№ 398
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100500682 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 7633/10.11.2021г., подадена от АДР. В. М. с
ЕГН ********** – взискател по изпълнението срещу Постановление на ЧСИ Николай
Георгиев, рег. № 716 и с район на действие, този на ВОС, постановено по изп.д. №
20127160400253 от 10.09.2021г., с което е прието настъпило прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК при извършено
последно изпълнително действие на 25.09.2014г.
Наведените оплаквания в жалбата са за незаконосъобразност на обжалваното
постановление на ЧСИ, доколкото съдебният изпълнител не е извършил всички искани
принудителни действия, за да удовлетвори вземането – не е предприел опис на движими
вещи, принудително отваряне на жилището на длъжника и претърсване на вещите му. Нито
веднъж съдебният изпълнител не е уведомил взискателя за предприетите от него действия.
Ето защо постановлението за прекратяване е незаконосъобразно, поради което отправя
искане за отмяната му.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК длъжникът ЛЮДМ. П. Г. не е депозирала
възражения.
В писмените си мотиви ЧСИ описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата. Заявил, че действията по издирване на
годно да послужи за обект на принудителното изпълнение имущество са подготвящи и
изграждащи конкретен изпълнителен способ действия, но не и същински изпълнителни
действия, каквито по делото не са поискани от взискателя от 25.09.2014г. до 03.10.2016г.,
1
както и от 16.10.2018г. до 10.09.2021г. В този смисъл производството е перемирано, което е
констатирано с обжалваното постановление.
Депозираната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК
/съобщението за обжалваното постановление е връчено на страната чрез пълномощник на
02.11.2021г. /л. 290 от делото/, а жалбата е депозирана на 10.11.2021г./, от процесуално
легитимирана страна – взискател в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на
обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК, а именно постановление за
прекратяване на принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното дело първоначално е образувано на 09.07.2009г. под № 286/2009г.
по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, а впоследствие на 06.04.2012г.
преобразувано под № 253/2012г. по молба на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 въз основа
на изпълнителен лист издаден на 09.07.2009г. по гр.д. № 9496/2008г. на ВРС, XIX-ти състав
удостоверяващ правото на принудително изпълнение на АДР. В. М. и Б. СТ. Б. срещу Л.П.
Атанасова за сумата от 8801.23 лв. – получена сума на отпаднало основание като част от
продажна цена по сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот
от 25.02.2008г., развален, ведно със законната лихва от 11.12.2008г., както и съдебни
разноски в размер на 828.03 лв., платима на взискателите по равно.
В сезиращата СИ молба взискателите не са посочили начин на изпълнение.
ПДИ е връчена на длъжника на 04.08.2009г.
На 11.09.2009г. е наложен запор върху товарен автомобил Нисан Пулсар с ДК № В
2744 Т, собственост на длъжника, както и на 17.09.2009г. е вписана възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника представляващ апартамент № 5 с площ от 67.65
кв.м., находящ се в гр. Варна, ел. „Кирил Пейчинович“ № 13.
С Протокол от 13.01.2010г. е извършен опис на недвижим имот – апартамент
*************, при което е установено, че жилището е на груб строеж, на етап Акт 14.
Извършена е оценка.
На 03.05.2012г. по молба на взискателя е установено от ЧСИ Николай Георгиев, че
описаният имот е продаден на публична продан и възложен на купувача Станка Антонова
Георгиева с Постановление от 03.02.2010г., влязло в сила на 24.02.2020г.
На 01.11.2012г. взискателят сезирал ЧСИ с искане за насочване на принудителното
изпълнение върху движимите вещи на длъжника, находящи се в дома му.
Подобно искане е депозирано на 02.02.214г. и на 25.09.2014г. Насрочени са опис и
оценка на движими вещи в дома на длъжницата, за което са определени разноски, платими
от взискателите по първото искане в общ размер на 133.20 лв., а по второто – в размер на
157.20 лв. Разноските не са платени /л. 209, 211/.
2
С молба от 03.10.2016г. взискателят сезирал СИ с искане за извършване на справки
и налагане на запор върху вземания на длъжника, опис на движими вещи и справка и
пристъпване към изпълнение върху установено имущество. Последвали множество справки,
при които не е установено налично имущество, върху което да се насочи принудителното
изпълнение.
Въз основа на молби от 23.06.2017г. и 16.10.2017г. изпълнението е насочено върху
притежаван от длъжника Гараж с ид. 10135.5506.20.2.27 в *********** Насрочен е опис и
оценка, като за наложената на 14.01.2019г. възбрана върху същия, както и за насрочения
опис и оценка са определени такси в размер на 108 лв., дължими от взискателя.
Определените такси отново не са били платени от взискателя.
С молба от 06.07.2021г. длъжницата Л.Г. сезирала ЧСИ с искане за прекратяване на
изпълнителното производство, поради настъпило основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното постановление от 10.09.2021г. СИ прекратил производство на
посоченото основание.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ВКС,
ОСГТК изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Спорът по делото е дали в конкретния случай е било осъществено основанието по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия
момент, в който не се осъществява изпълнение /вкл. доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, IV ГО/. Установено е в
конкретния случай, че първият момент, от който не се осъществява изпълнение по
конкретното изп.д. е 25.09.2014г., когато с разпореждане на СИ е наложен опис и оценка на
движими вещи в дома на длъжника. От този момент до 03.10.2016г. е изтекъл период от две
години, през който по изпълнителното дело не са били платени определените от ЧСИ такси
3
и разноски за реализиране на посочения способ, както и не са били поискани от взискателя,
съответно не са и предприети изпълнителни действия, на което основание поради
перемпция изпълнително дело № 253/2012 по описа на ЧСИ Николай Георгиев е прекратено
на 25.09.2016г., тъй като в посочения двугодишен срок изпълнителни действия не са
реализирани поради бездействие на взискателя, респ. не са поискани нови такива. След този
момент от 14.01.2019г., когато е наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим
имот до 14.01.2021г. е изтекъл нов двугодишен срок, както и до 10.09.2021г., когато е
постановено обжалваното постановление, през което време определените такси по
ТТРЗЧСИ отново не са били внесени от взискателя, нито е предприето активно действие по
започване, респ. реализиране на вече предприет изпълнителен способ. Исканията на
взискателя след прекратяване на делото по право за извършване на справка нямат прекъсващ
давността ефект, а направените искания за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не е могъл да откаже да изпълни – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител е следвало да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително
дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. Взискателят може
да изтегли изпълнителния лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.
Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително
изпълнение не е погасено по давност.
По тези съображения съдебният състав приема, че в обжалваното постановление
ЧСИ е установил правилно осъществяването двукратно в рамките на изпълнителното
производство на правно релевантните факти, обусловили прекратяване на производството и
същото не страда от визираните в жалбата пороци. Постановлението е законосъобразно, а
жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 1, т. 3, пр. II от ГПК жалба
с вх. № 7633/10.11.2021г., подадена от АДР. В. М. с ЕГН ********** – взискател по
изпълнението срещу Постановление на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716 и с район на
действие, този на ВОС, постановено по изп.д. № 20127160400253 от 10.09.2021г., с което е
прието настъпило прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК при извършено последно изпълнително действие на 25.09.2014г., съответно на
14.01.2019г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5