№ 148
гр. Варна, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Й. Йорданова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Й. Йорданова Гражданско дело №
20213110111245 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Т.
ИВ. Б. с иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, иск по чл.240, ал.2 ЗЗД
вр. чл.9 ЗПК вр, чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща неплатена
главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.1485/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав - 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 111,05 лв. (сто и единадесет лева и
пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.07.2020 г.,
сумата от 55,21 лв. (петдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 03.08.2020г. до 22.01.2021г., които вземания произтичат от
Договор за паричен заем № 3708578 от 11.12.2019г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Т. ИВ. Б. и Договор за предоставяне на поръчителство с № 3708578 от
11.12.2019г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Т. ИВ. Б., като вземането е
прехвърлено в полза на АКПЗ, по силата на Приложение № 1 от 03.08.2020г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че е придобил
вземане спрямо ответника по силата на Приложение № 1 от 03.08.2020г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г. сключен с „Файненшъл България“
ЕООД. Поддържа, че вземането на „Файненшъл България“ ЕООД към Т. ИВ. Б. е
възникнало въз основа на договор за паричен заем 3708578 от 11.12.2019г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и Т. ИВ. Б. и Договор за предоставяне на поръчителство с №
3708578 от 11.12.2019г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Т. ИВ. Б.. Сочи се,
че по силата на договора за кредит на Б. бил отпуснат кредит от 1000 лв. Длъжникът
следвало да върне сума от 1111,05 лв. включваща с договорна лихва /111,05 лв./ на 15
погасителни вноски, всяка от 74,07 лв. /главница и договорна лихва/. С договора за кредит
кредитополучателя се задължил да предостави обезпечение, във връзка с което на 11.12.2019
г. между него и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на
поръчителство 3708578, по силата на който потребителят възлага, а поръчителя се
задължава да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“
АД, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника пред „Изи Асет Мениджмънт“
АД за изпълнение на всички задължения по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът Б.
1
не изпълнил задълженията си по договора за кредит и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
отправил искане до поръчителя за изпълнение на целия дълг. Сочи се, че дружеството
поръчител заплатило всички задължения по кредита – 1147,31 лв. и встъпило в правата на
удовлетворения кредитор. Твърди се, че на основание договора за предоставяне на
поръчителство потребителят дължи законна лихва върху заплатената от поръчителя сума.
Поддържа се, че длъжникът следвало да заплати сумата на изпълнилия поръчител, но това
не било сторено. Поръчителят прехвърлил вземанията си на ищеца в настоящото
производство с приложение 1/03.08.2020 г. към рамков договор за цесия от 02.03.2020 г.
Ищецът иска ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на книжата по
делото, към които е приложено и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД. При изложеното се иска
уважаване на предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника при отказ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
намира за установено следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът следва да е уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Освен
това от писмените доказателства по делото следва да може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция.
Посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са
налице: ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, като исковата молба му е редовно връчена, уведомен е за последиците по чл. 238
ГПК с определението на съда от 15.11.2021 г., не е изпратил представител в първото по
делото заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие; в открито съдебно заседание ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение; от наличните доказателства по делото може да се направи извод
за вероятна основателност на посочените искови претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да
се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК,
с което предявените искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати сторените от ищеца разноски, заплащането на които е доказано- държавна
такса от 115,66 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – общо 215,66
лв.- разноски в исковото производство.
С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в
заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с
който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство – 23,33 лв. държавна такса и
33,96 лв.- юрисконсултско възнаграждение, т.е. следва да му бъдат присъдени общо 57,29
лв. –разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. ИВ. Б., ЕГН:**********, адрес: с.О., общ. А.,
обл. В. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ..., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, иск по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК вр, чл.99 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД, сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща неплатена
главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.1485/2021 г. по описа на ВРС, 12 състав - 01.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 111,05 лв. (сто и единадесет лева и
2
пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.07.2020 г.,
сумата от 55,21 лв. (петдесет и пет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 03.08.2020г. до 22.01.2021г., които вземания произтичат от
Договор за паричен заем № 3708578 от 11.12.2019г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и Т. ИВ. Б. и Договор за предоставяне на поръчителство с № 3708578 от
11.12.2019г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и Т. ИВ. Б., като вземането е
прехвърлено в полза на ищеца, по силата на Приложение № 1 от 03.08.2020г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК 261738/11.03.2021 г. по ч.гр.д.
1485/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, 12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Т. ИВ. Б., ЕГН:**********, адрес: с.О., общ.
А., обл. В. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ... сумата от 215,66 лв.-
разноски в исковото производство и сумата от 57,29 лв.- разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3