РЕШЕНИЕ
№ 10899
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110112544 по описа за 2023 година
ЮЛ е предявило срещу А. К. Й. обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 800 лв., представляваща главница по договор за паричен
заем № ********* от 17.12.2020 г., ведно със законна лихва от 18.03.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 117.29 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 17.12.2020г. до 17.08.2021г., лихва за
забава в размер на 71.97 лв. за периода от 01.04.2021г. до 01.03.2022г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 19916/2022 г. по
описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за паричен
заем № ********* от 17.12.2020 г. по силата на който на ответника е
предоставена сумата от 800 лв. Поддържа, че в деня на сключване на
договора сумата е преведена на ответника, който се задължил да върне
същата на погасителни вноски. С параметрите на сключения договор
ответникът се запознал чрез предоставените му СЕФ и ОУ към договора.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба, претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Поддържа, че е заплатил на ищеца общо сумата от 232 лв., която
следва да се приспадне от претендираните суми. Оспорва лихвата за забава
като неоснователна. Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда страната не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството се развива след постъпване на възражение против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ЮЛ. Предвид разпоредбата на чл.
415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за паричен заем №
********* от 17.12.2020 г. по силата на който на ответника е отпусната
сумата от 800 лв., като същата е получена от него. Горното се установява и от
представения договор № ********* от 17.12.2020 г., сключен между А. К. Й.,
като кредитополучател и ЮЛ, като заемодател, по силата на който на
ответника е предоставена сумата в размер на 800 лв. Съгласно договора е
уговорено сумата да бъде върната на две месечни вноски от по 26.70 лв. и
шест месечни вноски от по 146.33 лв., като първото месечно плащане се
дължало на 18.01.2021 г. Посочено фиксирания лихвен процент в размер на
40.05 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването на договора
от кредитополучателя се удостоверявали, че надлежно е получил в брой
заемната сума в размер на 800 лв., като договорът служел като разписка за
получаването на заемната сума. Представено е по делото приложение № 1
погасителен план към договора за кредит № *********, което е подписано от
ответника.
По делото са представени общи условия по договорите за потребителски
кредит в сила от 01.10.2020 г., както и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
По делото е представена разписка № ************* от 21.09.2020 г.
издадена от „Изи пей“ се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 131 лв. с основание договор за кредит № *************.
По делото е представена разписка № *********** от 28.08.2020 г.
издадена от „Изи пей“ се установява, че ответникът е заплатил на ищеца
сумата от 101 лв. с основание договор за кредит № *************.
С оглед разпределението на доказателствената тежест по исковете
предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание с правно основание с
чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валиден договор за
паричен заем № ********* от 17.12.2020 г., сключен между страните, въз
основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е
възникнало задължение да върне същата и да заплати възнаградителна лихва
в претендираните размери; че претендираните вземания за главница и
възнаградителна лихва са станали изискуеми.
В настоящият случай делото не се спори и са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за паричен заем № ********* от 17.12.2020 г. по силата на който на
ответника е отпусната сумата от 800 лв., която сума е била получена е
получена от него. Не е спорно и обстоятелството, че размерът на
възнаградителната лихва е 149.38 лв., което е видно както от самия договор за
кредит така и от подписаното от ответника приложение № 1, представляващо
погасителен план. В случая доколкото срокът на договора е бил осем месеца
и датата на последната вноска е била 17.08.2020 г. то всички вноски са с
настъпил падеж. Единственото спорно обстоятелство по делото е дали част
процесните задължения са били погасени чрез плащане от страна на
ответника.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в т. ч. и
приетите два броя разписки, следва да се приеме, че по делото ответникът не
е погасил чрез плащане част от процесните задължения, доколкото така
представените към отговора на исковата молба документи за извършени
2
плащания не могат да обосноват обратния извод. Към отговора на исковата
молба са представени два броя разписки от 28.08.2020 г. и 21.09.2020 г., от
които не се установява да са погасени суми по процесния договор за паричен
заем № ********* от 17.12.2020 г., доколкото видно от разписки в тях
изрично е посочено, че се погасяват задължения по друг договор за кредит
предхождащ сключването на процесния договор за кредит и исковия период.
С оглед на гореизложеното, доколкото не се установи, че ответникът да е
погасил процесните вземания чрез плащане, а другите предпоставки от
предмета на доказване не се явяват спорни, то предявените искове се явяват
основателни в пълен размер.
По иска с правно основание. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира
следното:
Вземането за лихва по чл. 86 ЗЗД има акцесорен характер, като за
основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава, като в случая покана не е необходима, тъй
като се касае за определен ден за изпълнение на задължението за заплащане
на всяка от месечните вноски.
По делото се установи наличието на главен дълг, поради което и
предявеният иск за лихва за забава върху вземането за главница се явява
основателен. Следва да се посочи, че в случая първата непогасена вноска
била с падеж 18.01.2021 г., поради което ответникът бил изпаднал в забава от
19.01.2021 г., с оглед на което искът за периода от 01.04.2021 г. до 01.03.2022
г. се явява основателен за сумата от 88.62 лв. изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК, като в случая с оглед на диспозитивното начало доколкото се
претендира сума в по-малък размер от 71.97 лв., то предявения иск следва да
се уважи в пълен размер.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 25 лв. държавна такса в
исковото производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, 19.78 лв. платена
държавна такса в заповедното производство и 37.85 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство определено на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на
разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ЮЛ, ЕИК
*******със седалище и адрес на управление /административен адрес /срещу
А. К. Й., ЕГН **********, с адрес:/административен адрес /, по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че А. К. Й.
дължи на ЮЛ сумата от 800 лв., представляваща главница по договор за
паричен заем № ********* от 17.12.2020 г., ведно със законна лихва от
3
18.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 117.29 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2020г. до
17.08.2021г., лихва за забава в размер на 71.97 лв. за периода от 01.04.2021г.
до 01.03.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д.
№ 19916/2022 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН **********, с адрес:/административен адрес
/ да заплати на ЮЛ , ЕИК *************** със седалище и адрес на
управление/административен адрес /, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8
ГПК сумата в размер на 182.63 лв. разноски в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4