№ 304
гр. Бургас, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500263 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна
жалба вх.№ 2397/21.01.2022г. на БРС от П. Г. М., заявена чрез адв. Юлиана Георгиева
от САК с посочен съдебен адрес в гр.София 1504, ул.Искър – 69 срещу Решение №
1654/22.12.2021г. постановено по гр.дело № 4419/2021г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни претенциите по
чл.422 ГПК на въззивника против ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК-*********,
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ „Изгрев“ ет.2,
представлявано от Манол Иванов, за установяване със сила на пресъдено нещо, че на
основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение ответното дружество дължи на ищеца следните суми: 8400 лв. - неплатени
брутни трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020
год., 700 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и законната
лихва върху посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до окончателното им
изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 466/06.04.2021г. за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1474/2021 год. на БРС.
Въззивникът навежда, че обжалваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и несъобразено
с приетите по делото доказателства. Сторен е в жалбата самостоятелен на събраните по
делото доказателства и е направен извод, че претенцията за неизплатено трудово
възнаграждение за посочените три месеца и за неплатен отпуск е основателна, като
възраженията в тази насока на работодателя не са подкрепени с убедителни
доказателства за извършени плащания. Твърди се, че плащането на трудовото
възнаграждение се установява с подпис на работника или служителя във ведомостта,
каквито в случая липсват. Счита, че плащането срещу разписка и превода на влог не
1
освобождават работодателя от задължението му да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което
предявените претенции да бъдат уважени изцяло. Не са сторени доказателствени
искания. Претендира сторените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна ПФК „Нефтохимик 1962“ АД,
ЕИК-*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ
„Изгрев“ ет.2, представлявано от Манол Иванов, писмен отговор по така постъпилата
въззивна жалба не е постъпил.
Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в
срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по предявената от П. Г. М.
искова молба преда на чл.422 ГПК с искане да бъде прието за установено по
отношение ПФК „Нефтохимик 1962“ АД, ЕИК-*********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ж/к „Изгрев“, СЦ „Изгрев“ ет.2, представлявано от
Изп.директор Манол Иванов, че на основание чл.128, т.2 вр. с чл.242 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество дължи на ищеца следните суми:
8400 лв. - неплатени брутни трудови възнаграждения за месеците август, септември и
октомври на 2020 год., 700 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
както и законната лихва върху посочените суми, начиная от 26.11.2020 год. до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед №
466/06.04.2021г. за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1474/2021 год. на БРС.
С постъпилия в законния срок писмен отговор ответникът ПФК „Нефтохимик
1962“ АД е оспорил предявените претенции като неоснователни с твърдение, че
дължимите трудови възнаграждения за месеците август, септември и октомври на 2020
год. Са били изплатени от работодателя преди едностранното прекратяване на
трудовия договор от страна на ищеца, като е изплатено напълно и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск от ищеца. В подкрепа на твърденията си представя
разходни ордени, разписки и копия от ведомости за заплати за процесния период.
Твърди че с оглед горното ответникът не е давал повод за завеждане на делото поради
което и не дължи съдебни разноски.
С обжалваното решение РС-Бургас е отхвърлил изцяло претенциите на ищеца,
като е приел, че съобразно представените писмени доказателства и приетата ССЧЕ e
доказано, че работодателя е изплатил на ищеца дължимите трудови възнаграждения за
съответните месеци както и обезщетението за неползван платен годишен отпуск.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският
окръжен съд установи, че решението на НРС е валидно и допустимо в обжалваните му
части.
След извършване на самостоятелна преценка на представените по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съдът
намира следното:
Спорно е между страните относно изплащането на трудовите възнаграждения на
ищеца за месеците август, септември и октомври на 2020 год. и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск.
По отношение претенцията по чл.128, т.2 КТ. В доказателствена тежест на
2
ищеца е да докаже, че: 1. за процесния период е бил в трудово правоотношения с
ответника; 2. през този период е полагал труд, съобразно уговореното между страните
и 3. размерът на претендираното вземане. При доказването на тези факти в
доказателствена тежест на ответника е да докаже твърденията си, че е заплатил
трудовите възнаграждения на ищеца за периода.
Установява от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на
трудов договор № 2/23.07.2020г. ищецът е назначен по трудово правоотношение като
спортно-технически директор в ответното дружество за срок от една година считано от
24.07.2020г. при основно месечно възнаграждение от 2800лв. и 20дни платен годишен
отпуск.
По заявление от 12.10.2020г./л.11 по дело/ на ищеца трудовото правоотношение
между страните е прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ от работодателя със Заповед №
3/27.10.2020г., считано от 27.10.2020г./л.12/.
Твърденията на ищеца са, че за посочените по-горе месеци не е получил
месечните си трудови възнаграждения. В тази връзка се навежда в жалбата, че
изплащането на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на
работника във ведомостта, в разписка и в документ за банков превод по влог на
служителя, като плащането срещу разписка и превода на влог не освобождават
работодателя да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения труд.
Настоящият съдебен състав намира правилен и обоснован от събраните по
делото писмени доказателства и заключението по приетата съдебно икономическа
експертиза, че работодателят е провел пълно доказване на твърдението си е заплатил
трудовите възнаграждения на ищеца за периода.
Видно от представените писмени документи, ведомости, РКО и платежни
нареждания-разписки с получател ищеца и приетата съдебно икономическа експертиза,
съгласно разчетно-платежните ведомости за 2020г. работодателят е начислил на
служителя М. суми за ОМВ, както и са удържани суми за НАП и НОИ за ДОО,
вкл.пенсии, УПФ, ЗОВ, данък доход 10% върху формираната ДО, посочени по пера в
заключението, като работодателят е изплатил на служителя общо 8800лв.. Вещото
лице посочва, че задължението за дължимото трудово възнаграждение за процесния
период е в размер на 7445,98лв., като изплатената от работодателя сума от 8800лв.
надвишава това задължение с 1354,02лв.. По-нататък експертизата е изчислила, че
обезщетението за неползван отпуск би следвало да е за 5дни, изчислени
пропорционално на отработените от служителя месеци и договорения размер на
годишния платен отпуск или обезщетението е в размер на 700лв.бруто, но от
работодателя е изплатено обезщетение за 6дни отпуск или 840лв. бруто, като сумата е
начислена към БТВ за м.10.2020г.. Заключението по СИЕ се кредитира от настоящия
съдебен състав като пълно, ясно и обосновано. По-нататък споделя се извода в
обжалваното решение, че по делото е установено само едно /твърдяното от ищеца/
правоотношение между него и ответника, а именно трудовото такова по представения
трудов договор. Още повече, че в предхождащия с 20дни сключването на трудовия
договор/23.07.2020г./ РКО от 03.07.2020г. за изплатена сума от 2000лв. е посочено, че
сумата му се изплаща в качеството му на спортен директор Нефтохимик за сезон 2020-
2021г., за какъвто е бил назначен по силата на сключения по-късно трудов договор,
поради което правилно е прието, че плащанията са извършени от работодателя по
единственото установено по делото основание-трудовото правоотношение.
Действително съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или
3
посочено от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод
по влог на работника.
В тази връзка следва да се има предвид, че за доказването изпълнението на
задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с
всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне
на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. В т.см. Решение № 41 от
26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, съгласно което допуснато е
касационно обжалване по въпроса допустимо ли е изплащането на трудовото
възнаграждение да се доказва с други доказателствени средства, извън посочените в
чл. 270, ал. 3 КТ документи, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Така в цитираното
решение се посочва, че ведомостта и платежното нареждане са също нарочно
съставени документи, удостоверяващи плащане и когато законът урежда изискване за
доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не изключва
възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ,
както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и
извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и
др..
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че решението на БРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора по делото, а именно отхвърляне на въззивната жалба
въззиваемия има право на съдебни разноски, но произнасяне не следва т.к. искане за
такива не е отправено.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1654/22.12.2021г. по гр.д.№ 4419/2021г. по описа
на РС-Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок
считано от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4