Р Е Ш Е Н И
Е
Гр.Панагюрище, 20.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 02.09.2019 година в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като
разгледа докладваното от районен съдия СНЕЖАНА СТОЯНОВА
АНД № 91/19 г. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ООД, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Л.О.И. против НП № *****от 22.01.2019
г. на Директора на Дирекция „и.т.” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ на търговското дружество, в качеството
му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди)
лева.
Основното възражение в жалбата се
състои в твърдението, че нарушението не е извършено. Твърди се, че лицето, за
което жалбоподателят е санкциониран за това, че го е допуснал до работа без
трудов договор в писмена форма, никога не е бил работник в дружеството. Петима
от заварените на място лица действително били
работници в дружеството, като със същите били сключени трудови договори
по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за извършване на определена работа на обект на
дружеството в гр. София (Александровска болница) и след приключване на работа
били освободени, като на 18 и 19.09.2018 г. (датата на твърдяното
нарушение) били в полагаем платен годишен отпуск, а от 20.09.2018 г. трудовите
им договори били прекратени.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на атакуваното
НП.
АНО – редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност.
Панагюрскиятрайонен
съд, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „Д.Т.“
ООД е санкциониран за това, че на 19.09.2018
г. в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснал
до работа И.М.С., без сключен трудов договор в писмена форма.
Нарушението било
констатирано на 24.10.2018 г. в ДИТ
Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството и
проверка в ИС на ИА ГИТ.
Извършеното
съставлявало нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл. 1, ал.2 от Кодекса на
труда, за което на 12.12.2018 г. св. Г. М. съставила против жалбоподателя АУАН,
който бил подписан и получен от упълномощено от законовия представител лице.
Въз основа на АУАН
било издадено атакуваното НП, жалбата против което е процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирано лице и в срок, като относно срочността на жалбата,
съдът е изложил подробни мотиви в протоколно определение от 15.05.2019 г. (л.
50 в делото).
В хода на съдебното
следствие като свидетели бяха разпитани актосъставителя Г.М., Л.И. и М.П.. И.С.
беше заличен като свидетел, поради невъзможността за намирането му.
От съвкупния анализ
на събраните устни доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.09.2018 г.
св. Г.М. - инспектор в Дирекция „и.т.“ гр.Пазарджик, заедно със служители от
Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ и РУО – Пазарджик посетили
детска градина „д.Д.С.“ гр.Стрелча. Повод за посещението на детското заведение
бил подаден сигнал до икономическия сектор в ОДМВР. На място били заварени осем
лица, като петима от тях били служители на жалбоподателя, а останалите трима,
сред които и И.С. нямали активен трудов договор. На лицата били раздадени
декларации за установяване законността на трудови правоотношения при
предоставяне на работна сила, с цел снемане на самоличността им. Било им
указано да ги попълнят. И.С. попълнил декларацията твърде нечетливо (л. 26 в
делото), като от написаното могат да
бъдат прочетени трите му имена, постоянен адрес и ЕГН, че работи във фирма „Д.Т.“
от 2018 г. като общ работник на обект в гр. С.– Детска градина „СС“, че
работното му време е от 08,00 до 17,00
ч., почивка – един час и че почивният му ден е в неделя, както и това че трудовото
му възнаграждение е в размер на 510 лв.
От показанията на
свидетеля Л.И., който не е законовият представител на жалбоподателя, а друго,
съвсем различно лице, което има същите лично и фамилно име се установи, че се занимава
с организиране на строителни работници. В тази връка се познавал както с
представляващия жалбоподателя, така и с представляващия „В.К.Т.“ ЕООД, което
дружество на 09.07.2018 г. било сключило с Община – С.договор за изпълнение на
СМР, на обект: „Рекострукция, ремонт,
оборудване и обзавеждане на сградата и прилежащо дворно място на детска градина
„д.Д.С.“ в гр. Стрелча“. Сключването на договора между Община – С.и „Вал
КоТрейд“ ЕООД било след проведена обществена поръчка, спечелена от дружеството,
което единствено било подало оферта и не било заявило, че при изпълнение на
обществената поръчка ще ползва подизпълнители. Св. Л.И. установи, че през м.
