№………./………..2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на трети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
Мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар Атанаска Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 531 по описа за
2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по въззивната жалба на Д.Ц. Д., ЕГН ********** ***,
чрез адв. А.Г., против решение № 248/20.11.2017г., изменено в частта за разноските с определение
№ 56/19.01.2018г., постановени по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, в частта в която е прието ,че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, сключен между него и Д.Х.Д. на 10.03.2001г. в гр. Берковица с акт №
10/10.03.2001г. на Община Берковица, носи той, на
основание чл. 49, ал.3 от СК; в частта в
която е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на децата Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********
на майката Д.Х.Д. с ЕГН **********,
на основание чл.59, ал.2 от СК; в частта
в която е определено местоживеенето на децата Х. Д. Д. с ЕГН **********
и И. Д.Д., ЕГН ********** при майката в гр. Варна, на основание чл.59, ал.2 от СК;
в частта в която му е определен режим на личен контакт с детето Х. Д. Д. с ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с
преспиване от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, всеки ден от Коледните и
Новогодишните празници на нечетна година, всеки ден от Великденските празници
на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06, на рождения ден на
детето – 13.08 на всяка четна година,
както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не е
в платен годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 от СК; в частта в която му е определен режим на личен контакт с детето И. Д.Д., ЕГН ********** както следва: до навършване на 14 годишна възраст на детето в
присъствието на лице определено от Дирекция
социално подпомагане гр.Варна и без преспиване всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в
неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от
10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до
21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година от 10.00 ч. до
21.00ч., 1 седмица от лятната ваканция на детето от 10.00ч. до 21.00ч. на
дните, когато майката не е в платен годишен отпуск, след навършване на 14
годишна възраст до навършване на 16 година възраст режимът на личен контакт
ще се осъществява без присъствието на трето лице и без преспиване и е следният: всяка втора и четвърта събота и
неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в
неделя, всеки ден от Коледните и Новогодишните празници в нечетна година от
10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до
21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година от 10.00 ч. до
21.00ч., 15 дена от лятната ваканция на детето от 10.00ч. до 21.00ч. на дните,
когато майката не е в платен годишен отпуск, а след навършване на 16-годишна възраст личния контакт е следният:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в
събота до 18.00ч. в неделя, през Коледните и Новогодишните празници в нечетна
година, през Великденските празници на четна година, на всеки рожден ден на
бащата – 30.06, на рождения ден на детето – 23.01 на всяка четна година, както и един месец през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск, на основание
чл.59, ал.2 от СК; в частта, в която
е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на
децата си Х.
Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д.Х.Д. с ЕГН ********** в размер на по 240 лева за всяко
едно от децата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска,
считано от завеждането на насрещния иск пред съда – 22.02.2017г., с падеж пето
число на всеки месец, за който издръжката се отнася, до настъпване на основание
за изменение или прекратяването й, на основание чл. 143 ал. 2 от СК; в частта в която е осъден да заплати
издръжка за минал период 29.06.2016г. – 21.02.2017г., в полза на децата си
Х. Д. Д.
с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, чрез тяхната
майка и законен представител Д.Х.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 149 от СК, в частта в която са отхвърлени исковете му срещу Д.Х.Д., ЕГН ********** да
бъде прието, че настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство
е по изключителна вина на съпругата Д.Х.Д., да му бъдат
предоставени родителските права спрямо родените от
брака деца Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, относно
местоживеенето на децата при него, относно личния контакт на майката с децата и тяхната издръжка, дължима от майката, като неоснователни;
в частта в която на основание чл. 329 ал. 1 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК е осъден да заплати на Д.Х.Д. сумата от 668.12 лева, представляващи сторените от нея разноски в първоинстанционното производство; в частта в която е осъден на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл.
6 т.2 от ТДТСГПК
да заплати в полза на Държавата, по сметка на
РС Провадия сумата 50.00 лв., представляваща
дължимата държавна такса по иска за развод, в частта в която ДСП Варна е
задължена да определи лице, в присъствието, на което да се осъществяват
родителските контакти между И. Цанкова Д. и Д. Цанкова Д., на основание чл.21,
ал.1, т.5 ЗЗДет. и в частта, в която е постановено предварително изпълнение на решението в
частта, в която са уважени исковете за издръжка. Считайки първоинстанционното
решение в обжалваните части за неправилно, като постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновано по изложените в
жалбата съображения, се моли да бъде отменено и постановено друго, с което бъде
прогласено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи само Д.Х. Димова. Иска да му бъде
предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето Х., р. 13.08.2001г. и детето И., р.
23.01.2008г., а на майката бъде определен обичайния режим на лични отношения,
евентуално в случай, че не му бъдат предоставени родителските права, иска
определянето на разширен режим на лични отношения с двете деца. Оспорвайки
предоставянето на родителските права е оспорил и присъдената издръжка. В
условията на евентуалност иска определяне на издръжка в размер на 120.00лв. за всяко
едно дете, но дължима от датата на постановяване на решението. Претендира за
отхвърляне на исковата претенция за издръжка за минало време. Иска да бъде
отменено първоинстанционното решение в частта за разноските и в частта относно
допуснатото предварително изпълнение за издръжките.
В писмен отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК Д.Х.Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. К.А. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се за това, въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и решението на ПРС-потвърдено в обжалваните части. Моли
се за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски.
В редовно проведените
о.с.з. страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си изразени във въззивната жалба, съответно в писмения отговор.
ДСП-Варна не е отговорила
писмено на постъпилата въззивна жалба. В с.з. на 03.07.2018г. социалният работник С. С., провела срещи с
децата при изготвянето на предишните социални доклади по делото, както и среща
с тях, проучвайки състоянието им, с оглед определението на съда от с.з. на
26.06.2018г., като следствие от осъществявания режим на лични отношения с баща
им, определен с привременни мерки и след разговор със социалните работници,
предоставили на децата социална услуга, изказва впечатленията си от честите
пререкания между голямото дете Х. и бащата, които не успяват да намерят общ
език помежду си. Бащата в търсене на контакт със сина си не не винаги е
деликатен, толерантен, тактичен, намесвайки майката и отправяйки й обиди, а
детето по тийнейджърски реагира по-буйно. Това се отразява върху по-малкото
дете И., което става свидетел на преканията между баща й и батко й. Тя не
показва негативна нагласа към баща си, но й влияе отношението на брат й към
баща им. Двете деца са на мнение, че режимът от по 8 часа дневно два поредни
дни за срещи с баща им ги натоварва. Не желаят да пребивават в София за
по-дълъг период. Социалният работник смята, че срещите с бащата следва да се
осъществяват с двете деца едновременно, т.к. те имат много силна емоционална
връзка помежду си. Не намира, че има
притеснение у детето И. при срещи с бащата. Не счита, че е налице синдром на
родителско отчуждение между И. и баща й и Х. и баща му, но на моменти Х.
проявява негативно отношение към него.
ВОС
съобрази следното:
В исковата си молба Д.Ц.
Д., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Г. излага, че на 10.03.2001г.
сключил брак с ответницата Д.Х.Д., като им се родили две деца: Х. Д. Д., р.
13.08.2001г. и И. Д.Д., р. 23.01.2008г. Преди
около три години съпругата му изпаднала в криза и искала да се разделят. От
2016г. започнала да говори за развод. Дезинтересирала се напълно от
семейството-не се грижела за децата, не поддържала домакинството, не се
поддържала в добър вид. Не поддържала отношения с майка си, със сестра си.
Имала лошо отношение към хората във фирмата му, където работела. Искала да й
прехвърли дяловете си. Като го напуснала, научил, че му е изневрявала. На
29.06.2016г. напуснала София, където живели, принуждавайки сина им да тръгне с
нея, въпреки, че на 30.06. имал рожден ден. И. гостувала вече на баба си в
Провадия от 23.05. Отначало му заявила, че отива с децата за част от лятната
ваканция при майка си в Провадия, а по-късно, че го е напуснала и повече няма
да се види с децата. На 20.07.2016г. съпругата му инициирала дело за сексуално
посегателство спрямо детето И. пред ВРС, по което са били постановени мерки за
защита. Не е виждал детето И. от 23.05.2016г. с изключение на два пъти на
1-2.06.2016г. и 15-16.062016г.и за пет минути още веднъж на 06.07.2016г. в гр.
Провадия. Заявява ,че желае развод, поради поведението на съпругата си, отишла
толкова далеч в клеветническите си действия, с цел постигане на собствените си
цели, че е разрушила живота му и този на децата, откъсвайки ги от обичайната им
среда, любимите им спортни занимания и
приятелски кръг в София. Стремяла се да отчужди децата от него. Иска развод,
като съдът обяви, че вина за разстройството на брака им носи само съпругата.
Иска да му бъдат предоставени родителските права по отношение на децата Х. и И.,
а на майката да бъде определен режим на лични отношения с тях два пъти месечно
от 9.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, тако тя бъде осъдена да плаща издръжка
от 120.00лв. в полза на всяко едно от децата. Иска още да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, кв. „Х. Смирненски”,
ул. „Слатинска река”, бл. 6, вх. Г, ет. Х6, ап. 78. Желае след развода
съпругата да носи предбрачното си име Димова. Поискал е произнасяне на съда с
привременни мерки относно упражняването на родителските права, които бъдеат
предоставени на него, определяне на режим на лични отношения на майката с
децата и осъждане то й да плаща издръжка в посочения по-горе смисъл и
ползването на семейното жилище, евентуално ако родителските права бъдат
предоставени на майката, на негоо да бъде определен режим на лични отношения с Х.
и И. всяка втора и четвърта събота и неделя
от месеца, а след приключване на училище от петък до 18ч. В неделя, един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка втора
половина от ваканциите, Коледните празници на нечетна и Новогодишните празници
на четна година, Великденските празници на нечетна година, на рождения му ден-30.юни,
рождените дни на децата в четна година, както и да им заплаща издръжка от
120лв. месечно.
В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, Д.Х.Д.
ЕГН ********** от гр. Провадия, Варненска обл., ул. „Л.Каравелов“, № 5, е
изразила становище, че предявените от Д.Ц. Д. брачен и небрачни искове са
допустими. След като съпругът й иска развод, тя също приема, че раздялата им е
трайна и окончателна. Поради натрупалите се неразрешими противоречия, те са се
отчуждили и не поддържали физическа близост. Наведените от съпруга й твърдения
за брачния им живот не отговаряли на действителността. След раждането на сина
им Х., съпругът й не променил навиците си. Излизал сам с приятели, докато тя
била ангажирана с грижите за бебето. Той често пътувал, така, че тя била
родителят поел непосредствените грижи за детето. Започнала работа като учител,
а през м.04.2004г. създали търговско дружество „Димас Пласт“, с нейно съгласие
с правно-организационната форма като ЕООД. За да започне работа изтеглили
фирмен заем, обезпечен с ипотека на жилището на майка й и потребителски заем на
нейно име, който погасявала майка й. Когато разбрала, че е бременна за втори
път и споделила със съпруга си, той недоволствал. Д. често пътувал в страната и
чужбина, а тя издавала фактурите и обслужвала клиентите. Той бил ангажиран с
работата си и множеството си хобита, а тя с грижела изцяло за домакитството и
децата, разчитайки на помощта на майка си. Когато си бил вкъщи я отбягвал,
обиждал. Знаела, че при пътуванията си в чужбина съпругът й преспивал в една
стая със секретарката си., ходел на кино с приятелки, през лятото на 2016г.
заминал за Мадрид със секретарката, без да я уведоми, че ще пътува. От сина си
разбрала, че баща му се похвалил, че наетата да търси жилище и склад брокерка
му е любовница. Имали проблеми със собствеността на фирмата, но свързаниш с
неадекватната фирмена политика, нарасналите данъчни задължения към НАП, това,
че съпругът й толерирал клиенти, които бавели плащанията, назначавал на работа
приятели, които не работели, но получавали заплата и искал да рефинансира
отново фирмения заем. Сочи, че разпадът на брачната връзка е бил явен, но
причината за раздялата е била злоупотребата на бащата с дъщеря им И.. Виждала,
че през последната година детето се затваря в себе си и изпадало в пристъпи на
страх. Отдавала го на влошените отношения със съпруга й. На 20.05.2016г.
изпратила детето на гости на майка си в гр. Провадия, а тя останала в София,
изчаквайки края на учебната година на по-голямото дете Х., с намерението да
заминат и те след тва. Съпругът й я уведомил, че има работа във Варна и, че ще
се отбие да види И. в Провадия. Посетил я на 1-2.06 и на 15-16.06, оставайки да
нощува при майка й и детето. На 20.06. майка й се обадила по телефона многа
притеснена и й разказала, че бащата и деетто нощували в една стая при първото
посещение на Д. , но на втората детто отказало да спи при него и поискало да
нощува при баба си. След отпътуването на бащата, майка й забелязала промяна в
състоянието на И.. Затворила се в себе си, била стресната и уплашена, което обяснила
с това, че сънувала лош сън. После се поуспокоила. При повторното посещение на
съпруга й, вечерта майка й влязла в стаята, където били Д. и И. сами,
заварвайки го излегнат на фотьойла, а детето било в скута му, прегърнало го
през врата. При влизането й съпругът й станал рязко, оставил детето от себе си
и бързо излязъл от стаята. Майка й видяла, че е мастурбирал. Детето отказало
тази нощ да спи при баща си, като било изключително неспокойно. След като баща
й заминал, детето И. разкало на баба си, че с баща си имат тайни, които не може
да сподели, но казало, че когато баща й я къпе я докосва с ръката си във
вагиналната област и това й причинява болка. Не казвала за това до тогава,
защото получавала подаръци от него. Тя изпаднала в шок, потърсила помощ от
психотерапевт в София. Той дал съвет да бъде заведено детето на детски психолог
във Варна, а не в София, където е бащата. На 29.06. със сина си пристигнали в
Провадия. Заварила детето много
променено. И. признала, че има две тайни
с баща си, но не желае да ги сподели, защото се притеснявала за баща си.
Продължавала да бълнува нощем, не желаела да се отделя от майка си. Питала кога
ще дойде пак баща й и дали ще й донесе подаръци. На 03.07. отишли на гости на
сестра й във Варна. Тя също намерила И. много променена в емоционално
състояние. Чсто се меняло настроението на детето, а докато играело с
братовчедка си, многократно прекъсвало играта и излизало от стаята, с искане да
остане само. Тръгвайки си, детто попитало дали е споделила „тайната с баща й“ с
леля й. На 06.07. пристигнал в Провадия без предупреждение съпруга й. За кратко
се видял с децата, но тя настояла да си тръгне. На 11.07.2016г. и на 13.07.2016г. били проведни срещи с д-р
К.Куков и негова колега-жена. Установил
симптоми на стрес у детето да осъществева самостоятелно контакти с лице от
мъжки пол. На 15.07.2016г. при поредната среща пси психолога, в нейно
присъствие детето посочило ниската част на корема, като място на което я е пипал
баща й. Установили се несигурни към момента блудствени действия от страна на
бащата. Посъветвал работа с детски психолог, по възможност жена и консулт с
детски психиатър. Не изключил възможността детето да е в риск. След като на
29.06. ограничила контактите на И. с баща й, последният започнал да звъни по
няколко пъти на ден на сина им. При тези разговори Х. ставал видимо неспокоен и
притеснен, започвал да се оглежда дали тя го слуша. След такъв разгвор чула,
как Х. пита сестра си какви тайни има с баща им, но И. не му се доверила. Дъщеря
й много тежко преживявяла ситуацията, отказвала да говори на темата,
неразбирайки защо трябва да говори с психолози. Потърсила съдействие от
неправителствени организации с офиси във Варна, занимаващи се с деца, жертва на
насилие. Предложили за детето И. и за нея защитено жилище, но обитавано
съвмстно с други жертви на насилие и без сина й. Същевременно съпругът й
непрекъснато й се обаждал, заплашвал я, обиждал я, ругаел я. Звънял непрестанно и на детето Х.. Не
проявявал разбиране към психологическото състояние на дъщеря им. Заявил, че ще
дойде на 20.07.2018г. и ще вземе децата. Завела гражданско дело за защита по
ЗЗДН, като било образувано гр.д. № 8449/2016г. на ВРС и получла заповед за
защита в полза на детето И..
Смята, че бракът й с Д.
Д. е дълбоко и непоправимо разстроен, но по негова вина. Предявявайки насрещен
иск Д.Д. е поискала развод, предоставяне на родителските права по отношеине на
двете деца, като на бащата бъде определен режим на лични отношения, съобразн със
срока на действие на заповедта за защита по ЗЗДН. Сочи и образуваното досъдебно
производство по пр.пр. № 1111/2016г. на
РП-Провадия. Иска Д. Д. да бъде осъден
да заплаща мсечна издръжка за децата в рпазмер на 250.00лв. месечно, считано от
датата на раздялата, настъпила на 29.06.2016г. Не възразява ползването на
семейното жилище да бъде предоставено на Д. Д., т.к. е напуснато от нея и
децата. Желае дса възстанови предбрачното си фамилно име.
В писмен отговор на
насрещния иск Д.Ц. Д. ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Г. е
изразил становище, че всяка дума в насрещния иск е неистина. Отрича след
раждането на детето Х. да е излизал с приятели, защото няма такъв навик.
Основно той къпел детето, ходел за храна до детската кухня или плащал на фирма
да носят храната до жилището им. Той пазарувал, ходел до оптеката, водел ги на
личен лекар ,вечер миел чиниите ,простирал, доставял газ, не позволявал на Д.
да вдига тежко. Когато Х. станал на 10-11 месеца заминали за Провадия, за да
останат една седмица, колкото детето да свикне с баба си, а те после да отидат
на почивка. Ненадейно бащата на Д. починал. Той заминал на работа в София,
където работел в българо-немска фирма с добро заплащане. Д. останала при майка
си. Пътувал непрекъснато до Провадия, за да вижда семейството си. Д. го
агитирала да напуснат София и се установят в Провадия. На 17.03.2003г. напуснал
ралотата си в София и пристигнал в Провадия, започвайки работа във фирмата на
майката на Д.-магазин за железария. Разчистил залежалата стока, доставял нова,
продаваема, пътувал непрекъснато до София, Варна, Берковица за да зарежда
магазина. Разчистил и двете им къщи от мазето до тавана. През м.10. Д. решила,
че следва да се върнат в София и намерила квартира. Семейството се върнало в
София. Той започнал работа в „Хенкел“ като търговски директор. Получавал
1200.00лв. месечно, имал служебна кола и други бонуси, кито семейството споделяло.
Той обаче искал да ръботи за себе си. Д. го подкрепила и през 2004г.
регистрирал „Димис Пласт“ ЕООД. В това време Д. била учителка по заместване за
няколко месеца. Отрича, че при стартиране на фирмата е теглен кредит. Набавил
средствта със заеми от приятели.
По-късно теглили фирмен заем, който изплащали от бизнес-дейността на
фирмата. Не знае майката на съпругата му да е теглила потребителски кредит.
Дори и да е теглила кредит, не е ползван за работата във фирмата. Не само, че
искал да имат второ дете, но искал и трето. Признава, че е отсъствал по работа,
но за по два дни на две седмици. Пътувал е и в чужбина, но по работа. Д.
познавала секретарката и знаела, че нямат нищо общо с нея. Действително веднъж
се наложило да дели със секретарката си една стая, поради недостиг на стаи в
чужбина. Пътуването до Мадрид било на издръжка на Американска фирма, с цел да
разшири бизнеса и Д. знаела месец по-рано, а децата направили списък за
подаръци. Не е ходил на кино с приятелки, а с децата да гледат детски
филмчета. На поканите към Д. тя винаги
отказвала. Намира за абсурдно да е
споделял със сина си за свои извънбрачни връзки. На 27.06.2016г. съпругата му
попитала пред него сина им дали му е споделял такова нещо, при което детето
смутено отрекло. Сочи, че Д. нямала приятелки, в срещите с които да я е
ограничавал. Майка й идвала в София веднъж годишно и то за не повече от
седмица, защото има работа в магазина. Не са оставяли децата в Провадия, а той
е наел учител, който да готви Х. за матурата в седми клас. В неделя го водел на
курсове по математика, а през седмицата детето ходело само. Помагал на децата си
в подготовката за училище, без тази по български език и математика. Твърди, че
познава вкуса на децата, защото са пазарували заедно. Купувал подаръците за
празниците, защото знаел от какво се интересуват и на какво ще се
зарадват. До 2014г. твъди, че живели
нормално. През 2014г. Д. изпаднала в психическа криза. Казала му, че ходи на
психолог. На въпроса му как може да помогне, тя отговорила, че не може.
Заявила, че желае да го напусне и се установи с И. във Варна. Тя никога не се е
интересувала от фирмената политика, а от
възможността да бъде източник на средства за нея, а в последната година и да й
бъде прехвърлена фирмата. Причината за раздялата е било желанието на Д. за
развод, а „блудството” измислена версия, с цел да отдели децата от него. То не
се потвърждава от психологическата консултация, проведена с д-р К.Куков,
а само е омърсен от майката на децата му.
Според него вината за разстройството на брака е на Д.Д.. Неверни са твърденията й, че системно е
извършвал насилиие, скандали, обиди, употребявал вулгаризми, правел агресивни
провокации. На насилие децата са подложени от майка си. Тя ги отчуждава от него.
Налице е синдром на родителско отчуждение. Тя е докарала децата си до психолози
и психиатри, които работят по въпроса „раздяла на семейството”. Плаща издръжка
за децата си в размер на по 1290.00лв. месечно, считано от м.октомври 2016г.
Издръжката от 250лв. за всяко дете е прекомерна. Нуждите на децата не са
еднакви. Не следва да дължи издръжка за минал период. Ако се присъди такава, би
следвало да се дължи считано от датата на постановяване на съдебното решение. Смята
,че следва да бъде определен и режим на лични отношения, а не да се
преустановят контактите му с децата, изтъквайки становището на ДСП по въпроса
,дори и при наложени мерки по ЗЗДН.
В първото по делото
пред ПРС съдебно заседание на 28.06.2017г. съдът е допуснал изменение на иска
за издръжка, предявен от Д.Д., като
същият се счита за сумата от 500.00лв. месечно в полза на всяко едно от децата Х.
и И. и е прекратен поради оттегляне, на осн. чл. 232 от ГПК иска на Д. Д. за
предоставяне ползването на семейното жилище, няходящо се в гр. София, кв.
„Хр.Смирннски”, ул. „Слатинска река”, бл. 6, вх. Г, ет. 6, ап. 78, т.к. е било
ползвано при условията на наем и напуснато от двете страни.
С протоколно определение № 266 от о.с.з. на 15.03.2017г. ПРС
е постановил по реда на чл. 323, ал. 1 от ГПК привременни мерки, с действие до
приключване на производството с влязло в сила решение. Съдът е предоставил
родителските права по отнвошение на децата Х. и И. на майката Д. Д., постановил
е местоживеенето им при майка на адрес в гр. Варна, определил е режим на лични
отношения на бащата Д. Д. с тях, осъдил го е да заплаща издръжка в размер на
120.00лв., считано от 15.03.2018г. за всяко едно от децата. С протоконо
определение от с.з. на 25.10.2017г. ПРС е изменил определените с протоколно
определение от 25.10.2017г. привременни мерки в частта относно режима на лични
отношения на децата с баща им. Същото е направил и ВОС с протоколно определение
от о.с.з. на 24.04.2018г. и протоколно определение от о.с.з. на 03.07.2018г.,
давайки възможност на бащата Д.Ц. Д. да вижда и взема при себе си децата Х. и И.
всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 18ч. в неделя,
като взема и връща децата от адреса им по местоживеене ***; всяка четна година
по Коледните празнициот 10 часа на 24. декември до 18 ч. на 26. Декември; всяка
нечетна година по Новогодишните празници от 10 ч. на 31.декември до 18 ч. на
02.януари ; всяка нечетна година на Великденските празници от 10 ч. на Велики
петък до 18ч. В неделя; 10 дни през м.август всяка година, когато майката не е
в платен годишен отпуск, като срещите се осъществяват едновременно с двете деца
до навършване на пълнолетие от детето Х. или разбира се влизане в сила на
решението по делото.
За да се произнесе съдът им предвид следното от
фактическа страна:
Няма спор и се
установява от приложеното по първоинстанционното дело удостоверение за сключен
граждански брак, че Д.Ц. Д. и Д.Х.Д. са сключили граждански брак на 10.03.2001г.,
за което издаден акт № 0010/10.03.2001г.
на длъжностното лице по гражданско състояание в гр. Берковица. Видно от удостоверение за раждане на детето Х.
Д. Д., р. на 13.08.2001г., за което е съставен акт за раждане № 997/28.08.2001г.
на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна и от удостоверение за
раждане на детето И. Д.Д., р. 23.01.2008г., за кото е съставен акт за раждане №
69/07.02.2008г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. София,
Община „Подуяне“, че техни родители са
страните по спора-Д.Ц. Д. и Д.Х.Д..
Няма спор и за това,
че страните по делото са обитавали до раздялата си жилище, ползвано при
условията на наем, находящо се в гр. София, кв. „Хр.-Смирненски“, ул.
„Слатинска река“, бл. 6, вх. Г, ет. 6, ап. 78, напуснато от страните по делбото
и никой от тях няма претенции по ползването му. Д.Д. и децата Х. и И. обитават
понастоящем жилището, собствено на майка си, находящо се в гр. Варна, ул.
„Неофит Бозвели“, № 57, ет. 3, ап. П-28.
От Решение №
3562/10.10.2016 г. по гр.д. № 8449/2016 по описа на РС Варна и Решение по гр.д.
№ 2233/2016 по описа на ОС Варна се установява, че е отхвърлена молбата на Д.Д.
за налагане на мерки за защита спрямо нея и са наложени мерки за защита спрямо
детето И. Д. от извършено спрямо нея домашно насилие от баща й Д. Д., като
същия е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, забранено му е
да се доближава до детето, до дома на баба му, до места му за социални контакти
за срок от 6 месеца. Решението на ВРС е потвърдено от ВОС.
Видно от Писмо с изх.
№ 1111/16/30.01.2017г. от писмо от РП Провадия в ПРП е образувана преписка
вх.№1111/2016г., ДП 456/2016 по описа на РУ Провадия на 02.12.2016г. срещу Д. Д.
за извършено престъпление по чл.149, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК затова че в
периода 01.06.2016г. до 16.06.2016г. в гр.Провадия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление спрямо И. Д.. ДП 456/2016г. е било
прекратено на 24.08.2016г. на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК – недоказаност
на обвинението.
По жалба от Д. Д. от
18.05.2017 г. е била образувана пр.пр.84/2017г. по описа на ВРП. На 09.05.2017г. е постановен отказ за
образуване на ДП по жалбата на Д.. Същия е бил обжалван от жалбподателя.
От Фактура от
14.10.2016 г.; Фактура –известие № **********/03.10.2016 г на ВРС и .,
Психологично заключение изх. № 2316/21.12.2016г., Служебна бележка от
05.04.2012 г., Договор за предоставяне на социално услуги № 63/03.10.2016 г.;
Фактура № **********/03.10.2016 г.; Фактура № **********/07.11.2016 г.; Фактура
№ **********/03.10.2016 г.; Фактура от 09.12.2016 г., Уверение от 31.01.2017г.;
Медицинско направление изх. № 21/30.01.2017г.,
потребителска книжка и договор за предоставяне на социална услуга №
71/03.04.2017 г.; се установява, че са извършвани психиатричен
преглед, психологична и стойност 40 лева за консултаци. На И. Д. е била предоставяна
социална услуга от Център за социална рехабилитация и интеграция за деца с
психични разстройства „Детски кът за развитие“ – индивидуална терапевтична
работа с деца с проблеми в психичното развитие и симптоми на психическо
страдание в периода от 03.10.2016г. до 31.03.2017г. и от 03.04.2017г. до
30.09.2017г. Д.Д. Х. Д. и И. Д. са посещавали психологично консултиране и
фамилна психотерапия на 03.10.2016г., заплащайки сумата в размер на 75 лева, а Д.Д.
и Х. Д. имат издадена фактура за 4 посещения при психолог в размер на общо 120
лева на 07.11.2016г. На Х. Д. е била издадена фактура за посещения на психолог
на 03.10.2016г. за 2 консултации в размер на 60 лева общо и на 09.12.2016г. за
три консултации в размер на 90 лева общо. Към 19.12.2016г. ежеседмично са
провеждани психологични консултации на И. Д.. Х. Д. има дислексия в развитието
си. И двете деца към 31.01.2017г. посещават редовно провеждани
психотерапевтични сесии от Снежанка Д. – клиничен психолог.
От съдебно
психологична консултация на И. Д. извършена от д-р Куков на 19.07.2016г. се
установява, че емоционалното състояние на детето е в рамките на позитивния
регистър, при засягане на темата за бащата емоционалния фон става негативен в
рамките на страхово-тревожния. Детето преживява конфликт по отношение на
бащата, опитва да се бъде лоялна към бащата и не споменава за случилото се
между тях, като всичко е положено в тайната по между им. Бащата задоволява детето
с преживявания свързани с подаръци. Към момента на изследването се наблюдават
предпоставки за развитие на синдром на родителско отчуждение, в опити за
присъединяване на детето към бащата и изработване на коалиция против майката. В
изследването има несигурни данни за блудствени действия от страна на бащата към
детето. Препоръчва се продължаване на психологичните консултации на детето.
Със Споразумение за
прекратяване на договор за наем на недвижим имот от 15.07.2016 г. Дияна Д. е
прекратила договора, сключен на 30.09.2003г. относно жилището в гр. София, ул.
„Слатинска река“, № 6, вх. Г, ет. 6, ап. 78.
От НА вписан под №
169, т. ІІІ, н.д. № 642/2007 г. се установява, че ответницата Д.Х.Д. е
собственик по наследство и дарение на апартамент П-28, секция Б, находящ се в
гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ № 57 с площ от 72.50 кв.м..
От Договор за
възлагане на изпълнение от 23.01.2017 г. и от Анекс към
договор № 2017-9/23.01.2017г. се установява, че на Д.Д. от 23.01.2017г. до 23.08.2017г.
е възложено от „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД да обработва архив на кредити.
Възнаграждението й е в размер на 500 лева месечно. Според изготвената по делото
СГЕ, която съда кредитира подписа за позиция „за банката“ в анекса е положен от
Радослава Кроснева, което е било спорно между старните.
От Разписките на л.
307-310 от първоинстанционното дело Д. Д. е заплащал месечна издръжка на двете
си деца в размер на по 120 лева месечно за месеците 10.2016г., 11.2016г.,
12.2016г., 01.2017г., 02.2017г., 03.2017г., 04.2017г., 05.2014г., 06.2017г.,
07.2017г., 08.2017г., 09.2017г., 10.2017г..
От Служебна бележка №
Д-35-1458/15.02.2017 г. и Служебна бележка изх. № АД 7-65/20.02.2017 г. се
установява, че И. Д. е редовна ученичка във 2б клас на СУ „Димчо Дебелянов“ в
гр.Варна през учебната 2016/2017г., а Х. Д. е ученик в 9е клас в ПГИ „Д-р Иван
Богоров“ в гр.Варна.
От удостоверения за
настоящ адрес с изх. № 004856/19.01.2017 г. за И. Д.Д., с изх. № 004853/19.01.2017
г., за Д.Х.Д. и с изх. №004854/19.01.2017 г. за Х. Д. Д., издадени от Община
Варна се установява, че лицата са с регистриран настоящ адрес ***.
От изготвените по
делото социален доклад от ДСП Лозенец и от ДСП Варна се установява, че ищецът
няма здравословни проблеми, има завършено висше образование, декларирал е че
има собствен бизнес и че получава доходи в размер на около 950 лева месечно,
към момента на извършване на социалното проучване ищецът е споделил, че живее в
жилище под наем в гр.София, с площ 240 кв.м.. Ищецът желаел да се грижи за
децата си, в състояние е да задоволи потребностите им, има емоционална връзка с
децата си, ищецът е декларирал, че притежава финансови и битови възможности за
задоволяване потребностите на децата си. ДСП Лонезец е на становище, че в
интерес на децата е родителите да посигнат споразумение относно упражняването
на родителските права и да не въвличат децата в личностите си конфликти.
Основните грижи за
децата към момента на проучването от ДСП Провадия осъществява майката. От
м.01.2017г. те заживели в собственото на Д.Д. ***. Хигиенно-битовите условия били
отлични. Майката изпитвала финансови затруднения, тъй като работела почасово
предвид грижите за децата си. Водела детето И. Д. до училището му, водела я и
на психолог. Майката можела да разчита на подкрепата на майка си от
гр.Провадия. Детето Х. е създало приятелски отношения със съучениците си. Той
бил с добър успех в училище. Детето И. добре се адаптирало в училището си,
успешно се справяло с учебния материал. Детето Х. е споделило, че му липса
гр.София и приятелите му и би гостувал на баща си с удоволствие. В разговора
проведен от социалните работници с детето И. то е отговорило, че баща му и
гр.София не му липсват. Детето се е държало сериозно, обмисляло е отговорите,
липсвала е спонтанната емоция, типична за дете на нейната възраст. Според
заключението на ДСП Варна майката има нужния родителски капацитет за възпитание
на двете си деца, между майката и децата има изградена емоционална връзка.
Майката успява да задоволи нуждите на децата.
От изготвената по
делото СПЕ се установява, че детето И. Д. е целево ориентирана, все още не
успява да оценява себе си адекватно. Съблюдава нормите и правилата за
поведение. Има добри нива на логическа оперативност. Има изразена емоционална
връзка на привързаност към цялото семейство. При използваните тестове по
Методиката на Рене Жил – психологът е забелязал вътрешно противоречие и борба
със себе си, колебание в И. Д.. Емоционално привързана към майка си, но й
липсва авторитетната фигура на бащата. Детето е социална адекватно. При
използване на методиката да нарисува своето семейство И. го е пресъздала в
неговата пълнота. Фигурата на бащата била изобразена без ръце, което говорило
за несъзнателно блокиране на нежелана активност. Това би могло да е агресия или
друг тип поведение.
В рисунка -
Омагьосано семейство детето И. нарисувало своето семейство в пълнота, фигурите
били усмихнати. И. има изградени връзки както с майка си, така и със своя баща.
По-силна е връзката на детето с родителският обект - майка, като тя е основният
значим „възрастен“ за детето.
По отношение на
детето Х. Д. се установява, че детето е с
адаптивно поведение, интелектуалното развитие е в границите на нормата
за възрастта. Логичната последователност на мисленето не е нарушена. Налице е
разширен диапазон за емоционални преживявания - много добри комуникативни
възможности, без проблеми в социалната комуникация с добри умения за общуване в
непосредствено обкръжение.
СППЕ заключва, че е
изградена привързаност и към двете родителски фигури. Х. Д. е възприел
раздялата на родителите си.
Относно Д.Д. вещото
лице заключва, че мисловният процес е правилен по структура, логичната
оперативност е на конкретно и абстрактно ниво; не се отбелязват нарушения в
мисловната структура; добра хронология на събитията; няма данни за нарушения на
организацията и продуктивността на интелектуалния процес; личностовата
структура е леко дисхармонична към периода на изследване, с адаптивно
поведение, активно участва в психологичното изследване, самостоятелно може да
разбере и изпълни тестовите инструкции, съразмерно отнася личностовите си
преживявания и самооценка за своите особености към тестовите определения.
Налице е разширен диапазон за емоционални преживявания. Задоволителни
комуникативни възможности. Тя е открит, добросърдечен и общителен човек,
непринудена в поведението, подхожда към другите с внимание, с доброта. Обича да
работи с хора, не се бои от критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви
събития. Може да се справя при решаване на сложни проблемни ситуации,
емоционална устойчива е, не е властна личност, не е импулсивна, не е подвластна на чувствата, проявява
умерена социална смелост и готовност за активни действия в непознати условия и
с непознати хора. Стреми се към покровителство, устойчивост, склонност към
романтика, художествено възприемане на света. Силно развити емпатични
способности, съчувствие и съпреживяване, разбиране на другите хора, откровена и
блага в отношенията си с околните, търпелива и грижовна, лесно се сприятелява
добре работи в колектив, свободна от завистливост, със сравнително развито
въображение, висок творчески потенциал, насочена към собствения вътрешен свят,
искрена, наивна, непосредствена в поведението. С реална преценка относно
собствените възможности, с нормално преживяване на неуспехи. Човек,
характеризиращ се със интелектуалните си интереси, стреми се да е винаги добре
информиран, склонен към експериментиране, спокойно възприема нови възгледи, но
не възприема нищо само на вяра. Ответницата е човек, предпочитащ собствените си
решения, сама ги взима и действа. Независимо от собственото мнение, което
отстоява, тя не се стреми да го налага над другите като доминиращо. Ответницата
е със средни нива на самоконтрол, точност при изпълнението на определени
изисквания. Присъща целенасоченост, не е силно мотивирана към успех. Не проявява
излишна тревожност, впечатлителна, с адекватен емоционален резонанс. Като цяло
се очертава емоционално стабилна личност. Скалата за интроверт-екстроверт е
смесен тип, както при повечето хора. По скала психотизъм няма изразеност. По
скалата за невротизъм резултатите са в норма. По скалата лъжа резултатите са в
норма. Не е характерно за нея прикриване на истинските чувства. Не проявява
излишна строгост към децата в семейството, майката има изявен стремеж да се
избягват конфликтите, скалата на раздразнителност е малко над средните
стойности. Концентрация към детето не е висока степен на изразеност. Има средно
изразена готовност да се потиска волята на детето, но същевременно високи са и
стойностите по скалата потискане на агресията у детето, също така майката се
притеснява и е загрижена да не обиди детето, стремежът да се ускори развитието
му също е с висока изразеност. Прави впечатление, че се изключват
извънсемейните отношения като фактор, имащ отношение към възпитанието.
Забелязва се доминиране от страна на майката в семейството. Зависимост от
семейството, свръхавторитет на родителите. По скалата Безучастност на мъжа се
възприема за нормално мъжът да е встрани от семейните грижи. Останалите скали
са със средна изразеност - семейни конфликти, усещане за саможертва,
неудовлетвореност от ролята на домакиня /леко изразена над средната/. Отношение
на родителя към детето - оптимален емоционален контакт. Малко над средната е
степента на изразеност по скалата за равноправни отношения. По скалата развитие
активността на детето резултатите са в средната норма. Скалата партньорски
отношения и подтикване към словесни изяви е също със средна и малко над
средната степен на изразеност.Депресивна скала на HATHAWAY & MCKINLEY
очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост,
нарушаване на позитивните процеси.
СППЕ спрямо Д. Д. заключва,
че е личност, която е тревожна, склонна към депресивни състояния, емоционално
реагираща, предразположена към стрес/ситуативно, при голям натиск/ личност,
като цяло се очертава емоционално стабилна личност. При ищецът има ясно изразен
стремеж да доминира и да налага желанията си, има определени особености -
емоционално ангажиран предимно със своята позиция / егоцентризъм / и интереси,
като себезащитно пренася вината вън от себе си. Той е общителен, подхожда към
другите с внимание, понякога и с доброта. Обича да работи с хора, не се бои от
критика, изпитва ярки емоции и откликва на всякакви събития, сдържан човек,
работоспособен и емоционално зрял, рядко се наблюдава нервна умора. Има обаче трудности
при решаване на сложни проблемни ситуации, наблюдава се емоционална
дезорганизация на мисленето при стресови ситуации. Ищецът е властна, независима
и самоуверена натура, понякога упорита до агресивност. Независима в съждения и
поведение. Често начинът на мислене и поведение се налага като ”закон” за
околните. При конфликти обвинява най-често другите, не признава власт или
натиск отстрани. Ищецът е умерено открит
във взаимоотношенията си. Показва известна твърдост, суровост и
коравосърдечност към околните. Той е ревнив, характеризира се с подозрителност,
самомнителен. Интересите са насочени предимно към него, егоцентричен,
предпазлив. Ищецът е личности с развито въображение, висок творчески потенциал,
насочени към собствения вътрешен свят. Проницателен, разумен и сантиментален
подход към събитията и хората. Ищецът е безгрижен, хладнокръвен, спокоен и
уверен в себе си човек. Той е критично настроен човек, характеризиращ се със
интелектуалните си интереси, стреми се да е винаги добре информиран, склонен
към експериментиране. Той е човек, който следва общоприетото групово мнение,
предпочита да работи с другите, ориентира се към социално одобряемото
поведение, но все пък държи на индивидуалността си. Има свое мнение и се стреми
да го налага, понякога на всяка цена. Ищецът е със сравнително добре развит
самоконтрол, точност при изпълнението на определени изисквания. Човек, следващ
собствената представа за себе си, довеждащ начинанията си докрай. Присъща
целенасоченост. При него се наблюдава прекомерна мотивация за успех, напрегнатост
безпокойство, възбудимост. Според Гийсен тест – ищецът е с подчертано негативен
социален резонанс - това състояние води до фрустрация / емоционално състояние
на човека, когато е лишен от възможността да постигне желана цел/. Скалата за
интрапсихичен контрол /има отношение към склонността за лъжа/ дава информация
за склонност към даването на социално желателни отговори. Депресивна скала на
HATHAWAY & MCKINLEY очертават се изразени разстройства по скалите на
емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси.Проявява излишна
строгост към децата в семейството, скалата на раздразнителност е във високите
стойности. Извънсемейните отношения са изтъкнати като сериозен фактор за
възпитанието на едно дете. Отношението към семейната роля - делегират се
по-голяма част от правата и задълженията на майката, като отношението на бащата
се изразява предимно в осигуряването на материалните блага. Излишна
концентрация към детето, прекомерна намеса в света на детето. По скалата
развитие активността на детето резултатите са в средната норма. Скалата
партньорски отношения и подтикване към словесни изяви е малко над средната
степен на изразеност. Извънсемейните отношения обаче са изтъкнати като сериозен
фактор за възпитанието на едно дете. Отношението към семейната роля - делегират
се по-голяма част от правата и задълженията на майката. Придържа се към
авторитарния тип родители с черти от авторитетния - изисква детето да следва
указания, да уважава работата и усилията. Поставят се ограничения и се
упражнява контрол. Често идеите на детето не се приемат, ако не съвпаднат с
тези на родителя. Авторитарността не предразполага към уважение. По този начин
се отнема възможността детето да има свои собствени действия. От друга страна
такива родители са всеотдайни, дори “свръхгрижовни”, но искат това да се знае
от детето и да му се подчертава. Ищецът е с нисък фрустрационен толеранс
/способността да запазваш самоконтрол/. Ищецът е запазил своята волева
регулация, скалата за агресия очертава склонност предимно към вербално отреагирване
със запазване на телесния самоконтрол.
При събиране на
семейството вещото лице е забелязало, че при детето И. има известна податливост
към внушаемост, като резултат от зависимостта й към значими възрастни. На този
етап от развитието на детето част от личностните черти, формирани в резултат от
семейното възпитание биха могли да повлияят негативно върху личностната
адаптация и реализация. У детето има изградена триангулация - майка, дете,
баща, но тя е нарушена.
Относно синдрома на
родителско отчуждение вещото лице описва три етапа:
Детето И. се намира
във възраст, в която е силно податливо на внушения от значими възрастни фигури,
И. все още е в ниска възраст и конфликтът за лоялност спрямо единия или другия
родител все още не е започнал да се проявява, въпреки, че епизодично се
наблюдават психологически маркери за това. Детето е привързано и към двамата си
родители, показва много добри емоции, живи и пластични - изпитва радост и
приятни емоции. Детето споделя, че някак си се отчуждава от баща си, понеже
вече не се виждат толкова често. Вещото лице констатира, че спрямо майката не е
установена склонност към преиначаване или склонност към лъжа. Не е констатирана
и умишлено или целенасочено отношение от нейна страна, което да е със стремеж да
отчуждава бащата от техните деца.
Според заключението
на СППЕ и двете деца са споделили, че вече малко са се отчуждили с техния баща.
Предвид конфликтите между двамата родители е възможно те несъзнателно да
пренасят възприятията си към децата. Нарушеният диалог между родителите поставя
децата в ситуация на напрежение. Детето И. Д. не се страхува от своите
родители. Основен се явява проблемът за липсата на диалог между двете
най-значими за децата фигури техните родители. В интерес на децата е родителите
да намерят общ език на разбирателство, да се въздържат от конфликти помежду си,
още повече в присъствието им.
От обясненията на
детето Х. Д. се установява, че заедно със сестра си и майка си живеят в
гр.Варна. По време на съвместното съжителство е имало спор между родителите на
работа, на който са присъствали и двете деца. И двете деца се чувстват добре.
Майка им им осигурявала всичко, от което имали нужда. Детето има нужда да се
среща по-често с баща си. За Х. Д. не е от съществено значение обстоятелството,
че не спортува. Детето се чувства добре с баща си. И. Д. се интересува от баща
си. Х. Д. споделя, че известно време не ходи на психолог, но когато ходи това
винаги му помага. И. и майка му ходели на психолог. Детето Х. иска да остане да
живее с майка си и по често да се вижда с баща си. Бащата прави подаръци и на
двете деца.
Според показанията на
св.Георгиев, св.Иванов, св.Д., св.Дочев, които съдът кредитира се установява,
че от лятото на 2016г. страните са разделени, като ответницата се преместила
заедно с децата си в гр.Провадия в дома на майка си. Ищецът водел децата си на
спорт. Х. на картинг, И. на фигурно пързялане, децата имали успехи в тези
спортове. Полагал много усилия спрямо сина си Х., за да постигне повече като
картинг състезател. Св.Георгиев е виждал ищецът да чисти. Свидетелите на ищецът
познава ищецът като внимателен и търпелив човек, а ответницата като по нервна и
сприхава. След преместването в гр.Варна детето Х. станало по-затворено. Ищецът
е разказал на приятелите ли за делото за домашно насилие и че се е водило, тъй
като майката на ответницата го е видяла да държи И. с едната си ръка, а с
другата да маструбира. Ищецът е чистел в семейното жилище, ответницата вършела
останалите задължения и двамата родители се грижели за децата си. Ищецът по
повод на работата си отсъствал от дома един-два пъти в седмицата, като
преспивал навън. Страните се скарали в офиса на семейната им фирма относно
собствеността й, на конфликта присъствали и децата. След раздялата отношенията
между страните не са нормални. Бащата се интересува и от двете си деца. В началото на 2016г. ищецът заминал със
секретарката си в Мадрид на командировка, за което не уведомил предварително
съпругата си. Месечния оборот на дружеството на ищецът бил 1000-2000 евро.
Ответницата е ходела на работа в семейната фирма и имала претенции за нея.
Пред ПРС са изслушани
показанията на водените от двете страни свидетели: Ц. Г.,и М. И., водени от Д. Д.
и Ю. н. и Д. Х., майка на Д.Д., водени от нея, изслушани в производството по
привременни мерки. Няма причина да не бъдат ценени техните показания, дадени в
производство в производството по първоинстанционното дело. Изслушани са и
показанията на свидетелите Ж. Д. и Е.Д. водени от Д. Д. и В. Ф. и отново Ю. Н.,
водени от Д.д.. Всички те свидетелстват за влошените понастоящем отношения
между съпрузите и настъпилата през лятото на 2016г. фактическа раздяла между
тях.
На осн. чл. 15,
ал. 2 от Закона за закрила на детето, е изслушано пред въззивния съд детето И.,
навършило междувременно 10-годишна възраст. То споделя, че е на живее с майка си. През
около 2-3 седмици се вижда с баща си, в присъствието на психолог. Не е ходило в
София на гости на татко си, но иска. Разказва как протичат срещите с баща й,
как протича ежедневието й. Споделя, че почти всеки ден баща й я търси по
телефона. Иска да се види с него насаме. Казва, че нищо не я притеснява при
срещите с баща й. Не се срещат насаме, но не й е обяснено защо. Иска да се
вижда често с него. Иска да се види с приятелите си в София, но да живее във
Варна. Често гостува на баба си в Провадия.Не се е виждала отдавна с баба си и
дядо си по бащина линия.
Детето Фристо сам
пожела и беше изслушан от съда в с.з. на 03.07.2018г. Споделя за кнфликтите си
с баща си, породени от това, че не го разбира, че предпочита сестра му и понеже
комнтира майка му, обижда я. Иска баща му да започне да се държи нормално, а не
да напомня за отминали събитияНе, че не иска да се вижда с него, но ако всичко
минава спокойно , да няма караници. Иска срещите им да са в присъствието на
сестра му, т.к. като са двамата измислят интересни неща, забавляват се.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 49 от СК, като са съединени за съвместно
разглеждане и небрачните искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 53 от СК.
Относно вината.
Видно, страните са били
съпрузи по силата на сключения на 10.03.2001г. от тях граждански брак, прекратен
с развод, съгласно влязлото в сила, като необжалвано в тази част решение №
248/20.11.2017г. по гр.д. № 69/2017г. на ПРС
Не е спорно също, че
от 29.06.2016г. страните са във фактическа раздяла.
В настоящото
производство предмет на изследване е виновното поведение на страните, допринесло
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Наведените от ищеца твърдения
за това са, че ответницата ка твърдения
за брачните провинения на съпругата му са, че е предизвиквала
безпричинно скандали, че проявявала словесна и физическа агресия спрямо него и
майка му, но и спрямо двете им деца, нанасяла му обиди.
От събраните по
делото писмени доказателства-писма и писмени изявления на децата А. и М.,
давани пред социалните работници и служители и психолози в Австралия, както и
от показанията на свидетелката С. Н. А., разпитана пред ПРС, а и от показанията
на същата свидетелка пред ВОС и свидетелката Л. П. М.-майка на М. И., ценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни се
установява, че съпрузите имали „лош семеен живот“. Не живеят съвместно поради
„несъответствие, неразбории, лошото отношение на С. към М. това, че отвлече
децата“. Явно обаче децата са ставали свидетели на конфликтите между
родителите, както сочат и двете страни, но и на прояви на агресия от страна на
майка им спрямо баща им.
Настоящият състав намира,
че отношенията между съпрузите са крайно обострени, липсва топлина, близост, разбирателство,
взаимно уважение и желание за полагане на общи грижи за семейството, стремеж да
бъдат туширани възникналите противоречия, като следствие от поведението на
двамата съпрузи. Когато причините за
това са субективни-поведението на двамата съпрузи, което е разрушило доверието,
уважението и привързаността им един към друг, от значение при определяне на
брачната вина е съвкупността от причините, а не само тези на единия съпруг. В
първоинстанционното разглеждане на спора
съдът е приел наличието на вина единствено у ищеца за разстройство на
брака. Съпругата от своя страна не е направила необходимите усилия за
преодоляване на създалите се неприязнени отношения, на възникналите
противоречия и от там за възстановяване на нормален семеен живот. Тя не твърди
и не доказа да е извършила някакви действия, израз на стремежа й да бъдат
нормализирани отношенията със съпруга й.
Това поведение, за което не е могла да не осъзнава, че причинява сериозна криза
в семейните отношения, безусловно ангажира и нейната вина и води до извода за
съпричиняване на разстройството на брачните отношения. Този извод се налага, доколкото
сама сочи, че отношенията в семейството са били охладнели от неразрешими противоречия между брачните
партньори, довели до пълното им отчуждаване един от друг, без поддържане на
физическа близост. Обобщава, че разпадът на брака им е бил явен, само причината
за раздялата им е била злоупотребата на Д. с детето И..
На това място следва
да бъде посочно, че действително с влязлото в сила на 06.01.2017г. решение по
гр.д. № 3562/11.10.2016г. на ВРС са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН
относно детето И., приемайки, че е станало жертва на домашно насилие, извършено
от бащата Д.Ц. Д., но определениеят от съда срок от 6-месеца е изтекъл. От
друга страна, видно от постановление от 24.08.2016г., по пр.пр. № 1111/2017г.
на ПРП, влязло в сила на 05.09.2017г. е прекратено наказателното досъдебно
производство № 45465/2016г. на РУ-МВР-Провадия, водено срещу Д.Ц. Д., за
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, което следва да бъде взето предвид при
преценката на съда в конкретния казус.
Настоящият състав
намира, първоинстанционното решение в частта, в която е прието, че вина за
развода носи единствено Д.Ц. Д. и е отхвърлено искането на Д.Ц. Д. да бъде
пприето от съда, че вина носи съпругата Д.Х.Д. следва да бъде отменено и
постановено друго, с което следва да бъде обявено, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака носят двамата съпрузи.
Относно местоживеенето на децата Х. и И., предоставянето
на упражняване на родителските права и режима на лични отношения с другия
родител.
С обжалваното решение
родителските права по отношение на децата Х. и И. са предоставени на майката Д.Х.Д..
При вземане на
решението кой родител следва да упражнява родителските права по отношение на децата,
съдът следва да има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. №
3/1974г. Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу.
Според това ППВС решението следва да се основава на интересите на децата,
преценени с оглед и на следните обстоятелства: - родителски качества; -
полагане грижи и умения за възпитание; - подпомагане подготовката за
придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества на родителя; -
социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност
между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Не е
задължително за съда желанието на детето и други лица от обкръжението му да
живее с дадения родител.
Изхождайки именно от
тези насоки при преценката кой от
двамата родители следва да упражнява родителските права, съдът има предвид
събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да
се отбележи, че и двамата родители изказват желание да упражняват родителските
права, заявено от тях лично в проведеното пред първоинстанционния съд
изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от СК. Установява се, че родителите притежават
и капацитета да го правят. Двамата родители могат да осигурят добри битови
възможности да отглеждат децата при себе си. Майката обитава с децата собствено
жилище в гр. Варна, ул. „Неофит Бозвели“, № 57, ет. 3, ап. П-28, а бащата жилищ
под наем, находящо се в гр. София, ул. „Трифон Кутев“, № 18, ет. 3, ап. 19. И
двете жилишща предлагат подходящи условия за отглеждане на деца. Двамата
родители работят и разполагат със средства, които им позволяват за задоволяват
основните потребности на децата си. Двамата родители биха могли да полагат
грижите за децата си. Двамата родители могат да разчитат на помощта на близките
си.
Не се установяват
лоши морални качества на някой от родителите, въпреки твърденията им за
поддържани извънбрачни връзки. По делото не се събраха убедителни доказателства
за сексуално посегателство от страна на бащата Д.Ц. Д. по отношение на детето И.,
доколкото и показанията на св. Д. Х. са не дотам конкретни на какви действия от
страна на бащата спрямо детето е била очевидец на 15-16.06.2016г. в дома си в
гр. Провадия.
Може да се приеме, че
и майката и бащата на децата Х. и И. разполагат с достатъчен родителски
капацитет, работят, искат и имат
материални и битови възможности да отглеждат сина си и дъщеря си, не се
установяват отрицателни прояви на родителите, които да са несъвместими с
упражняването на родителски права, отглеждането и възпитанието на деца. .
Следва да се
отбележи, че за всяко дете би било добре да живее и се отглежда от двамата си родители, но това очевидно е
невъзможно. И Х. и И., изслушани на осн.
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето са заявили, че живеят с майка си и искат да живеят с
нея във Варна. Заявили са още, че искат да се срещат с баща си, въпрки, че
детето Х. е споделил пред въззивния състав, че иска да има с баща си нормални
отношения, при които той не напомня постоянно някакви конфликтни ситуации от
миналото, или обижда майка му или го пренебрегва и дори обижда. Изкава
предпочитанията си да контактува с баща си в присъствието на сестра си, защото
„срещите ще протичат по-добре. Социалните работници при изготвяне на
содиалните докалади и вещите лица по излушаното заключение по допуснатата СПЕ също
са установили силна емоционална връзка на децата с двамата родители и помежду
им. Детето И. е посочило, че нищо не го
притеснява в отношенията му с бащата, че иска да се вижда по-често с него и
когато поиска.
Следва да се има
предвид, че майката Д.Д. успешно се справя сама в отглежданто на девете деца,
по време на разделото живеене на родителите. Децата се справят добре с учебния
материал, като се вземе предвид това, че до издането си във Варна са живели и
учили в София и им е необходим адаптивен период. Дори голямото момче Х. сочи,
че може всичко да споделя с нея, двете деца я търсят и ценят.
Няма нищо
обезпокоително в становището на социалния работник С. С. изслушана пред ВОС,
доколкото заявява, че не е налице Синдром на родителско отчуждение на децата с
баща им, но акцентира на влошените отношения между Х. и баща му, породени от
демонстрираното отношение на бащата към майка му. Проблем би било ако
родителите, увлечени във враждата си, въвличат децата си в конфликта. Едно такова поведение крие големи опасности за
бъдещето на децата и особено за по-малкото от двете. Родителите следва да
коригират поведението си, при нужда и чрез ползването на психотерпия. , както
препоръчват вещите лица.
След всичко
коментирано до тук, съдът споделя мотивите на ПРС, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката, като местоживеенето на децата бъде определено
в гр. Варна.
Първонстанционното
решение следва да бъде потвърдено в тези две части.
На бащата следва да
бъде определен режим на лични отношения с двете деца едновременно, както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 18ч. в
неделя, като взема и връща децата от адреса им по местоживеене ***; всяка четна
година по Коледните празнициот 10 часа на 24. декември до 18 ч. на 26.
Декември; всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10 ч. на
31.декември до 18 ч. на 02.януари ; всяка нечетна година на Великденските
празници от 10 ч. на Велики петък до 18ч. В неделя; 10 дни през м.август всяка
година, когато майката не е в платен годишен отпуск, като срещите се
осъществяват едновременно с двете деца до навършване на пълнолетие от детето Х..
Вярно, че така посоченият режим на лични отношения е сравнително стеснен, но
бащата следва да прояви разбиране и даде шанс на децата си да превъзмогнат
преживяванията си, свързани с раздялата на двамата си родители, продължителната
липса на регулярни контакти, като преосмисли собствениото си поведение, според
споделеното от детето Х. в с.з. на 03.07.2018г. за причините поради които при
срещит с баща му възникват конфликти и са натоварващи за него, а основно
задължение за майката би следвало да бъде да съдейства за нормализиране на
отношенията, без безпричинно препятстване на контактите на децата с баща им.
Възникне ли Синдром на родителско отчуждение, който не се дължи на поведението
на отчуждения родител, това е най-сигурният път за промяна на родителските
права, упражнявани до момента от отчуждителя.
Разбира се, че при всяка промяна в
обстоятелствата може да се иска изменение на решението относно режима на лични
отношения между дете/деца и родителя, който не упражнява родителските права.
Първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в тази част и постановено друго, в посочения
по-горе смисъл.
Относно размера на издръжката.
В решението си ПРС е
определил месечен размер на издръжката от бащата в полза на детето Х. и в полза
на детето И., в размер на по 240.00лв. за всяко едно от тях, считано от датата
на завеждане на насрещния иск-22.02.2017г. до настъпване на причина за
изменение или прекратяване на издръжките.
Въззивният състав
споделя напълно мотивите на ПРС в тази част на решението и на осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Съдът се произнася,
като има предвид възможностите на родителите и нуждите на самите деца.
Двамата работят и си
осигуряват доходи-майката около минималната за страната работна заплата
/500лв./, а бащата-над средната за страната такава /1000.1200лв./. За
правилното отглеждане на децата месечната издръжка на всяко едно от двете деца
следва да бъде определена в общ размер на 400.00лв., кактко е приел и ПРС, от
която в тежест на бащата следва да бъде възложено плащането на сумата от
240лв., а на майката-160лв. Съдът има предвид възрастта на почти 17-годишния Х.
и 10-годишната му сестричка И., кято има допълнителни нужди-провежданата
психологическа терапия, задоволяването на която налага по-висок размер на
издръжката. Приоритетното участие на бащата се определя от обстоятелството, че
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата се осъществява от
майката.
Същият размер следва
да бъде определен и за периода от 29.06.2016г.-датата на фактическата раздяла
между родителите и до 21.02.2017г. Бащата успешно е доказал заплащането на
издръжка за част от този период, съгласно приложените по първоинстанционното
дело разписки на л. 307-л. 310. Използвайки способа на простото тройно правило
и продължителност на месеца от средно 30 дни за исковия период, съдът
изчислява, че задължението на Д. Д. за всяко едно дете възлиза както следва: на
16.00лв. за двата дни от м. 06.2016г., като задълженито е 240.00лв., по
240.00лв. за м. 07.2016г., 08.2016г. и 09.2016г. и по 120.00лв. за м. 10.2016, м. 11.2016г.,
м. 12.2016г. и м. 01.2017г. /предвид направените от него плащания в размер на
120.00лв. за всяко едно дете/ и 84.00лв. за 21 дни от м. 02.2017г., когато
отново е заплатена сумата от 120.00лв. като задължението възлиза на 240.00лв..
Общо съдът изчислява сумата в размер на 1300.00лв. Първинстанционният съд е
определил издръжката за периода от 29.06.2016г. до 21.02.2017г. в размер на 1276.00лв. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвъредено в тази част.
Неостнователно е
оплакването, че ПРС е допуснал предварително изпълнение на решението в тази
част. Това следва от разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК.
По разноските
Щом съдът определи
вината на двамата съпрузи, то за първата инстанция Д.Д. следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт сумата от 25.00лв., представляваща дължима
държавна такса. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта,
в която Д.Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на 25.00лв. и отменено за разликата над 25.00лв. до определената държавна такса
от 50.00лв. При това положение, останалите разноски остават в тежест на
страните, както са ги направили, съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1, предл. 2 от ГПК. Следва да бъде
отменено обжалваното решение, изменено в частта за разноските, като Д. Д. е
осъден да заплати сумата от 668.12лв.
Отново с оглед
разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от ГПК разноски за въззивната инстанция не се
следват на страните.
Воден
от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 248/20.11.2017г., изменено в частта за разноските с определение
№ 56/19.01.2018г., постановени по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, в частта в която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Х. Д. Д. с ЕГН **********
и И. Д.Д., ЕГН ********** на майката Д.Х.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 59, ал.2 от СК; в частта в която е определено местоживеенето на децата Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********
при майката Д.Х.Д. ***, на основание чл.59, ал.2 от СК; в
частта, в която Д.Ц.
Д., ЕГН ********** ***, е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на всяко едно от децата си Х. Д. Д. с ЕГН **********
и И. Д.Д., ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител
Д.Х.Д. с ЕГН ********** в размер на по 240.00 лева, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от 22.02.2017г., с
падеж пето число на всеки месец, за който се дължи издръжката до настъпване на
основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 143 ал. 2 от СК; в частта в която Д.Ц. Д., ЕГН ********** ***,
е осъден да заплати в полза на всяко едно от децата
си Х. Д.
Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Д.Х.Д. с ЕГН **********,
сумата от 1276.00лв., представляваща
дължима за период 29.06.2016г. – 21.02.2017г. издръжка, на основание чл. 149 от СК, в частта в която са отхвърлени исковете на Д.Ц. Д., ЕГН ********** ***,
срещу Д.Х.Д., ЕГН ********** да му
бъдат предоставени родителските права спрямо родените
от брака деца Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, да
бъде определено местоживеенето на родените от брака
деца Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********, при него в гр.
София, да бъде определен режим на личен контакт на майката Д.Х.Д. ЕГН ********** с децата Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********,
както и Д.Х.Д. ЕГН ********** да бъде осъдена да заплаща издръжка
в полза на всяко едно от децата Х. Д. Д. с ЕГН ********** и И. Д.Д., ЕГН **********,
в размер на 120.00лв., считано от
датата на завеждане на иска-18.01.2017г. до окончателното изплащане на
задължението до настъпване на основание за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска и в частта в която Д.Ц. Д., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК да
заплати в полза на държавата по сметка на ПРС сумата от 25.00лв., представляваща заплатена в първата инстанция дължима
държавна такса.
ОТМЕНЯ решение № 248/20.11.2017г., изменено в частта за разноските с определение
№ 56/19.01.2018г., постановени по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, в частта в която е обявено от съда, че дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между Д.Ц. Д. и Д.Х.Д. е по вина на Д.Ц. Д., на осн. чл. 49, ал. 3 от ГПК
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Д.Ц. Д.
и Д.Х.Д., сключен на 10.03.2001г.имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ОТМЕНЯ решение № 248/20.11.2017г., изменено в частта за разноските с определение
№ 56/19.01.2018г., постановени по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, в частта в която е определен
на Д.Ц.
Д., ЕГН ********** *** режим на личен контакт с детето Х. Д. Д. с ЕГН ********** както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с
преспиване от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, всеки ден от Коледните и
Новогодишните празници на нечетна година, всеки ден от Великденските празници
на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06, на рождения ден на
детето – 13.08 на всяка четна година,
както и един месец през лятната ваканция на детето, когато майката не е
в платен годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 от СК; в частта в която е определен на Д.Ц. Д., ЕГН ********** *** режим на личен
контакт с детето И.
Д.Д., ЕГН ********** както следва: до навършване на 14 годишна
възраст на детето в присъствието на лице определено от Дирекция социално подпомагане гр.Варна и без
преспиване всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до
18.00ч. в събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и
Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден
ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01
на всяка четна година от 10.00 ч. до 21.00ч., 1 седмица от лятната ваканция на
детето от 10.00ч. до 21.00ч. на дните, когато майката не е в платен годишен
отпуск, след навършване на 14 годишна възраст до навършване на 16 година
възраст режимът на личен контакт ще се осъществява без присъствието на
трето лице и без преспиване и е следният:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. до 18.00ч. в
събота и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, всеки ден от Коледните и
Новогодишните празници в нечетна година от 10.00 ч. до 18.00ч., на всеки рожден
ден на бащата – 30.06 от 10.00 ч. до 21.00ч., на рождения ден на детето – 23.01
на всяка четна година от 10.00 ч. до 21.00ч., 15 дена от лятната ваканция на
детето от 10.00ч. до 21.00ч. на дните, когато майката не е в платен годишен
отпуск, а след навършване на
16-годишна възраст личния контакт е следният: всяка втора и четвърта събота
и неделя от месеца с преспиване от 10.00 ч. в събота до 18.00ч. в неделя, през
Коледните и Новогодишните празници в нечетна година, през Великденските
празници на четна година, на всеки рожден ден на бащата – 30.06, на рождения ден
на детето – 23.01 на всяка четна година,
както и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен
годишен отпуск, на основание чл.59, ал.2 от СК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Ц. Д., ЕГН ********** *** с децата Х. Д. Д. с ЕГН **********
и И. Д.Д., ЕГН **********, като му дава възможност да ги вижда и взема при себе
си всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00ч. в събота до 18ч. в
неделя, като взема и връща децата от адреса им по местоживеене ***; всяка четна
година по Коледните празници от 10 часа на 24.декември до 18 ч. на 26.декември;
всяка нечетна година по Новогодишните празници от 10 ч. на 31.декември до 18 ч.
на 02.януари ; всяка нечетна година на Великденските празници от 10 ч. на
Велики петък до 18ч. в неделя; 10 дни през м.август всяка година, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като срещите се осъществяват едновременно
с двете деца до навършване на пълнолетие от детето Х..
ОТМЕНЯ решение № 248/20.11.2017г., изменено в частта за разноските с определение
№ 56/19.01.2018г., постановени по гр.д. № 69/2017г. на ПРС, в частта в която Д.Ц.
Д., ЕГН ********** *** е осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на ПРС разликата над сумата от
25.00лв. до сумата от 50.00лв., представляваща дължима държавна такса по
иска за развод, на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК и в
частта, в която Д.Ц. Д., ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на Д.Х.Д., ЕГН ********** *** сумата от 668.12лв., представляваща сторени от нея разноски по
първоинстанционното дело, на осн. чл. 329, ал. 1, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по сметка на
бюджета на съдебната власт сумата от 25.00лв.,
представляваща дължима по първоинстанционното дело държавна такса по иска за
развод, на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, при условията на чл. 280
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: