Номер 165902.10.2020 г.Град Пазарджик
Окръжен съд – Пазарджик
На 02.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20205200100618 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Образувано е след постановяване на решение № 84 от 24.07.2020 г. на
Пловдивския апелативен съд (ПАС) по в. гр. д. № 181/2020 г., с което е обезсилено
решението на ОС – Пазарджик по гр. д. № 294/2019 г., последното постановено след
като с решение № 46 от 20.03.2019 г. по в. гр. д. № 678/2018 г. на ПАС е било
обезсилено решението на ОС – Пазарджик по гр. д. № 817/2017 г.
Относно първото решение по гр. д. № 817/2017 г. въззивният състав е приел, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по непретендирана разлика между
продажната цена на наетия имот от 19 500 лева и стойността на грубия строеж от 6 390
лева (т. е. за 13 110 лв.), вместо за действително претендираните разходи за
извършване на посочените в отделни пунктове в исковата молба „ремонтни работи и
подобрения“, направени за привеждане на наетия имот в състояние, годно за
предназначението. Посочено е, че допуснатите от първа инстанция нарушения в
материалноправната квалификация на иска е довело до нарушения на диспозитивното
начало, което е обусловило извод за обезсилване на решението, като постановено по
непредявен иск и е върнал делото за ново разглеждане на предявения иск с предмет
парично вземане за обезщетение в общ размер на 13 110 лева за разходи за извършени
подобрения в отдадения под наем имот, необходими за привеждането му в състояние,
отговарящо на ползването му по предназначение. Изведено е като извод, че правилната
материалноправна квалификация на спорното право е чл. 61, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД,
евентуално чл. 59 от ЗЗД.
Установява се, че първоинстанционният съд по гр. д. № 817/2017 г. се е
произнесъл по два иска – чл. 59 от ЗЗД (за претенция от 33 652.75 лева по дейностите
по т. 1-19 от ИМ) и чл. 61 от ЗЗД (за сумата от 1 171.25 лева – по тези по т. 20 от ИМ).
Решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за сумата
1
от 1 171.25 лева за дейностите по т. 20 от исковата молба – за озеленяване и
изграждане на паркови елементи и площи, поставяне на метална конструкция за детска
люлка, шадраванче и ниска ограда, е влязло в сила, като необжалвано.
Относно второто решение по гр. д. № 294/2019 г. въззивният състав е приел, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен на договорно основание,
като е изложено, че нито в първоначалната искова молба, нито в последващите
уточнителни молби ищецът е въвеждал твърдения, произтичащи от договорното
правоотношение с ответника. Напротив – посочено е, че въведените от ищеца
твърдения сочат на иск, който намира своето основание на плоскостта на
извъндоговорната отговорност. Прието е, че следва да се съобрази и съдебната
практика по въпроса за материалноправната квалификация на вземането на наемателя
за разходите, които е направил за привеждане на имота в състояние, годно за
предназначението му, според която при липса на договор за наем или конкретни
уговорки в него наемодателят да предаде вещта в състояние, което отговаря за целите,
за която е наета, отношенията във връзка с извършените от държателя разходи, когато
работата е била предприета уместно и е била добре управлявана, се уреждат по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, а когато работата е била
предприета въпреки волята на заинтересования – по правилата на неоснователното
обогатяване. Изложено е, че нито ищецът е твърдял, нито се установява наемният
договор да предвижда конкретни уговорки за предаване на вещта в състояние, годно за
ползването по предназначение, поради което материалноправната квалификация на
предявените права се корени в извъндоговорната отговорност на ответника било в
хипотезата на чл. 61 от ЗЗД, било в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД. Върнал е делото за
ново разглеждане на предявения иск за присъждане на 13 110 лева, представляващи
разходите за извършени подобрения в отдаден под наем имот за привеждането му в
състояние, годно за ползването му по предназначение.
Настоящият съдебен състав приема следното:
От изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него
субективно право, чиято защита претендира, се извежда следното:
Ищецът твърди, че е бил наемател на общинско жилище за периода 1998 г. –
2016 г., като на 26.05.2000 г. бил подписан договор за наем за същия този имот.
Жилището му е предадено на 05.11.1998 г., като е бил съставен протокол-опис за
състоянието на имота. Твърди, че имотът не бил годен за ползване по предназначение,
поради което ищецът извършил редица СМР работи, за да го приведе в състояние за
нормално обитаване. Претендира общата стойност на направените разходи за
ремонтните дейности и подобрения, посочени в т. 1–20 от исковата молба.
2
Съобразно Тълкувателно решение № 85/1968 г. на ВС, ОСГК, държателят на
недвижим имот (какъвто е наемателят), който е извършил подобрения в него, не може
да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 от ЗС. Неговите отношения във връзка с
добивите от имота следва да се уредят в съответствие с договорните отношения със
собственика, а при липса на такива - в съответствие с правилото на чл. 93 от ЗС; във
връзка с извършените подобрения – в съответствие с договора, а при липса на такъв – в
съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за
неоснователното обогатяване.
Според Решение № 81/18.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 143/2012 г., II т. о.,
отношенията между страните по наемното правоотношение за заплащане на разходите
за ремонт в наетия обект, направени от наемателя с цел привеждането му в състояние,
годно за предназначението на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на
договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при
водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователно обогатяване.
Съгласно Решение № 571/14.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 313/2008 г., I т. о.,
терминът подобрения е вещно-правен. Когато се говори за подобрения на чужд имот,
то винаги се касае за извъндоговорни отношения. Понятията сделка и подобрения са
несъвместими. Ако направата на подобрения се основава на договор, то в същност не
се касае за подобрения, а за изработка, строителство, ремонт, реална престация по
облигационно задължение и др. Ако извършването на подобрения е облечено в някаква
форма (предвидено в писмен акт), ако действително се касае за подобрения, то актът
има значение на съгласие или несъгласие на собственика на имота за осъществяването
им, но не и на договор по отношение на тях. Съгласието или несъгласието на
собственика е от значение за преценката касаеща качеството на подобрителя –
владелец, държател, водене на чужда работа без пълномощие. С оглед на качеството
му е и размерът на паричното задължение – само разходите, увеличената стойност и
пр.
В случая ищецът не твърди, че съществуват конкретни уговорки (клаузи) както в
първоначално неформално сключения договор за наем (ноември 1998 г.), така и в
последващо оформения в писмена форма договор за наем на общински жилищен имот
от 26.05.2000 г. за направата на подобрения в имота. Ето защо следва да се приеме, че
спорното право черпи своето правно основание в нормите на чл. 61 и сл. от ЗЗД –
водене на чужда работа без пълномощие доколкото не се излагат твърдения за
противопоставяне от страна на наемодателя, за да се приеме, че отношенията следва да
се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. В този смисъл е и дадената
от двата въззивни състава на ПАС материалноправна квалификация на предявения иск.
По редовността на исковата молба в подлежащата на разглеждане част:
3
Претенцията на ищеца първоначално, съгласно исковата молба, е била за сумата
от 34 824 лева, представляваща разходи за извършените от него ремонтни работи и
подобрения в процесния имот, описани в т. 1–20.
Както се посочи, решението по гр. д. № 817/2017 г. на ОС – Пазарджик в
частта, с която съдът е отхвърлил иска по чл. 61, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1 171.25
лева за дейностите по т. 20 от исковата молба – за озеленяване и изграждане на
паркови елементи и площи, поставяне на метална конструкция за детска люлка,
шадраванче и ниска ограда, е влязло в сила, като необжалвано. Следователно, този
състав на съда е разгледал претенцията на ищеца досежно дейностите по т. 1–19 от
исковата молба за сумата от 33 652.75 лева (34 824 лева – 1 171.25 лева),
квалифицирайки я по чл. 59 от ЗЗД, като я е уважил до размер на 13 110 лева.
В откритото съдебно заседание от 03.04.2018 г. по гр. д. № 817/2017 г.
процесуалният представител на ищеца е заявил, че подобренията са извършени от 1998
г. до 2002/2003 г. за сумата от 34 824 лева.
В уточнителна молба вх. № 5002/05.06.2019 г. при второто разглеждане на спора
по гр. д. № 294/2019 г. на ОС – Пазарджик процесуалният представител на ищеца е
заявил, че подобренията са извършени от 2001 г. („първият по време разход“ за направа
на покрива – т. 10 от ИМ) до 2006 г., като е посочил стойност в размер общо на
27 505.58 лева.
Настоящият състав на съда счита, че исковата молба е нередовна през цялото
времетраене на процеса, като подадените от ищеца уточнителни молби не са
отстранили констатираните от съдебните състави нередовности (вж. т. 1, т. 2, т. 7, т. 8
и т. н. от ИМ без каквато и да е стойност; уточнителна молба от 28.12.2017 г. – сочи се
само стойност на стълбището; уточнителна молба пред въззивния съд от 13.02.2019 г.,
с която се препраща към молбата от 28.12.2017 г., оставена без движение за втори път
от ПАС; уточнителна молба от 22.02.2019 г., в която липсва каквато и да е
индивидуализация на вземанията, впоследствие също оставена без движение и при
второто разглеждане от първоинстанционния съд, като с уточнителната молба от
05.06.2019 г. посочените дейности и стойности се различават от тези, първоначално
посочени в исковата молба).
Като обобщение, за да е редовна претенцията на ищеца за вземането му за
разходи, той е следвало да я индивидуализира чрез посочване на вида, размера
(стойността), време на извършване и дали е направена със съгласието на собственика
или при изричното му противопоставяне. Претенцията следва да отговаря на всички
изисквания на процесуалния закон за редовност на исковата молба и то за всяка
4
претенция поотделно. Ако това изискване не бъде спазено, то не само самата
претенция е неясна, но ищецът по нея не е определил и параметрите на защита на
ответната страна, както и дължимото произнасяне от страна на съда, поради което като
краен резултат съдебният акт ще е незаконосъобразен.
Независимо от изложеното, доколкото при първото разглеждане на делото (гр. д.
№ 817/2017 г.), за да уважи претенцията на ищеца, съдът е приел, че искът е
основателен за сумата от 13 110 лева, като разлика между получената от ответника
продажна цена за имота от публичен търг по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗОС и стойността
на сградата (без подобренията) в размер на 6 390 лева, настоящият състав прави извод,
че подлежащата на разглеждане претенция за сумата от 13 110 лева касае всички
разходи от посочените в т. 1–19 от исковата молба, която обаче не е
индивидуализирана надлежно по вид и стойност, което прави невъзможно определяне
на предмета на делото, по който съдът следва да се произнесе. Още повече въззивният
съд е върнал делото за разглеждане на претенция за сумата от 13 110 лева, поради
което настоящият състав на съда не може да разгледа претенция за по-голям размер
(напр. както е посочил ищеца в уточнителната му молба от 05.06.2019 г. за сумата от
27 505.58 лева).
Това налага извод за нередовност на подлежащата на разглеждане претенция,
поради което съдът следва да проведе производство по чл. 129, ал. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. № 17224 от 01.09.2017 г.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника,
да посочи вида и стойността на посочените в исковата молба разходи за дейностите по
т. 1–19, като съобрази, че общата им стойност следва да отговаря на подлежащата на
разглеждане претенция за сумата от 13 110 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение изцяло и в срок, исковата
молба ще бъде върната на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, а производството ще бъде
прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5