Определение по дело №74/2020 на Окръжен съд - Ямбол

                                                        

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

                                           гр. Ямбол, 24.01.2020 г.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

разгледа докладваното от съдия В. Спасова възз.гр. дело №  74/ 2020 г.

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р.Г.Г., чрез адв. Др. Д., против Решение № 886/5.12.2019 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д.№ 1079 /2019 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р.Г.Г. против Военно формирование 26030- с.Безмер обективно съединени искове за заплащане на положен извънреден труд за периода 2016 г. – 05.07.2018 г. в размер на 1748, 71 лв. и по чл.86 от ЗЗД за периода 31.03.2016 г.–18.03.2019 г. в размер на 214,16 лв. и ищецът е осъден да заплати разноски по делото.

В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е редовна и допустима. Съгласно разпоредбата на чл.268 ГПК съдът докладва на жалбата и отговора, както следва:

Въззивникът сочи, че решението на ЯРС е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е следвало да бъдат предоставени на вещото лице от ответника нарочни заповеди за полаган извънреден труд, протокол за явяване на стрелби, а е следвало съдът да задължи ответника да представи всички такива документи. Същото се отнася и за заповед,че не могат да участват в „общ строй" тези, които са дежурни, караул, в отпуск, в почивка след дежурство и компенсация. Такива заповеди не са представени по делото. Представено е „удостоверение" от 24.04.2019г относно назначаване на ищеца на дежурства по дати, което е неточно и непълно, защото липсват дежурства, и е невярно. По делото не са представени заповеди за компенсация. През исковия период освен основното задължение да дава наряд /дежурства/, ответникът е възлагал на ищеца чрез устни заповеди и други задачи, които не влизат в задължението му на военнослужещ. Същите са изпълнявани след сдаване на наряд, когато се полага почивка или в почивни дни след наряд в дните през седмицата, без събота и неделя и празничните дни. Полагането на този труд не е компенсирано нито с пари, нито с удължена почивка.Тези дейности са извършвани по време на отоплителния сезон от октомври до март на следващата година през всички години от службата на ищеца при ответника, установено от гласните доказателства. Те са посочили, че за  отоплението са пренасяни дърва след сдаване на наряд в караулните, товарени са и разтоварвани. Ищецът е косил и тревата в определения район на охранителната му рота.Тази дейност е осъществявал само след наряд, в продължение на 2 часа, за да не идва на следващия ден, който е почивен за него. Косенето на трева е извършвано един път на месец, общо 56 ч. Също така по време на службата си извън служебните си задължения ищецът е копал канал, в продължение на един ден и два дни е заривал -на 13,14 и 17. 03.2017 г. Съгласно заповед от 13.03.17 г. на основание чл.55 ал.4 от ЗОВСРБ е следвало да почива на 14.03.2017г., но ротният командир го е задължил да участва в отстраняването на авария през тези почивни за военнослужещия дни, за издадените за които заповеди за почивка той не е бил уведомен. Също така при осъществяване на ремонта на караулното помещение е бил задължен да поставя плочки в продължение на 4 дни, когато е следвало да почива. Издадена е била заповед № РД 377/ 16.05.2017 г. на основание чл. 55 ал.4 от ЗОВСРБ за междуседмична почивка от 17 до 19 .05.2017 г. Ha 19.05.2017 г. въззивникът е свършил ремонта. Твърди, че удостоверението, което е приложено по делото с рег. №152/24.04.2019 г., екз. № 2 , не отговаря на истината. Също  при общия строй са издавани заповеди, че лицето следва да почива, за които не е уведомявано. Ротният командир го е задължавал да присъства на общия строй. В жалбата се твърди още, че ответникът избирателно е представил документи за стрелбите, които винаги са се провеждали в почивните дни на въззивника. Неправилно съдът е приел, че не са констатирани протоколи за действително му участие в стрелби, а същевременно по делото е разпитан свидетел в тази връзка, дадено е заключение на вещо лице и са приложени заповеди и протоколи с подписа на ищеца след инструктаж и получаване на боеприпаси. Участието му в общовойскова подготовка е в почивните му дни след наряд по един ден в годината, по осем часа, за което ответникът не е представил заповеди на вещото лице. Ищецът е полагал изпит на основание заповед на командира в рамките на три работни дни по време на почивката си. Поискал е от съда да задължи ответника да представи всички заповеди за провеждане на стрелби, заповеди за общовойскова подготовка, заповеди за сдаване на зачисленото му имущество и ако не представи такива на основание чл.161 да се приеме, че създава пречки за събирането на доказателствата. В мотивите си съдът е констатирал, че не са представени. Според въззивника сдаването на имуществото в рамките на три дни също е извънреден труд, който следва да бъде заплатен. Командирът е издал заповед, че договорът му е прекратен на 29.06.2018 г. Зачислен е в запаса и се определят 3 дни за сдаване. На 05.07.2018 г. след като е сдал повереното му имущество и предал обходния лист, издал и служебната си карта, официално му е връчена заповедта за освобождаване. Затова тези три дни са на извънреден труд.

Искането на въззивника е за отмяна на решението и уважаване на исковете. Направено е и възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел чрез призоваване -ротния командир С. Д., пряк началник на въззивника, който много добре е запознат с всички дейности, извършвани от него по време на службата му в процесния период. Искането е обосновано с това, че съдът е дал единствено вяра на бившия командир на поделението.

Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Намира решението на ЯРС за правилно и моли да бъде потвърдено, като постановено в съответствие с правилата на специалния закон -ЗОВСРБ и Наредба № Н-18/19.12.2012 г. на МО. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция, като са изложени доводи относно неоснователност на възражението за прекомерност на присъденото от първата инстанция възнаграждение. Заявено е, че искането за разпит на нов свидетел е неоснователно, като са изложени доводи относно преклудирането му на осн. чл. 266 от ГПК.

ЯОС счита, че искането на въззивника за допускане до разпит на свидетел не следва да се уважава, тъй като в случая по отношение на него намира приложение ограничението по чл.266, ал.1 ГПК относно новите доказателства във въззивното производство. Не се касае за новооткрити факти и доказателства. Законът не урежда преценката на страната за недостатъчност на гласните доказателства, събрани пред първата инстанция, като основание за допускане на доказателства след изтичане на преклузивния срок. В жалбата не се сочат процесуални нарушения, допуснати от ЯРС, поради което такива не следва да се обсъждат като основание за допускане на нови доказателства във въззивното производство съобразно чл. 266 ал.3 от ГПК. Възражението на въззиваемата страна за недопустимостта на гласните доказателства е основателно.

Предвид горното, ЯОС

 

                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 14.04.2020 г. от 10.00 часа.

Не уважава искането на въззивника за допускане до разпит на свидетел.

За с.з. да се призоват страните, като на същите се връчат и преписи от настоящото определение за становище по доклада.

На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

Определението не подлежи на обжалване.           

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

                                                                                                  

 

                                                                                        2.