РЕШЕНИЕ № 101
Гр.
Пловдив, 23. 01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр.
дело №353 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба
от „СТ – СТРОЙ“ ООД, против решение от
05.11.2018 г., постановено по гр.д. №
10880/2017 г., по описа на Районен съд - Пловдив, ІІІ гр.с., в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на Р.А.З. и А.Т.З. на основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 5245,47 лв. –
главница, представляваща получена от дружеството пропорционална част от
внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му
на взискател по изпълнително дело № 561/2009 г., по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов за покупката на публична продан на недвижим имот, СОС с идентификатор
№ 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа дейност, находящ се *********; и
сумата от 1598,88 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от
13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 576,42 лв.
– разноски в производството. Във
въззивната жалба се релевират възражения против активната легитимация на ищците
за предявяването на иска и неправилност на постановеното решение като се иска неговата отмяна. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263 от ГПК
е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни Р. и А. З., чрез
адв. Г., с който оспорват същата и иазлагат подробни съображения с искане за потвърждаване на първоинстанционното
решение.Доказателствени искания с отговора не са направени. Претендират се
разноските.
Постъпила е и втора
въззивна жалба от „Хидробетон“ ООД срещу първоинстанционното решение. С това
решение жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемите страни сумата от
3644,59 лв.- главница, представляваща получена от „Хидробетон” ООД
пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17
216 лв. по горепосоченото изпълнително дело за
покупката на публична продан на вече посочения недвижимия имот в *********,
както и сумата от 1 110,91 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 492,87 лв. – разноски в
производството. С жалбата решението се обжалва в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати главница в размера над 2915,67 лв. и лихва в размер над
888,73 лв. Искането към съда е за отмяна на решението и отхвърляне на иска за
заплащане на сумата над 2915,67 лв. до пълния претендиран размер от 3644,64 лв.,
както и в частта за заплащане на
законна лихва на главницата от 2915,67
лв. за периода от 14.07.2017 г. до
окончателното заплащане за сумата над
888,73 лв. до пълния претендиран размер от 1110,91 лв., както и в частта за
направените разноски.
Навеждат се съображения за неправилност на
обжалваното решение, тъй като сумите са завишени с 20% , какъвто е размерът на
дължимият към държавата ДДС, който не е
бил предмет на разпределение между взискателите. Искането е за отмяна в
посочените части, както и да бъде намален размера на разноските. Претендират се разноски в производството.
Постъпил е отговор на
тази въззивна жалба от въззиваемите страни,
с който оспорват същата и
настояват за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на разноски.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основания чл.499,
ал.1 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.74, ал.1 ЗЧСИ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявени от Р.А.З. и А.Т.З. срещу Частен съдебен изпълнител Атанас Атанасов,
„СТ – Строй” ЕООД – гр. Брацигово, „Хидробетон” ЕООД , Л. Р. И. и С. Р. И.
Твърдят, че ищцата Р.А.З. закупила имот на публична продан по изпълнително дело
№ 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов. Имотът бил закупен по време
на брака на ищцата с другия ищец А.Т.З. и бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност. С влязло в сила неприсъствено решение по гр.д. № 8089 по описа
за 2013 г. на Районен съд Пловдив, XVI гр.с. С. М. К. бил признат за собственик
по отношение на „Анастасов” ЕООД на процесния недвижим имот, като наследниците
му били въведени във владение на същия при извършен въвод на 11.06.2014 г. Впоследствие
ищците по настоящото дело предявили иск срещу наследниците на С. М. К., за
установяване на тяхното право на собственост върху имота по силата на
постановление за възлагане по изпълнително дело № 561/2009 г. на ЧСИ Атанасов,
като било образувано гр.д. № 8967/2014 г. на Районен съд Пловдив, III гр.с. Предявеният
от тях иск за собственост бил отхвърлен с влязло в сила решение от 08.12.2016
г., тъй като длъжникът по гореописаното изпълнителното дело „Анастасов” ЕООД не
бил собственик на процесния имот. Сочи се, че за закупуването на имота ищците
заплатили по изпълнителното дело сумата от общо 17216 лв., представляваща
продажната цена на недвижимия имот, като тази сума била разпределена между ответниците
„СТ – Строй” ООД , „Хидробетон” ЕООД, Л. Р. И. и С. Р. И., които съответно били
взискатели по изпълнителното дело. Ищците са предявили претенциите си на
основание чл.499, ал.1 от ГПК срещу ответниците за сумите ,както следва: „СТ –
Строй” ООД – 5245,55 лв., „Хидробетон” ЕООД – гр. София – 3644,64 лв., Л. Р. И.
– 2733,48 лв. и С. Р. И. – 2733,48 лв, тъй като тези суми били разпределени
между ответниците-взискатели по изпълнителното дело.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „СТ –
Строй” ЕООД – гр. Брацигово, със становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Ответникът намира иска за недопустим, предвид твърдяна
липса на активна легитимация за ищците. Поддържа, че ищците имали друг път за
защита, който бил по чл.499, ал.2 ГПК, като взискателите по делото следвало да
бъдат привлечени като трети лица помагачи по иска за собственост, за да бъдат
обвързани от постановения съдебен акт и да могат да направят възражения.
Намира, че ищецът А.Т.З. не е участвал в публичната продан като купувач, поради
което и не бил процесуално легитимиран да предявява настоящия иск. Разгледан по
същество, намира иска за неоснователен по съображения, че не е получавал по
негова сметка претендираната от ищците сума по изпълнителното дело. Посочва, че
не било ясно как се определял коефициентът от 10,975. Прави възражение за
погасяване по давност на претендираното обезщетение за забава. Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Хидробетон” ООД,
със становище за недопустимост на предявените искове. Посочва, че ГПК
регламентирал облекчено производство по издаване на изпълнителен лист в подобни
хипотези, което изключвало воденето на исков процес, и което изисквало
привличането като подпомагащи страни на лицата, от които се претендират
процесните суми. По същество намира иска за неоснователен, като твърди, че към
момента на вписване на възбраната на процесния недвижимия имот, последният е
бил собственост на длъжника по изпълнителното дело. Постановеното решение по
иска за собственост, воден от ищците, по никакъв начин не обвързвало
ответниците, тъй като те не били страни по него. Посочва, че исковата молба по
предявения иск за собственост не му била противопоставима, като се позовава на
разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК, тъй като била вписана след вписване на
възбраната по изпълнителното дело. Прави възражение за зле воден процес от
страна на ищците по иска за собственост. Прави възражение за нищожност на
договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № ********г., поради
липса на съгласие, липса на основание, невъзможен предмет, противоречие на
закона и неговото заобикаляне. Прави възражение за погасяване по давност на
предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Първоинстанционният съд е уважил
предявените искове, като е приел, че
доколкото ответниците „СТ Строй“, ЕООД, „ХИДРОБЕТОН“ ООД, Л.Р. И. и С. Р.
И. не са участвали в като страни по спора за
собственост, ищецът не разполага
с облекчения ред на чл. 499, ал. 2 ГПК за реализация на своите права, поради
което е приел искът по ал.1 за допустим и го е разгледал по същество. По
същество е приел същият за основателен, като е посочил, че публичната
продан на недвижим имот представлява деривативно придобивно основание и
доколкото е прието за установено, че длъжникът по изпълнителното дело
„Атанасов“ ЕООД не е бил собственик на процесния недвижим имот, то
постановлението за възлагане няма вещно-транслативния ефект и ищецът не е могъл
да придобие процесния обект,тъй като длъжникът не е бил негов собственик. Доводите на ответниците, че ищецът е знаел за
правата на трети лица върху имота и поради това е бил недобросъвестен, съдът е
приел за ирелевантни за спора, като е посочил, че от една страна разпоредбата на
чл. 499, ал.1 ГПК не прави разграничение между добросъвестен и недобросъвестен
купувач, а от друга ЧСИ е длъжен на основание чл. 483 ГПК при извършването на
описа да установи дали възбраненият имот е бил собственост на длъжника към момента
на налагане на възбраната.
Решението на РС-Пловдив е влязло в
сила за необжалвалите ответници, както и в частите, в които не е обжалвано.
Пред
настоящата инстанция е допусната единствено съдебно счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.
След като взе предвид законовите
разпоредби и наведените в жалбите доводи
следва да бъде отбелязано следното:
Постановлението за възлагане на имот
при публичната продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по
отношение на всички. Това прави възможно
осъществяване на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде
заварено в имота, включително и
срещу истинския собственик, щом като той
не е предотвратил принудителната продажба чрез жалба при условията на чл.435 ал.4 ГПК или чрез иск по чл.440 ГПК.
Третото лице не може да заявява никакви
права срещу купувача от публичната
продан. То нито може да обжалва
действията на съдебния изпълнител, нито
да предяви владелчески иск. Единствената
защита, която законът предоставя на третото лице, е иск за собственост, тъй
като деривативен способ за придобиване на правото на собственост върху недвижим
имот , публичната продан може да
прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, само ако длъжникът е
собственик. Ако с влязло в сила решение ползващо се със сила на присъдено нещо
спрямо купувача, бъде установено, че друго лице е собственик на имота – предмет
на публичната продан, то тя е недействителна и настъпват последиците на
евикцията.
Наличието на предвидени в закона предпоставки, водещи до
възникването в полза на съдебно
отстранения купувач на субективни материални права с предмет връщане на онова, с което същият се е обеднил за сметка
на взискателите по изпълнителното дело, са доказани по положителен начин от
ищеца – налице е влязло в сила решение, с което купувачът от публичната продан
е съдебно отстранен. Ето защо, съгласно чл.499 ал.1 ГПК, отстранения купувач
има право да получи внесената от него
цена, а когато сумата е изплатена, освен платената сума отстранения купувач има
право да иска и законната лихва върху получената сума, както и направени разноски за участие в публичната продан. Когато сумата
е изплатена законът дава право тя да се иска от тези лица, които са я получили.
В
конкретният случай, както бе посочено по-горе е налице
е влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на ищеца
върху възложения недвижим имот, поради обстоятелството, че длъжникът по
изпълнителното дело не е бил собственик на същия имот. В тази връзка следва да
бъде посочено, че доводите на ответниците, че ищецът е знаел за правата на
трети лица върху имота и поради това е бил недобросъвестен, настоящият състав
намира за ирелевантни спора, като в споделя доводите на
първоинстанционният съд, че разпоредбата
на чл. 499, ал.1 ГПК не прави разграничение между добросъвестен и
недобросъвестен купувач, а от друга страна и
ЧСИ е бил длъжен на основание чл.
483 ГПК при извършването на описа да установи дали възбраненият имот е бил
собственост на длъжника към момента на налагане на възбраната.
РС-Пловдив правилно е приел, че след като
по делото не се спори, че ищците са били съпрузи към момента на публичната
продан и на влизане в сила на постановлението за възлагане, то са заплатили
продажната цена с общи средства и съответно имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Това
е причината и двамата да имат право на връщане на даденото при съдебното им
отстранение, макар като купувач в постановлението да е вписана само Р.А.З.. В
този смисъл не е основателно възражението на жалбоподателя „СТ-Строй“ ЕООД за липсата на
процесулана легитимация по отношение на А.З..
Съгласно
разпоредбата на Чл. 499. (1) от ГПК- „Ако с влязло в сила решение
бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът
може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите,
а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника
това, което е получил.“ т.е. отстраненият
купувач може да иска от взискателите само това, което те са получили.
Императивните материалноправни норми на чл.131ал.5 от ЗДДС във връзка с чл. 83а от ППЗДДС са категорични, че съдебният
изпълнител разпределя получената сума за продаден на публична продан имот, след
като преведе дължимия ДДС на НАП, което
означава, че взискателите
получават суми след като е извършено облагането и до размера на получената сума
претенцията на евицирания купувач би си явила основателна. Съгласно
горепосочените разпоредби ищците могат да претендират възстановяване на
платения ДДС за процесния имот, но от
НАП, като се иска възстановяване на данъка по реда на чл.129 от ДОПК. Установява
се от заключението на приетата пред настоящата инстанция съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, че общата
разпределена сума по изп. д. №
561/2009г. по описа на ЧСИ Атанас Атанасов е в размер на 188949,03 лева. В
настоящия случай ищците са внесли по сметка на ЧСИ сумата от 17216 лева за
покупка на недвижим имот- апартамент с идентификатор № 56784.531.100.1.47, като в тази сума е включено дължимия
ДДС върху имота. Сумата, след приспадане на дължимия ДДС е в
размер на 14346,67лв, като единствено тя
е била разпределена между взискателите. Жалбоподателите в настоящето
производство са получили суми, както следва: „Хидробетон“ ООД- 3037,12 лева,
„СТ-Строй“ ЕООД- 4370 лева. От гореизложеното следва, че това са размерите на
сумите, до които следва да бъдат уважени претенциите на ищците, като решението
на РС-Пловдив трябва да бъде отменено в частта, в която са осъдени жалбоподателите да заплатят суми над
горепосочените. Тези суми предствяляват главница получени от жалбоподателите,
като от това следва, че присъденото мораторно обезщетение също следва да бъде намалено
съобразно главницата и за „Хидробетон“
ООД то е в размер на 927,37 лева , а за „СТ-Строй“ ЕООД- 1332,40лева. В
останалата обжалвана част решението се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено. В необжалваната част, решението е влязло в
законна сила.
По
разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция и представените доказателства
за направени разноски пред двете инстанции, то следва че „Ст-Строй“ ЕООД дължи на Р.А.З. и А.Т.З., сума в размер на 516,67 лв, разноски за
адвокатски хонорар във въззивното производство, а Р.А.З. и А.Т.З.- на „ Хидробетон“ ООД сума в размер на 1196 лв. съдебноделоводни
разноски във въззвното производство. Съобразно изхода на спора трябва да се
преразгледат и сторените съдебноделоводни разноски в първоинстанционното
производство, както следва- „Хидробетон“ ООД и „Ст-Строй“ ЕООД да бъдат осъдени да заплатят на Р.А.З.
и А.Т.З. съответно 410,72лв. и 480,35лв.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №3705 от 05.11.2018 г., постановено по гр.д. № 10880/2017 г., по
описа на Районен съд - Пловдив., III гр.с.
в частта,
в която е осъден „Ст-Строй“ ЕООД,
ЕИК ********* да
заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, на основание
чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: за горницата над
сумата от 4370,83лв до размера от 5245,47 лв.– главница, представляваща
получена от Ст-Строй“ ЕООД, ЕИК *********, пропорционална част от внесената от
ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател
по изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №
757, район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор № 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа
дейност, находящ се на *********; за горницата над сумата от 1332,40 лв до размера 1598,88 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на
иска, до окончателното изплащане на вземането, както и за горницата над сумата
от 480,35лв. до размера от 576,42 лв. – съдебноделоводни разноски в
първонистанционното производство.
в частта, в която е осъден „Хидробетон”
ООД, ЕИК: *********, да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********,
на основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: за
горницата над сумата от 3037,12лв до размера от 3644,59 лв.– главница, представляваща получена
от „Хидробетон” ООД, ЕИК: *********, пропорционална част от внесената от ищците
на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател по
изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757,
район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор № 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа
дейност, находящ се на **********; за горницата над сумата от 927,37лв до размера 1110,91 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на
иска, до окончателното изплащане на вземането, както за горницата на сумата от
410,72блв. до размера от 492,87 лв. – съдебноделоводни разноски в
първонистанционното производство.
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, на
основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД иск против „Хидробетон”
ООД, ЕИК: *********, за
горницата над сумата от 3037,12лв до
размера от 3644,59 лв.–
главница, представляваща получена от „Хидробетон” ООД, ЕИК: *********,
пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на
17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 561 по описа за
2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие – ПОС, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с
идентификатор № 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа дейност, находящ се на
7 етаж от сграда с адрес: **********; за горницата над сумата от 927,37лв
до размера 1110,91 лв. – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на
иска, до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, на
основание чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД иск против Ст-Строй“ ЕООД, ЕИК ********* за
горницата над сумата от 4370,83лв до
размера от 5245,47 лв.– главница, представляваща получена
от Ст-Строй“ ЕООД, ЕИК *********, пропорционална част от внесената от
ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател
по изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. №
757, район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор № 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа
дейност, находящ се на **********; за горницата над сумата от 1332,40 лв
до размера 1598,88 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която „Хидробетон” ООД, ЕИК:
*********, е осъдено да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********
следните суми- сумата от 3037,12лв– главница, представляваща получена от
„Хидробетон” ООД, ЕИК: *********, пропорционална част от внесената от ищците на
28.03.2012 г. сума в размер на 17216 лв. в качеството му на взискател по
изпълнително дело № 561 по описа за 2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757,
район на действие – ПОС, за покупката на публична продан на недвижим имот,
представляващ СОС с идентификатор № 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа
дейност, находящ се на 7 етаж от сграда с адрес: гр. **********; сумата от 927,37лв – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 13.07.2014 г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 410,72блв. – съдебноделоводни разноски в първонистанционното
производство и
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта, в която „Ст-Строй“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, на основание
чл.499, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: за сумата от 4370,83лв – главница,
представляваща получена от Ст-Строй“ ЕООД, ЕИК *********,
пропорционална част от внесената от ищците на 28.03.2012 г. сума в размер на
17216 лв. в качеството му на взискател по изпълнително дело № 561 по описа за
2009 г. на ЧСИ Атанас Атанасов, рег. № 757, район на действие – ПОС, за
покупката на публична продан на недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор
№ 56784.531.100.1.47 – ателие за творческа дейност, находящ се на 7 етаж от
сграда с адрес: ***********; за сумата от 1332,40 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.07.2014
г. до 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
14.07.2017 г. – предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 480,35лв. –
съдебноделоводни разноски в първонистанционното производство.
ОСЪЖДА Р.А.З.,
ЕГН: ********** и А.Т.З., ЕГН: **********, да заплатят на „Хидробетон” ООД, ЕИК: ********* на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените разноски във въззивното производство в размер на
1196 лв., както и сторените разноски в
първоинстанционното производство в размер на 334 лв. съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА „СТ –
Строй” ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Р.А.З., ЕГН: ********** и А.Т.З.,
ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените разноски във въззивното
производство в размер на 516,67
лв. съразмерно с отхвърлената част
на въззивната жалба.
В
необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.