септември 2018 г. В.И. – управител на „В.К.Т.“ ЕООД му се обадил по телефона и
го помолил да му намери работници за изпълнение на поръчката в детската градина
в гр. Стрелча. Св. И. се обадил на свои познати, живущи в област Добрич, сред
които бил и И.С.. Казал им да отидат на място и да огледат обекта, след което
предстояло да сключат трудов договор с „В.К.Т.“ ЕООД за ремонтните работи, а
той щял да ги контролира като технически ръководител. Това обаче не се случило,
поради извършената на 19.09.2018 г. проверка от служители на ДИТ, РУО и
икономическа полиция, при която работниците се уплашили и си заминали за
родните места.
Като свидетел по
делото беше разпитана директорката на детското заведение св. М.П. която твърди,
че била контактувала със св. Л.И. и с лице с малкото име А., които я били помолили
да намери квартира за работниците, които ще доведат. Няколко дни по-късно въпросният
А. довел още седем човека, с които няколко дни нощували в детското заведение.
Единствената работа, която били свършили до проверката на 19.09.2018 г. се
изразявала в демонтаж на четири врати, като свидетелката бе категорична, че
това не е било в деня на проверката. Според св. П., или въпросния А., или
проверавящите полицаи й били казали, че работниците са на „Д.Т.“ ООД и то в
деня на проверката.
Няма спор по
делото, че петима от заварените на място лица са били работници в „Д.Т.“ ООД, като със същите били
сключени трудови договори по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ за извършване на
определена работа на обект на дружеството в гр. София (Александровска болница)
и след приключване на работа същите били освободени, като на 18 и 19.09.2018
г. (датата на нарушението) били в
полагаем платен годишен отпуск, а от 20.09.2018 г. трудовите им договори били
прекратени. Спорно и съществено за решаване на делото е дали И.С., който е бил
без сключен трудов договор е уговорил елементи на трудово правоотношение и с
кой точно работодател. Няма нито едно доказателство, извън декларацията на л.
26 в делото, че И.С. е контактувал с представляващия жалбоподателя и че е
уговарял с него определен вид работа, възнаграждение, работен режим и т.н.
Освен това, от показанията на св. П. и св. И. се установява, че работата по
поръчката все още не е била започнала, както и че същата била предотвратена от
проверката на държавните органи в лицето на ДИТ, РУО и Икономическа полиция. В
същата насока е и приетото по делото обявление, видно от което договорът е бил
прекратен от Община - Стрелча, поради това че изпълнителят не бил предприел
никакви действия по изпълнение на договора. Единствено св. М. установи, че
заварените на място са извършвали работа по демонтаж и монтаж на врати, но не
можа да установи точно И.С. каква работа е бил заварен да върши и дали въобще е
извършвал такава. При това положение съдът намира, че нарушението не е
доказано. Единственото доказателство в тази насока е подписаната от И.С. декларация,
достоверността на съдържанието на която се опровергава от свидетелите И. и П..
Съпричастността на санкционираното
дружество към обществената поръчка, спечелена от „В.К.Т.“ ООД не бе доказана по
никакъв начин в процеса и не следва от факта, че петима от работниците са били
служители на жалбоподателя, след като се установи по безспорен начин, че на
19.09.2018 г. същите са били в отпуск, след приключен обект в гр. София и че от
следващия ден трудовите им правоотношения, които са били за определен вид
работа са били прекратени. Безспорно е по делото, че единствената подадена
оферта е била от „В.К.Т.“ ООД, без подизпълнители.
При липса на несъмнена доказаност на възникнало трудово правоотношение
между жалбоподателя и И.М.С. търговското
дружество не е следвало да бъде санкционирано в качеството си на работодател за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с
чл. 1, ал. 2 от КТ.
По изложените
съображения, Панагюрският районен съд в настоящия състав и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯВА
НП № *****от 22.01.2019 г. на Директора на Дирекция „и.т.” гр.Пазарджик, с което на „Д.Т.“ ООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Л.О.И., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ и за нарушение на
чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: