РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Бургас, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Марков
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
в присъствието на прокурора Мирослав Ил. Илиев
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20252100600461 по описа за 2025 година
С присъда № 33 от 24.02.2025 г. по НОХД № 5279/2024 г. Бургаският
районен съд признал подсъдимия Г. А. С., ЕГН ********** за виновен в това,
че в периода от 4.4.2023 г. до 6.5.2023 г. в гр. Бургас, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство,
отнел чужди движими вещи – парична сума в общ размер на 230.00 лева и 1
брой монетник на стойност 250.00 лева, от владението на различни лица, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ вр. чл. 26 НК и чл. 58а, ал. 1 НК го осъдил на лишаване
от свобода за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим съгласно чл.
57, ал. 1, т. 2 б.“б“ от ЗИНЗС.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С.,
който в подадената жалба изразява становище, че наложеното наказание е
завишено. Аргументира се с размера на причинените с престъплението
1
имуществени вреди. Иска се намаляване размера на наказанието лишаване от
свобода.
Пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че
доводите за несправедливост на наложеното наказание са неоснователни.
Според прокурора правилно районният съд е индивидуализирал наказанието
и е преценил, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което
да наложи приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК. Пледира за
постановяване на решение, с което първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена.
Защитникът адв. Величка Костова от Адвокатска колегия - Бургас
заявява, че присъдата е справедлива и законосъобразна, и е съобразена с
фактите по делото.
Подсъдимият С. изразява съжаление за стореното и моли съда да намали
размера на определеното му от първия съд наказание.
Въззивната жалба е подадена в посочения в чл. 319, ал. 1 НПК срок за
обжалване от лице, което има право на жалба, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на
глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият Г. С. е направил ясни и
недвусмислени изявления, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът правилно преценил, че
самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното
производство доказателства и постановил определение по чл. 372, ал. 4 НПК,
с което обявил, че ще ползва самопризнанието при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за признатите факти по обвинителния
акт. В съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на
обжалваната присъда съдът приел за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, като се позовал на направените самопризнания от
подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от фактите, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което въззивният съд
прие за ненужно да ги преповтаря за пореден път.
По делото е установено, че на 4.4.2023 г. в гр. Бургас подсъдимият Г. С. с
отвертка разбил заключващия механизъм на кафе машина, поставена на ул.
„Родопи“ № ***, до магазин за плодове и зеленчуци, собственост на свидетеля
И. Г.. Подсъдимият извадил монетника, взел от него монети на обща стойност
100 лева, след което го изхвърлил в намиращ се наблизо кош за боклук.
2
Стойността на монетника била 250.00 лева.
На същата дата, непосредствено след като извършил описаното по-горе
деяние, Г. С. отишъл до кафе машина, поставена в ж.к. „Братя Миладинови“,
ул. „Родопи“ № ***, до павилион за бързо хранене, стопанисвана от
свидетелката Д. Ф.. С отвертка подсъдимият повредил дъното на кафе
машината, след което взел от контейнера за монети сумата от 30 лева.
На 6.5.2023 г. в гр. Бургас подсъдимият С. разбил с неустановено
техническо средство металната бронировка, която поддържала предния панел
на кафе машина, разположена в двора на „Социален патронаж“ при Община
Бургас в ж.к. „Меден рудник“. Машината била собственост на свидетеля С. Б..
Подсъдимият разбил и стойката за чашите, като по този начин получил достъп
до монетника. Оттам успял да вземе монети на обща стойност 100.00 лева.
Отнетите пари от трите кафе машини подсъдимият похарчил.
Фактическата обстановка по делото е установена по безспорен начин от
самопризнанията на подсъдимия Г. С., които се потвърждават от събрания на
досъдебното производство доказателствен материал –показания на
свидетелите И. Г. (л. 62-63 от ДП), Д. Ф. (л. 65-66 от ДП), С. Б. (л. 67) и К. А.
(л.64), от протоколите за оглед на местопроизшествие (л. 72-75) и оглед на
веществени доказателства (л. 78-92), както и от заключенията на извършените
видеотехническа (л. 96-100) и оценъчни експертизи (л. 115-116 и л. 120-121 от
ДП).
Установените по безспорен начин факти налагат извод, че с деянията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна елементите на
състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК. При условията на
продължавано престъпление, с три деяния, Г. С. отнел чужди движими вещи
на обща стойност 480.00 лева от владението на свидетелите И. Г., Д. Ф. и С. Б.
без съгласието им с намерение противозаконно да ги присвои. За отнемането
на вещите подсъдимият разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот, което осъществил с помощта на техническо средство - отвертка.
Продължаваното престъпление представлява опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, тъй като същото е осъществено, след като подсъдимият
е извършил тежки умишлени престъпления, предмет на разглеждане по НОХД
№№ 4857/19 г., 675/20 г., 2699/20 г., 4534/20 г., 4738/20 г., 104/21г., 675/21 г.,
4091/20 г. и 596/23 г., всички по описа на Районен съд - Бургас, за които на
основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от 2 години, увеличено по чл. 24 НК с 6 месеца,
изтърпяването на което е било постановено при първоначален „строг“ режим.
За да е налице втората разновидност на опасния рецидив е необходимо
деецът да е извършил престъплението, след като е осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер и
изпълнението поне на едно от тях не е отлагано по чл. 66 НК. По посочените
по-горе наказателни дела е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1,
3
б. „б“ НК, тъй като престъпленията са били извършени при условията на
реална съвкупност (вж. т. 2, раздел „Относно опасния рецидив“ на
Постановление № 2/1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановления №
6/1983 г. и № 7/1987 г., Пленум на ВС). Осъждането на подсъдимия С. по
НОХД № 420/2018 г. на Районен съд - Нови пазар, на което се позовават
прокурорът в обвинителния акт и първия съд в мотивите на присъдата, не
обуславя приложението на чл. 29, ал. 1, б.“б“ НК, защото престъплението, за
което подсъдимият е осъден по това дело, е осъществено от него като
непълнолетен – на 4/5.02.2017 г. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 2 НК,
престъплението не представлява опасен рецидив, когато към момента на
извършването му деецът е бил непълнолетен. Това налага оправдаване на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 29, ал. 1, б.“б“ НК.
От субективна страна е налице типичен пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 НК-
подсъдимият е имал ясни представи относно общественоопасния характер на
деянията си, предвиждал е техните общественоопасни последици и именно
тяхното настъпване е целял.
С подадената от подсъдимия С. жалба се оспорва единствено размера на
наложеното наказание. Настоящият съдебен състав намира жалбата за
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Степента на обществена опасност на извършеното престъпление не е
много висока. Действително подсъдимият е осъществил три деяния, но
предметът на престъпните посегателства е нисък. Общата му стойност възлиза
на 480.00 лева, а към момента на извършване на продължаваното
престъпление минималната работна заплата за страната е била в размер на
780.00 лева. Наред с това процесният монетник на стойност 250.00 лева е бил
върнат в добро състояние на свидетеля И. Г.. Посоченото обстоятелство
следва да бъде отчетено като смекчаващо, независимо че връщането не е
станало със съдействието на подсъдимия, а изцяло е било резултат от
извършените действия на полицейските служители.
От друга страна, степента на обществена опасност на дееца е завишена.
Макар и само на 24 години, подсъдимият е осъждан многократно, извън
осъжданията, имащи значение за квалификацията на престъплението, предмет
на разглеждане по настоящото дело. С. е търпял два пъти наказание лишаване
от свобода, но това очевидно не е оказало необходимия поправителен и
възпиращ от извършване на престъпления ефект.
Преценявайки всички посочени обстоятелства, въззивният съд прие, че в
случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
обстоятелства, нито пък би могло да се направи извод, че и минималното,
предвидено в текста на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК наказание би се явило
несъразмерно тежко. Ето защо районният съд правилно е определил
наказанието при условията на чл. 54 НК, а не е приложил чл. 55 НК.
Наложеното наказание лишаване от свобода е в размер, равен на специалния
минимум, което напълно съответства както на извършеното престъпление,
4
така и на неговия извършител. Тъй като делото е разгледано по реда на
особените правила на глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371,
т. 2 НПК, първият съд правилно на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил
определеното наказание лишаване от свобода с една трета и е наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
Първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „строг“ също е
правилно определен съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
ЗИНЗС.
С оглед на изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 33 от 24.02.2025 г., постановена по НОХД №
5279/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, като ОПРАВДАВА
подсъдимия Г. А. С. по повдигнатото му обвинение във връзка с чл. 29, ал. 1,
б. „б“ НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5