Решение по адм. дело №601/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба на адв. Цв. Д., в качеството й на пълномощник на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Т. С. Б. от [населено място], срещу Решение №1040-04-57/25.06.2025г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което решение е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново. Жалбоподателите твърдят, че неправилно с обжалваното решение е отхвърлена жалбата им срещу разпореждането, с което са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01907383/09.05.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново в общ размер на 1 768,52 лв., от които главница в размер на 1 707 лв. и лихви от 61,52 лв. Считат, че изводите на административния орган са в противоречие с разпоредбите на КСО, при липса на доказателства за наличие на вина у жалбоподателите, като членове на ТЕЛК за неправилно изплащане на социална пенсия за инвалидност. Допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си пълномощникът на жалбоподателите излага в писмена защита. Моли съдът да отмени обжалваното решение. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

 

Между страните не е спорно, че с Експертно решение на ТЕЛК-Първи състав при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД с №91012 от заседание №195/07.10.2024г.на Е. С. Д. е била определена трайна намалена работоспособност/ТНР/ 67% със срок на определената ТНР от 2 години и дата на инвалидизиране 23.11.2023г./стр……. от делото/. Това ЕР на ТЕЛК е било обжалвано от ТП на НОИ – В. Търново по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето пред НЕЛК, като с ЕР №90208 от заседание №17/04.02.2025г. НЕЛК, специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ е отменено решението на ТЕЛК по отношение оценката на работоспособността, като е издадена нова оценка и е определен 41% ТНР, а решението е потвърдено по останалите поводи.

Това решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила.

Жалбоподателите са били членове на ТЕЛК, постановила отмененото експертно решение.

На Е. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с разпореждане [номер]/19.12.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново размер на социалната пенсия за старост съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО.

След постановяване на решението на НЕЛК с разпореждане [номер]-04-1010#11/21.02.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново личната социална пенсия за инвалидност е прекратена.

Със Заповед №ЗР-5-04-01882747/07.04.2025г. на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново/стр. 27 от делото/ на основание чл. 107 от КСО е възложена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, връчена на жалбоподателите. След приключване на ревизията е издаден ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01907383/09.05.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново/стр. 21 и сл. от делото/, с който на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО на жалбоподателите е определен начет за сумата от 1 768,52 лв./главница и лихви/, представляваща сумарно стойността от неправилно отпуснатите социални пенсии за инвалидност на лицето Е. С. Д..

Впоследствие е издадено и Разпореждане №РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 от КСО на жалбоподателите е разпоредено да възстановят солидарно сумата по акта за начет.

Това разпореждане е обжалвано по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, който е издал обжалваното решение, с което е била отхвърлена жалбата на А. Н. Л.-Х. и Т. С. Б. срещу разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

Това решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново е връчено на пълномощника на двамата жалбоподатели адв. Д., като в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО е подадена жалба срещу него до Административен съд – В. Търново.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена от лигитимирани лица, адресати на оспорвания административен акт, при спазване на срока за обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С оспорваното решение ръководителят на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата на А. Н. Л.-Х. и Т. С. Б. срещу Разпореждане №РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново, с което жалбоподателите са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01907383/09.05.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – В. Търново.

Ответникът е приел, че след като с ЕР на НЕЛК е било отменено ЕР на ТЕЛК, постановено от жалбоподателите, в частта за определен процент определена намалена работоспособност и като краен резултат от производството, с влязъл в сила акт на органите на медицинската експертиза е определен друг процент ТНР, съгласно които освидетелстваното лице няма право на социална пенсия за инвалидност, вредите от изплащането на тези пенсии следва да бъдат възстановени в бюджета на ДОО от двамата жалбоподатели.

Така направените изводи настоящият състав на АСВТ намира за правилни.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „в“ от КСО, Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство доказателства.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.

По делото не е налице спор относно фактите, установени в хода на административното производство. Спорният въпрос се свежда да това дали след като постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК, експертно решение е отменено от НЕЛК и е определен друг процент на намалена работоспособност, като при това положение на освидетелстваното лице не се следва социална пенсия за инвалидност, следва членовете на ТЕЛК, в случая жалбоподателите, да възстановят вредите, причинени на бюджета на ДОО по реда на чл. 110, ал.1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО контролните органи на НОИ съставят на физически лица или на юридически лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи включително неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актовете на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативни разпоредби по издаването им. Съгласно чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/ експертизата на трайно намалената работоспособност/ТНР/ включва определянето на обстоятелствата от т., т. 1-9, а експертизата на вида и степента на увреждането включва определянето на въпросите по чл. 61, ал. 2, т., т. 1- 5.

Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е вид имуществена отговорност, която намира опора в института на непозволеното увреждане по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Този вид отговорност е обективна /безвиновна отговорност/, възниква по силата на изрична правна норма на специалния закон и намира приложение само в осигурителните правоотношения. Необходимият и достатъчен фактически състав за реализирането й в конкретния случай изисква да бъде доказано следното: 1. реализирана щета на фондовете на ДОО от неправомерно извършени плащания; 2. отменен акт на медицинската експертиза; 3. пряка причинна връзка между отменения акт на медицинската експертиза и настъпилата щета за фондовете на ДОО. Във връзка с горното и на основание чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина те отговарят солидарно, т. е. двама лекари от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници.

Реализирането на отговорността по реда на чл. 110 от КСО е за вреди, причинени от отменени актове на ТЕЛК/НЕЛК поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Под "нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза" следва да разбира извършени нарушения на въведени с правна норма правила и материални предпоставки.

Когато членовете на ТЕЛК/НЕЛК са постановили решението си без да съобразят медицинска документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, извели са изводи в разрез с правилата на медицинската логика и технология за оценка на ТНР и когато не са спазени административнопроизводствени правила по отношение форма и съдържание на решението, тогава може да се констатира нарушение на нормативни разпоредби по издаване на решението. Тези нарушения обаче следва да бъдат точно установени и посочени от контролните органи, което е пряко свързано със защита на интересите и правата на членовете на ТЕЛК при реализиране отговорността им по реда на чл. 110 от КСО.

В конкретния случай в ЕР на НЕЛК, с което е било отменено постановеното от жалбоподателите, в качеството им на членове на ТЕЛК решение, изрично се посочва, че дадената оценка на неработоспособността по посочените по-горе лице е необоснована, тъй като не почива на данните от медицинската документация.

С ЕР №90208 от заседание №17/04.02.2025г. НЕЛК, специализиран състав по Вътрешни, хирургични, нервни и ССЗ е отменил ЕР с №91012 от заседание №195/07.10.2024г. на ТЕЛК-Първи състав при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД по отношение оценката на работоспособността, като е издадена нова оценка и е определен краен процент от 41% ТНР, в. т.ч. 20% от сбора на оценките на придружаващите заболявания; променен е кода и кодовата диагноза; решението е потвърдено по останалите поводи. Така в резултата на произнасянето на НЕЛК се определя 41%ТНР, вместо първоначално определен 67% ТНР.

В това ЕР съставът на НЕЛК изрично е посочил, че проведените изследвания не доказват по категоричен начин дискоординационене синдром и не може да бъде дадена оценка за функционалния дефицит и съответен %ТНР/Вж. стр. 38 от делото/. Като заключение в ЕР се посочва, че за неуточнено нарушение на вестибуларната функция не се следва %ТНР, както е процедирано с отмененото ЕР на ТЕЛК.

Мотивите на органите на медицинската експертиза, заявени ясно и по категоричен начин в решението на НЕЛК сочат, че отмененото решение на ТЕЛК е постановено в нарушение на правилата за освидетелстване на лицата и определяне на неработоспособност, които нарушения ако не бяха допуснати, крайният извод на експертизата би бил различен – лицето не би имало висок процент ТНР, който да му дава право на лична социална пенсия. Този извод не се променя предвид спецификата на случая, при който жалбоподателите са постановили първоначално отмененото решение на ТЕЛК, при наличие и на друго решение на ТЕЛК, отменено впоследствие. Именно след издаденото от тях експертно решение е поставено началото на производството по реда на чл. 112 и сл. от ЗЗ, което е приключило с влязло в сила друго експертно решение, с което определената оценка на ТНР е различна. След постановяване на първоначалното решение на ТЕЛК е била определена по реда на чл. 98, ал. 7 от КСО социална пенсия за инвалидност на освидетелстваното лице въз основа именно на дадената в това решение оценка на работоспособността. Последвалите нови произнасяния от НЕЛК и други състави на ТЕЛК са именна последица от неправилната първоначално дадена оценка на ТНР. Произнасянето от друга страна на нов състав на ТЕЛК, чието решение също е било отменено, не изключват отговорността на жалбоподателите, която се преценява с оглед на техните действия в рамките на участието им в производството. Отговорността на лицата, издали актовете, посочени в чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилия вредоносен резултат.

Вярно е, че обективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК, може да бъде различна от професионалната преценка на НЕЛК, която инстанционно контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението. В конкретния случай обаче, както се посочи, е налице немотивирана документално оценка на работоспособността. Тук не са налице различни изводи на отделните медицински състави, а са констатирани непълноти в представената медицинска документация, която членовете на ТЕЛК са игнорирали, като по този начин не са спазили правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР.

В представеният анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган, където е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 62 от НМЕ досежно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като за виновни са приети действията на лекарите, членове на ТЕЛК, които са определили необосновано по-висок процент ТНР. Съставеният анализ представлява неразделна част от ревизионния акт за начет, съгласно чл. 23, ал. 2, т. 2 от Инструкция №1/03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт/обн. ДВ бр. 28/2015г./, издадена от управителя на НОИ въз основа на законовата делегация по чл. 108, ал. 3 от КСО, като има ролята на мотиви към този акт. Неразделна част от ревизионния акт за начет е и справката за неправомерно изплатени пенсии на лицето Е. Б., въз основа на отмененото решение на ТЕЛК, като размерът на начета, сбор от тези пенсии не се оспорва изрично.

Налице е и причинно следствена връзка между отменените ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, поради което обосновано административният орган е приел, че е налице щета за ДОО, която е в причинна връзка с дейността на ТЕЛК. Това е така, тъй като ако процентът на ТНР беше определен съобразно критериите по НМЕ, както е посочено в ЕР на НЕЛК, то не биха били налице предпоставките по чл. 90а, ал. 1 от КСО по отношение на освидетелстваното лице, като последното не би имало право на социална пенсия за инвалидност.

Не е аргумент в подкрепа на твърденията на жалбоподателите действието на разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай е процедирано съобразно изискванията на цитираната разпоредба, като на освидетелстваното лице е била отпусната пенсия за инвалидност. До това обаче не би се стигнало, ако процентът на ТНР бе определен в размерите, посочени в последното решение на друг състав на ТЕЛК, респ. не би имало щета за бюджета на ДОО, която да бъде възстановявана по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

По изложените съображения, обжалването решение на ръководителя на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане №РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново е законосъобразно, а подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото на основание чл. 143, ал. 4 от АПК съдът присъжда разноски в полза на ответната страна в размер от 150 лв., в рамките на определения в чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ПМС №4/06.01.2006г., приложим съгласно препращащите разпоредби на чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 2 от КСО, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново и Т. С. Б. от [населено място], срещу Решение №1040-04-57/25.06.2025г. на директора на ТП на НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане №РО-5-04-01918084/30.05.205г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – В. Търново.

ОСЪЖДА А. Н. Л.-Х. от гр. В. Търново, [улица], ет. 6, ап. 23, [ЕГН] и Т. С. Б. от [населено място], [жк], вх. „Д“, ет. 4, ап. 8, [ЕГН] да заплатят на ТП на НОИ – В. Търново разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.