Р
Е Ш Е Н И Е
№ 309
гр. Пловдив, 10 януари 2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХІV състав в
открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 270 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на д-р с.я.ч. с фирма ЕТ „ИППМП Д-р с.ч.", със седалище и адрес
на управление: ***, чрез адв. Ж.Д.Д. ***, против решение № 322 от 28.09.2022
год., издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата срещу постановление потвърдено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0059497/02.09.2022 год. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
С жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение, което счита за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
Посочва, че решаващият орган е пренебрегнал императивните разпоредби на
ДОПК и КСО относно несеквестируемостта, както и задължителните указания, дадени
в ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като преведените от СЗОК средства в
размер на 191.90 лева включват и несеквестируем доход. Според жалбоподателката
сумата в размер на 191.90 лева представлява вземане по сключен договор за
медицински дейности между Столичната здравноосигурителна каса и д-р С.Ч., в
качеството и на изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Счита, че възнаграждението,
което се получава по договора от изпълнителя на медицинска услуга, е
несеквестируемо, тъй като има характер на престирано от изпълнителя като
възнаграждение за труд. Според жалбоподателката, без да е извършена
самостоятелна преценка от публичния изпълнител дали вземанията, които са
постъпили по сметката на принудителното изпълнение на НАП са несеквестируеми, директорът
на ТД на НАП - Пловдив е постановил неправилно решение. Намира, че публичният изпълнител е бил длъжен да изисква
информация от платеца на сумите за вида на средствата и при констатиране на
условията по чл. 213 от ДОПК да върне несеквестируемата част от преведените по
неговата сметка суми. Преценката за несеквестируемост е в служебните правомощия
на публичния изпълнител, поради което той е длъжен да предприеме всички
необходими действия и мерки за изясняване на произхода на сумите. Според нея публичният
изпълнител е бил длъжен да се съобрази с императивните предписания на закона,
да следи служебно за несеквестируемостта на вземанията, спрямо които насочва
принудително изпълнение. Претендира отмяна на решението на директора на ТД на
НАП Пловдив и отмяна на издаденото постановление на налагане на предварителни
обезпечителни мерки. Претендират се направените по делото разноски в представен
списък с разноските.
Ответникът
- директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт А. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – гр. Пловдив, Четиринадесети
състав след като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при
направената служебна проверка за законосъобразност на акта, намира за установено
следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на
оспореното решение, което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК. Жалбата е подадена на 11.01.2023 г./ видно от представения оригинал на
писмо и поставеното пощенско клеймо с дата 11.01.2023 г. – л. 18 по делото/, а решението
е връчено на жалбоподателката на 04.01.2023 г. по електронен път /л.11 по
делото/, поради което е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
Във връзка с неизплатени публични задължения на
жалбоподателката в размер на 2676,15 лв. и лихва от 479,89 лв., представляващи
парични обезщетения при временна неработоспособност, е образувано изпълнително
дело №*********/2022г. при ТД на НАП - Пловдив, издадено е съобщение за
доброволно изпълнение с изх. № С220016-149-0010425/31.08.2022 г., с което с.ч.,
като физическо лице е ЕГН ********** и като ЕТ „Д-р с.ч. ИППМП" с ЕИК
********* е поканена в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението да
заплати доброволно задълженията си. Съобщението е изпратено по електронен път, получено
на 07.09.2022г.
След издаването на съобщението за доброволно
изпълнение по изпълнителното дело, е издадено обжалваното постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С220016-022-0059497/02.09.2022г., издадено от н.б. на длъжност публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 200 от ДОПК
и чл. 202, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл, 195, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК за
наложен запор върху вземане от трето лице - Столична здравноосигурителна каса
по основание за плащане № ********** от
18.07.2023 г. по договор № 227384 от 14.02.2020 г. за сумата от 191,90лв.,
На основание издаденото постановление за налагане на
обезпечителни мерки, публичният изпълнител е изпратил до СЗОК, в качеството й
на трето задължено лице, запорно съобщение № С220016-119-0009260/02.09.2022г. и
разпореждане за изпълнение на основание чл.230. ал.4 от ДОПК с изх.№
С220016-009 0007300/02.09.2022г. Запорното съобщение и разпореждането за
изпълнение са връчени на Столична здравоосигурителна каса на 05.09.2022г.
След постъпването на сумата в размер на 191,90 лв. на
07.09.2022г. от СЗОК по изпълнителното дело публичния изпълнител с разпореждане
с изх.№ С220016-125-0254022/08.09.2022г. е разпределил сумата за погасяване на
публичните задължения на С.Ч., като физическо лице с ЕГН ********** и като ЕТ
„Д-р с.ч. ИППМП” с ЕИК *********.
За да постанови обжалваното решение териториалният
директор е приел, че процесното постановление е издадено при наличие на
обезпечителна нужда, при спазване на разпоредбите на чл. 198, ал. 2, пред.2 от ДОПК във връзка с чл. 213 от ДОПК. Приел е, че в случая с регистрирането си
като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна
от тази, която притежава като физическо лице, поради това, след прекратяване
дейността на физическото лице като търговец, респ. заличаването му от
търговския регистър отговорността за задълженията, сключени от него, когато е
било вписано като ЕТ продължава да се носи от лицето, макар и вече то да няма
качество на търговец. Посочил е, че регистрирания по ТЗ едноличен търговец
запазва качеството си на физическо лице и отговаря с имуществото, което
притежава, а обстоятелството, че е вписан като едноличен търговец, разширява
правоспособността му. Поради това е намерил за неоснователни твърденията на жалбоподателката
Чакърова, че неправилно със сумите, получавани от СЗОК в качеството й на ЕТ са
били погасени нейни публични задължения като физическо лице.
Не са споделени и възраженията на лицето, че по
отношение на плащанията от СЗОК е налице хипотезата на чл.213, ат. 1, т.5 от ДОПК, че получените средства са несеквистируеми. Прието е, че в конкретния
случай получените пари от СЗОК се дължат на лечебното заведение ЕТ ,,Д-р с.ч.
ИППМП“, същите нямат характер за възнаграждения за труд по смисъла на чл.213,
ал.1, т.5 от ДОПК, а са дължимата стойност на извършените медицински услуги за
граждани. Поради това относно получените средства не следва да се преценява
тяхната несеквестируемост.
В решението е посочена възможността длъжникът да
поиска замяна на наложените обезпечителни мерки с други равностойни такива съгласно
чл. 199, ал. 1 от ДОПК, а в случай на принудително изпълнение - да предложи на
публичния изпълнител да насочи изпълнението срещу друга движима или недвижима
вещ съгласно чл. 214 от ДОПК.
В настоящото производство от страна на
жалбоподателката се представиха писмени доказателства: договор № 227384 от
14.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ с НЗОК,
както и четири броя фактури: № 558/ 18.07.2022 г., № 556/ 18.07.2022 г., № 555/
18.07.2022 г. и ф.№ 557/ 18.07.2022 г. с доставчик на медицински дейности ЕТ
д-р С.Ч. ИППМП и СЗОК.
При тези факти съдът намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. То е издадено от
компетентен орган, при правилно приложение на закона, при спазване на
процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се гарантират
максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на изискуеми
публични задължения.
Съгласно чл. 195, ал. 7 ДОПК обезпеченията трябва да
съответстват на вземанията, установени по реда на ал. 5. При определяне на
обезпечителната мярка се взема предвид както обезпечителната нужда, така и
мярката да не е прекомерно обременяваща. Изискването произтича пряко от принципа
на съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административният орган трябва да
упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Размерът на обезпечението от своя страна
следва да е съответен на обезпечителната нужда.
Към момента на издаване на обжалваното постановление,
съдът намира, че е налице съразмерност между наложените обезпечения и
предполагаемия размер на публичните задължения. Задължение на публичния изпълнител е
да избере най-целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, които спрямо
конкретната обезпечителна нужда, не засягат права и законни интереси на
субектите в по-голяма степен от необходимото за събиране на задълженията.
Императивното изискване на нормата е пряко проявление на принципа на
съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, за който администрацията следва да следи
винаги, когато законът й дава възможност да избере дали да упражни или не,
дадено свое правомощие. Съдът намира, че е изпълнено посоченото законово
изискване в настоящия казус, тъй като с мерките се защитават в най-пълна степен
интересите на фиска и обществото.
Във връзка с направените в жалбата възражения, съдът
намира, че имуществото, върху което са наложени обезпечителните мерки, не
участват в несеквестируемото имущество по смисъла на чл. 213 от ДОПК.
На първо място от представените доказателства по
делото става ясно, че получените средства, върху които е наложен запор с
процесното постановление, са изплатени във връзка с извършвани медицински
дейности /т.е. услуги/ по договора между ЕТ д-р С.Ч. ИППМП и НЗОК, който по
своето естество е административен договор. При това положение категорично не
може да се твърди, че получените средства представляват трудово възнаграждение
или всяко друго възнаграждение за труд по см. на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК.
В тази връзка правилно административният орган е
приел, че едноличният търговец е физическо лице, чиято правосубектност е
разширена именно с оглед осъществяване на неговата търговска дейност.
Физическото лице отговаря с цялото си имущество, в което се включва и
имуществото на търговеца. Поради това правилно е била наложена обезпечителна
мярка запор върху вземането от третото лице за публичните задължения на
физическото лице.
За изчерпателност следва да се посочи, че погасяването
на сумите не е предмет на разглеждане в настоящия казус, тъй като в случая се
оспорва единствено постановлението за наложени обезпечителни мерки.
Погасяването на публичните задължения се извършва с други действия на публичния
изпълнител, в случая - разпореждане за разпределение на плащането, което е
отделен административен акт и не е предмет на настоящото производство.
При тези факти съдът намира, че обжалваното решение е
законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна. То е издадено от
компетентен орган, при правилно приложение на закона, при спазване на
процедурните правила и при съобразяване с целта на закона – да се гарантират
максимално интересите на държавата и фиска с оглед събиране на изискуеми
публични задължения.
Предвид изхода на спора, в полза на НАП следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева, определен
по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на д-р с.я.ч. с фирма ЕТ „ИППМП Д-р с.ч.", със
седалище и адрес на управление: ***, против решение № 322 от 28.09.2022 год.,
издадено от директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата срещу постановление потвърдено постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0059497/02.09.2022 год. издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА с.я.ч., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати Национална агенция за приходите – гр. София, сумата от 100/сто/ лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: