№ 847
гр. Варна, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110107965 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с рег. вх.№
42070/22.06.2022 г., предявена във ВРС от ищцовата страна „ П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление : ***, представлявана от Изпълнителните директори, чрез
пълномощник И. Г.ев С. - Управите на П. И. Б. АД клон Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и
процесуален представител против ответника Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес : *** .
Предявените искове по реда на чл. 422 ГПК са с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92
ЗЗД , за установяване съществуване на следните парични вземания:
СУМАТА от 6 431, 72 евро (шест хиляди четиристотин тридесет и едно евро и
седемдесет и два евроцента), претендирана като просрочена главница по договор №
014LD - R -001435/20.12.2011г. за банков кредит с падеж 20.12.2011г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК - 21.02.2022г. до
окончателното изплащане а задължението;
СУМАТА от 896, 35 евро ( осемстотин деветдесет и шест евро и тридесет и пет
евроцента), претендирана като дължима просочена договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 21.02.2019г. до 20.12.2021г.вкл., на осн. т. 4 от Раздел II от договора;
СУМАТА от 3 876, 77 евро (три хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и
седемдесет и седем евроцента) , претендирана като просрочена наказателна лихва за
периода от 21.02.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 20.02.2022г. /вкл./,
дължима на осн. т. 10 от Раздел II, за които суми е издадена Заповед № 1135/23.02.2022г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 2151/2022г. по описа на Районен съд - Варна, XLVII- ми
състав.
В исковата молба ищцовата страна „П. И. Б.“ АД твърди, че страните по делото
сключили на 20.12.2011г. Договор № 014 LD - R - 001435/20.12.2011г. за банков кредит, по
силата на който Банката поела задължение да предостави кредит в размер на 6 510 евро, а
1
потребителят да го върне в срок до 20.12.2021г., ведно с възнаградителна лихва в размер на
базовия лихвен процент от 7.99 % към деня на сключване на Банката за валута евро,
увеличен с надбавка от 10.01 пункта. Сумата твърди „***“ АД, била усвоена еднократно по
разплащателната сметка на ответника, който обслужвал редовно кредита до 20.05.2012 г.
Твърди се, че към деня на настъпване на крайния падеж на задълженията - 21.12.2021г.,
ответникът дължи остатъка от непогасената главница, възнаградителна лихва по т. 4 от
Раздел II и неустойка за забава по т. 10 от Раздел II, последната формирана от договорения
лихвен процент по т. 4 от Раздел II плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска.
Правният интерес от предявяване на исковете по реда на чл. 422 ГПК ищцовата
страна е обосновала с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумите,
инкорпорирани в заповедта за изпълнение въз основа на документ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г. Л., е депозирал писмен отговор, в който
признава сключването на договора за банков кредит и получаване на сумата от 6 510 евро по
банковата си сметка.Релевирано е възражение за погасяване по давност на вземания за
главница с настъпил падеж за времето от 20.01.2012г. до 20.02.2017г.
Релевирано е възражение за нищожност на клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва по т. 4 от Раздел II и т. 5 от същия раздел, визиращ годишния
процент на разходите, които са съставени по неясен и двусмислен начин. Твърди се, че
посочените клаузи са неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя,
без възможност за индивидуалното им уговаряне.Уговорената възнаградителна лихва
била обвързана от базов лихвен процент при отсъствие на метод на изчисляването й, както и
условията при които може да се променя нейния размер.
В условие на евентуалност, е релевирано възражение за погасяване по давност на
вземанията за възнаградителна лихва поради изтичане на 5 - годишния давностен срок
от 20.01.2012г. до 20.02.2017г.
Ответникът счита, че уговорената неустойка за забава по т. 10 от Раздел II, е
нищожна, тъй като противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
според която при забава, кредиторът има право да получи лихва, съизмеримо със законна
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
В условие на евентуалност, е релевирано възражение за погасяване по давност на
вземането за неустойка за забава поради изтичане на 5 - годишния давностен срок от
20.01.2012г. до 20.02.2017г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. процесуалният
представител на ищцовата страна - юрисконсулт Г. Д. , моли съда да уважи предявения от
Банката установителен иск.Според процесуалния представител на ищцовата страна, че в
хода на настоящото производство по категоричен начин били доказани твърденията на
Банката - ищец за наличието на валидна облигационна връзка между страните, породила
своите правни действия. Същата не била оспорена в отговора на ответната страна. По
отношение на размера на дълга, като част от предмета на повдигнатия правен спор, юриск.
Д. - счита същото за доказано. Доказан намира и изпълненият от страна на банката
ангажимент да предостави паричните средства, както и доказано неизпълнението от страна
на длъжника да върне на падежа взетата в заем сума. По отношение на претенцията на
ответната страна, изразена в отговора и в депозираното по делото преди откритото съдебно
заседание становище, по отношение на настъпила погасителна давност по отношение на
главница и лихви, процесуалният представите на „***“ АД моли съда да приложи трайната
съдебна практика, вкл. и практиката на Върховния касационен съд, вкл. и в ТР № 5/2019 г., в
които е съобразено обстоятелството, че банковият кредит представлява еднократно
задължение, изпълнено от страна на кредитора, а разсрочването на задължението на
анюитетни вноски не го прави периодично по своята същност, поради което и „***“ АД
претендира главницата в пълния размер, в който са я заявили, с оглед на обстоятелството, че
2
на падежа на последната погаситена вноска или падежът на вземането изтекъл едва през
2021 г. По отношение на възнаградителната лихва, както и на обезщетението за забава, още
с подаване на заявлението за издаване на Заповед , твърди юриск.Д., че ищцовата страна
съобразили и приложили разпоредбата на чл. 111, буква „ в “ от ЗЗД, като претенцията на
ищеца била съобразена с протеклите давностни срокове.В този смисъл и процесуалният
представител на ищеца моли съда да постанови Решение, като уважи установителния иск и с
цел да бъде стабилизирана издадената Заповед за изпълнение, оспорена от ответната страна
и моли да за присъждане на съдебно -деловодните разноски по представения списък в
първото открито съдебно заседание.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява,
но в писмено Становище от 23.02.2023 г., депозирано чрез адв.Р. П. от АК Русе, желае
разглеждане на производството в негово отсъствие , а по същество се придържа към
изложеното в отговора на искова молба и моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноските съгласно списъка по чл. 80 ГПК представен със становището .
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От приобщения по делото на листи 8 - 13 в заверено за вярност с оригинала копие на
Договор № 014LD-R-001435/20.12.2011 г. за банков кредит и погасителен план към
Договор за кредит № 014LD-R-001435/20.12.2011 г. , неоспорени от ответника, безспорно
се установява, че на 20.12.2011 г. в гр.Варна страните по спора са встъпили в договорни
правоотношения. П. И. Б. АД от една страна и Г. Д. Л. , ЕГН ********** от друга са
сключили процесния писмен договор № 014LD-R-001435/20.12.2011г. за банков кредит. По
силата на Раздел първи т.1 от Договора, Банката е предоставила на кредитополучателя Г.Л.
банков кредит в размер на 6510 евро , по разплащателна сметка № *** за погасяване на
съществуващи задължения по договор за кредитна карта № 39 РКО - А - 2029/27/06/2007 г.
със срок на усвояване на кредита 29/12/2011г. и краен срок на погасяване на кредита
20/12/2021 г.
Видно от Раздел втори, т. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят е
приел да заплаща на Банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на
Банката за евро, увеличен с надбавка 10.01 пункта, при изричното посочване , че към датата
на сключване на договора БЛП на Банката за евро е бил 7,99 % . В т.5 от договора е
разписано, че към датата на сключване на договора , ГПР е 20,64 % , или общата дължима
сума от кредитополучателя е 14361,04 евро .
В раздел Втори , в т.10 от същия договор, страните по договора са постигнали
съгласието, плащанията , дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката да се отнасят в просрочие и
олихвяват с договорения в раздел Втори т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът е в неработен ден, а при наличие на просрочени плащания,
Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на
лихвения процент по кредита, вкл. надбавката.
Липсва спор между страните, че са сключили процесния договор, а и от последна
страница на договора ( л.10 ) се установява, че същият е надлежно подписан и от кредитора
и от кредитополуателя .
Приобщения на лист 11 - 13 в заверено за вярност с оригинала копие на погасителен
план към същия договор съдържа подпис на кредитополучателя и отразява в табличен вид
падежната дата на общо 120-те анюитетни вноски по договора от 20.12.2011 г., първата с
3
начална дата 20.12.2011 г., а 120 -та , последна , с начална дата 20.11.2021 г. и крайна
20.12.2021г. , с посочване на дължима главница за всяка от 120 -те вноски в началото на
периода, размер на вноската , размер на вноската за лихва, размер на вноската за главница ,
дължима главница в края на периода, общо по погасителен план вноски 14210, 39 , общо
вноски за лихва 7700,39 лв. и общо вноски за главница 6510,00 евро .
Договора за кредит от 20.12.2011 г. , страните не спорят , че е бил сключен при
действие на Общи условия, представени от ищцовата страна с исковата молба и приложени
на листи от 14 до 16 вкл. Общи условия на „П. И. Б.“ АД за кредити на физически лица;
Във връзка с твърденията на Банката - ищец, че кредита не е бил обслужван
регулярно по делото на лист 6 и 7 е приобщена в Справка по чл. 366 от ГПК изх. №
263/404/22.06.2022 г. (оригинал) отразяваща размера на разрешения кредит от 6510 евро;
усвоен размер 6510 евро ; просрочена главница 6431,72 евро ; просрочена договорна лихва
съгласно раздел Втори т. 4 от договора - 7036,65 евро, дължима за периода от 20.08.2012 -
20.12.2021 г.,; просрочени наказателни лихви съгласно Раздел Втори т. 10 от договора -
6 300,47 евро за периода от 15.10.2012 г. до 12.03.2020 г. вкл. и от 14.05.2020 г. до 20.02.202
г. вкл., общ размер на дълга 19 768,84 евро .
От същата справка се констатира, че отпуснатия кредит е бил усвоен еднократно от
кредитополучателя на 20 декември 2011 г. по посочената и по-горе картова сметка , открита
на името на кредитополучателя Г. Л., а така усвоения кредит е бил погасяван по главница и
лихви на следните дати: 30.01.2012 г., 20.02.2012 г., 19.03.2012 г., 27.03.2012г. , 09.05.2012 г.
, 20.05.2012 г., 15.10.2012 г., 25.09.2013г. , 21.10.2016 г., както и че кредитът е в просрочие
считано от 20.05.2012 г. - общо 3564 дни към 21.02.2022 г. Според същата справка , по
кредита са просрочени 116 бр. погасителни вноски по главница и 112 броя погасителни
вноски по договорна лихва съгласно договора за кредит и погасителен план, в размер на
19 768,84 евро , вписани по основания и размери,периоди така както е посочено и по -горе.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора, а и установяване на размера
на непогасената част от кредита, по делото е допусната, изготвена и приобщена
необходимата съдебно - счетоводна експертиза .
От приетото и неоспорено от страните заключение на в.л. Р. С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор за кредит
№014LD-R-001435/20.12.2011 г. ( представен по делото в заверено за вярност с оригинала
копие на л. 8-10 ) , съобразно т. 4 от договора лихвения процент по договора за кредит е
18.00%, като същия се състои от следните елементи: Базов лихвен процент за евро -
7.99%; Надбавка - 10.01 процентни пункта.
От проверените документи при ищеца вещото лице е установило , че за целия
период на действие на договора няма промяна нито на базовия лихвен процент
(7.99%), нито на надбавката (10.01%).Начина на определяне на БЛП, сочи и вещото
лице, че е предвиден в т. 1.1.а) от Общите условия на „***“ АД за кредити на физически
лица (приобщени по делото на л. 14 - л.16 . ).Изчислението на БЛП , заключава в т.1 от
ССчЕ , в.л.С., че се извършва на база съотношението между планираните разходи по пасива
на Банката и пазарните лихви за същата валута.
На второ място , вещото лице е отчело , че по делото вече е приложен погасителен
план, при първоначално уговорения между страните лихвен процент в табличен вид
18.00%.( л.11 ), поради което и за да отвори на поставената задача, в Приложение 1 към
ССчЕ е изготвило справка за начислените суми по първоначално уговорения
погасителен план и извършените плащания по договора за кредит
На база ССчЕ се установява, че за периода на действие на договора няма промяна
на лихвения процент уговорен в част II от процесния договор.
На четвърто място, към ССчЕ е бил поставена задачата : Какъв е годишният процент
на разходите и надхвърля ли той петкратния размер на законната лихва по просрочени във
валута, определена с Постановление на МС към 20.12.2011 г. Съобразени ли са
4
изискванията на чл. 19 ЗПК? ГПР по процесния договор за кредит заключава в.л.С., че е
20.64%. Този показател вещото лице, сочи че е получен при следните изходни условия:
Главница по кредита - 6 510.00 евро; Лихвен процент - 18.00%; Погасителни вноски -
анюитетни; Периодичност - месечни; Дата на падеж - 20-то число на месеца; Брой
погасителни вноски - 120; Размер на погасителната вноска - 118.42 евро; Комисионна
дължима в началото на периода - 2% от усвоения кредит; Такса за разглеждане на кредит -
40.00 лева.Към 20.12.2011 г. размерът на законната лихва, според заключението на
в.л.С. по ССчЕ, е бил 10.22%., респ. петкратния размер се равнява на 51.10%. В тази връзка
, изчисления ГПР по процесния договор за кредит,заключава вещото лице, че не превишава
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения във валута към
20.12.2011 г.
На следващо място , вещото лице е цитирало задачата на която е следвало да
отговори : „Съобразени ли са изискванията на чл. 19 ЗПК“, като счита, че това е отговор на
правен въпрос. Настоящият съдебен състав също възприема за правилно становището на
вещото лице С., че въпросът е правен и следва съдът , а не вещото лице, да даде отговор на
въпроса дали договора за кредит отговоря на изискванията на чл.19 ЗПК.
По същество на спора, а и най -вече по отношение на размерите на непогасените
чрез плащане задължения по договора за кредит , в т. 5 , 6, 7 вещото лице дава
заключенията, намерили отражение в Приложение 1към ССчЕ / л.87 - 68/, а именно :
Целият размер на дължимата по договора главница, сочи в.л.С., че е 6 431.72
евро, към 20.12.2021 г.;
Размерът на неплатената главница за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2022 г. по
погасителни вноски е в размер на 4 591.94 евро, (като по отделни периоди и суми данните
са представени в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата.)
Размерът на лихвата по т. 4 от Раздел II за периода от 21.02.2019 г. до 20.12.2021 г.,
заключава вещото лице, че възлиза на 896.35 евро, (представена в табличен вид в
констативно-съобразителната част на експертизата) ,
Размерът на лихвата по т. 10 от Раздел II за времето от 21.02.2019 г. до 12.03.2020
г. /вкл./и от 14.05.2020 г. до 20.02.2022г. /вкл./ дава заключение в.л., че е 3 876.77 евро,
(представена в табличен вид в констативно-съобразителната част на експертизата).
И на последно място, по делото не е спорно, че настоящото исково производство е
продължение на воденото заповедно - приобщено като писмено доказателство по делото . От
материалите по приобщеното ч. гр. д. № 2151/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХLVII - ми състав е видно, че въз основа на подадено на 21.02.2022 г. Заявление от „П. И.
Б.“ АД срещу Г. Д. Л., на база Разпореждане № 6436/23.02.2022г. е била издадена Заповед
№ 1135 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК (
извлечение от счетоводните книги на банката към 21.02.2022 г. по сметката на
кредитополучателя), постановено незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и издаден
изпълнителен лист за процесните суми по договора за кредит (л.24 -ти от заповедното дело )
.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, е била връчена на
длъжника на 24.03.2022 г., като същият на 21.04.2022 г. е оспорил дължимостта на
вземанията с Възражение по чл.414 ГПК от 21.04.2022 г. и кредиторът е предявил
настоящите установителни искове в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива,
5
свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), последните установени от заповедното
дело.
Предмет на исковете е установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на
обективираните в оспорената Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК парични
вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва, законна лихва в размерите и за
периодите вписани в Заповедта по чл.417 ГПК и издадения на осн. чл.418 ГПК
изпълнителен лист , но за частите за които са предявени .
За да прецени исковият съд дали предявените специални положителни установителни
искове са доказани и по основание и по размери се спира на разпределението на
доказателствената тежест между страните, анализ на събраните доказателства и относимата
към спора съдебна практика .
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е разпределил доказателствената
тежест между ищцовата страна и ответника, като е възложил в тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване по исковете по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 92 ЗЗД следните кумулативно дадени предпоставки, а
именно: сключване на договор № 014LD - R - 001435/20.12.2011г. за банков кредит, по
силата на който банката е поела задължение да предостави банков кредит в размер на 6 510
евро, а потребителят да върне банковия кредит в срок до 20.12.2021г. и предоставяне на
посочената сума по разплащателна сметка на потребителя; постигната уговорка между
страните потребителят да върне възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент
от 7.99 % към деня на сключване на банката за валута евро, увеличен с надбавка от 10.01
пункта, която е индивидуално уговорена, при приемането на която са спазени
императивните изисквания на ЗПК, както и нейния размер;постигната уговорка между
страните при забава кредиторът да начисли неустойка за забава по т. 10 от Раздел II,
последната формирана от договорения лихвен процент по т. 4 от Раздел II плюс наказателна
надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска, при приемането на която са спазени императивните изисквания на ЗПК,
както и нейния размер.В тежест на ответника съдът е възложил да установи своите
възражения от които черпи изгодни за себе си последици, вкл. тези за нищожност на
клаузите.
Не е спорно, а се доказва и от ангажираните от ищцовата страна и приобщени по
делото писмени доказателства, че между страните по спора е налице валидно облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на сключения между тях на 20.12.2011 г. договор за
банков кредит, сключен при Общи условия. Според абзац последен от договора (л.10-ти от
делото ) с подписването му ответникът е декларирал, че са му предоставени и е запознат с
Общите условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането йм при
уреждане на отношенията между него и Банката във връзка със сключване на договора и
изпълнение на договора . Затова и на основание чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ клаузите от ОУ са
станали задължителни за кредитополучателя - ответника Г.Л. .
Според уговореното в договора и приложимите ОУ , Банката се е задължила да
предостави на ответника банков кредит в размер на 6510 евро, по разплащателна сметка с
реквизити : IBAN № *** за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта № 39 РКО - А - 2029/27/06/2007 г., със срок на усвояване на кредита 29/12/2011г. и
краен срок на погасяване на кредита 20/12/2021 г. при условията разписани в Раздел Втори
от договора , срещу насрещното задължение на ответника да погаси задълженията си и за
закрие кредитна карта № 39 РКО - А - 2029/27/06/2007 г.,в сроковете и размерите
определени в Погасителния план към договора -общо 120 броя анюитетни вноски , при
посочен в ПП - ГЛП 18 % , референтен лихвен процент ( БЛП-евро ) 7,99 % , ГПР 20,64 % ,
ден за вноска 20 , краен срок за погасяване 20.12.2021 г.
6
Уговорените лихви между страните са предвидени в клаузите на Раздел Втори от
договора за Банков кредит в т. 4 , т.10, които съдът намира за валидни, а възраженията на
ответника в обратна насока - за неоснователни.
Договорената в Раздел Втори, т. 4 възнаградителна лихва в размера посочен в
договора, представлява възнаграждение на банката за ползвания кредитен ресурс, невърнат
в уговорения за това срок, като размерът на ГЛП от 18 % не надвишава прекомерно
нормално и обичайно дължимото възнаграждение, нито води до положителен извод за
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Изяснено е и на база ССчЕ , че в процесния случай , съобразно т. 4 от Договора
лихвения процент по договора за кредит е 18%, като същия се състои от базов лихвен
процент за евро 7,99 %, надбавка 10,01 пункта, а начина на определяне на БЛП е предвиден
(разписан) в т.1.1 „а„ от ОУ на „***“ АД за кредити на физически лица, като изчислението
му става на база съотношението между планираните разходи по пасива на Банката и
пазарните лихви за същата валута .
За действителността на клаузата на т.4 от Договора съдът съди и от даденото от в.л.
С. заключение, че към 20.12.2011 г. (датата на сключване на договора) размерът на
законната лихва е бил 10,22 %, а петкратният размер 51,10 %, т.е. изчисления ГПР по
процесния договор не надвишава петкратния размер на законна лихва по просрочени
задължения .
Отделно от горното, действителността на договорените клаузи между Банката -
Кредитор и ответника - кредитополучател, е изводима от ССчЕ , в частта , в която в.л. С. е
направило заключенията, че за целия период на действие на договора няма промяна нито на
базовия лихвен процент 7,99 % нито на надбавката от 10,01 % .
С оглед изложеното и исковият съд намира възраженията на ответника за
недействителност на договорните клаузи в т.4 и т.5 от Договора за кредит за
неоснователни, т.к. клаузите не противоречат на закона ( ЗПК , ЗЗП ) в който смисъл са
възраженията на ответника залегнали в отговора на искова молба.
По отношение на договорената между страните по договора за кредит в т. 10
наказателна лихва (респ. т. 6.1 от ОУ ), исковият съд приема, че същата представлява по
същество мораторна неустойка, начислявана върху дължими, но неизвършени в срок
плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитопоучателя ,
отнасяни в просрочие, олихвявани с договорения в раздел Втори т. 4 лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня , следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден . При
така договорените условия неустойката е ясно определяема, а и не излиза присъщите й
обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и кореспондира с принципа на
справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.С оглед изложеното
и исковият съд приема възраженията на ответника за недействителност на клаузата на
т. 10 от договора за неоснователни, т.к. не е налице твърдяното от ответника
несъответствие с нормата на чл.33 ал.1 ЗПК, нито със ЗЗП .
По същество на спора, по делото, на база кредитираното от съда напълно като
компетентно изготвено, правилно и обосновано заключение по приобщената съдебно-
счетоводната експертиза, се доказва фактът, че кредитът от 6510 евро е изцяло усвоен, а и
усвояването на кредита отпуснат на 20.12.2011 г. със срок на усвояване до 29.12.2011 г. не е
оспорено въобще от ответника . Безспорно по делото на база ССчЕ е доказано твърдението
на Банката - кредитор , че кредитът не е обслужван регулярно , като е видно и от
Приложение 1 към ССчЕ - лист 87 - ми , че последното погасяване по кредита е било
сторено на 21.10.2016 г. като е погасена наказателна лихва 8,37 лв., главница 26,09 лв.,
лихва 92,33 лв. и наказателна лихва 3,08 лв., след което до крайния падеж липсва каквото и
7
да е обслужване на кредита .
С изпадането на ответника в забава по см. на чл. 79 ЗЗД , при първа падежирала
анюитетна вноска от 20.02.2014 г. , съгласно Приложение 1 към ССчЕ и на основание чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
ползвания кредит заедно с дължимите договорна и наказателна лихва (неустойка), при
посочените по-горе условия и в предвидените за това срокове.Не се установява,а и не се и
твърди, по делото която и да било от страните по правоотношението да е отправила до
другата уведомление за прекратяване на договора преди изтичане на текущия срок, поради
което и съдът приема, че за Банката - Кредитор , поради допусната забава на плащане по
договора, е възникнало потестативното право да търси реално изпълнение на договора за
непогасените чрез плащане главници и лихви и неустойка , така както е разписано в самия
Договор - т.4 , т.5 и т.10 .
В конкретното производството Банката - кредитор не е твърдяла и не се е
позовавала на предсрочна изискуемост на кредита, в който случай биха били приложими
задължителните указания дадени до съдилищата в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Относима към спора по същество, в настоящото исково производство, е
задължителната съдебна практика,за настоящата инстанция, обекивирана в редица актове
на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, засягащи въпросите свързани с началния
период от който започва да тече давностния срок за непогасени анюитетни вноски при
договори за кредит на краен падеж, а не при обявена предсрочна изискуемост.
В Решение № 50173/13.10.2022 г., постановено от ВКС , Трето гражданско
отделение , ГК, с докладчик съдията Драгомир Драгнев по гр.дело № 4674/2021г. са
обсъдени следните въпроси : 1.Кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски
по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна
изискуемост? 2.Приложима ли е тригодишната погасителна давност по отношение на
вземанията за възнаградителна договорна лихва, начислена по и на основание договор за
банков кредит?3.Относно нищожността на клауза в договор за банков кредит, в която е
предвидено едностранно повишаване от страна на банката на лихвения процент, без да са
разписани каквито и да било критерии за това.
Дадените от ВКС разрешения на поставените правни въпроси, са следните :
„ Разрешението на първия въпрос, се съдържа в Решение № 45 от 17.06.2020 г. по
търговско дело № 237 по описа за 2019 г. на II ТО на ВКС е, че началният момент, от
който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по
договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска. „ …
преобладаващата практика е обобщена в решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II
ТО на ВКС. Това решение е постановено по въпроса дали плащанията за главница по
договор за банков кредит с погасителен план имат характер на периодични плащания
с оглед приложното поле на кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, или е
приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, изчисляван от датата на
окончателния падеж/последната уговорена дата за окончателно издължаване на кредита/. В
него е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит)
сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи,
а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на
тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
8
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един
и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността
е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното
решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и
услуги през съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това
изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне
на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се.
Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66
ЗЗД). Ето защо приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД , изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на
кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на
падежа на отделните погасителни вноски. Съществуващото противоречие следва да се счита
за преодоляно посредством решаващите мотиви, съдържащи се в ТР от 21.01.2022 г. по т. д.
№ 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане
на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и
въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД…. Поради това при постигнато съгласие плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания.Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е
обявена предсрочната изискуемост. Следователно началният момент, от който започва
да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно,
настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване
на кредита.
С оглед приетото разрешение по първия въпрос, ВКС е приел, че не е необходимо
да се дава отговор на втория въпрос, тъй като е без значение за изхода на спора, а по третия
въпрос е извършено препращане към формирана многобройна, последователна и
непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 15 от 18.4.2018 г. по
търговско дело № 2439/2016 г. на I ТО на ВКС, № 51 от 04.04.2016г. по т.д. №504/15 г. №77
от 22.04.2015 г. по гр.д. №4452/14 г. на ІІІ ГО, №424 от 02.12.2015 г. по гр.д. №1899/15 г. на
ІV ГО, №95 от 13.09.2016 г. по т.д. №240/15 г. на ІІ ТО и много други. Според тази практика
уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможността на банката за
едностранна промяна в договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия
договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни
обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по
смисъла на общата дефиниция на чл.143 ЗЗП, а методът на изчисление на съответния
лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и индикатори. Потребителят трябва да разполага с
достатъчно информация как кредиторът може да промени едностранно цената на
доставената му финансова услуга, за да може и той да извърши необходимите действия в
своя защита. В противен случай уговорката е неравноправна и съответно-нищожна.“.
Цитирайки част, от иначе подробните, мотиви на ВКС в Решение № 50173/13.10.2022
г., постановено от ВКС , Трето гражданско отделение , ГК, с докладчик съдията Драгомир
9
Драгнев по гр.дело № 4674/2021г. , исковият съд извежда извода от правна страна, че
предявените от Банка „***“ АД против отв.Г.Л. искове с правно осн.чл.422 ГПК са
доказани по основание и частично по размер , а възраженията на ответника за
погасяване на вземанията за главници , лихви за забава и неустойка за периодите от
20.1.2012 - 20.2.2017 г. - частично неоснователни.
Съвкупния и поотделен анализ на писмените доказателства, заключението на в.л. С.,
трайната и задължителна практика на ВКС, мотивират исковия съд да приеме , че Банката -
кредитор е провела пълно и главно доказване по делото на основанието на специалния
положителен установителен иск , установила и доказала кумулативните предпоставки , на
които основава исканията си , а размерите на исковете съдът приема за доказани въз основа
на заключението на в.л. С. по ССчЕ .
Действително възраженията на ответника за погасяване на част от вземанията по
давност по чл.111 б. „ в“ ЗЗД ( за периода , за който ответникът е възразил 20.12.2012 -
20.02.2017 г.) биха били основателни, ако Банката - кредитор бе сезирала исковия съд с
установителна претенция, която да включва периодите от време от 20.12.2012 г. до
20.02.2017 г., за който период вземанията се явяват погасени по давност поради изтекли пет
години назад въз времето , считано от датата на крайния падеж на договора - 20.12.2021 г.
Сравнявайки предметните предели на установителната защита със заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, исковият съд констатира, че
заповедният съд е бил сезиран със заявление по чл.417 ГПК на дата 21.02.2022 г. (л.3 -ти от
заповедното производство ) , като в т. 9 от заявлението освен просрочената главница от
6431,72 евро е било поискано издаване на заповед по чл.417 ГПК за сумата от 7036,65 евро
просрочена договорна лихва от 20.08.2012 г. до 20.12.2021 г., сумата от 6 300,47 лв.
просрочени наказателни лихви от 15.10.2012 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до
20.02.2022 г. вкл., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението .
В исковото производство „***“ АД е предявила ОСИ с правно осн. чл.422 ГПК за
същия,като в заповедното производство размер на главницата от 6431,72 евро , но не и за
пълните размери на акцесорните вземания.
Предявените в исковото производство акцесорни претенции са за сумата от 896,35
евро просрочена договорна лихва за периода 21.02.2019 - 20.12.2021 г. , 3 876,77 евро
просрочена наказателна лихва за периода 21.02.2019 г. - 12.3.2020 г. вкл. и от 14.5.2020 г. до
20.2.2022 г.
Сравнението на размерите и периодите за които се поддържа установителната
защита със заявените в заповедното производство налага извод, че твърденията на ищцовата
страна затова, че са съобразили погасените по давност вземания са основателни, в частите в
които се претендира договорна лихва и наказателна лихва, т.к. считано от падежа на
договора, за пет години назад е изтекъл давностния срок за лихвите за забава и
наказателните лихви, но и за главниците които са били дължими до дата 20.12.2019 г.
Ето защо и възраженията на ответника за погасяване на вземанията за лихви и
неустойка по давност за периодите от 20.01.2012 г. до 20.02.2017 г. се явяват лишени от
предмет, т.к. за тези периоди и съответните размери на акцесорните вземания Банката -
ищец не е предявявала установителна защита , а е поддържала установителната защита в
частите за паричните вземания за непогасената изцяло главница от 6431,72 евро ведно с
непогасените по давност вземания за договорна лихва и наказателна лихва считано от датата
21.02.2019 г., т.е.първия ден от който не е бил изтекъл давностния срок.
Основателно е обаче възражението на ответника за частично погасяване на
вземането на Банката - кредитор за главниците, за които е изтекъл петгодишния давностен
срок , считано от датата на падежа на договора - т.е. от крайния падеж на договора -
20.12.2021 г. до 20.12.2017 г.При съобразяване на датата на която Банката - кредитор е
10
подала Заявлението си по чл.417 ГПК - 21.02.2022 г., исковият съд пресмята, че 5 годишния
давностен срок е изтекъл както за главниците, така и за лихви за забава и наказателни лихви
, по които падежните вноски са били дължими до дата 21.02.2017 г. , поради което и се
налага и извод, че към датата на сезиране на заповедния съд паричните вземания дължими
от кредитополучателя към кредитодателя за всички падежирали вноски до дата 20.02.2017
г. са погасени по давност , в която част възражението на ответника е основателно .
Точните размери на непогасените чрез плащане или поради изтекла погасителна
давност парични вземания са напълно установени на база обективното и компетентно
заключение на в.л.С. по ССчЕ. Въз основа на заключението на в.л. по ССчЕ , исковият
съд приема за доказано, че целият размер на дължимата по договора за кредит главница
към 20.12.2021г. (крайния падеж на договора ) е бил 6431,72 евро, а размерът на
неплатената главница за периода от 20.02.2017 г. до 20.02.2022 г. по погасителни вноски е
4 591,94 евро ( вписани в табличен вид на стр. 3 от ССчЕ л. 84 -ти по делото). Размера от
4 591,94 евро е размерът за който исковият съд следва да приеме със СПН ,че се дължи от
ответника към ищеца като непогасена просрочена главница , а за разликата до 6431,72
евро, исковата претенция следва да се отхвърли поради изтекла погасителна давност .
С оглед акцесорния характер на вземането на законна лихва и спецификите на
настоящото исково производство, исковият съд присъжда законна лихва върху главницата
от 4591,94 евро, считано от датата на сезиране на заповедния съд - 21.02.2022 г. , като
отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху разликата от 4591,94 евро до
6431,72 евро,считано от датата на сезиране на заповедния съд - 21.02.2022 г. и до
окончателното изплащане на вземането .
На следващо място , исковият съд съобразява петитума на иска, с който е сезиран,
поради което и приема за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна ведно с
главницата и следните парични вземания : 896,35 евро просрочена договорна лихва за
периода 21.02.2019 - 20.12.2021 г. и 3 876,77 евро просрочена наказателна лихва за периода
21.02.2019 г. - 12.3.2020 г. вкл. и от 14.5.2020 г. до 20.2.2022 г. , така както са били заявени
от ищеца в исковия процес и установени на база ССчЕ .
При този изход на спора исковият съд само отчита факта, че в заповедното
производство заповедният съд е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК на издадената
заповед за изпълнение в частта досежно годината на сключване на договора за кредит, но не
е приложил нормата на чл. 415, ал.5 ГПК за частите от акцесорните вземания, за които не е
бил предявен установителен иск по чл. 422 ГПК . Тези факти , според настоящия съдебен
състав , не влияят върху допустимостта на исковете, т.к. ищецът може да не предяви
специалните си положителни установителни искове в пълни размери , но следва да се
съобразят при определяне на отговорността за разноските .
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение в размер
на 438,30 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (общо
488,30 ), като от тях, съразмерно с уважената част от исковете, в тежест на ответника следва
да бъде възложена в тежест на ответника. При материален интерес в заповедното
производство - сбора от 6431,72 +896,35+3876,77 = 11204.84 евро ( или при фиксиран курс
евро - лев 1.95583 =21 914.76 лв. ) заповедният съд е определил пълен размер на разноските
дължими в полза на кредитора от общо 488,30 лв.
В исковото производство , с оглед уважената част на исковете : сбора от 4 591,94 евро
+ 896,35 евро и 3 876,77 евро възлиза на 9365,06 евро или 18316,47 лв. Съразмерно на
уважената част на установителните искове в процентно съотношение в полза на Банката -
заявител както в заповедното, така и в исковото производство се дължат разноски от 0,84 %
11
. При така изложеното в заповедното производство на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК в полза
на заявителя се дължат разноски от общо 410,17 лв.
По отношение на размера на разноските , сторени от страните в исковото
производство , исковият съд намира, че с оглед изхода на спора разноски се дължат в полза
на ищцовата страна, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК , а и в полза на ответника съгласно чл. 78,
ал.3 ГПК .
Ответникът е представил доказателства за сторен разход - заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. (л. 78 -80 ) , като разписката приложена на
л. 81-ви удостоверява извършване на разхода. Съразмерно на отхвърлената част на исковете
, в полза на ответника, в исковото производство се дължат 0,16 % от реално сторените
разходи , поради което и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК исковият съд присъжда съдебно -
деловодни разноски в исковото производство в полза на ответника в размер на общо 480,00
лв.
Ищцовата страна е сторила следните разноски по исковото производство : 1. 438,30
лв. за платена държавна такса ( л.32 от делото ) ; 2. 450 лв. за платен депозит за ССчЕ (л. 52) ,
посочени точно в списъка по чл. 80 ГПК , като претендира в т.3 сумата от 540 лв. съдебно -
деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Исковият съд
съобразявайки нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, определя размер на юрисконсултско
възнаграждение не от 540 лв. а от 150 лв. , като счита ,че същото след като е около средния
размер и съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора , се явява
адекватно по размер на осъщественото процесуално представителство на ищцовата страна .
Ето защо и общия сбор на разноските в исковото производство , сторени от ищцовата страна
възлизат на сбора от трите разхода вписани в списъка по чл. 80 ГПК, приложен на л. 90 - ти
- сумата от 1038,30 лева, а от тях , съразмерно на уважената част на исковете, исковият съд
присъжда в полза на ищцовата страна в исковото производство сумата от общо 872,17 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовата страна
„П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявана от
Изпълнителните директори, чрез пълномощник И. Г.ев С. - Управите л на П. И. Б. АД клон
Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и процесуален представител и ответника Г. Д. Л., ЕГН
**********, с адрес : *** , по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, че в полза „ П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
СЪЩЕСТВУВАТ ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ срещу ответника Г. Д. Л., ЕГН **********,
за които заповедният съд по частно гражданско дело № 2151/2022 г. по описа на РС
Варна,ХLVII - ми състав е издал Заповед № 1135/23.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ,поправена по реда на чл. 247 ГПК с
Разпореждане № 21072/16.06.2022 г., а именно :
СУМАТА от 4 591.94 евро ( четири хиляди петстотин деветдесет и едно евро и
деветдесет и четири евроцента) претендирана като просрочена главница по договор №
014LD - R -001435/20.12.2011г. за банков кредит с падеж 20.12.2011г., ведно със законната
лихва върху тази главница , считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417, т. 2
ГПК - 21.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ частично иска за разликата от установения размер на
12
дължимата главница от 4 591.94 евро до претендирания от 6 431, 72 евро (шест хиляди
четиристотин тридесет и едно евро и седемдесет и два евроцента) и за разликата за
законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от датата на
сезиране на заповедния съд - 21.02.2022 г. ,до окончателното изплащане на вземането,
поради погасяване на вземането за главница по давност в отхвърлената част, за
неплатените вноски дължими до 20.02.2017 г. ;
СУМАТА от 896, 35 евро ( осемстотин деветдесет и шест евро и тридесет и пет
евроцента), претендирана като дължима просочена договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 21.02.2019г. до 20.12.2021г.вкл., на осн. т. 4 от Раздел II от договора , както и
СУМАТА от 3 876, 77 евро (три хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и
седемдесет и седем евроцента) , претендирана като просрочена наказателна лихва за
периода от 21.02.2019г. до 12.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 20.02.2022г. /вкл./,
дължима на осн. т. 10 от Раздел II, на основание чл.422 ,ал.1, вр. чл. 415 ал.1 ГПК и чл.
86 ,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответника Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес : *** ,, ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовата страна „П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявана от Изпълнителните директори, чрез пълномощник И. Г.ев С. - Управите л на
П. И. Б. АД клон Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и процесуален представител, СУМАТА от
872,17 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и седемнадесет стотинки ) - представляваща
сторените от ищцовата страна в исковото производство, пред настоящата инстанция,
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес : *** ,, ДА ЗАПЛАТИ на
ищцовата страна „П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***,
представлявана от Изпълнителните директори, чрез пълномощник И. Г.ев С. - Управите л на
П. И. Б. АД клон Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и процесуален представител, СУМАТА от
410,17 лв.(четиристотин и десет лева и седемнадесет стотинки ) представляваща сторените
от ищцовата страна в заповедното производство - ч.гр.д. № 2151/2022 г. по описа на ВРС
ХLVII - ми състав съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ищцовата страна „П. И. Б.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление : ***, представлявана от Изпълнителните директори, чрез пълномощник И. Г.ев
С. - Управител на П. И. Б. АД клон Варна и П. З. Б. - юрисконсулт и процесуален
представител, ДА ЗАПЛАТИ на ответника Г. Д. Л., ЕГН **********, с адрес : ***
СУМАТА от 480,00 лв.(четиристотин и осемдесет лева) - представляваща сторените от
ответника в исковото производство,пред настоящата инстанция, съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
13
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14