Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2307, гр. Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 21.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 6584/2019г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 104 от 30.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и
такси“ - Община Пловдив, с което на „ВАСКО 60“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162,
представлявано от Д.Г.А., ЕГН: **********, на основание чл.123, ал.1 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл.14, ал.1
от ЗМДТ.
Жалбоподателят, в жалбата си
оспорва по същество вмененото му нарушение и прави искане за отмяна на атакуваното
НП като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН. В съдебно заседание,
редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Община Пловдив, Дирекция „Местни
данъци и такси“ се представлява от **. Б., която пледира за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на НП.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона
седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.09.2019 г. от "Васко 60" ЕООД,
чрез представляващия дружеството Д.Г.А., била подадена в Дирекция "Местни
данъци и такси" – Община Пловдив декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с
данък върху недвижимите имоти, с вх. № **********/26.09.2019 г. Декларацията
касаела недвижими имот, находящ се в гр. Пловдив, „Парк
Отдих и Култура“, представляващ ПИ с идентификатор 56784.510.68 с площ 101 кв.
м., придобит с непарична вноска на 09.11.2018 г. Законоустановеният
срок за подаването й бил до 09.01.2019 г., включително, но тя била подадена на 26.09.2019
г.
Тъй като декларацията по чл. 14 от ЗМДТ не била
подадена в двумесечния законоустановен срок, а именно
до 09.01.2019 г., включително, а едва на
26.09.2019 г., на "Васко 60" ЕООД бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 66090001792/26.09.2019 г. от св.В.И.Г. ***. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 14, ал. 1
от ЗМДТ.
Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното НП, с което на "Васко 60" ЕООД била наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
на основание чл.123, ал. 1 от ЗМДТ.
В хода на съдебното производство в качеството му
на свидетел беше разпитана актосъставителя В.И.Г., която
поддържа съставения от нея акт. Същият бил съставен във връзка с неподадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот, придобит на 09.11.2018 г. Управителят на
дружеството подал декларацията на 26.09.2019 г., като срокът за подаването й
бил двумесечен.
Съдът кредитира показанията на св.Г. като обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ /в
редакцията, действала до 31.12.2018 г./ за новопостроените или придобитите по
друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право,
уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на
имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти.
С изменение на Закона за местните данъци и такси
от 27.11.2018г., /влязло в сила от 01.01.2019г./, разпоредбата
на чл.14, ал.1 предвижда за собственикът на новопостроените сгради и постройки,
които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство
на територията, да уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти. Анализирайки съдържанието на новата
редакция на твърдяната за нарушена законова норма, се налага извода, че задължение
за подаване на декларация по чл.14, ал. от ЗМДТ е предвидено само за собствениците на
новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация
по реда на Закона за устройство на територията. Доколкото в случая се касае за поземлен
имот, придобит с непарична вноска и предвид настъпилото изменение на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ, с което е отпаднало
изискването за "придобити по друг начин", то съдът счита, че
за жалбоподателят не съществува задължение да подаде декларация по чл.14, ал.1
от ЗМДТ. Този извод съдът формира вземайки предвид и новата ал.3 на чл.14 от ЗМДТ /в сила от 01.01.2019 г./, в която законодателят
изрично е изключил задължението за подаване на данъчни декларации за облагане с
годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или
безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. В случая поземленият имот е
придобит от дружеството чрез непарична вноска /апорт/,
която се явява възмездна сделка, т.е. имотът е придобит именно при условията на
раздел трети от глава втора на ЗМДТ. Апортът или непаричната вноска представлява особен вид
отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на
собственост, специфичен вещно прехвърлителен
производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел –
участие в съответно търговско дружество. С апортиране
на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на
дружеството, като собствеността се придобива на деривативно
основание с вписване на дружеството, а срещу апортната
вноска длъжникът получава акции или дялове дружеството, т.е. апортът има възмезден характер, тъй като при него има
разместване в имуществената сфера на вносителя. В този смисъл за придобитият от дружеството-жалбоподател
поземлен имот с непарична вноска се прилага правилото на новата ал.3 на чл.14
от ЗМДТ, което изрично изключва задължението за подаване на данъчни декларации
за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по
възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага онзи нормативен акт, който е бил в сила
към момента на извършването му. Изключението от това правило е въведено с
нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, според която, ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
С оглед новата редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ и
новата ал.3 на същия член /и двете в сила от 01.01.2019
г./, към момента на издаване на НП, е отпаднало задължението за подаване на
данъчна декларация за облагане с годишен данък за имотите, придобити по
възмезден начин, както е в разглеждания казус. Новата нормативна уредба за
регулираните със ЗМДТ обществени отношения – предмет на спора, не е била
отчетена, както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, чийто актове са издадени
след настъпилите законодателни промени.
Предвид влязлата в сила промяна на нормативната
уредба, настоящият съдебен състав следва да приложи разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, доколкото сравняването на двете редакции на чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
по-благоприятна се явява тази, която изключва наказуемостта на даден вид деяние.
Доколкото действащата в момента редакция на чл.14, ал.1 от ЗМДТ не предвижда
задължение, аналогично на това, за неизпълнението на което е санкциониран
жалбоподателя, а с ал. 3 на същия член изрично е изключено задължението за
подаване на декларация за придобити по възмезден начин недвижими имоти, видно
е, че новата разпоредба е по-благоприятна за нарушителя, тъй като неподаването
в двумесечен срок на декларация от вида на процесната
вече не представлява нарушение и следователно описаното в наказателното
постановление деяние не подлежи на санкция. Следователно след горното изменение
на закона на практика не може да се говори за административно нарушение,
респективно налице е по-благоприятна разпоредба за нарушителя.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при
извършената служебна проверка беше установено още едно нарушение, допуснато в
хода на административното производство, представляващо съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до отмяна на атакуваното НП, а именно - неспазване
на предвидения в чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок, в който нарушителят освен
възраженията при съставяне на акта, може да направи и писмени възражения по
него. Във връзка с това право на нарушителя следва и невъзможността да бъде
издадено НП преди изтичането на тридневния срок. Процесният
АУАН е съставен на 26.09.2019 г., като последният ден за възражения срещу акта
е 29.09.2019г., който е неприсъствен ден /неделя/, поради което срокът по
чл.44, ал.1 от ЗАНН изтича на 30.09.2019 г. /понеделник/. В случая обаче именно
на този ден, преди да е изтекъл срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН, наказващият
орган е издал наказателното постановление, с което не е спазил предвидения в
закона тридневен срок за възражения срещу акта. Това от своя страна е довело до
нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, която вменява в задължение на
наказващия орган преди да се произнесе по преписката да провери акта за
неговата законосъобразност и обоснованост, както и да прецени възраженията и
събраните доказателства. Неспазването на този срок е съществено нарушение на
процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя и води
до отмяна на НП.
Предвид това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 104 от 30.09.2019
г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ - Община Пловдив, с което на
„ВАСКО 60“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 162, представлявано от Д.Г.А., ЕГН: **********,
на основание чл.123, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева
за нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.