ДОПЪЛНИТЕЛНО РЕШЕНИЕ
№…
гр.Козлодуй, 27 юли 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в закрито заседание на 27.07.2016 г. /Двадесет и седми юли две хиляди и шестнадесета година/ в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря …………………………………………………………………………………….. като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева гражданско дело № 926 по описа за 2015 година на Козлодуйския районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл.250 ГПК за допълване на Решение № 50 от 01.03.2016г.
Образувано е служебно, след връщане на делото от въззивната инстанция със задължителни указания за произнасяне по молба обективирана като насрещна въззивна жалба на ищеца Д.Л.Д., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адвокат Л. за произнасяне по заявената с исковата молба претенция с правно основание чл.225, ал.2 КТ за заплащане от ответника Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” /ДП „РАО”/ гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор и на обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на 352.80 лева, представляващо обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 03.06.2015г. до 22.06.2015г. като разлика от БТВ получавано за пълен месец предхождащ уволнението му и БТВ, което е получавал през същия период от друг работодател.
Съдът приема, че е изпълнил процедурата по чл.250, ал.2 ГПК като е връчил препис от насрещната въззивна жалба на другата страна, поради което не се налага отново размяна на книжата.
Така съдът приема от фактическа и правна
страна следното:
Както съдът изложи по-горе, той е сезиран с искова молба на Д.Л.Д., ЕГН ********** ***, с която е предявил против Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” /ДП „РАО”/ гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор обективно съединени искове по чл. 344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед № ТП-134 от 01.06.2015г. на изпълнителния директор за незаконно и отмяната му, за възстановяване на длъжността която е заемал при ответника преди уволнението – „Механик автотранспорт” и за заплащане на обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на общо 8 252.07 лева, ведно със законните последици. С исковата молба ищецът е претендирал и обезщетение по чл.225, ал.2 КТ в размер на 352.80 лева, представляващо обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 03.06.2015г. до 22.06.2015г. като разлика от БТВ получавано за пълен месец предхождащ уволнението му и БТВ, което е получавал през същия период от друг работодател.
Съдът е
разгледал спора и се е произнесъл с Решение № 50 от 01.03.2016г., с което е
уважил главния иск на ищеца по чл.344, ал.1 КТ, както и е уважил евентуално
съединените искове за възстановяването му на работа по чл.344, ал.1 т.2 КТ и по
чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставането
му без работа поради незаконното уволнение за част от периода от 22.06.2015г.
до 02.12.2016г. и за част от претендирания размер от 8 252.07 лева. Така
съдът не се е произнесъл по цялата претенция на ищеца за присъждане на
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение и следва
да го стори в настоящото производство с допълване на решението. Молбата на
ищеца е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество съдът намира, че е основателна и доказана.
Правното
основание на тази претенция на ищеца е чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ.
Предпоставките за уважаване на иска са оставането
без работа на ищеца за не повече от шестмесечен период след незаконното
уволнение, претърпени от това вреди, както и причинна връзка между уволнението и
вредите.
Видно от събраните по делото доказателства – копие
на трудова книжка на ищеца на л.60-61 в делото, същият след уволнението на
03.06.2015г. му до датата на приключване на съдебното дирене по делото на
28.01.2016г. / или за повече от шест месеца/ само за периода от 03.06.2015г. до
22.06.2015г. е работил по трудово правоотношение като е получавал по-малък
размер на БТВ и за останалия период до шест месеца, за когато му се дължи
обезщетението не е работил по трудово правоотношение, с което искът е доказан
по основание, включително относно наличието на причинно-следствена връзка между
оставането без работа и претърпените вреди. За процесния период след
уволнението, когато е безспорно доказано че ищецът е работил от 03.06.2015г. до
22.06.2015г. видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза на л.214
в делото, той е получавал БТВ в размер на 560.19 лева, което е по-ниско от БТВ,
което би получавал при ответника. Пак от съдебно счетоводната експертиза се
доказа, че БТВ за пълен работен месец предхождащ уволнението на ищеца е в
размер а 1524 лева. Така по арг. чл.225, ал.2 КТ за този период, когато ищецът
е работил на по-нископлатена работа, има право на разликата в заплатите.
Разликата в БТВ за целия месец юни 2015г. е 963.81 лева /1524 – 560.19/. За процесния
период от 03.06.2015г. до 22.06.2015г. – за 13 работни дни /при общо 22 работни
дни за целия месец юни 2015г. и разлика от 963.81 лева/ разликата, която се
дължи на ищеца е 569.52 лева. С оглед диспозитивното начало, съгласно което
съдът дължи произнасяне само в рамките на заявеното от ищеца и, тъй като
последния не е направил изменение на иска в тази част, съдът следва да му
присъди само претендираното обезщетение от 352.80 лева. Сумата на обезщетението
се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 30.07.2015г.
до окончателното изплащане на главницата.
Водим от горното и на основание чл.250, ал.3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 50 от 01.03.2016г. по гражданско дело № 926/2015 г. по описа на Районен съд Козлодуй, в следния смисъл:
ОСЪЖДА на основание чл.334, ал.1 т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” гр.София, ЕИК *********, представлявано от Дилян Милков П. – Изпълнителен директор да заплати на Д.Л.Д., ЕГН ********** обезщетение, за времето през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 03.06.2015г. до 22.06.2015г. в размер на 352.80 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2015г. до окончателното изплащане.
Допълнителното решение може да се обжалва от страните пред Врачанския Окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия:
