Р Е Ш
Е Н И Е
27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V въззивен състав в публично съдебно заседание
на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря Пенка Цанкова и с участието на прокурора Митко
Димитров като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.н.о.х.д. № 3548
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 04.04.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 16530 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 108-ми състав, подсъдимият П.Х.М. е признат за невиновен
в това, че на 05.09.2011 г., в гр. София, в района на кръстовището на бул.
„Ген. Михаил Д. Скобелев“ и ул. „Партений Нишавски“ от паркирано МПС – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот – счупил ключалката на предна лява
врата на соченото МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност от 128,00 лв.
от владението на собственика им Н.Д.Х.и деянието е извършено от подсъдимия при
условията на повторност и случаят не е маловажен, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. На основание чл. 190,
ал. 1 от НК разноските по делото са останали в тежест на Държавата.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест, в който представителят на държавното обвинение поддържа, че
присъда е неправилна, тъй като районният съд е формирал неправилни изводи
относно релевантните факти, въз основа на което необосновано приел, че не са
събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е обвинен. Излага
подробни доводи, че от показанията на свидетелите Х., Н. и Д.безспорно се
установява, че подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен. По тези
съображения прави искане за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на
въззивна такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение.
Препис от протеста е връчен на подсъдимия
и неговия защитник, като писмено възражение не е постъпило.
В открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа протеста, прави искане
атакуваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която
подсъдимият да бъде признат за виновен.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г.
оспорва протеста, като прави обстоен доказателствен анализ и излага подробни
съображения за това, че постановената оправдателна присъда е правилна и като
такава следва да се потвърди.
Подсъдимият П.Х.М.,
редовно призован не се явява и не взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след извършена
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС при спазване на принципа на непосредственост
по чл. 18 от НПК и приобщени по надлежния ред доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални
действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК
доказателства. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани
и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената
съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което
споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и
подробно изложените в мотивите към атакуваната присъда фактически констатации,
които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият П.Х.М. е роден
на *** ***, с адрес в гр. София, ж.к. „Надежда 2“, бл. *********, българин, български
гражданин, със средно образование, осъждан.
На 05.09.2011 г., около
08,50 часа, свидетелят Н.Д.Х., в присъствието на свидетеля Д.О.Д., паркирал
собствения си лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ******** в гр.
София, в района на кръстовището на бул. „Михаил Д. Скобелев“ и ул. „Партений
Нишавски“, в квартал „Зона Б“ до МОЛ София и отишъл на работа. За времето от
този момент до 18,30 часа на същия ден, неустановено лице счупило ключалката на
предната лява врата на автомобила и отнело от владението на свидетеля Х.
движими вещи – 1 брой акумулаторна батерия за МПС марка „Старт“ с капацитет 60
амперчаса на стойност 70,00 лв., 1 брой авто радио компактдисково устройство
марка „НЕО“, модел „CCR 9300 MP3“ на стойност 56,00 лв., 1 брой компактдиск
„Море 2011“ на стойност 1,00 лв., дамски слънчеви очила с бяла рамка и камъчета
по рамката на стойност 1,00 лв., всички вещи на обща стойност от 128,00 лв.
На същата дата
неустановено лице заложило като обезпечение на изпълнение на задължение за
връщане на паричен заем от 25,00 лева компактдисковото устройство марка „НЕО“,
модел „CCR 9300 MP3“ заедно с компактдиск „Море 2011“ в заложна къща в гр.
София, находяща се на бул. „*********стопанисвана от „С.Ф.заложна къща“ ЕООД, ,
за което е издаден заложен билет № 1609. Като получател на заема в заложния
билет е вписан подсъдимият П.Х.М., но по делото е установено, че подписите,
положени в документа не са изпълнение от подсъдимия.
Около 18,30 часа на същия
ден свидетелят Н.Д.Х.и свидетелят Д.О.Д. се върнали до паркирания автомобил, установили,
че същият е с разбита ключалка и от него липсват описаните вещи, поради което
уведомили полицейските органи. На място пристигнали служител на 03 РУП – СДВР,
които извършили оглед на местопроизшествие, откъдето иззели дактилоскопни
следи, за които се установило, че са на свидетеля Д.О.Д..
По това време свидетелят А.И.Д.работел
в 03 РУП – СДВР като разследващ полицай – оперативен работник. В рамките на
изпълнение на служебните си задължения по разследване на случая, свидетелят Д.провел
оперативна беседа с подсъдимия П.Х.М., който подробно разказал пред него
механизма на деянието, действията, които извършил по отнемане на инкриминираните
вещи и последвалото по разпореждане с тях, посочил заложната къща, в която
оставил автоаудиоплеъра, след което написал собственоръчно обяснения.
На 09.09.2011 г. свидетелят
К.М.Н., който бил пълномощник на управителя на заложна къща „С.Ф.“ ЕООД, офис
на бул. „*********предал с протокол за доброволно предаване на свидетеля А.И.Д.авто
радио компактдисковото устройство марка „НЕО“, модел „CCR 9300 MP3“ ведно с
компактдиск „Море 2011“ и копие от заложен билет № 1609. Същият е бил обект на
изследване в хода на първоиинстанционното производство и категорично е
установено, че подписите в графа „заемател“ не са положени от подсъдимия П.Х.М..
Стойността на инкриминираните вещи се установява от заключението на
назначената по делото и приобщено по реда на чл. 282, ал. 1 от НПК
съдебно-икономическата експертиза.
От заключение на СПЕ, изготвено от вещото лице д-р Л.С.К., и приобщено по
надлежния ред, е установено, че към момента на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил психично здрав, могъл е да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, но при него е налице рискова употреба на
наркотични вещества и имал психични и поведенчески разстройства вследствие на синдром
на зависимост към опиоиди, като към датата на изготвян на заключението не
употребява наркотични вещества.
Изложената фактическа обстановка настоящият състав на съда възприе въз
основа на събраните в производството и приобщения по надлежния ред доказателствени
материали - гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетелите Н.Д.Х., Д.О.Д., А.И.Д., К.М.Н., Х.К.М., в това число и в частите
им, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК, протоколи
за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства ведно с фотоалбум, протокол
за извършена дактилоскопна експертиза, заключение на СИЕ и СПЕ, Протокол за съдебно-почеркова
експертиза, протокол за доброволно предаване на вещи, заложен билет, справка за съдимост, както
другите писмени доказателства приобщени по делото.
Настоящият състав на въззивния съд счита, че възприетите от първата
инстанция фактически положения относно основните факти са правилно установени,
като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които им е дал вяра, като настоящият състав намира,
че правилно при така установената фактическа обстановка първата инстанция е
приела, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин, поради
което подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени
съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване, поради което въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а следва
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в протеста.
В тази връзка въззивният
съд намира за необходимо да отчете изрично, че не споделя изложеното от прокуратурата
становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Основното доказателство
в подкрепа на обвинителната теза при категорично доказана неавтентичност на
заложната разписка, е самопризнанието на подсъдимия, направено пред свидетеля А.И.Д.,
написано собственоръчно без подсъдимият да има съответното процесуално качество
по НПК и впоследствие недопустимо приобщено по делото чрез разпита на свидетеля
Д.. Както правилно е приел и първостепенният съд тези „обяснения“ нямат
доказателствена стойност, а показанията на свидетеля Д., които възпроизвеждат
беседата, не могат да бъдат основание за обосноваване на извод за виновност на
подсъдимия, защото по съществото си възпроизвеждат обясненията. Макар и
формално да няма пречки свидетелят Д.да бъде разпитан в това му процесуално
качество, разпитът му по отношение на възприети извънпроцесуални самопризнания
в рамките на оперативна беседа е недопустим и тези показания не могат да бъдат
ценени (така Решение № 391 от 25.10.2013 г. по н.д. № 1220/2013 г. на III НО на
ВКС, както и Решение на ЕСПЧ по делото Д.М.срещу България). Единственият законосъобразен
начин да бъдат правени самопризнания в рамките на наказателното производство е
при даване на обяснения от обвиняемия и спазване на разпоредбата на чл. 115 НПК
и при гарантиране на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност
лице. За пълнота следва да се
отбележи, че подсъдимият не повтаря самопризнанията си, направени пред
полицейските органи като впоследствие в присъствието на защитник заявява, че не
е извършил престъплението, за което е обвинен и представя алтернативна версия
на събитията, за установяване достоверността на която впоследствие са събирани
и доказателства.
С оглед изложеното настоящият състав на съда счита, че оценката на доказателствения материал по делото е свързана с основните
начала на наказателния процес, които изискват да бъде изключено каквото и да е
съмнение относно авторството на деянието и указват необходимост съдебният акт
да бъде основан само на доказателствени материали, събрани и проверени по
надлежния ред, поради което правилно и обосновано районният съд е приел,
че в настоящия случай доказателствените
материали обсъдени поотделно и в тяхната цялост не са годни да доведат до
единствения възможен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Следва
да се отбележи, че колкото и голяма да е вероятността описаното в обвинителния
акт да отговаря на действително осъщественото от подсъдимия, липсват
годни доказателства, които да обосноват по категоричен начин извод, че
подсъдимият е автор на деянието, за което е обвинен, което налага признаването му
за невиновен и неговото оправдаване.
Въз
основа на изложеното и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, настоящият въззивен състав приема, че атакуваната присъда е правилна
и като такава следва да се потвърди. Изложените в протеста и в съдебно
заседание доводи в обратна насока са неоснователни. Присъдата е постановена при
безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
При извършената на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 04.04.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 16530 по описа за 2018
г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 108-ми състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.