№ 363
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора К. Ас. С.
като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600896 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на адв. И. Д., в качеството му на защитник на
осъдения А. Г. К., за отмяна по реда на възобновяване на основание чл.422
ал.1 т.5 пр.2 вр. чл.420 ал.2 НПК на влязло в сила решение № 112/26.04.2023
г. по внохд № 250/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и
потвърдената с него присъда от 28.01.2022 г. по нохд № 1477/2019 г. по описа
на Районен съд – Благоевград и за постановяване на оправдателна присъда,
алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане като се посочи
стадия, от който да започне то. Излагат се съображения за липса на изложени
мотиви в постановения въззивен съдебен акт. Твърди се, че окръжният съд не
е спазил изискванията, произтичащи от принципа за формиране на вътрешно
убеждение по чл.14 НПК, като не е извършил обективно изследване и
обсъждане на всички свидетелски показания и писмени доказателства, не е
анализирал поотделно и в съвкупност според реалното им съдържание
доказателствените материали, които дори и формално не е посочил. Не е била
извършена съпоставка на кредитираните от съда показания на свидетелите Г.
В. и А. С. с останалите гласни доказателствени източници – показанията на
свидетелите С. З., Е. В., З. С. и обясненията на подсъдимия К. и по този начин
не са били установени „важни обстоятелства, пряко ангажиращи
отговорността му, лишавайки го от възможността да опровергае
обвинителната теза на държавното обвинение“. Изложението на въззивното
1
решение според защитата не гарантира в достатъчна степен правото на
страните да разберат какви са съображенията за потвърждаване на
първоинстанционната осъдителна присъда – не са посочени приетите
фактически констатации, отсъства анализ на доказателствената съвкупност и
изложени ясни правни съображения за осъждането на подсъдимото лице,
поради което решението „не отговаря на изискванията по чл.339 ал.3 НПК,
което би следвало да се приравни на липса на мотиви по смисъла на чл. 248
ал.3 т.2 НПК“.
В съдебно заседание осъденото лице се представлява от упълномощения
си защитник, който поддържа доводите в депозираното искане за
немотивираност на въззивното решение, липсата на анализ на по-голяма част
от събраните доказателства, като окръжният съд е цитирал единствено
показанията на свидетелите Г. В. и А. С., на които безрезервно се е доверил,
без да обсъди противоречията им с други доказателствени източници, в това
число показанията на свид.З. С., изключващи възможността К. да е автор на
вменените му престъпления, и без да даде отговор на направените възражения
от защитата. Излагат се доводи, свързани с авторството на процесната
декларация и твърдения за лични отношения между осъдения и
наблюдаващия прокурор, за начина по който е било инициирано досъдебното
производство и повода за образуваното дисциплинарно производство срещу
К., за времето на подаване на заявлението за регистрация в КАТ- Благоевград
и последващото преминаване на вече регистрираното на името на К. МПС
през границата на страната, на пояснението на вещото лице, изготвило
съдебно-почерковата експертиза, пред първоинстанционния съд, че „на самия
документ, който е бил предмет на делото за изследване е описана съвсем
друга дата, когато този автомобил е предаден на собственика, така наречения
собственик“, все обстоятелства от съществено значение за разкрИ.е на
обективната истина, които не са били обсъдени и не са получили отговор във
въззивното решение. В заключение се моли за възобновяване на
наказателното производство и връщане на делото за разглеждане от друг
съдебен състав.
Представителят на А. П. – София оспорва направеното искане като
неоснователно, тъй като изложените аргументи не отговарят на предвидените
в закона предпоставки за възобновяване на наказателното производство,
предвид на което моли за оставянето му без уважение.
САС намира искането за възобновяване за допустимо, депозирано в
срока по чл.421 ал.3 НПК от осъденото лице срещу влязъл в сила съдебен акт,
непроверен по касационен ред, но преценено в контекста на изложената
аргументация - за неоснователно.
С присъда от 28.01.2022 г. по нохд № 1477/2019г. по описа на Районен
съд – Благоевград А. Г. К. е бил признат за виновен в това, че :
на 25.01.2016 г. в гр. Благоевград, пред служител на сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР – Благоевград съзнателно се е ползвал от
неистински частен документ – договор за покупко-продажба на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ3BZYE201513,
2
изготвен на италиански език от 12.01.2016г., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление
по чл.316 НК вр. чл.309 ал.1 НК, като на основание чл.54 ал.1 НК му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за
срок от 3 години
по същото време и на същото място пред орган на властта в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Благоевград е подал писмена
декларация за придобИ.е на собственост върху МПС по реда на чл.140
ал.2от ЗДвП за удостоверяване истинността на изложените в
декларацията обстоятелства относно придобИ.е на собственост на МПС
– Приложение № 2 към чл.12а ал.1 т.6 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пропускане в движение и спиране на от движение
на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за
регистриране на пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи, като е потвърдил неистина, че на 12.01.2016 г. в
гр.Тренто, Република Италия е закупил МПС лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рама № WVWZZZ3BZYE201513 от Д. Д.,
престъпление по чл.313 ал.1 пр.1 НК, като на основание чл.54 НК му е
било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66 ал.1 НК е било отложено за срок от 3 години.Същият е
бил оправдан, че с декларацията е потвърдил неистина относно времето
и начина на внасяне на автомобила в страната.
На основание чл.23 ал.1 НК му е било определено едно общо наказание - 6
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 НК е
било отложено за срок от 3 години.
Присъдата е била обжалвана пред Окръжен съд – Благоевград, като в
резултат на извършената въззивна проверка с решение № 112/26.04.2023г. по
внохд № 250/2022 г. е била потвърдена изцяло и е влязла в сила.
От прегледа на материалите по делото не се констатират допуснати
съществени процесуални нарушения, както в процеса по събиране на
доказателства, така и при техния анализ, довели до накърняване на правата на
привлеченото към наказателна отговорност лице, като първоинстанционният
и въззивният съд са изпълнили, съобразно разпоредбите на закона,
процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото.
В искането за възобновяване на наказателното производство се
претендира, че въззивният съдебен акт страда от липса на мотиви, без да се
има предвид необходимото му съдържание според изискванията на чл.339
НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, решаващият съд е длъжен да
посочи в акта си установените фактически обстоятелства и доказателствените
материали за тяхното извеждане, като при констатирани противоречия в
доказателствената маса, следва да изложи съображения защо едни от тях
кредитира, а други отхвърля. В настоящия случай този законов императив е
3
бил спазен от районния съд като присъдата и мотивите към нея напълно
отговарят на изискванията на чл.305 НПК. Същият обаче не е бил
задължителен за въззивния съд, тъй като той не е достигнал до фактически и
правни изводи, различаващи се от тези на първата съдебна инстанция.
Районният съд подробно е посочил установените обстоятелства и
доказателствата, въз основа на които е постановил акта си, както и
съответните правни съображения, направил е доказателствен анализ на
инкорпорираната по делото доказателствена маса, обсъдените са наличните
противоречия при съпоставката на отделните доказателствени източници,
като са изложени съображения за кредитирането на една част от тях и
отхвърлянето на друга. Правилно е бил приложен и материалният закон, след
достигане до положителен извод за съставомерността на деянията и
авторството на предаденото на съд лице, който впоследствие е бил споделен
изцяло при извършения инстанционнен контрол от окръжния съд.
В този смисъл в конкретния случай приложими се явяват разпоредбите
на чл.339 ал.1 и 2 НПК, като прегледът на въззивното решението не дава
основание да се приеме, че въведените с тях изисквания не са били спазени. В
същото е посочено, че производството е образувано по въззивна жалба на
защитника на подсъдимия К., изложено е основното съдържание на присъдата
и жалбата, наведените от страните доводи в съдебно заседание и решението
по жалбата, както и основанията, поради които не се приемат съображенията,
изложени в нейна подкрепа. Поставените от защитата на вниманието на
въззивния съд възражения са били за необоснованост на постановената
присъда, за пороци на доказателствената дейност, извършена от районния
съд, за необективна преценка и недооценка на част от доказателствата по
делото, които според защитата имат отношение към авторството на деянията
и тяхната съставомерност. При извършеният контрол окръжният съд изцяло е
възприел резултата от дейността на първата инстанция по оценка на
събраните по делото доказателства, в това число и на противоречивите
такива, като не е било необходимо, нито задължително преповтарянето на
вече изложените в тази насока съображения, тъй като с изразеното становище
за тяхното възприемане като правилни и законосъобразни, те де факто са
били инкорпорирани и във въззивното произнасяне. В този смисъл
несподелими са критиките на защитата към съдържанието на въззивното
решение, доколкото от мотивите на същото се установява, че окръжният съд
се е солидаризирал изцяло с изводите на първостепенния съд относно фактите
и приложимите материално-правни норми, отхвърляйки като неоснователни
възраженията на защитата и излагайки съображения за това, макар и в доста
сбит и лаконичен вид (стр. 5-6 от въззивното решение). В случая обаче от
значение е, че всички релевантни факти, установяващи механизма на
извършване на конкретните престъпни деяния, както и техният автор в лицето
на А.К. са били правилно изяснени и вътрешното убеждение на съда не се
базира на произволно възприети или невярно интерпретирани фактически
положения, на негодни доказателствени източници или на превратно им
тълкуване. В хода на проведеното въззивно следствие не са били приобщени
нови доказателства, които да налагат промяна във фактическите констатации
4
и в правните изводи, направени от първата инстанция. Проведен е бил разпит
на свид.Д., като заявеното от нея не е допринесло за изясняване на
обстоятелствата по делото, приети са били представени от подсъдимия
писмени доказателства в подкрепа на твърденията му за налични основания
за отвод на наблюдаващия делото прокурор, взел участие в производството
пред районния съд, и са били изслушани обясненията му, които не се
различават съществено от вече депозираните пред първата съдебна
инстанция.
В контекста на изложеното, съдържанието на въззивното решение
удовлетворява установения стандарт в чл.339 ал.1 и 2 НПК и не създава
пречки да бъдат разбрани съображенията за потвърждаване на
първоинстанционната присъда. Изискванията на чл.305 ал.3 НПК,
(неспазването на които се претендира) относно фактическите изводи, тяхната
доказателствена основа и правните съображения за взетото решение съгласно
разпоредбата на чл.339 ал.3 НПК имат задължителен характер за въззивния
съд само в случаите на постановяване на нова присъда, какъвто не е
настоящият.
Не са налице основанията и за упражняване на правомощията по
чл.425 ал.1 т.2 НПК, което първоначално искане всъщност не се поддържа в
съдебно заседание от защитата. Осъденият К. не може да бъде оправдан по
предявеното му обвинение, тъй като проверката относно правилното
приложение на закона в настоящото извънредно съдебно производство е
възможна само в рамките на фактите, приети за установени от съдилищата по
същество, като при липсата на допуснати процесуални нарушения при
осъществяването на процесуалната дейност по допускане, събиране, проверка
и оценка на доказателствената съвкупност, не може да бъде оспорено, нито
заместено вътрешното им убеждение. В конкретния казус установената
фактология разкрива признаците от обективна и субективна страна на
инкриминираните престъпни състави и извършителството на К., поради което
правилно е била ангажирана наказателната му отговорност и същият е бил
признат за виновен и санкциониран.
Относно направеното оплакването на защитата за неизясняване на
„важни обстоятелства“, касаещи начина на получаване, съхраняване и
изготвяне на документите за леките автомобили, подлежащи на регистрация в
КАТ от автокъщата, собственост на свидетелката Д., начина на иницииране
досъдебното производство и повода за образуваното дисциплинарно
производство срещу К., времето на преминаване на регистрираното МПС през
границата на страната, следва да се посочи, че въпросните обстоятелства
нямат пряко отношение към предмета на доказване. За съставомерността на
деянието по чл. 316 вр. чл. 309 ал.1 НК е без значение дали е ангажирана
отговорността на съставителя на документа, като е достатъчно умишленото
ползване/ употреба на документа да е станало пред трето лице и то съобразно
неговото предназначение, като в случая съставомерните признаци са били
обсъдени от двете съдебни инстанции, с позоваване на съответните
източници за тяхната доказаност – писмени и гласни доказателства,
експертни заключения. Същите обезпечават по несъмнен начин, че на
5
инкриминираната дата К. е представил на служител на сектор „Пътна
полиция“ ОДМВР-Благоевград частен неистински документ, необходим за
регистрация на МПС - договор за покупко-продажба на процесния автомобил,
в който подписите за купувач и продавач не са положени съответно от него и
посочената като продавач Д. Д..
По идентичен начин е процедирано и за престъплението по чл.313 ал.1
НК, което е формално и съставът му е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват
по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. Съгласно чл.140 ал.2
от ЗДвП „условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, се определят от Наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщения, и с министъра на отбраната". Следователно Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от
движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
издадена при законова делегация на правомощия за уреждане на визираните
обществени отношения, изрично указано в § 8 на подзаконовия нормативен
акт. В съответствие с предписанията на чл.140 ал.2 от ЗДвП, вр. чл.12а ал.1
т.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., изискващи за първоначалното
регистриране на превозно средство, с регистрация в държава-членка на ЕС,
ЕИП и Швейцария, собственикът да представи декларация за придобИ.е на
собствеността, на инкриминираната дата пред служител на сектор „Пътна
полиция“ - ОД МВР -Благоевград А. К. е подал писмен документ, изцяло
възпроизвеждащ съдържанието на Приложение № 2 към този подзаконов
нормативен акт, включително в частта за известната му наказателна
отговорност при деклариране на неверни данни, удостоверявайки неистина -
осъществена от него сделка на 12.01.2016г. в гр.Тренто, Р Италия, с Д. Д.,
касаеща закупуване на процесния лек автомобил, като чрез надлежно
експертно изследване е установено, че декларацията е подписана именно от
А. К., което поведение се субсумира от разпоредбата на чл.313 ал.1 НК.
Лансираната от К. защитна теза за липсата на съпричастност към така
вменените му престъпни деяния е била обсъдена в мотивите към присъдата и
във въззивното решение, като основателно е била отхвърлена като
недостоверна и опровергана от останалите доказателства по делото.
Част от доводите за възобновяване на практика касаят претенция за
необоснованост на въззивното решение, която не представлява касационно
основание. В настоящата извънредна съдебна процедура, както вече бе
посочено, не е допустимо установяването на нови фактически положения, а
проверката за правилно приложение на материалния закон се извършва на
база фактите, такива каквито са били възприети от решаващите съдебни
инстанции, които са суверенни в приемането за установени на фактите от
предмета на доказване въз основа на оценката на доказателствените
източници, стига направените от тях констатации да са резултат от спазване
на процесуалните правила за разкрИ.е на обективната истина и вземане на
6
решение по вътрешно убеждение.
Относно възраженията на защитата за съществуването на лични
отношения между подзащитния му и наблюдаващия прокурор, повлияли на
безпристрастността на последния, следва да се посочи, че в хода на
наказателното производство двукратно е правено искане за отвод на
наблюдаващия прокурор – веднъж в хода на досъдебното производство, по
което се е произнесъл прокурор при ОП - Благоевград (л. 24-25 от нохд №
1477/2019 г. на РС – Благоевград) и втори път в съдебна фаза - в с.з. на
18.11.2019 г. (л.26 -27 от нохд № 1477/2019 г.), но и в двата случая то е било
оставено без уважение, доколкото не са били констатирани обективни данни
и основания, извън субективните усещания на А.К., навеждащи на
предубеденост или заинтересованост на конкретния представител на
държавното обвинение от изхода на делото по смисъла на чл.29 ал.2 НПК,
или други обстоятелства, които да обуславят отвеждането му от делото. При
извършената въззивна проверка на присъдата, окръжният съд на свой ред не е
установил нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на
досъдебното и първоинстанционното производство, налагащи упражняване
на правомощията му по чл.334 т.1 НПК, като настоящият съдебен състав
също не намира причини да се разграничи от това становище.
Водим от горното САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна по реда на
възобновяването на влязло в сила решение № 112/26.04.2023 г. по внохд №
250/2022 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и потвърдената с него
присъда от 28.01.2022 г. по нохд № 1477/2019 г. по описа на Районен съд –
Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7