Решение по дело №2000/2019 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1013

гр.Бургас, 30.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 2000 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е образувано по повод жалба на Ж.П.Х. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-001116/24.04.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че действително е настъпило ПТП между управлявания от жалбоподателя автомобил и автомобилът, движещ се пред него, но това е по вина на първия автомобил, който рязко и неочаквано, без да подаде какъвто и да е сигнал, е преминал директно в дясното платно, в резултат на което се е стигнало до удар между двата автомобила.

В откритото съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, се явява заедно с  пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП” - надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката се прави искане за отхвърляне на жалбата. Прави се доказателствено искане за разпит на актосъставителя. Други доказателства не се ангажират и не се иска събирането им от съда.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 25.03.2019 г., около 08.36 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Ивеко Магирус 9013“ с рег.№ *** в гр.Бургас, като се движел по бул.“Яким Якимов“ в посока кръгово движение с бул.“Янко Комитов“. Непосредствено пред него се движил управляваният от разпитания свидетел Д.Б. товарен автомобил „Мерцедес 809“ с рег.№ ***. И двата автомобила навлезли един след друг в кръговото кръстовище в лява лента с посока на излизане и за двата третия изход, който бил на бул.“Янко Комитов“ с посока Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВ-Бургас. В лентата, която била дяснонамираща се на тяхната лента за движение, се движел трети автомобил. Малко след изхода от кръговото кръстовище на бул.“Янко Комитов“ св.Б. спрял управлявания от него лек автомобил, за да пропусне пресичащия булеварда в това време пешеходец, при което последвал удар между него и управляваният от жалбоподателят товарен автомобил.

Във връзка с реализираното ПТП на място бил изпратен св. К.М. – мл. автоконтрольор, който възприел фактическата обстановка, като разговарял и с двамата водачи и преценил, че с действията си жалбоподателят е реализирал състава на административното нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП, поради което му съставил АУАН с бл. № 071673. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него. В графата за възражения, жалбоподателят не изложил такива. Депозирал възражения в по-късен момент, като посочил, че в деня на инцидента  управлявал товарния автомобил на соченото място, като се движил в лява лента, а „Мерцедес“ с рег.№***  се движел успоредно на неговия автомобил в дясна лента и без да сигнализира рязко завил и навлязъл в неговата лента за движение, като жалбоподателят не могъл да избегне последвалия удар.

Сезиран с преписката и след преценка на материалите по нея, АНО издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 23, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал.2 пр.2 ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло, с изключение на показанията на св.Т. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и св. М., които се подкрепят от показанията на св.Б. и които са еднопосочни и безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Не така стои въпросът с показанията на св.С. Т., които съдът намира, че са недостоверни. На първо място, е изключително съмнително дали наистина св.То. е присъствал непосредствено при настъпване на инцидента. В съдебно заседание посочи, че сам е отишъл и е предложил на жалбоподателя да даде показания в негов полза няколко дни по-късно. Ако е било така, защо не е предложил да съдейства на място при изясняване на действителната фактическа обстановка от страна на полицейските служители, а е направил това едва дни по-късно. Освен това, неговите показания, не се подкрепят от останалия доказателствен материал.

Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че на въпросната дата и място е допуснал ПТП с рязко спрелия пред него лек автомобил, но счита, че в конкретния случай няма вина, тъй като същият бил влязъл непосредствено пред него в неговата лента за движение без да сигнализира по какъвто и да е начин. Съдът намира тази теза за изложена единствено с цел защита. Прави впечатление, че в самото възражения, депозирано два дни след съставяне на АУАН, е посочено, че управляваният от св. Б. автомобил, се е движил в дясната лента за движение, след което е преминал рязко в лявата пред автомобила на жалбоподателя, при което е последвал удар между двата. В жалбата, дала повод за образуване на настоящото производство, е посочено, че св.Б. бил преминал в дясното платно, след което последвал пътния инцидент. Следователно, в стремежа си да защити действията си, жалбоподателят излага различни защитни тези, които обаче си противоречат. Според съда, от доказателствата явства, че двата автомобила са се движели в лявата лента за движение непосредствено един след друг, като съприкосновението между тях е настъпило, след като св.Б. е спрял, за да пропусне пресичащият пред него пешеходец, а жалбоподателят не се е движил на разстояние, което да е достатъчно, за да избегне удар с предния автомобил, когато той спре. Точно, защото разстоянието между двете МПС-та не е било достатъчно, то жалбоподателят се е опитал да избегне удара, като е насочил управляваното от него МПС вляво, поради което и съприкосновението между двете коли е настъпило в лявата задна част на предния автомобил и дясната предна част на задния автомобил, за което има приложен и приобщен снимков материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 04.12.2017г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

По отношение на първото вменено нарушение съдът счита, че същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това задължава всеки един водач на пътно превозно средство сам да преценява начина си на движение по пътното платно и разстоянията спрямо другите водачи или участници, като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП. В конкретния случай правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото движещият се пред него товарен автомобил ,,Мерцедес е спрял малко след кръгово кръстовище, нарушителят не е спазвал необходимата дистанция, поради което е последвал удар в задната лява част на предното МПС и предната дясна част на МПС-то на жалбоподателя– т.е. налице са всички изискуеми материални предпоставки за реализиране на наказателната отговорност на водача и то именно по горепосочената разпоредба.

Относно наложеното наказание съдът намира, че нормата на чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП предвижда на лице, което поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие, да се налага глоба в размер 200 лв. Размерът на санкцията е точно фиксиран в закона, поради което и искането на жалбоподателя за определяне на наказание в по-нисък размер е неоснователно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-001116/24.04.2019 г., издадено от Началник Група към ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл. 23, ал.1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.2 ЗДвП, на Ж.П.Х. с ЕГН: **********е наложено наказание – „Глоба” в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.