Решение по дело №470/2019 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Козлодуй, 11 ноември 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Козлодуйския районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на 15.10.2019г. /петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година/ в състав:

 

                                                                      Председател: Цветанчо Трифонов

 

      при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гр.д. № 470 по описа за 2019г. на РС – Козлодуй и за да се произнесе взе предвид следното.

 

 

 

 Делото е образувано по искова молба на В.А.Т., ЕГН ********** ***, с която е предявил против ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център, иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на получената без правно основание сума от 50,35 лева.

 В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответното дружество  е депозиран  писмен отговор, подаден от юрисконсулт А.В., с който признава факта, че претендираната сума е получена от ищеца, но оспорва предявения иск, като излага подробни съображения.

В съдебното заседание ищецът участва чрез пълномощник адвокат М.С. и поддържа иска.

Ответникът, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и права страна следното.

Ищецът е собственик на недвижим имот, намиращ се в с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Владимир Цветков” № 31. В това си качество той е ползвател на ел.енергия и титуляр по сметка на абонатен №77022111157, клиентски № 300234219065

    На 16.04.2018г., служители на ответното дружество извършили проверка на средство за търговско измерване /електромер/ с фабричен №********** и са съставили констативен протокол № 3022652, въз основа на който била издадена фактура № **********/18.04.2018г. на стойност 608,00лв.

  След като установил този факт, ищецът подал искова молба с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, въз основа на която било образувано гр.дело №612/2018г. по описа на PC - Козлодуй.  С решение № 337 от 31.10.2018г. по гр.дело № 612 по описа за 2018г. на районен съд – Козлодуй, потвърдено с решение № 75 от 18.03.2019г. по в.гр.дело № 22 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Враца, влязло в законна сила на 18.03.2019г., било признато за установено по отношение на ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, че ищецът не дължи сумата от 608,00 лева за доставена и консумирана електроенергия съгласно фактура № ********** от 18.04.2018 г. във връзка с протокол за проверка на неточно измерване на електрическата енергия № 3022652/16.04.2018г. за дома си в с.Бутан, общ.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Владимир Цветков” № 31.

      Независимо от този факт и наличието на образувано и висящо исково производство, ответникът продължил да начислява законна лихва върху сумата от 608,00лв., която била актуализирана ежемесечно, с всяка текущата фактура. Начислената сума за лихва стояла като задължение за плащане по партидата на клиентския му номер и служителите на „ЧЕЗ” АД уведомявали ищеца, че трябва да я заплати заедно с текущото задължение.

Ищецът твърди, че служителите му обяснили, че системата не позволява плащане на текущото задължение по фактура без да бъдат погасени и задълженията за лихви. От тях разбрал, че не следва да заплаща сумата от 608,00лв. тъй като тя е отбелязана като ”съдебно вземане”, но въпреки това трябвало да заплати сумата за лихви по фактурата. Така ищеца бил принуден да заплати сумата от 50,35 лв. Сумата била платена на 21.03.2019г., т.е. след влизане в сила на съдебното решение, че не се дължи главницата.

      Ищецът счита, че получената от ответното дружество сума подлежи на връщане, съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД според, която подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила.

От приложения платежен документ на „Изи Пей” АД, е видно, че сумата е платена в ползва на ответника ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, а като основание за плащане е посочено „лихви”. В разписката е записано, че сумата от 50,35лв. представлява ”неустойка за просрочени плащания, по съдебни вземания, касаещи клиентски №300234219065”, като е посочен и платецът – В.Т.. Въз основа на гореизложеното, както и на обстоятелството, че за сумата от 50,35лв. е издадена отделна фактура за плащане – № 480033243131/28.02.2019г., дават основания на съда достигне до извода, че платената сума представяла задължение за лихва по фактура № ********** от 18.04.2018г. на стойност 608,00лв. за която има влязло в сила съдебно решение, че не следва да се дължи.

     Съдът намира за неоснователно твърдението на ответното дружество в отговора на исковата молба, че сумата за лихва е сторнирана въз основа на доклад за изгубено дело от юрисконсулт А.В., тъй като същия е изготвен на 04.04.2019г., т.е. след заплащане на сумата. От друга страна докладът е изготвен и след получаване на исковата молба по настоящото дело, както сам твърди процесуалния представител на ответното дружество.

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ответното дружество относно наличие на злоупотреба с права от страна на процесуалния представител на ищеца. Според съда, конституционно гарантирано право на всеки гражданин на Република България е да защити правата и интересите си както намери за добре. Това, че ищецът е ангажирал адвокат, който да го представлява в производството не може да се приеме за злоупотреба с права. От друга страна процесуалния представител на ищецът е декларирал, че е ангажиран в хипотезата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, т.е. близки приятели. Съгласно утвърдената съдебна практика по този въпрос, наличието на такива отношения не следва да се доказва в процеса, като за страните е достатъчно единствено да се позоват на тази разпоредба.

Разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД предвижда, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. За да е осъществен съставът на посочената норма, следва да е налице обогатяване на ответника, изразяващо се в придобиване на имуществена облага, обедняване на ищеца и липса на основание за преминаване на имуществената облага от патримониума на обеднелия в този на обогатилия се.

Съдът намира, че в случая са налице всички законови предпоставки,.визирани в чл. 55, ал.1,предложение 1 от ЗЗД, за да прецени, че се касае за неоснователно обогатяване от страна на ответника за сметка на ищеца, поради което искът следва да бъде уважен като основателен и доказан. От представения по делото документ от ищеца, документ е видно, че той е заплатил в полза на ответника сумата от 50,35 лв. на посочената по–горе дата, а от приложеното решение № 337 от 31.10.2018г. по гр.дело № 612 по описа за 2018г. на районен съд – Козлодуй, потвърдено с решение № 75 от 18.03.2019г. по в.гр.дело № 22 по описа за 2019г. на окръжен съд – Враца е видно, че основанието за тяхното заплащане е отпаднало към датата, когато ищецът я е заплатил. Предвид на това ответникът следва да върне на ищеца получената без основание сума, а искът на ищеца следва да бъде уважен.

Предвид изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца съдебните разноски. Такива са адвокатското възнаграждение на адв.М.С., което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес минималният размер на възнаграждението в случая е 300,00 лева. /триста лева/.

Ответното дружество следва да заплати на ищеца разноски в производството в размер на 66,00лв. /шестдесет и шест лева/, от които държавната такса, която ищецът е платил при образуване на делото в размер на 50,00 лева и такса за издаване на удостоверения в размер на 16,00лв.

Водим от горното съдът

                    

Р  Е Ш И:

 

 Осъжда на основание чл.55, ал.1 ЗЗД ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати на В.А.Т., ЕГН ********** *** сумата от 50,35лв. /петдесет лева и тридесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата, получена без правно основание.

Осъжда на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.3  от Закон за адвокатурата, ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати  на адвокат М.С. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста  лева/.

Осъжда ”Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бенч Марк Бизнес Център да заплати на В.А.Т., ЕГН ********** направените от него разноски в процеса в размер на 66,00лв. /шестдесет и шест лева/.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на съобщенията.

 

 

 

                                                                      Районен съдия: