Решение по дело №1998/2018 на Районен съд - Велико Търново

^{РЕШЕНИЕ}

 

№ ……..

 

гр. Велико Търново, 26.11.2018 г.

 

В    ИМЕТО   НА   НАРОДА

Великотърновският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кирил Хаджитанев

                                           

при секретаря Ст. Илиева и в присъствието на прокурора Т. Катрева, като разгледа докладваното от съдията Хаджитанев АНД № 1998 по описа за 2018 год., въз основа на доказателствата по делото прие за установено следното:

 

Досъдебното производство е водено срещу Н.И.К., с ЕГН  ********** за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокуратурата поддържа внесеното предложение. Излага становище, че фактическата обстановка е безспорно установена. Пледира за налагане на административно наказание по предвидения от закона минимален размер.

Обвиняемият признава фактическата обстановка, изложена в постановлението. Изразява съжаление за извършеното. Моли за минимално административно наказание.

Съдът, на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Н.И.К. ***. Осъждан е три пъти, но е реабилитиран по право. На 55 години, с основно образование, безработен, избухлив, конфликтен и агресивен.

Пострадалият Д.Д.С., гражданин на ***, живее в с. Емен, община Велико Търново, заедно със съпругата си А.С..

Живелите на селото често посещавали намиращи се в центъра на селото магазин, където употребявали алкохол и си говорели. На 09.05.2018 г., около 18:00 часа, свидетелите С.Й.Г. и Й.Й.Н.били пред магазина. По-късно към тях се присъединил обвиняемият Н.И.К., който бил употребил алкохол и бил в нетрезво състояние. Започнал да притеснява свидетеля Г.и да му иска цигари, обяснявайки му, че имал един лев, който загубил. По същото време вътре в магазина бил пострадалият Д.Д.С. и свидетелят В.И.П.. Впоследствие при тях се преместил С.Й.Г.. Тримата си говорели и изведнъж вътре влязъл обвиняемият Н.К., викайки на продавачката в магазина И.А.Й.„Намерих лева, дай ми една бира". В момента, в който тръгнал да излиза с бирата, свидетелят Г.се пошегувал и му казал „Нали нямаше пари, къде намери лева?". К. се ядосал, засилил се към масата, надвесил се над Г.и изкрещял „Ша ти еба майката". Г.го попитал защо го псува и в този момент обвиняемият застанал на колене и започнал да му се извинява и да моли да му прости. Г.му казал да престане, но обвиняемият продължил да досажда и да се навира в лицето му, крещейки. Тъй като здравословно състояние на Г.не било добро, пострадалият Д.Д.С. се притеснил и викнал на обвиняемия „Излез", махайки с ръка. К. излязъл навън, седнал до Н., но продължил да вика.

В.И.П. и Д.Д.С. допили питиетата си и тръгнали да си ходят. Пред магазина, К. все още крещял и виждайки Д.Д.С. застанал прав срещу него. Д.Д.С. му извикал „куку", „алкохолик", „ходи си вкъщи", след което придружаван от П.си тръгнал, но обвиняемият продължил да вика „Аз няма да оставя така работата, аз няма да оставя така работата!". П.изпратил С.до дома му, след което се прибрал. Малко по-късно Й.затворила магазина, а отпред, на пейката, останали обвиняемият К. и свидетелят Н., за да си допият.

Обвиняемият решил да се разправи с Д.Д.С.. Взел дървен кол с дължина около 170 см. и диаметър в единия край 4 см., а в другия 6.5 см и тръгнал към дома му, намиращ се на № 42. Започнал да блъска силно по входната врата, да вика, да крещи, че щял да го изсели от селото и да си ходел, от където бил дошъл, размахвайки кола. Пострадалият чул виковете и отключил входната врата. Виждайки обвиняемия му викнал, че ще извика полиция, но К. държейки дървения кол в тънката част започнал да го размахва заплашително към пострадалия, който отстъпвал назад, за да се предпази. В момента, в който обвиняемият го приближил Д.Д.С. се опитал да го спре, като го прегърне, но К. ловко се измъкнал, след което замахнал с кола и го ударил в левия крак под коляното в областта на пищяла. От удара, пострадалият паднал на земята. Съпругата на Д.Д.С. възприела случилото се и веднага сигнализирала органите на МВР, чрез телефон 112. Кракът на С.започнал да кърви, но К. не си тръгвал и продължавал да крещи, държейки кола с две ръце, зад врата си. Започнали да идват хора, дошъл и кметският наместник. Пристигнала полицията и екип на бърза помощ. Пострадалият бил откаран в болница, а обвиняемият хвърлил дървения кол пред дома му и си тръгнал.

В хода на разследването е назначена съдебно-медицинска експертиза, видно от заключението, на която на пострадалия е причинена охлузна рана с вторично насложена локална инфекция по ръбовете на раната. Получената травма е в резултат на удар с или върху твърд предмет и е възможно да бъде получена по начин, описан от пострадалия. Получената травма е причинила на С.временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е разстройство на здравето, извън тези посочени в нормите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Предвид гореизложеното съдът счита, че Н.И.К. е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

Извършеното действие по нанасяне на удар върху пострадалия съдържа в себе си характеризиращите това престъпление елементи както от обективна, така и от субективна страна - увредата на здравето на С.като общ резултат по медикобиологични характеристики представлява лека телесна повреда, а с оглед обстоятелствата, при която е нанесена травмата - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в противоправно увреждане здравето на пострадалия С., чрез нанасяна на удар, вследствие на което е получил травматичните увреждания. Налице е причинно-следствена връзка между деянието на обвиняемия и вредоносния резултат - деянието предшества настъпването на увреждането и го обуславя, то е необходимо условие за настъпване му - без него то не би се развило, между тях има закономерна връзка и едновременно с това увреждането на здравето е неизбежна последица от деянието, което от своя страна е годно да го причини. Деянието е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към установените правила на обществото и към личността на пострадалия, тъй като обвиняемият е нанесъл побой, заради стремеж да доминира, да наложи себе си над установения ред в обществото, да демонстрира явно неуважение към общоприетите норми на поведение и грубо пренебрежение към общочовешките ценности и човешката личност чрез осъщественото посегателство върху С.. Обвиняемият е демонстрирал ярко незачитане на чуждото достойнство и телесен интегритет, грубо незачитане на правопорядъка и морала, което предопределя квалификацията на неправомерното му посегателство по т. 12начл. 131 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 2 от НК - обвиняемият е съзнавал, че извършва действие /нанасяне на удари в крака на пострадалия/, годно да му причини телесно увреждане, от вида на инкриминираното, като е целял причиняването на такова телесно увреждане. Бил е наясно, че няма причина, която да е провокирала действията му, че нарушава общоприетите норми на поведение, че грубо нарушава обществения ред, чрез посегателството над пострадалия, което не го е мотивирало да се въздържи.

Обвиняемият Н.И.К., с ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан - реабилитиран, с основно образование, безработен, с постоянен адрес ***.

По делото са налице кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като към момента на извършване на деянието деецът е пълнолетен, за извършеното от него престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до три години. Към момента на извършване на деянието не е осъждан (реабилитиран) и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, видно от приложената справка за съдимост. С престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Не са налице пречките на ал. 7 на чл. 78а от НК, поради което съдът счита, че са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, както и доброто процесуално поведение на обвиняемия К., съдът приема, че административно наказание в минималния предвиден от закона размер е подходящо и достатъчно за изпълнение целите на индивидуалната и обща превенция.

На основание чл. 53, ал. 1,6. „а" от НК следва да бъде отнето в полза на държавата вещественото доказателство - дървен кол, като вещ, принадлежаща на виновния и послужила за извършване на умишлено престъпление, след което да бъде унищожена, като вещ без икономическа стойност.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия Н.И.К., роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан - реабилитиран, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.05.2018 г. в с. Емен, община Велико Търново, на ул. „Иван Вазов" пред Дом № 42, по хулигански подбуди причинил на Д.Д.С., гражданин на *** лека телесна повреда, изразяваща се в охлузна рана на левия му крак в областта на подбедрицата с вторично насложена локална инфекция по ръбовете на раната, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева.

ОСЪЖДА обвиняемия Н.И.К., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд, гр. В. Търново, разноските по делото в размер на  262.30 лв. /двеста шестдесет и два лв. и 30 ст./, както и сумата от 5.00 /пет/ лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, гр. В. Търново.

ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в служба „Архив” при ВТРС, а именно: дърво с размери: дължина 174 см, с дебелина в единия край от 6,5 см., а в другия край 4 см., с разклонение намиращо се на 59 см. измерено от по-дебелия край, като ПОСТАНОВЯВА унищожаването му, като вещ без икономическа стойност.

Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред Окръжен съд, гр. Велико Търново, считано от днес.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: