№ 88
гр. ***, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.А
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104843 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „**** със седалище и адрес на управление
гр****, представлявано от **** против М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.***
№57 вх.В ап.8. Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден
имот и е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“
от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с
тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на
топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни,
1
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна
енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че
в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца
на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от
месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31
ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата
сума. В заключение моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи 942,61 лева главница за ползвана но незаплатена топлоенергия за
периода 01.10.2020г – 28.02.2022г. и сумата от 60,04 лева лихва за забава за
периода 02.12.2020г. до 05.04.2022г. Прави искане за допускане на
експертизи със задачи, посочени в исковата молба.
Назначеният особен представител изразява становище, че като особен
представител е длъжен да оспори исковете. Не възразява да бъде изготвена
експертиза.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
процесуалния си представител и поддържа исковата молба. Ответникът се
представлява от назначения си особен представител и поддържа подадения
отговор.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 2020/2022г. по описа на РС ***, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване.
Съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно
вземането си. Съобщението е получено от кредитора на 12.08.2022г. и в
едномесечния срок, кредиторът е предявил установителни искове по реда на
чл.422 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2020/2022г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК, заявителят (кредиторът)
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
2
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.***. В съдебно заседание уточнява, че за
периода от 01.10.2020г. до 06.05.2021г. собственик на имота е бил **** Г.,
***ъщият е починал на 06.05.2021г., поради което за периода 01.10.2020г. до
06.05.2021г. М. И. Г. е ответник в качеството му на наследник, а за периода
07.05.2021г. - 28.02.2022г. в качеството му на единствен собственик на имота.
По делото е приложена справка от Община *** **** справка от
17.01.2023г., от която се установява, че ответникът М. И. Г. е декларирал, че
е собственик процесния имот представляващ апартамент №9, ет.3, находящ
се в гр.*** №57. Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници, ответникът М. Г. е единствен наследник по закон на **** Г.,
негов баща, починал на 06.05.2021г.
Не се спори между страните, и се подкрепя от писмените доказателства,
че първоначален собственик на имота е бил **** Г., като след неговата смърт
на 06.05.2021г. собственик на имота става ответника, което обстоятелство е
декларирал в Община *** ****.
При така изложеното, съдът приема от фактическа страна, че за периода
01.10.2020г. до 06.05.2021г. М. И. Г. е ответник в качеството му на наследник,
а за периода 07.05.2021г. - 28.02.2022г. в качеството му на единствен
собственик на имота.
Собственикът има качеството на потребител на топлинна енергия и е
страна по Общите условия на договора за предоставяне на топлинна енергия.
Представен е Договор с етажната собственост от 20.07.2013г., с които
Етажната собственост в качеството на възложител е възложила на топлинния
счетоводител да извършва индивидуално отчитане на разходите за отопление
по показанията на топлинните разпределители на всеки радиатор и разходите
за топла вода.
По делото е изготвена справка от ищцовото дружество, в която е
отразено, че задълженията за имот находящ се в гр.*** №57 ап.9 за периода
01.10.2020г. – 28.02.2022г. са в размер на 942,61 лева.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумите за топлинна енергия за процесния период
са начислявани от „**** по изготвяни отчети от фирмата, осъществяваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база нейни отчети.
По делото са приложени фактури за задълженията на ответника за процесния
период, за който се претендира заплащане и които фактури не са оспорени по
делото. От заключението се установява, че топлинната енергия за имота е от
сградна инсталация 237,87 лева, за БГВ 641,15 лева, отопление, отчетено с
ИРУ 9,93 лева и услуга дялово разпределение – 53,66 лева. Експертизата не е
оспорена от страните и кореспондира с приложените по делото писмени
доказателства. Като неоспорена от страните, същата е приета по делото.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен
3
номер 10937, в сграда в режим на етажна собственост на адрес гр.***, ул****
ап.9. За периода 01.10.2020г. – 28.02.2022г. в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. За имота е
начислена топлоенергия на стойност 942,61 лева, за която сума няма данни да
е заплатена и не са наведени такива доводи.
При така събраните доказателства, от правна страна, съдът приема, че
страните са били в облигационни отношения, като през процесния период
01.10.2020г. – 28.02.2022г. ищцовото дружество е продало на собственика на
имота топлоенергия на стойност 942,61 лева. За пълнота следва да се
отбележи, че за периода 01.10.2020г. до 06.05.2021г. М. И. Г. е ответник в
качеството му на *** Г., а за периода 07.05.2021г. - 28.02.2022г. в качеството
му на единствен собственик на имота. Тази сума не е заплатена до момента и
съдът приема, че предявеният иск за главница е доказан по основание.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 60,04 лева лихва за забава върху
главницата от 942,61 лева за периода 02.12.2020г. до 05.04.2022г. е
основателен и предвид заключението на вещото лице следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 220 лева за вещо
лице за икономическа експертиза и 400 лева за особен представител на
ответника, както и 75 лева за държавна такса. С оглед изхода на спора,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 795 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника М. И. Г. с
ЕГН ********** от гр.*** №57 вх.В ап.8, че дължи на кредитора „****, със
4
седалище и адрес на управление гр.***, ****, представлявано от *****,
сумата 942,61 лв. – главница, за ползвана незаплатена топлоенергия за
периода 01.10.2020г. – 28.02.2022г; сумата от 60,04 лв. – лихва за забава, за
периода 02.12.2020г. – 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1155/13.04.2022г. по ч.гр.дело №
2020/2022г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.*** №57 вх.В ап.8 да
заплати на „****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
представлявано от *****, сумата 795 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. И. Г. с ЕГН ********** от гр.*** №57 вх.В ап.8, да
заплати на „****, със седалище и адрес на управление гр. ***, ****,
представлявано от *****, сумата 75 лв., представляваща направени
деловодни разноски по ч.гр.дело № 2020/2022г. по описа на
ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5