№ 5612
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100500719 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 10245 от 15.06.2023 г. (в
което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 15874/03.10.2023
г.), постановено по гр. дело № 48032/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, с което са
отхвърлени предявените срещу Л. Н. Л. и Д. М. А. положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД за сумата от 3371,44 лева, представляваща цена на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
****, ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 450,67 лева за периода от 15.09.2018 г. до 28.01.2021 г., както и цена на услугата за
дялово разпределение в размер на 72,98 лева за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 11.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 12,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до
28.01.2021 г., дължими от ответниците разделно при равни квоти от по ½ част от всяка от
тях, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по гр.д. № 8307/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
1
Въззивникът поддържа, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост с доводи, че от представените по делото доказателства
несъмнено се доказва наличие на право на собственост върху процесния имот и възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна
енергия. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
предявените искове в цялост.
Въззиваемата Л. Н. Л. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата Д. М. А., представлявана от назначения особен представител адв. С.Х., не
подава отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззивника „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От приетите по делото писмени доказателства (нотариален акт, молба-декларация за
откриване на партида, фактури, удостоверение за наследници) се установява, че собственик
на описания топлоснабден имот, представляващ апартамент № 58, находящ се в гр. София,
ул. **** (предишен адрес: ж.к. „****), ет. 5, с клиентска партида с абонатен номер при
ищеца 88575, е била Й.П.Ч., която го е придобила по силата на покупка от СГНС по реда на
чл. 55г ЗПИНМ (отм.) през 1969 г. След смъртта й на 28.03.2002 г. жилището е преминало в
собственост на законните й наследници – Л. Н. Л. и В. Н. Л., нейни дъщери, съобразно
приложеното удостоверение за наследници, като с молба-декларация от 05.04.2002 г. В. Н.
Л. е заявила откриване на партида в топлопреносното предприятие на нейно име, като е
декларирала, че семейството й се състои от двама члена и че ще използва жилището за
жилищни нужди на членове от семейството й.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов
клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
2
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното
отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди,
респ. – действително на възможните законови основания ползва имота. В този смисъл,
съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците или титулярите на
вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според
закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка такива да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т.
2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В продължение на това разсъждение, в мотивите на
тълкувателното решение изрично е разгледана хипотезата, при която топлоснабденият имот
е жилище, притежавано в режим на съпружеска имуществена общност, което след развода
се ползва само от единия от бившите съпрузи. В този случай, ако ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия
имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди освен за своята идеална
част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди за цялото жилище. Идентична е хипотезата на възникнала обикновена съсобственост
върху топлоснабденото жилище на друго основание, например от наследяване, в който
случай също е възможно само единият съсобственик да сключи писмен договор с
топлопреносното предприятие за целия имот и тогава само той се явява задължено лице за
заплащане на цената на доставяната в обекта топлинна енергия.
В настоящия случай се установява, че след възникване на съсобствеността върху
топлоснабденото жилище, т.е. след смъртта на наследодателя-собственик Й.П.Ч. на
28.03.2002 г., единият съсобственик В. Н. Л. е декларирала, че ще живее там със семейството
си (в който смисъл са и възраженията на сестра й Л. Н. Л. в отговора на исковата молба) и
затова е подала молба до „Топлофикация София“ ЕАД да се открие партида на нейно име (л.
21 от делото на СРС). От книжата по делото се установява, че и към настоящия момент
3
партидата за процесния апартамент в топлопреносното предприятие се води на името на В.
Н. Л., като между страните не се спори, че само тя и семейството й обитават жилището още
от 2002 г. Следователно, съобразно цитираните по-горе тълкувателни разяснения, по делото
са налице доказателства за възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известните общи условия
единствено с този съсобственик, на името на когото е открита партида по изрично негово
волеизявление, като само той дължи стойността на потребената енергия за цялото жилище.
Ето защо, в настоящия случай се установява съществуването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот единствено между
„Топлофикация София“ ЕАД и В. Н. Л., с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2020 г. При липсата
на установено облигационно отношение между ищеца и ответника Л. Н. Л. (въпреки че
последната е титуляр на правото на собственост върху ½ идеална част от жилището),
исковете, предявени срещу този ответник, следва да се отхвърлят. Същият извод се налага и
по отношение на ответника Д. М. А. – ищецът твърди, че тя е дъщеря на В. Н. Л., но по
делото липсват доказателства в тази насока, както и данни титулярът на партидата В. Н. Л.
да е починала и ответницата А. да се явява наследник на натрупаните в нейна тежест
парични задължения към топлопреносното предприятие. Следователно, по делото се
установява наличие на облигационно отношение единствено между ищеца и трето за делото
лице – В. Н. Л., като при липсата на каквито и да било доказателства за наличие на
основание за дължимост на сумите и от втория ответник Д. М. А., предявените срещу нея
искове също са неоснователни и следва да се отхвърлят.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззиваемите имат право на направените пред въззивната
инстанция разноски, но предвид липсата на искане от страната съдът не дължи
присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10245 от 15.06.2023 г. (в което е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка с решение № 15874/03.10.2023 г.), постановено по гр. дело №
48032/2021 г. по описа на СРС, 29 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззивника
„Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5