Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 23.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2136
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано
от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев, твърди, че на 22.12.2015г. е сключил
Договор за потребителски кредит № ********** с ответницата, по силата на който й
предоставил сумата 3 080.00 лева, като в тази парична сума била прибавена
и еднократна такса за оценка на риска в размер на 330.00 лева. Към кредита била
уговорена договорна лихва, изразен като годишен лихвен процент в размер на
28.20%. Общото
задължение на И.А. към ищеца на основание така сключения договор за
потребителски кредит възлиза на 4 598.52 лева, която сума, съгласно
погасителния план към договора е била разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски, от които 35 вноски в размер на 127.74 лева и една изравнителна в размер
на 127.62 лева. В договора била договорена автоматична предсрочна изискуемост
върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни
вноски – чл.16, ал.2 от договора. Кредитополучателката е преустановила
плащането на дължимите погасителни месечни вноски от 25.06.2018г. и
автоматичната предсрочна изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на
26.08.2018г., поради неплащането на три поредни месечни погасителни вноски с
падежи 25.06.2018г., 25.07.2018г. и 25.08.2018г. Тя останала да дължи 815.60
лева – главница и 71.14 лева – договорна лихва за периода 25.06.2018г. до
26.08.2018г. Поради забава на изпълнението, било начислено обезщетение за
забава върху дължимата главница на неизплатените месечни вноски, която за
периода 25.06.2018г. до 14.11.2018г. възлиза на 64.06 лева. За тези парични
суми ищецът подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа на което е било образувано
ч.гр.дело № 7947/2018г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ ответницата е
подала възражение за недължимост на сумите. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на И.А., че дължи сумите
от 815.60 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № **********/22.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.417, т.2 от ГПК –
28.11.2018г. до окончателното й изплащане, 71.14 лева, представляваща договорна
лихва за периода 25.06.2018г. до 26.08.2018г. и лихва за забава в размер на
64.06 лева за периода от 25.06.2018г. до 14.11.2018г., по издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 7947/2018г. по описа на РРС. В условията на евентуалност,
при отхвърляне на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумите
от 815.60 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № **********/22.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на евентуалния осъдителен иск до
окончателното й изплащане и 71.14 лева, представляваща договорна лихва за
периода 25.06.2018г. до 26.08.2018г.
Претендира направените по
настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите
си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените положителен
установителен иск по чл.422
от ГПК и евентуално обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответницата И.С.А. оспорва
изцяло предявените искове. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като при сключването му са били нарушени редица императивни
разпоредби от Закона за потребителския кредит, а от там и предявените
установителен и осъдителни искове се явяват неоснователни. Преди сключване на
договора на е била предоставена на ответницата по пълен и разбираем начин
преддоговорната информация, която е необходима за сключване на договор за
кредит в условията на информираност от страна на потребителя. Информация не е
била предоставена в писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр,
каквито са изискванията на ЗПК. Не е спазено и изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът не е съставен по ясен и разбираем начин и с размера на
шрифта предвиден в закона. Освен шрифта, няма и междуредово пространство,
липсват отделни абзаци и глави, всичко е написано слято, което затруднило
ответницата да се ориентира и запознае със съдържанието му, а договорът й е бил
предоставен за незабавно подписване, което е в ущърб на потребителя, тъй като
прави невъзможно дори нормалното му прочитане и да се пропусне запознаването
със съществени клаузи от него. Нарушен е и чл.11 от ЗПК, тъй като на
ответницата не са били предоставени предварително за запознаване на Общите
условия, а те са инкорпорирани в окончателния договор, който на практика
представлява общи условия, с които ответницата не се е запознала и не може да
се приеме, че се е съгласила с тях. Не е спазено и изискването на чл.11, ал.1,
т.20 от ЗПК, тъй като договорът не съдържа ясно какъв е лихвеният процент на
ден. Към договора липсва и погасителен план, което е задължително изискване по
ЗПК, което също обуславя недействителността на съглашението. На страница 2 в
договора фигурира таблица, озаглавена „погасителен план”, но по същество това
не е такъв, защото не съдържа информация как е формирана месечната погасителна
вноска – главница, лихва, такса и други, т.е. ответницата като потребител не
разполага с възможността да прецени икономическите последици от сключването на
договора. Ако съдът прецени, че договорът е действителен, твърди, че
договорната клауза предвиждаща „оценка на риска” в размер на 330.00 лева и
нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП във вр.с чл.10а,
ал.2 от ЗПК. Съгласно последната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Задължение на кредитора по силата на чл.16 от ЗПК е да извърши оценка
на кредитоспособността на потребителя и не може да натоварва ответницата с
такса за изпълнение на неговото законово задължение. Срещу тази такса
потребителят не получава насрещна престация, което прави същата неравноправна,
а от там и нищожна. Твърди и че тази такса неправомерно е включена към
главницата и са начислявани лихви върху нея, с които банката се е обогатила без
правно основание. Поради недълживостта на тази такса и начисляваните лихви
върху нея, ответницата с извършените плащания е погасила изцяло задължението си
по договора. По тази причина не е настъпила е предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, защото не са налице непогасени три месечни вноски.
Предсрочната изискуемост не е настъпила и защото ответницата не е била надлежна
уведомена от страна на кредитора за обявената такава. По тези съображения моли
съда да отхвърли предявените искове и да й бъдат присъдени направените по
делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2015г. е бил сключен Договор за потребителски
кредит № **********
между ищеца и
ответницата, по силата на който първия й предоставил сумата 3 080.00 лева,
като в тази парична сума била прибавена и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 330.00 лева. Към кредита била уговорена договорна лихва, изразена
като годишен лихвен процент в размер на 28.20%, като общото задължение на И.А. към
ищеца на основание така сключения договор за потребителски кредит възлизало на
4 598.52 лева, която сума, съгласно погасителния план към договора е била
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, от които 35 вноски в размер на
127.74 лева и една изравнителна в размер на 127.62 лева. В договора била
договорена автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски – чл.16, ал.2 от договора.
Поради преустановяване на кредитополучателката плащането на дължимите
погасителни месечни вноски от 25.06.2018г., според твърдението на ищеца
автоматичната предсрочна изискуемост на вземанията по кредита е настъпила на
26.08.2018г., поради неплащането на три поредни месечни погасителни вноски с
падежи 25.06.2018г., 25.07.2018г. и 25.08.2018г. Поради забава на изпълнението,
било начислено обезщетение за забава върху дължимата главница на неизплатените
месечни вноски, която за периода 25.06.2018г. до 14.11.2018г. възлизала на
64.06 лева.
За дължими според ищеца парични суми по процесния договор
за кредит, той е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, въз основа
на което е било образувано ч.гр.дело № 7947/2018г. по описа на РРС, но срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ ответницата е подала възражение за недължимост на сумите.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че извършените плащания
от ответницата по сключения
Договор за потребителски кредит № **********/22.12.2015г. са на обща стойност
3 768.05 лева през периода от 25.01.2015г. до 02.07.2018г., след което е
преустановила изцяло плащанията. С платените суми кредиторът е приел, че са
платени изцяло сумите по погасителна вноска от № 1 с падеж 25.01.2016г. до № 29
с падеж 25.05.2018г. и част от вноска № 30 с падеж 25.06.2018г. в размер на
7.32 лева – част от договорната лихва. С платените от ответницата суми в общ
размер на 3 768.05 лева, ищецът е приел, че са платени: 2 264.40 лева
– главница; 1 447.38 лева – договорна лихва и 56.27 лева – лихва за
забава. На 26.08.2018г. кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като
съгласно чл.16.2 от договора кредитополучателят не е заплатил три поредни
месечни вноски – част от вноска № 30 с падеж 25.06.2018г. в размер на 108.57
лева, вноска № 31 с падеж на 25.07.2018г. в размер на 127.74 лева и вноска № 32
с падеж 25.08.2018г. в размер на 127.74 лева. Към датата на образуване на
заповедното производство 28.11.2018г., общият размер на дължимите от
ответницата суми е 909.94 лева, както следва: 815.60 лева – главница; 71.14
лева – договорна лихва за периода 25.06.2018г. до 25.08.2018г. и 23.20 лева –
лихва за забава за периода 25.06.2018г. до 14.11.2018г. На 22.12.2015г. по
разплащателна сметка на ответницата е преведена сума в размер на 3 080.00
лева, с основание на превода „Усвояване на кредит **********”. На същата дата
от разплащателната сметка на ответницата е събрана еднократната такса за оценка
на риска, уговорена в чл.7.1 от процесния договор в размер на 330.00 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като при сключването му са били нарушени редица императивни
разпоредби от Закона за потребителския кредит, а от там и предявения положителен
установителен иск се явява неоснователен. Преди сключване на договора не е била
предоставена на ответницата по пълен и разбираем начин преддоговорната
информация, която е необходима за сключване на договор за кредит в условията на
информираност от страна на потребителя. Информация не е била предоставена в
писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр, каквито са
изискванията на ЗПК. Договорът е недействителен на основание чл.22 във вр.с
чл.10, ал.1 от ЗПК – поради неспазване изискването шрифта на договора да е не по-малък
от 12. Дори и без да се назначава експертиза, с видимо око е видно, че шрифта
на процесния Договор за
потребителски кредит № **********/22.12.2015г. и условията към него са с шрифт
под 12. Нарушено е законовото изискване за минимален размер на
шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и преддоговорната информация.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че “За да
се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по
договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация
по ясен и кратък начин.”. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга страна
те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и
който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат
от страна на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 от ЗПК изисква всички
елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира
с недействителност на договора за кредит – чл.22 от ЗПК. В конкретния случай
използването на шрифт в размер по-малък от 12 е в нарушение на изискването на
чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това
основание. Освен шрифта, няма и междуредово
пространство, липсват отделни абзаци и глави, всичко е написано слято, което е
затруднило ответницата да се ориентира и запознае със съдържанието му. Не е
спазено и изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като договорът не
съдържа ясно какъв е лихвеният процент на ден. Към договора липсва и
погасителен план, което е задължително изискване по ЗПК, което също обуславя
недействителността на съглашението. На страница 2 в договора фигурира таблица,
озаглавена „погасителен план”, но по същество това не е такъв, защото не
съдържа информация как е формирана месечната погасителна вноска – главница,
лихва, такса и други, т.е. ответницата като потребител не разполага с
възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Т.е. ответницата И.А. дължи връщане само на чистия размер на предоставената й
сума без никакви други лихви, такси, възнаграждения, застраховки или неустойки.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е
видно, че ответницата е заплатила по договора за потребителски кредит общо
сумата от 3 768.05
лева. След като И.А.
е получила чист размер на кредита от 3 080.00 лева, то тя с извършените
плащания е погасил изцяло задължението си по договора, като е платила и в
повече.
Поради гореизложеното предявеният положителен
установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв същият следва да
се отхвърли изцяло.
Поради отхвърлянето на главния иск, съдът следва да
се произнесе по предявените от ищеца евентуални обективно съединени искове.
Същите обаче се явяват процесуално недопустими. Налице е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
по ч.гр.дело № 7947/2018г. по описа на РРС. При предявен иск по чл.422 ГПК предмет на установяване и
признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за незабавно
изпълнение право. Ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от
съдебното решение, а ако то не съществува, ще бъде отхвърлено със съдебното
решение. Докато трае исковото производство по предявения положителен
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, заповедта за незабавно изпълнение
не изчезва от правния мир и продължава да съществува, макар и без да е
придобила изпълнителна сила /доколкото единственото основание за обезсилването
й е непредявяването на иска в срок/. С влизане в сила на съдебното решение, в
сила ще влезе и заповедта за незабавно изпълнение и със сила на пресъдено нещо
ще бъде установено наличието на задължението на длъжника, а ако бъде
установено, че не е налице задължение на длъжника то това ще бъде установено
със сила на пресъдено нещо със съдебното решение и искът по чл.422 от ГПК ще
бъде отхвърлен. Поради това и за ищеца липсва правен интерес от предявяване на
осъдителен иск за същото вземане. При вече издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
липсва правен интерес от водене на осъдителен иск за същото вземане и
предявеният иск винаги следва да се разглежда като установителна претенция. С
оглед изложеното, съдът приема, че е налице липса на правен интерес от воденето
на осъдителни евентуални искове при наличието на вече издадена заповед за незабавно изпълнение от страна на
ищеца. Правният интерес от своя страна съставлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на производството, което положение, при вече
издадена заповед за незабавно изпълнение, не се променя и предвид алтернативния
характер на заповедното спрямо общото исково производство. В случая с оглед
отхвърлянето на иска по чл.422 от ГПК ще се счита за признато със сила на
пресъдено нещо, че длъжникът няма задължения към кредитора, поради което и не е
налице правен интерес за предявяването на евентуални осъдителни искове. Като
процесуално недопустими последните следва да се оставят без разглеждане.
Следва да се отбележи и че предявените от ищеца
евентуални обективно съединени искове са и неоснователни по изложените по-горе
съображения по положителния установителен иск и недействителността на процесния
договор за кредит.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимите по заповедното производство – ч.гр.дело №
7947/2018г. по описа на РРС, разноски. Предвид неоснователността на настоящия
иск и неговото отхвърляне, И.А. не дължи разноските по заповедното производство
от 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 150.00
лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на предявения
иск, направените по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса и
възнаграждение на вещото лице, остават за сметка на ищцовото дружество.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
предвид отхвърлянето на предявения иск, ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответницата направените по настоящото дело разноски в
размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Георгиев, против И.С.А.
***, с ЕГН: **********, положителен установителен иск, с който се иска да се
признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото
търговско дружество сумите от 815.60 лева /осемстотин и петнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № **********/22.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване заявлението по чл.417, т.2 от ГПК –
28.11.2018г. до окончателното й изплащане, 71.14 лева /седемдесет и един лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.06.2018г.
до 26.08.2018г. и лихва за забава в размер на 64.06 лева /шестдесет и четири
лева и шест стотинки/ за периода от 25.06.2018г. до 14.11.2018г., по издадена заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 7947/2018г. по описа на РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от “Ти Би Ай Банк”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №
52-54, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Александър
Чавдаров Димитров и Николай Георгиев,
против И.С.А. ***, с ЕГН: **********, евентуални обективно съединени искове за
сумите от 815.60 лева /осемстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № **********/22.12.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на евентуалния осъдителен иск до
окончателното й изплащане и 71.14 лева /седемдесет и един лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 25.06.2018г. до
26.08.2018г., като
ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ.
ОСЪЖДА “Ти Би Ай Банк” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Александър Чавдаров Димитров и
Николай Георгиев, да
заплати на И.С.А. ***, с ЕГН: **********, сумата от 300.00 /триста/ лева –
направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: