РЕШЕНИЕ
№ 1198
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330111488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Искова молба на Н. Р. Р., ЕГН **********, съдебен адрес ***********************,
депозирана срещу „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, с искане да се признае за установено по
отношение на ответника, че поради изтекла в нейна полза погасителна давност, не дължи суми по
договор с „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК *********, на което вземане на последното дружество
ответника е цедент.
Според изложеното в исковата молба, на дата 07.12.2006 г . ищецът издал в полза на „Ти Би Ай
Кредит „ ЕАД, ЕИК *********, запис на заповед за сумата от 1907.98 лева, като менителничния
ефект бил предявен за плащане на същата дата, но не бил платен от длъжника по него. Кредиторът
се снабдил с изпълнителен лист, издаден по реда на чл. 404 от ГПК ; възоснова този лист били
образувано изпълнително дело № ***************г, което било прекратено по искане на
взискателя; през 2020г възоснова същия лист било образувано за събирането на вземането ново
изпълнително дело при същия изпълнител, под номер **********, ЧСИ
**********************. Междувременно , по силата на договор за цесия, ответното дружество
придобило вземането и било конституирано като взискател по изпълнителното дело. Ищецът
излага доводи , че вземането е погасено поради изтичане на давност, макар и по делото да са
извършвани действия по принудително изпълнение; моли се съда да установи недължимост на
вземане от 1907.98 лева по изпълнителния лист, 38.16 лева разноски по частното дела за издаване
( държавна такса) и 40 лева хонорар на адвокат по същото дело , като по този начин се оспорва
изпълнението по изп. дело № ****************** год. на ЧСИ *************************, и да
се присъдят на ищеца направените разноски.
1
Ответникът оспорва иска, моли да бъде отхвърлен и да му се присъдят направените разноски.
Иск с правно основание в чл. 439 от ГПК , имплицитно допустим като установителен.
По същество:
Предвид представеното копие от договор за цесия, надлежен носител на спорното притезание,
надлежен взискател по изпълнително дело № ************* и съответно - ответник по иска по
чл.439 от ГПК е ответното дружество. Съдът не отрича ефекта на договора за цесия.
По възникването на вземането и това, че кредиторът е снабден с изпълнителен лист за него не се
спори. Тук съдът следва да отбележи, че предпоставките на иска по чл. 255 ГПК (отм.) , респ, чл.
439 от ГПК, са изпълнителната сила, с която вземането е снабдено, и промените, които са
изменили или погасили това вземане като притезание ( срв., решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр.
д. № 95/72 г., ОСГК). Тъй като диспозитивното начало в процеса задължава съда да разгледа иска
на релевираните от ищеца факти, а факти, които не са заявени от ищеца като основание на
предявения иск, не подлежат на разглеждане, тъй като те не са включени в неговия предмет
(Решение № 484 от 25.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 518/2008 г., III г. о., ГК), то съдът приема, че
вземането е възникнало валидно, а единствения новонастъпил по смисъла на чл. 439 от ГПК
юридически факт от характер да погаси вземането, е изтичането на срока , представляващ
давностен такъв за изпълнение.
Сама по себе си, давността е период на бездействие на кредитора по правоотношението да
потърси дължимата престация. Като такъв, тя съставлява отрицателен за длъжника юридически
факт, за доказването на който той не разполага с процесуален инструментариум. Затова давност
винаги тече, освен ако не е спряна или прекъсната, нещо, което кредитора като ответник по делото
следва да докаже.
Инкорпорирано е копие от изпълнителното дело под № *** по описа на ЧСИ
***************** за 2020г. ; на л. 42 от настоящото дело е представено копие от
изпълнителния лист, възоснова който е то е образувано. Листът е издаден на дата 27.04.2007г., и
от него личи, че вземането на кредитора произтича от едностранно волеизявление, сделка с
менителничен ефект – запис на заповед. Затова и съдът приема, че изпълнителния лист е издаден
на несъдебното изпълнително основание по чл. 235 от ГПК ( отм.). Тъй като вземането произтича
от менителничен ефект, то, според специалната норма на чл. 531 ал. 1 от Търговския закон, се
погасява с изтичането на тригодишен срок на бездействие дори тогава , когато процесният запис на
заповед е издаден за обезпечение на вземането на кридитора по договор за потребителски кредит.
Длъжникът – издател не доказва наличието на клауза „без протест„ в съдържанието на процесната
ценна книга, изключението на чл. 531 ал. 1 от ТЗ не е приложимо. Отново според съдържанието
на изпълнителния лист в качеството му на документ по чл. 417 от ГПК личи, че записът на
заповед е издаден на дата 27.04.2007г, платим на предявяване и предявен на същата дата, отново в
София. Тоест, давност за вземането на кредитора по него тече от дата 27.04.2007г, и би изтекла на
27.04.2010г., ако не бъде прекъсната и / или спряна. Последните обстоятелства подлежат на
доказване от кредитора.
Кредиторът не доказва спиране и/или прекъсване на периода на давността.
Изпълнителното дело № ***/*****г. на ЧСИ *************** и частното дело № 3258/2007г на
РС Пловдив са унищожени поради изтичане на срока на пазенето им в съответния архив. От
изпълнителния лист личи , че покана за доброволно изпълнение е връчена на Р. още през 2009г .
По делото има данни за друго образувано възоснова същия лист изпълнително дело под номер
2
************* на същия съдебен изпълнител, което също е било прекратено по искане на
взискателя по него . Копие от това дело също не е ангажирано от страните .
По изпълнителното дело № ************** г на ЧСИ **************** няма успешно
проведени изпълнителни способи. В молбата за образуване на изпълнителното дело ( л. 41) липсва
овластяване на ЧСИ с правата по чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители. Единственото
действие по изпълнението е било изпратено запорно съобщение за наложен запор върху вземане
на длъжника – банкова сметка на Р. в „Юробанк България „ АД. Установило се е обаче, че в
банковата сметка няма наличност ( л. 63 ) , при което всъщност няма извършено изпълнително
действие, тъй като липсва обект на изпълнение – вземане няма. Няма повече предприети
изпълнителни способи.
На дата 09.07.2021г длъжникът се позовал чрез иска си на изтеклата погасителна давност , и при
тези факти и изводи , искът му е основателен . Давността е изтекла.
Предвид нормата на чл. 118 от ЗЗД , наличието на платени преди или след изтичането на давност
суми, каквито има, не рефлектира върху основателността на иска, стига да не е платено преди
изтичането на давност и повече от дължимото. Отбелязаните като платени върху изпълнителия
лист суми обаче в случая не надхвърлят размера на дълга и са разпределени като разноски по
изпълнението, тоест, не е погасена никаква част от посочените в изпълнителния лист суми. В тази
връзка, съдът следва да отбележи, че с иска по чл. 439 от ГПК се оспорва изпълнението на
главното вземане; длъжникът няма интерес от частичен иск за недължимост единствено на
акцесорните такива за лихви и разноски, тъй като съществуването им така или иначе се обуславя
от съществуването на главното вземане; ако се погаси то, не се дължат лихви или разноски ( чл.
119 от ЗЗД). Когато кредиторовото притезание е снабдено с изпълнителен лист, предмета на иска
на длъжника по чл. 439 от ГПК се определя и следва съдържанието на изпълнителния лист, тъй
като в противен случай, целите на иска няма да бъдат постигнати и изпълнението ще продължи.
За пълнота, нормата на чл. 112 от ЗЗД не е приложима по отношение на процесното вземане
независимо от изтеклите от датата на падеж повече от десет години, тъй като Конституционния
съд на България отрече обратното й действие, с решение по дело № 1 по описа си за 2021г.
С отлед изхода на спора, следва и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски, по
представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София , бул. България № 81 В ап. 3, че в отношенията
между страните, Н. Р. Р., ЕГН **********, съдебен адрес
***************************************,,, не дължи на ответника плащане на следните суми
по издаден в полза на „Ти Би Ай Кредит „ ЕАД, ЕИК ********* изпълнителен лист от дата
27.04.2007г. по частното гр. дело 3258/2007г, ПРС , за събирането на които е образувано изп. дело
№ *********************г. на ЧСИ *********************************** при ОС Пловдив:
1907.98 лева- главница, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 24.04.2007г до
окончателното изплащане на вземането ;
3
38.16 лева – разноски по частното дело 3258/2007г, ПРС.
40 лева- възнаграждение на юрисконсулт по частното дело 3258/2007г, ПРС, поради
погасяването на притезанието по давност.
Осъжда „АПС Бета България“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София , бул. България № 81 В ап. 3, да заплати на Н. Р. Р., ЕГН **********, съдебен
адрес*******************************, сумата от 729.85 лева разноски по делото.
Решението се обжалва пред състав на ОС Пловдив, в срок от две седмици от датата на
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4