издадено
е Експертно решение /ЕР/ № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина –
Варна“ ЕАД, на Х. М. А., с което е призната причинна връзка между трудовата
злополука и смъртта във връзка с травма – многофрагмена фактура на ляво бедро, интраоперативно
довело до усложнение – местна емболия с остра дихателна недостатъчност /л.21-22
от адм. пр./.
Със
Заповед № 5101-03-28#16/03.04.2018 г. на ст. инспектор при ТП на НОИ е спряно
производството по квалифициране на злополуката до приключване на производството
пред ТЕЛК/НЕЛК.
С
ЕР № 1242/17.07.2018 г. на НЕЛК е отменено ЕР № 1809/02.05.2018 г. на ТЕЛК и върнато
за ново освидетелстване /л. 14-15 от адм. пр./.
Издадено
е ЕР № 379/07.02.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ АД, което е със
заключение, че е налице причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата
смърт на Х. М. А. /л.68 от делото/. Същото е оспорено от ОДЗ – Варна, насрочено
е било заседание за 31.05.2019 г. и до приключване на съдебното дирено по
настоящото дело не е налице издадено решение на НЕЛК, което се установява от
писмо изх. № Ю4282/13.05.2019 г. /л. 126 от делото/.
Издадено
е Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. от ст. инспектор при ТП на НОИ –
Варна, с което станалата злополука с Х. М. А. на 20.11.2017 г. е приета за
трудова злополука по чл. 55, ал.1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане
на здравето му е станало приз работно време, във връзка и по повод на
извършената работа и му е причинило временна нетрудоспособност, поради счупване
на тялото /диафаза/ на бедрената кост.
/л.11 от адм. пр./.
С
Решение № 2153-03-85/10.12.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Варна е
отхвърлена жалбата на ОДЗ- Варна срещу Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г.
от ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, в изискуемия срок по чл.149, ал.1 от АПК, /решението
е съобщено на 14.12.2018 г. на ОДЗ - Варна, жалбата е подадена на 27.12.2018 г./,
срещу индивидуален административен акт, от надлежна страна, поради което е
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018 г. от
ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган, съгласно
чл. 60, ал.1 от КСО.
Решение № 2153-03-85/10.12.2018 г. на
директора на ТП на НОИ – Варна е издадено от компетентен орган съгласно чл.
117, ал.1, б. „г“ от КСО.
В съответствие с чл. 57, ал.1 от КСО,
осигурителят – ОДЗ – Варна е декларирал пред ТП на НОИ трудовата злополука в
предвидения 5 дневен срок, чрез съставения Протокол № 1/23.11.2017 г.
Извършено е разследване на трудовата злополука
от ТП на НОИ – Варна, като в състава на комисията, която е от пет члена е взел
участие и представител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, при разследването е взел участие и
наследникът на пострадалия. Съставен е Протокол № 5101-03-281#13 от 19.03.2018
г. подписан от петчленна комисия и М.Х.М. – наследник на пострадалия.
Разследването на трудовата злополука е извършено при спазване на чл.58, ал.1 –
6 от КСО.
Със Заповед № 5101-03-281#16/03.04.2018 г. от
старши инспектор при ТП на НОИ – Варна е било спряно административното
производство до произнасяне на ТЕЛК/НЕЛК. След издаване на ЕР на ТЕЛК № 1809/02.05.2018
г. и ЕР № 1242/17.07.2018 г. на НЕЛК е издадено Разпореждане №
5104-03-238/22.10.2018 г. от ст. инспектор при ТП на НОИ – Варна. Не е
възобновено административното производството, с което е допуснато процесуално
нарушение на чл.55, ал.1 от АПК, което не е съществено, поради това, че при
липсата му административния орган не би стигнал до друг правен резултат, в този
смисъл е Решение № 7046 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 270/2009 г.
Последвало е издаване на разпореждане
съобразно чл. 60, ал.1 от КСО и решение на основание чл. 117, ал.1 б. „г“ от КСО. Посочените два акта съдържат фактически и правни основания за издаването
им.
Установеното води до извод, за спазване на
процесуалните правила в проведеното административно производство по издаване на
процесното решение.
Съгласно Епикриза издадена от МБАЛ „Св. Анна
– Варна“ АД се установява, че окончателната
диагноза на Х. М. А. е счупване на тялото /диафаза/ на бедрена кост, закрито в
ляво, постъпил е за лечение на 20.11.2017 г. в 18,26 и е изписан на 24.11.2017
г. в 17,15 ч. От ЕР № 379/07.02.2019 на ТЕЛК се установява, че заболяването на Х.
М. А. е „Мастна емболия на белия дроб и мозъка, остро белодробно сърце.
Състояние след многофрагментарна фрактура на бедрената кост с дислокация на
фрагменти“ /л. 68 от делото/. От посочените документи се установява, че декларираната
злополука е поради травматично увреждане на пострадалия. Този факт не се
оспорва от жалбоподателя, който изрично го е заявил в о.с.з. на 13.04.2019 г. с изявлението: „Безспорно има
травма, не е нетравматично увреждане“.
Съгласно чл. 60, ал. 2 от КСО, при
декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.
1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността. Наредба за медицинската
експертиза с чл.3, ал.1 – 4, предвижда, че
експертиза за работоспособността
се издава от ТЕЛК/НЕЛК. В случая увреждането е травматично, поради което не е
било необходимо да се изчаква издаване на окончателно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Чл.55, ал.1 от КСО определя, че трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт, като ал.3 на същия член предвижда,
че не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил
здравето си. Между страните няма спор, че не е налице умишлено увреждане на
здравето.
Следва,
че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на
здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата
функция, но е извършена в интерес на предприятието. Обстоятелството, дали са
били спазени нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни
условия на труд, е ирелевантно за
определяне на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената
работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Това
обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд, както и за
отговорността на работодателя /чл. 200 от Кодекса на труда/ или възложителя на
работата.
Съгласно
чл.21, ал.2 от Закон за държавния служител,
задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. С т.3.2 от
длъжностна характеристика за длъжността „огняр“ подписана от Х. М. А. на
03.01.2011 г. му се вменява задължение за извършва ремонтни работи на котлите,
автоматиката, нафтовите горелки, отоплителната и електрическата инсталация.
Същият е изпълнявал длъжността огняр съгласно Допълнително споразумение №
РД-10-2/03.01.2012 г. /л.135 от адм. преписка/ и Допълнително споразумение № РД
17-10-1/03.01.2017 г. /л.128 от адм. пр./.
Жалбоподателят,
в качеството на осигурител в Протокол № 1/23.11.2017 г. е посочил, в т.11 –
„лица допуснали нарушения: няма“. Чрез обясненията дадени от Х. М. А. на
21.11.2017 г. се установява, че той е възприел, че десния котел на
отоплителната инсталация е отказал да работи. Поради това, се е качил на
стълба, за да достигне до левия котел, където имало два крана, които е трябвало
да отвори, за да включи левия котел на парната инсталация. При натиск на крана
с дренажен ключ стълбата се е наклонила и той е паднал на земята, в резултат на
което е получил фрактура на ляв крайник.
Дори и да се
приеме, че възприятията на Х. М. А., относно спиране работата на десен котел, не
са били верни, в случая е без значение за спора, поради това, че дейността,
която той е извършил е по време на работа и е във връзка с извършваната от него
работа и в полза на работодателя – привеждане в изправност на отоплителната
инсталация и поддържането и в работен процес, поради което е налице трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО.
Съгласно
Договор от 26.04.2017 г. сключен между ЕТ „Стеди – Иван Иванов“ – гр. Варна –
изпълнител и ОДЗ - Варна – възложител е договорено осъществяване на технически
надзор на съоръжения с повишена опасност, съгласно чл. 2 и т.2 от Приложение №1
на наредба за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на
технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на
регистър на съоръжения, за обекти на възложителя. Въз основа на договора е
осъществяван такъв технически надзор, което се установява, чрез представени
фактури и приемно – предавателни протоколи /л. 59 - 64 от адм. пр./. Възложена е дейност по
технически надзор, която съгласно чл.5 и 6 от посочения договор, включва
представяне на необходимите документи, отразяване на проведените прегледи и
изпитвания за състоянието на съоръженията в ревизионен акт. Тази дейност е
различна от ремонтна дейност на съоръжението – отоплителна инсталация. Следва,
че Х. М. А. е предприел в съответствие с длъжностната си характеристика
извършване на ремонтна дейност, предвид установеното от него, че десния котел
на отоплителната инсталация не работи. Инструкцията за експлоатация на котли
отоплителни с температура на нагрятата вода до 110 °С, включва в т.14 „Характеристерни
неизправности и методи за отстраняване“, видовете неизправност, причината
поради която могат да се проявят и метода на отстраняване, поради което доводът
на жалбоподателя, че ремонтна дейност не е вменена на пострадалото лице е
неоснователен.
Чрез разпит
на свид. П.Д.Й. се установява, че при нужда от ремонт са ползвани услугите на
фирми, специализирани в тази дейност. Това не изключва задължението на Х. М. А.
да следи за неизправности и да ги отстрани, с оглед длъжностната му
характеристика и посочената инструкция.
На
21.12.2017 г. от „Инфомет“ ООД е била извършена проверка на котелното
оборудване в сградата на ***, в гр. Варна, за което е издадено становище от
управителя на дружеството на 12.03.2018 г. В същото е посочено, че е извършена
комплексна проверка на котелното оборудване. Установено е, че няма теч по
системата. Приели са, че причина за завишен
разход на вода в сградата не е отоплителната инсталация.
На
13.03.2018 г. е дал становище А.М. ***, който е бил назначен на тази длъжност на 23.11.2017
г., той е посочил, че от 29.11.2017 г. не е констатирал повреди.
Комисия при ТП на НОИ, която е разследвала злополуката в Протокол
№ 5101-03-281#13 от 19.03.2018 г. е дала становище, че Х. М. А. е нарушил чл.33
от Закон за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.215 в, ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване, като не се е
погрижил за собствените си здраве и безопасност, използвайки еднораменна
преносима стълба в котелното помещение, не е предотвратил приплъзването на опорите
й, чрез закрепване на страничните греди при или в близост до горните и/или
долните й краища, чрез приспособление срещу приплъзване или чрез друго
равностойно по ефективност приспособление.
Установените нарушения не изключват наличие
на трудова злополука, предвид установеното, че увреждането на здравето е
станало през време на работа и във връзка с извършваната възложена дейност на
огняр, съобразно длъжностната му характеристика. В този смисъл е съдебната
практика на ВАС: Решения по адм. дела № 7589/2010 г., №6574/2010 г.,
№ 7249/2015 г., № 8189/2015 г., № 8278/2017 г.
Съобразно правилник за вътрешния ред в ОДЗ –
Варна утвърден на 08.02.2011 г. от директор на ОДЗ – Варна работното време на
ОДЗ - Варна е от 9,00 до 17,30 часа, с обедна почивка от 12,00 до 12,30 часа.
От обясненията на Х. М. А. /л.129 от адм. пр./ се установява, че в 12 ч. той е
установил, че десния котел не работи и е предприел качване със стълба до
кранове на левия котел. Т.е. падането се е случило в обедната почивка от 12,00
часа до 12,30 часа.
В Глава седма „Работно време и почивки“, раздел III „Почивки“ от КТ са регламентирани „Почивки в работния ден“, като чл.
151, ал.1 от КТ, предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една
или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде
по-малко от 30 минути, ал.2 - почивките не се включват в работното време.
Следва, че почивките са част от работния ден, но те не се включват в работното
време, което е 8 часа. След като предприетата дейност от Х. М. А. по включване
ляв котел на парна инсталация е станало по време на работния ден е без
значение, че е по време на почивката. В този смисъл е съдебната практика –
решение по адм. д. № 2877/2015 г. на ВАС. Поради това доводът на жалбоподателя,
че не е налице трудова злополука, след като увреждането е станало в обедна
почивка е неоснователен.
Предвид
изложеното, съдът приема, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради това, че е постановен
от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание на акта,
административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните
разпоредби.
С
оглед изхода на спора и по аргумент на противното на чл.143, ал.1 от АПК
искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е
неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът
е претендирал да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Делото не е с
фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството от
юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ТП
на НОИ – Варна, към която се числи административния орган, сумата 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК,
вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Заинтересована
страна М.Х.М., чрез адв. С.Н. е претендирал присъждане на възнаграждение за
адвокат в размер на 1000 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 07.02.2019 г. От ОДЗ – Варна, чрез юрисконсулт К. е направено възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение. На основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
вр. чл.144 от АПК, дължимото възнаграждение за адвокат следва да се намали и да
се определи в размер на 350 лева,
съгласно чл. 8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сумата следва да се заплати от жалбоподателя в полза на М.Х.М..
Воден от горните съображения
и на основание чл. 172, ал.2, пр. последно от АПК,
Административен съд-Варна,
Отхвърля
жалбата
от Областна дирекция „Земеделие“ - Варна срещу Решение № 2153-03-85/10.12.2018
г. издадено от директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата вх.
№ 5104-03-238#1/08.11.2018 г. от Областна дирекция "Земеделие” - Варна,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Д- р
Пискюлиев № 1, представлявано от инж. Й.С.Й. - Директор, срещу Разпореждане № 5104-03-238/22.10.2018
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП - Варна на НОИ, с което
настъпилата на 20.11.2017 г. злополука със Х. М. А. ЕГН ********** е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Осъжда Областна
дирекция „Земеделие“ - Варна да заплати в полза на Териториално поделение на
Национален осигурителен институт – Варна, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Осъжда
Областна дирекция „Земеделие“ – Варна да заплати в полза на М.Х.М. ЕГН **********
сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение за един
адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: