№ 22135
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110150980 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С...... срещу
Д. С. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ..... с която се иска признаване за установено че
ответницата дължи на ищеца сумите 1380,16 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С..... 3а – кафе с абонатен
номер ****** за периода от м.05.2020 г. до м.09.2021 г. ведно със законна лихва от 26.04.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 309,44 лв. за периода от
01.07.2020г. до 20.04.2023 г., сумата от 5,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. ведно със законна лихва от
26.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1,58 лв. за периода от
31.07.2020 г. до 20.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
21927/2023г. по описа на СРС 168 състав.
В исковата си молба ищецът твърди, че има договорни отношения с ответника по
силата на подписан между тях договор за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди. Поддържа, че ответникът има качеството клиент на топлинна енергия за стопански
нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с конституираното трето лице-помагач, като в тази връзка се посочва, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния
период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на
последното.
Ето защо за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Претендира разноски.
1
В установения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с която се
прави възражение за недопустимост на производството, оспорва качеството на клиент на
топлинна енергия, оспорва се автентичността на подписа на представения договор и
заявление, оспорва се количеството на топлинната енергия.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
По отношение за липсата на пасивна процесуална легитимация съдът намира че
следва да разясни следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на
ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.
Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно
отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата
молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в
исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази
хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.
129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а
ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - положителен установителен иск за вземания за плащане на
стойност на доставена топлоенергия за стопански нужди, за имот в сграда - етажна
2
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на
плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII
от ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 21927/2023 г. по описа на СРС, 168-ми състав,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 , ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на
топлинна енергия за стопански нужди по твърдения в исковата молба договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от на, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Първият спорен въпрос е дали е налице възникнало облигационно правоотношение
между страните по продажба на топлинна енергия, респ. дали ответника се явява потребител
на топлинна енергия за стопански нужди, каквито твърдения са изложени в исковата молба и
въз основа на които ищецът основа претенциите си, предявени за разглеждане в настоящото
производство.
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) - „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните в производството са обвързани
от валидно възникнало правоотношение по сключен между тях договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от 27.10.2016г. със срок от пет години от тази дата.
Ответникът е оспорил обстоятелството, че твърденият от ищеца договор
действително е бил сключен между страните, като в тази връзка са наведени възражения, че
подписът за купувач, положен в представения към исковата молба договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди не е положен от него.
3
В проведеното открито съдебно заседание процесуален представител на ищеца е
представил в оригинал договора като е видно, че представеният препис е идентичен с
оригиналния.
В случая освен договор е представено и заявление за сключване на договор, подадено
от ответника чрез пълномощник. От пълномощното е видно, че пълномощникът е
упълномощен да представлява ответника пред Т. С. ЕАД.
В заявлението изрично е посочено, че се прилага нотариално заверено изрично
пълномощно тъй като ответникът се представлява от пълномощник за сключването на
договора.
Заявлението и представеното нотариално заверено пълномощно не са оспорени от
ответника.
При това положение съдът намира че договорът е валиден като сключен от
пълномощник.
Следващия спорен въпрос е във връзка с доставката на топлинна енергия.
По делото са представяни отчети от фирмата за дялово разпределение както и
протокол за неосигурен достъп.
По делото е допуснато заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза
от което е видно че до процесния топлоснабден имот е доставяна топлинна енергия. Вещото
лице е посочило че за периода 2020-2021г. не може да се съгласи с изчисленията, тъй като не
е представен протокол за неосигурен достъп.
В останалата част заключението следва да се кредитира, тъй като отговаря на
останалия доказателствен материал.
По делото е представен протокол за неосигурен достъп за периода 2020-2021г. ето
защо в тази част експертизата не следва да се кредитира.
Видно от заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза което съдът
кредитира като пълно подробно и задълбочено за исковия период останали незаплатени
суми в размер равен на претендираните.
При това положение исковете се явяват основателни и като такИ. следва да бъдат
уважени.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски за производството има ищеца.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска.
В случая исковете са уважени изцяло и на ищеца се следват всички сторени разноски
които възлизат на сумата от 900 лева за депозити за възнаграждения на вещи лица и особен
представител и 33,93 лева за държавна такса в заповедното производство.
На ищеца следва да бъде присъдена и сума в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът констатира, че в исковото производство е представено платежно нареждане за
заплатена държавна такса но същата е за заповедното производство поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 171,53 лева
държавна такса производството на основание чл. 77 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че Д. С. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ....., ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С........, представлявано от А. А. и И. Е.-
изпълнителни директори, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата
от 1380,16 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С..... 3а – кафе с абонатен номер ****** за периода от
м.05.2020 г. до м.09.2021 г. ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 309,44 лв. за периода от 01.07.2020г. до 20.04.2023
г., сумата от 5,37 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м.06.2020 г. до м.08.2020 г. ведно със законна лихва от 26.04.2023 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 1,58 лв. за периода от 31.07.2020 г. до 20.04.2023
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21927/2023г. по описа на СРС
168 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Б. ЕГН ********** с адрес: гр. ....., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С........, представлявано от А. А. и
И. Е.- изпълнителни директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 933,93 лв., сторени
разноски в исковото и в заповедното производство и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение в двете производства.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С........, представлявано от изпълнителния директор А. А. и И. Е.- изпълнителни директори,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77, ал.1 ГПК разноски
в исковото производство в размер на 171,53 лева държавна такса в исковото производство
изчислена на база всеки иск от която е извадена сумата на държавната такса внесена в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5