№ 83887
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20221110136117 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на [фирма-З] срещу В. П. Р. за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата от 1038,05 лева, за която се сочи, че съставлява главница,
образувана от три компонента: 799 лева - главница по договор за кредит, 127,83 лева -
застраховка, 111,22 лева - такса за оценка на риска, ведно със законна лихва от 04.07.2022 г.
до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 329,85 лева за периода от
15.07.2018 г. до 15.06.2020 г., 555,09 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху просрочената главница за периода 16.07.2018 г. - 03.07.2022 г. Заявителят
претендира заплатената за заповедното производство държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това;
4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на
Република България.
В случая се установява от заявените фактически основания на предявените вземания, че
длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
1
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
следва да отхвърли заявлението в частта, с която е поискано издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 111,22 лева, представляваща таска за оценка на риска, съгласно чл.
7.1 от договора.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В ал. 2 на същия
член е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Заповедният съд намира, че
регламентираната в чл. 7.1 от договора за потребителски кредит такса не касае
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а се отнася за действия
на кредитора по усвояването и управлението на кредита, които са част от дейността на
търговеца по предоставянето на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит. С нормата на чл. 16 ЗПК е
регламентирано задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя
преди сключването на договора. Същевременно с разглежданата клауза на чл. 7.1 от
договора за потребителски кредит е предвидена финансовата тежест за длъжника във връзка
със задължението на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващия за кредит потребител. По мнение на настоящия
състав на съда установяването на подобна финансова тежест за потребителя във връзка със
задължението на кредитора да извърши преценка дали да сключи договор с потребителя с
оглед неговата кредитоспособност води до неоправдано допълнително увеличаване размера
на разходите по кредита.
Ето защо съдът приема, че начисляването на такава такса попада в хипотезата на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото в тежест на потребителя се възлага
задължение във връзка с основно задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на кредитоискателя. С оглед изложеното заявлението по отношение на процесната сума
следва да се отхвърли. По отношение на останалите вземания по заявлението заповед за
изпълнение следва да бъде издадена.
По отношение на искането за присъждане на разноските за заповедното производство,
същите следва да бъдат редуцирани съобразно съотношението между отхвърлената и
уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. съдът следва да
отхвърли искането за разноски за сумата над 36,24 лева до сумата от 28,46 лева за държавна
такса, както и за сумата над 47,11 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 138509/04.07.2022 г., подадено от [фирма-З]за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. П. Р., ЕГН ********** в ЧАСТТА относно
сумата 111,22 лева - такса за оценка на риска съгласно чл. 7.1 от договор за потребителски
кредит № **********/14.06.2018 г., сключен с [фирма], както и в частта за разноските за
сумата над 36,24 лева до сумата от 28,46 лева за държавна такса, както и за сумата над 47,11
лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
препис на заявителя пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3