ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№512/19.08.2019
Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 367/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.К.К., в качеството му на кредитор на „Вандом“
ООД /в несъстоятелност/ против разпореждане № 2028/25.03.2019г. на ОС - Варна,
с което е върната подадената от него частна жалба срещу определение за
прекратяване на производството по предявен от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/
против „Варнаком“ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС, обективирано в
постановеното по гр.д. № 39/2013г. решение № 2216/20.12.2018г.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Твърди се, че поради бездействието на синдика по
обжалване на прекратителното определение жалбоподателят в качеството му на
кредитор с прието вземане е предприел действия, депозирайки върнатата частна
жалба, които действия обезпечават попълването масата на несъстоятелността. Сочи
се, че е налице противоречие между интересите на синдика и представляваното от
него дружество „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/ доколкото същият е избран от
„Варнаком“ ЕООД - кредитор с мажоритарно вземане в несъстоятелността, явяващ се
и ответник по ревандикационния иск, поради което и счита, че следва да бъде
назначен особен представител на дружеството, който да изпълни указанията на
съда вр. подадената частна жалба срещу определението за прекратяване. Иска се
от настоящата инстанция да отмени атакуваното разпореждане и върне делото на
първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
„Варнаком“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. Д., в който се излагат
доводи за недопустимост, евентуално неоснователност на частната жалба. Сочи се,
че жалбоподателят Н.К. не е страна по иска по чл.108 ЗС, поради което и не е
легитимиран да извършва действия от името на ищцовото дружество „Вандом“ ООД /в
несъстоятелност/, както и че в дадения от ОС – Варна срок представляващият това
дружество синдик не е изпълнил указанията на съда за потвърждаване на
действията по подаване на настоящата частна жалба, а настоящия представляващ
изрично е заявил, че не я поддържа. Излагат се и аргументи за неоснователност
на жалбата.
Постъпило е становище и от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/, чрез
управителя Пламен Момчилов, в което се сочи, че жалбоподателят не е легитимиран
да извършва действия от името на дружеството, както и че не са налице предпоставките
на чл.649 ал.1 ТЗ, респ. бездействие от страна на синдика.
Настоящата частна жалба е депозирана
в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащо на обжалване действие, поради което и е процесуално допустима. Същата изхожда от лице, явяващо се кредитор на ищеца „Вандом“ ООД /в
несъстоятелност/, съгласно списък на приетите вземания по т.д. № 968/2014г. на
ОС – Варна, при наведени твърдения, че се упражняват самостоятелни права по см.
на чл.649 ал.5 ТЗ. По тези съображения ирелевантно за допустимостта на жалбата
е и обективираното в молбата-становище на „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/, вх.
№ 14573/14.05.2019г. изявление чрез представляващия го управител Пламен
Момчилов /предвид прекратените към настоящия момент пълномощия на синдика,
съгласно решение № 312/12.04.2019г. на съда по несъстоятелността по чл.632 ал.5 ТЗ/, че не поддържа същата.
С оглед на изложеното и доколкото препис от обжалваното пред настоящата
инстанция разпореждане не е връчван на жалбоподателя Н.К., то следва да се
приеме и че жалбата му е подадена в срока по чл.275 ГПК.
Разгледана по същество, настоящият
намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр.д. № 39/2013г. по описа на ОС – Варна е образувано по
предявени от жалбоподателя К., Теодора Костадинова и „Вандом“ ООД искове против
„Варнаком“ ЕООД и Д.С.А. за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка,
обективирана в пълномощно от 10.12.2007г., рег. № 13412/2007г. на нотариус №
261, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.42 ЗЗД и на договор за
покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 177/2007г., на основание чл.42 ЗЗД,
както и иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен срещу „Варнаком“ ЕООД
досежно недвижимия имот, предмет на атакуваните с предходните искове сделки.
След депозиране на исковата молба, в хода на процеса ищецът „Вандом“ ООД е
обявен в несъстоятелност, с оглед на което от 2015г. процесуалното му
представителство се е осъществявало от назначения синдик и надлежно
упълномощения от него адв. Станев.
С влязло в сила определение № 63/26.01.2016г. по в.ч.гр.д. № 652/2015г. на
АпС – Варна е потвърдено определение на първоинстанционния съд в частта, в
която производството по предявения от Н.К. и Теодора Костадинова иск по чл.108
ЗС е било прекратено. Впоследствие, с решението си от 20.12.2018г. ОС – Варна е
прекратил производството и по предявените от тези двама ищци искове с правно
основание чл.26 вр. чл.42 ЗЗД, като недопустими, произнесъл се е по съществото
на спора по тези искове, предявени от „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/, а по
иска на дружеството по чл.108 ЗС е приел, че е налице десезиране поради отказ
от иска, извършено с молба вх. № 24677/01.09.2014г., с оглед на което
производството досежно този иск също е прекратено.
В срока за обжалване е постъпила частна жалба от „Вандом“ ООД /в
несъстоятелност/ срещу обективираното в решението прекратително определение по
ревадикационния иск. Жалбата е депозирана от жалбоподателя Н.К., с посочване в
титулната й част, че същият действа от името на синдика при условията на чл.649
ал.5 изр.2 от ТЗ. С оглед на това законосъобразно първоинстанционният съд, с
разпореждания от 04.02.2019г. и 21.02.2019г. е оставил същата без движение,
като е дал указания на надлежно представляващият дружеството синдик да заяви
дали потвърждава извършените от негово име, без представителна власт действия
по предприетото обжалване. Съобщение е било редовно връчено на 05.03.2019г.,
като безспорно е установено по делото, че в дадения срок синдикът Е.Т. не е
предприел каквито и да било процесуални действия, поради което и на
25.03.2019г. е постановено обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане
за връщане на депозираната от името на дружеството частна жалба.
Органното представителството на юридическите лица, в това число и при
обявяването им в несъстоятелност е законово регламентирано. Кредиторът с прието
вземане в несъстоятелността не притежава представителна власт спрямо
дружеството-длъжник. Поради това, към датата на депозиране на жалбата срещу
прекратителното определение, както и до постановяване на разпореждането за
нейното връщане единствен законен представител на ищеца „Вандом“ ООД /в
несъстоятелност/ е синдика Е.Т.. Ето защо и подадената от жалбоподателя К.
частна жалба с вх. № 2311/24.012019г. законосъобразно е била оставена без
движение с указание за потвърждаване на извършените без надлежна представителна
власт процесуални действия, а бездействието на законния представител в указания
от съда срок обуславя и нейното връщане, на основание чл.262 ал.2 ГПК.
Позоваването от страна на жалбоподателя К. на разпоредбата на чл.649 ТЗ
като основание за извършените от него действия по подаване на частната жалба е
неоснователно. Цитираната норма касае бездействие на синдика по упражняване на
изрично предоставени му самостоятелни права за предявяване на изчерпателно
посочени искове вр. попълване масата на несъстоятелността, а не действия във
връзка с реализиране права на несъстоятелния длъжник. В настоящия случай страна
по иска по чл.108 ЗС, в качеството на ищец е дружеството, а не синдика. Поради
това и неотносими са доводите в жалбата за противоречие между интересите на
представляващия синдик и ответника по този иск. При евентуално недобросъвестно
упражняване на правомощията си кредиторите на несъстоятелността разполагат с
иск за вреди срещу синдика.
Наред с това прилагането по аналогия на даденото в чл.649 ал.1 ТЗ
разрешение в полза на кредиторите е недопустимо, доколкото процесуалната
субституция е изключение от общото правило на забраната за упражняване на чужди
права.
Мислимо би било квалифицирането на действията на жалбоподателя като такива
по чл.134 ЗЗД, но доколкото няма данни за дадено разрешение по реда на чл.134
ал.2 ЗЗД, то не може да се приеме наличието на тази хипотеза.
Ето защо, подадената от името на „Вандом“ ООД /в несъстоятелност/ чрез жалбоподателя Н.К. частна жалба срещу
постановеното прекратяване на производството по предявения от дружеството иск с
правно основание чл.108 ЗС, след като не е потвърдена от законния представляващ
подлежи на връщане. Като е достигнал до същия правен резултат окръжният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2028/25.03.2019г. на ОС – Варна за връщане на частна жалба
с вх. № 2311/24.01.2019г., постановено по гр.д. № 39/2013г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен
съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.