Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
26.04.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на четвърти април, две хиляди двадесет и трета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм. дело № 120 по описа на съда
за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.П.Р.
с адрес ***, подадена чрез адв.М.Я.-***, редовно упълномощен, срещу Решение с
рег. № 1717з-25/19.01.2023 г., издадено от началника на Първо районно
управление при ОД на МВР-Добрич, с което е оставено без уважение заявление вх.
№ 171700-35/04.01.2023 г. за връщане на
отнетото разрешение за съхранение, носене и употреба на ловните оръжия, както и
на отнети огнестрелни ловни оръжия.
Жалбоподателят счита оспореното
решение, с което е постановен отказ, за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа
обстановка, в противоречие с материалния закон при съществени процесуални
нарушения. Излага твърдения, че с определение № 3047 от 2022 г. на РС- Добрич е обезсилена
заповед за незабавна защита № 31 от 03.10.2022 г. по гр.дело № 2858/2022 г. по описа на РС-Добрич, поради оттегляне молбата на
лицето, което я е депозирало. След като основанието за отнемане на разрешително
било отпаднало, то е следвало да се върне разрешително за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие. Подробно излага съображенията си за това в
жалбата. В съдебно заседание, чрез адв.Илиева заявява, че поддържа жалбата.
Изтъква, че заповедта за незабавна защита с № 31 от 03.10.2022 г. била издадена
в закрито заседание на съда, по реда на чл.18 от Закона за защита от домашно
насилие, без участието на страните и само въз основа на твърденията в
подадената молба. Целта на заповедта за незабавна защита била да се предостави
временна, но незабавна защита. Действието й в закона било определено до
издаването на заповед за защита или до отказ от издаване на такава. В
конкретният случай издадената временна заповед била обезсилена, поради
оттегляне на молбата и съответно не се е стигнало до развитието на процеси, до
решения, с което да се издаде молба за
защита или да се отхвърли молбата за защита като неоснователна. В тази връзка
счита, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а преписката да се върне за
ново произнасяне по искането за връщане на разрешително за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие. Моли да се определи и присъди адвокатско
възнаграждение, съгласно Наредбата
за минимални адвокатски възнаграждения, с оглед представения договор за
безплатна помощ.
Ответникът,
началникът на Първо районно управление при ОД на МВР-Добрич, главен инспектор Д.
П., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Максим Желев, оспорва жалбата като неоснователна, изразява становище
за законосъобразност на постановеното
решение, поради което моли
да бъде оставено в сила.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не е
спорно, че в производство по гражданско дело № 2858/2022 г. по описа на Районен
съд –Добрич, образувано по реда на чл.4, ал. 1 от Закона за защита от домашно
насилие (ЗЗДН), срещу жалбоподателя, П.П.Р., е издадена Заповед за незабавна
защита № 31/03.10.20 22 г. на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, с която е
разпоредено жалбоподателят да се въздържа от домашно насилие спрямо Антоанета
Маринова Иванова, с която живее на семейна начала и са разпоредени останалите,
предвидени в закона, мерки за закрила.
На основание чл. 18,
ал. 2 от ЗЗДН заповедта е изпратена служебно до Първо районното управление към
ОД на МВР-Добрич и по този повод началникът на районното полицейско управление
е установил наличието на основанието по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1,
т. 8 от Закона за оръжията боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия (ЗОБВВПИ) и е издал Решение с рег. № 1717з-256/03.10.2022 г., с което е
разпоредил отнемане на издаденото на П.П.Р. Разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие № 20180427064, валидно до 26.11.2026 г. за
притежаваните от него 2 броя ловни гладкоцевни пушки и 4 броя ловни нарезни
карабини. Полицейските служители са връчили лично на жалбоподателя решението на
03.10.2022 г. Оръжията на жалбоподателя са иззети за съхранение в склад на
органите на МВР, видно от съставения на 03.10.2022 г. Протокол за приемане на
ОБВВПИ. В решението надлежно е посочено, че подлежи на обжалване, срока и
надлежния съд. Няма данни решението да е било обжалвано, поради което съдът
приема, че същото е влязло в сила.
Поради оттегляне на
молбата за защита, с Определение № 3015/21.12.2022 г. по гр.д. № 2858/2022 г.
Районен съд Добрич е прекратил производството по делото като е отменил
издадената заповед за незабавна защита. С Определение № 3047/22.12.2022 г. по
гр.д. 2858/22 г. съдът е допълнил Определение № 3015/21.12.2022 г. като е
обезсилил заповедта за незабавна защита.
След прекратяване
на делото за домашно насилие жалбоподателят е подал заявление с вх. №
171700-35/04.01.2023 г., с което е поискал от началника на Първо РУ на
МВР-Добрич да му бъдат върнати отнетото разрешение за съхранение, носене и
употреба на ловните оръжия, както и отнетите огнестрелни ловни оръжия.
В отговор на
направеното искане, ответникът е постановил оспореното в настоящото съдебно
производство Решение рег. № 1717з – 25/19.01.2023 г., с което е отказал да върне разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и притежаваните от
жалбоподателя оръжия. Решението е връчено лично на П.Р. на 20.01.2023 г., видно
от подписа върху самия акт. Жалбата срещу решението е подадена по реда на чл.152,
ал.1 от АПК на 02.02.2023 г.
При така
установеното фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване
административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното
решение административният орган е отказал да признае възстановяване правото на
жалбоподателя да носи, съхранява и употребява огнестрелно оръжие, както и да получи отнетите
му 6 бр. ловни оръжия.
Съдът приема, че
решението е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмята.
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.152, ал.1 от ЗОБВВПИ, контролът
върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически
изделия се осъществява от органите на МВР. Текстът на чл. 153,
т. 6 ЗОБВВПИ предвижда възможност за същите органи да отнемат издадените
разрешения по реда на закона и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси
и пиротехнически изделия. От друга страна, разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от
закона изисква в условията на обвързана компетентност при настъпване на някое
от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл. 58, ал. 1 т. 10 издаденото разрешение да се отнема с решение на
органа, издал разрешението.
Началникът на Първо
РУ на МВР-Добрич е компетентният административен орган в случая, издал
разрешението на съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие на
жалбоподателя, поради което същият е компетентен, по силата на чл.155, ал.1 във
вр. с чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, да решава и въпросите за отнемането на
придобитото право, съответно да се произнася по искания за връщане на отнетото
разрешение.
В административното
производство не са допуснати процесуални нарушения. Решението е постановено при
изяснена фактическа обстановка.
Решението е
издадено в съответствие с изискванията за форма на акта по чл.59, ал.2 от АПК и
съдържа всички съществени реквизити – издател, адресат, правни и фактически
основания, срок и начин на обжалване.
Отказът е съобразен
с приложимото материално право.
Решението е
постановено във връзка с проведено предходно административно производство по
чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, който определя, че при настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната
причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на
органа, издал разрешението.
Издаденото на
03.10.2022 г., по реда на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, решение за отнемане на
придобитите права е влязло в сила, същото не е отменено по реда на чл.99 и сл.
от АПК. В случая жалбоподателят е претендирал връщане на отнетите права (разрешително
и огнестрелни оръжия) единствено поради факта на постановените от Районен съд -
Добрич определения, с които е отменена и обезсилена издадената заповед за незабавна
защита. От заявлението е видно, че
подателят му се е домогвал чрез представянето на цитирания съдебен акт да
установи отпадане на основанието за отнемане на притежаваното разрешение, т.е.
да докаже изменение на фактите, наложили издаването на решението, с което е
отнето разрешителното. Следователно и предвид очертания по-горе в изложението
обхват на проверката по чл. 86 и сл. ЗОБВВПИ, органът е следвало да прецени
дали това действително се е случило.
Споделят се
съображенията на административния орган, изложени в мотивите на оспореното
решение, че основанията за отнемане на разрешителното и огнестрелните оръжия не
е отпаднало. Законосъобразна е извършената от административния орган преценка,
че оттеглянето на молбата за защита и съответно отмяната/обезсилването на
издадената заповед за незабавна защита, не променя факта, че срещу
жалбоподателя е имало наложена мярка за защита по Закона за защита от домашното
насилие в рамките на три годишен период от заявлението за връщане на
разрешителното. Обезсилването на заповедта за незабавна защита от домашно
насилие не води до отпадане на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ,
понеже разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ категорично не поставя
изисквания относно правната стабилност на наложените по ЗЗДН мерки за защита.
Издадената заповед
за незабавна защита, съдържа мерки за защита от домашно насилие, посочени
изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗДН. От разпоредбите на ЗЗДН е видно,
че мерките за защита от домашно насилие се налагат с два вида съдебни акта -
със заповед за незабавна защита по чл. 18 като привременна мярка и с решение по
чл. 15 в съдебно производство. Затова с издаването на заповедта за незабавна
защита от 03.10.2022 г. по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДН е изпълнено основанието
по чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена
мярката, е ирелевантен. Видно от разпоредбите на ЗОБВВПИ за законодателя е без
значение дали мярката е наложена с издаване на заповед за незабавна защита в
закрито производство без призоваване на страните, т.е. по реда на чл.18, ал.1
от ЗЗДН или е наложена с решение, постановено след провеждане на открито
съдебно заседание с участието на страните по реда на чл.15 и сл. от ЗЗДН.
Видно от
разпоредбите на ЗОБВВПИ е също, че не е въведено изискване мерките да са в сила
към момента на постановяване на акта, с който се отказва признаване на правото
за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Единственото условие е от
налагането на мярката за защита до евентуалното възстановяване на правото за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, да е изтекъл тригодишен
срок.
В случая към
момента на издаване на Решение с рег. № 1717з-256/03.10.2022 г., с което е
разпоредено отнемане на издаденото на П.П.Р. разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие № 20180427064, фактическото основание по чл. 58,
ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено. Ирелевантно за оспорения отказ е
обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за връщане на
разрешителното, 04.01.2023 г., мярката, наложена по ЗЗДН, била отменена/
обезсилена.
По горните
съображения съдът приема, че оспореното решение е правилно, законосъобразно и
не страда от визираните в жалбата пороци.
В този смисъл е и
формираната по аналогични правни казуси съдебна практика на Върховния
административен съд в Решение № 3174 от 05.04.2022 г. по адм.д. № 1140/2022 г.,
VІІ отд., Решение № 3199/28.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1013/2020 г.,
VII отд, Решение № 962/21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 15630/2018 г.,
VII отд. и други.
При липсата на
заявените отменителни основания, жалбата срещу решението на началника на Първо районно управление
при ОД на МВР-Добрич е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена, като жалбоподателят бъде
осъден да заплати на Областна дирекция на МВР - Добрич, сумата от 100 лева съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич, V състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба П.П.Р. срещу
Решение с рег. № 1717з-25/19.01.2023 г., издадено от началника на Първо районно
управление при ОД на МВР-Добрич, с което е оставено без уважение заявление вх.
№ 171700-35/04.01.2023 г. за връщане на отнетото
разрешение за съхранение, носене и употреба на ловните оръжия, както и на отнети
огнестрелни ловни оръжия.
ОСЪЖДА П.П.Р. с ЕГН
********** с адрес ***, да заплати на Областна дирекция на МВР-Добрич сумата от
100 /сто/ лева, представляваща извършени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез настоящия съд, в 14 дневен срок от
съобщаването му до Върховен административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска