Р
Е Ш Е
Н И Е
№
350 / 27.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи април през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Бончева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2309 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правни основания чл.79 ал.1 пр.І, вр. чл.240 ал.1
и чл.86 ал.1 от ЗЗД; от „Донидо Машин Индъстри“ АД с ЕИК *********, представлявано
от Н.Г.Г.и Й.Л.В., със съдебен адрес *** офис **, адв. Г.С.; против „Омегаком“
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул.
„Съединение“ № 14 ет.5 ап.13, представлявано от управителите Н.Б.Б.и А.Г.Т..
Ищецът твърди,
че по силата на писмено споразумение с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 2722/12.04.2016 г. на нотариус с рег. № 352, предоставил на
ответника временна парична помощ от 40 000 лева за срок до 20.04.2016 г.,
преведена същия ден по негова банкова сметка. ***.06.2016 г., след крайния
договорен срок, ответникът върнал на ищеца само сумата от 20 000 лева. С така
извършеното частично плащане по процесния договор, ответникът признавал своето
задължение към ищеца. Последвали множество разговори между страните за
окончателното разплащане, но до датата на предявяване на иска не било извършено
друго плащане от ответника, като той оставал да дължи още 20 000 лв. на ищеца.
По подадена от ищеца молба, било допуснато обезпечение на настоящите му искове
с определение № 1220/03.09.2018 г. по ч.гр.дело № 2113/2018 г. на ХРС. Въз
основа на издадената му обезпечителна заповед, ищецът образувал производство по
изп.дело № 20189290401665, но отново не постъпили суми за удовлетворяване на
вземането. Така за ищеца възниквал правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати сумата от общо 24 794,99 лв., от която 20 000
лв. главница по процесния договор и 4 794,99 лв. обезщетение за забава за
периода 21.04.2016 г. – 03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане, както и деловодни разноски по настоящото
и по обезпечителното производства. В открито съдебно заседание ищецът се
представлява от пълномощник, който поддържа предявените искове и иска
уважаването им изцяло, като основателни и доказани.
Ответникът не
представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Между ищеца,
като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за
временна парична помощ от 12.04.2016 г., с нотариална заверка с рег. № 2722/ 12.04.2016
г. на нотариус с рег. № 352. По силата му, ищецът е предоставил на ответника
временна парична помощ в размер на 40 000 лв., платима по банков път.
Уговореният падеж е 20.04.2016 г. В случай на просрочие, страните са уговорили,
че ответникът дължи на ищеца мораторна лихва в размер на законната лихва за
периода на просрочието, а именно основният лихвен процент на БНБ към момента на
сключване на договора плюс 10 пункта. В деня на сключване на този договор,
ищецът е превел по банкова сметка ***., видно от платежно нареждане за кредитен
превод от 12.04.2016 г. и от извлечение по сметка на ищеца от същата дата, издадено
от „Райфайзен банк“ ЕАД. От така заетата му сума, ответникът е върнал на ищеца
20 000 лв. на 03.06.2016 г., видно от платежно нареждане за кредитен
превод от 03.06.2016 г. и от извлечение по сметка на ищеца от същата дата,
издадено от „Райфайзен банк“ ЕАД. Така извършените и от двете страни плащания
се установяват и от назначената по делото по искане на ищеца съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и
безпристрастно дадено. Вещото лице е проверило счетоводствата и на двете
дружества, които са отразили съответно даването и получаването на сумата от
40 000 лв. на 12.04.2016 г., както и връщането и получаването на сумата от
20 000 лв. на 03.06.2016 г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените искове:
По категоричен
начин по делото се установи, че на 12.04.2016 г. между ищеца, като заемодател, и
ответника, като заемател, е сключен писмен договор за заем по смисъла на чл.240
ал.1 от ЗЗД, с нотариална заверка на подписите му. По силата на договора,
ищецът е предал на ответника в собственост сумата от 40 000 лева, срещу
задължението на последния, да върне на ищеца заетата сума в срок до 20.04.2016
г. След датата на падежа, а именно на 03.06.2016 г., ответникът е върнал част
от заетата му сума в размер на 20 000 лв., като погасяване и на остатъка
от 20 000 лв. от негова страна липсва. Тези обстоятелства съдът приема за
доказани по категоричен начин по делото от събраните писмени доказателства и от
заключението на назначената експертиза. Същите не се и оспориха от ответната
страна. Ето защо, предявеният главен иск, като основателен и доказан следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяването му
01.10.2018 г. до окончателното изплащане.
Страните по
заемния договор са уговорили изрично моментът, в който заемателят е следвало да
изпълни задължението си, което дерогира приложението на общата хипотеза на
чл.240 ал.4 от ЗЗД. Ответникът е следвало да върне на ищеца заетата сума до
20.04.2016 г. Така на 21.04.2016 г. ответникът е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си по договора. С оглед на това, основателен се
явява и искът за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от 20 000
лв. за периода, за който е предявен – 21.04.2016 г. – 03.09.2018 г. По делото
обаче не се събраха достатъчно данни за неговия размер, при което и на
основание чл.162 пр.І от ГПК, съдът намира, че следва да го определи по своя
преценка. С помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, съдът
изчисли дължимото обезщетение за забава – в размер на 4 811,51 лева. Предвид
обстоятелството обаче, че акцесорният иск е предявен за сумата от 4 794,99 лв.,
същият следва да се уважи изцяло в този размер. Следва да се посочи, че съдът
не кредитира заключението на вещото лице по отношение на изчисляваното от него
обезщетение за забава, т.к. при пресмятането то е имало предвид и забавата в
плащането на първите 20 000 лв., изплатени от ответника. В настоящия
процес обаче, ищецът не претендира, да му се заплати обезщетение за забава и
върху вече изплатената му от отчетника част от заема.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и деловодни разноски /чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК/ от общо 2 501,80
лева, от които за настоящото производство – 991,80 лв. за държавна такса и 200
лв. за вещо лице. В размера на така присъдените разноски, съдът включи и
направените от ищеца разноски по обезпечаването на настоящия иск по ч.гр.дело №
2113/2018 г. на ХРС, а именно – 40 лв. за държавна такса и 1 270 лв. за
адвокат, чието присъждане следва да се стори именно с настоящия съдебен акт по
съществото на спора, предвид т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Омегаком“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 14 ет.5 ап.13, представлявано от
управителите Н.Б.Б.и А.Г.Т.; ДА ЗАПЛАТИ на „Донидо Машин Индъстри“ АД с ЕИК
*********, представлявано от Н.Г.Г.и Й.Л.В., със съдебен адрес *** офис **,
адв. Г.С.; сумата от 20 000 лева, дължима
по сключен между тях на 12.04.2016 г. писмен договор за временна парична помощ,
ведно със законната лихва от 01.10.2018
г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 4 794,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 21.04.2016 г. – 03.09.2018 г.; както и сумата от 2 501,80 лева за деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.