№ 385
/ 24.07.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Антон Стоянов
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №262 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Агенция
Пътна инфраструктура – София, против Решение №31/03.02.2020г., постановено по
АНД №558/2019г. на РС Димитровград. Сочи се, че решението било неправилно. В
мотивите си съдът правилно приел, че жалбоподателят извършил нарушение, като
осъществил движение по пътното платно с ППС, за което било налице претоварване,
довеждащо до квалификация за тежко ППС, за който превоз било необходимо
съответното разрешение. Съдът обаче приел, че административнонаказващият орган
не бил взел всички съотносими към извършеното нарушение обстоятелства и наложил
така най-високия предвиден размер санкция. Следвало да се има предвид, че
създадената правна норма за санкциониране на нарушителите имала за цел и да
компенсира вредите от установените нарушения. При осъществени превози на тежки
ППС следвало първо да се заплаща такса за разрешителното, но и при тези превози
се получавала по-бърза амортизация на пътната настилка, което също следвало да
се обсъжда като вреди. Съдът неправилно приел, че имало наличие на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а наказващият орган не бил посочил въз основа на
какви обстоятелства определил конкретния размер. Счита се, че право на
административният орган било да определя размера на санкцията. В случая
нарушението било за първи път, но било умишлено допуснато от водача, а
претоварването било много голямо, затова не били налице обстоятелства за
намаляване на размера на сакцията. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно
решение, като бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление №6470/17.10.2019г.
на Началник на Отдел Контрол по републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на
риска и оперативен контрол, Агенция Пътна инфраструктура - София.
Ответникът не взема становище по основателността на
касационната жалба.
Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Димитровград изменя наказателно
постановление №6470/17.10.2019г. на Началник на Отдел Контрол по
републиканската пътна мрежа, Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол,
Агенция Пътна инфраструктура – София, съставено въз основа на АУАН №7311/17.09.2019г. Наказателното
постановление е издадено за това, че на 12.09.2019г. на път 1-5, км 269, посока гр.Хасково - гр.Стара Загора, В.В.Д. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси
марка Мерцедес, модел Актрос 4141, № ***- извънгабаритно пътно
превозно средство, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел IV на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закон за пътищата във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г.,
поради което и на основание чл.53, ал.1 ,т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от
Закон за пътищата му е наложено наказание глоба в размер на 2 000,00 лева, като съдът е отменил наказателното постановление в
частта, в която е наложено наказание над размер на 1 000,00 лева, а в
останалата част постановлението като законосъобразно и правилно е било
потвърдено. Съдът е
счел, че НП било законосъобразно и правилно издадено, като няма нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП, а и тези актове били издадени от
компетентни органи в административнонаказателното производство, видно от
представените заповеди. Измерването на параметрите на ППС било извършено с надлежно
техническо средство, а и нямало спор по делото, че ППС е извънгабаритно.
Аргументирано въззивната инстанция сочи, че водачът е субект на вмененото
нарушение, независимо от обстоятелството, че не е собственик или превозвач по
смисъла на чл.11 от наредбата. Изложен е и довод, че извънгабаритния товар е
във сферата, която следва да бъде стриктно контролирана от водача, тъй като ППС
в тези случаи става трудно управляемо като маневреност, спиране, изпреварване и
т.н., поради което и било логично и житейски обосновано и водачът да носи
отговорност при превишение на габаритите и то при условията на формирана вина
под формата на непредпазливост. Съдът отчел, че
правилно в тази връзка била приета за нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, въвеждаща забрана без разрешение в обхвата на пътя да
се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС – дейност от специално ползване на пътищата по
смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ЗП. Но съдът счел, че
наказанието в конкретния случай се явявало прекомерно. Макар и да имало
претоварване, то не следвало да се отчете единствено и само като отегчаващо
отговорността обстоятелство, а следвало 9да се вземат предвид и други
обстоятелства, които смекчават вината на жалбоподателя. На първо място това
била формата на вина – небрежност, която сама по себе си ангажирала
по-благосклонен поглед към отговорността. Именно поради това било предприето
редуциране на наложеното наказание до минималния размер.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни
органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се
изразява нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването
му. Компетентността на административните органи във връзка с издаването на акта
за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление
се установява от представените по делото заповеди.
Между страните
няма спор по фактите. За нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП е предвидена глоба в
размер от 1000 лева до 5000 лева, като в случая наказанието е 2000 лева, а така
е определено като близо до средния размер. При определянето му, съгласно НП, административнонаказващият
орган е отчел като смекчаващи
отговорността обстоятелства, че нарушението е извършено за първи път, а като
отегчаващи обстоятелства - неизпълнението на условията по чл. 37, ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и продължаване движението на ППС в нарушение
на забраната, както и степента на надвишаване на нормите на Наредбата. Но посочените
отегчаващи отговорността обстоятелства са определени неправилно. Надвишаването
нормите на Наредбата административнонаказващият орган веднъж е отчел при
обосноваване липсата на маловажност на нарушението, поради което не е следвало
да се позовава отново на това обстоятелство. На следващо място неизпълнението
на условията по чл. 37, ал.3 от Наредбата също не може да бъде отегчаващо
обстоятелство. Още при връчване на разписката – л.24 от нахд №558/2019г.,
водачът е бил запознат, че изпълнението на условията на посочената разпоредба
ще се отчита като смекчаващо вината
обстоятелство. Така административнонаказващият орган насърчава активното
поведение на тези водачи, които макар и след нарушението, се снабдят с нужното
разрешение. От това обаче не следва, че по аргумент на противното
неизпълнението на чл.37, ал.3 от Наредбата е отегчаващо обстоятелство. Няма нито
данни в АУАН и НП, нито са налице други доказателства, за това дали водачът
след съставяне на акта е продължил управлението на ППС. Дори и да е било
установено това, то водачът е следвало да носи отговорност при последваща
проверка на ППС отново за липса на разрешение, като му се състави и последващ
АУАН и издаде НП пак за нарушение по същата правна квалификация, но не може да се
отчита като отегчаващо обстоятелство при първото установено нарушение. Освен това следва да се има предвид и че липсват данни
за имущественото състояние на водача. В този смисъл касационната инстанция
счита, че въззивната инстанция правилно е изменила размера на наказанието.
Следва да бъде съобразено и безспорното, че водачът е бил длъжен да знае дали
управляваното от него ППС попада в хипотезата на тежко/извънгабаритно, а в
случай, че е така, то да не допуска движение в обхвата на пътя, както и че ако
параметрите на управляваното от него ППС се окажат над допустимите, то е
следвало да се въздържа от управлението преди да се е снабдил с изискуемото по
закон разрешение. В случая той е бездействал, поради което и правилно районният
съд приема, че нарушението е извършено при условията на непредпазливост, в
хипотезата на небрежност, т.е. неоснователно е
възражението на касатора относно субективния елемент от състава на нарушението.
Поради така изложените съображения
съдът намира, че размерът на санкцията е следвало да бъде определен с оглед
наличието единствено на смекчаващи
отговорността, поради което и правилно НП е било изменено и размерът е намален на
до предвидения в закона минимум от 1000 лева. За така определения размер съдът
счита, че е достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и поправителна
роля по отношение на нарушителя и същият занапред да не допуска подобни
нарушения на ЗП.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Димитровград е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №31/03.02.2020г., постановено по АНД №558 по описа на Районен съд
Димитровград за 2019 година.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.