№ 165
гр. Велико Търново, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500506 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на ищеца ***-В.Търново чрез
пълномощника му - адвокат Й.П. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 467/19.04.2021
г. по гр.д. № 2779/2020 г. на ВТРС , с което са отхвърлени като неоснователни
предявените срещу *** искове за заплащане на сбор от цени на продадени стоки по 5
фактури в общ размер на 24 889, 30 лева и на обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 3269,22 лева за периода от 29.06.2019 г. до 18.11.2020 г. , с молба да
бъде отменено и исковете изцяло уважени , с присъждане на разноските по
производството.
Наведени са оплаквания / доводи/ за погрешно възприето приложение
на материалноправните норми, съдържащи се в разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.2-ро ,
изр.3-то ЗЗД, установяващи при различни условия поредност на погашенията на главните
и аксесорните задължения, която поредност в случая обаче е неприложима, но дори и да
беше приложима, погасителните резултати пак не биха такива каквито е приел районния
съд .
Ответникът чрез пълномощника си адвокат А.Д. от САК е оспорил
жалбата с доводи за пълно съответствие на решението със събраните доказателства и
материалния закон , с молба да бъде потвърдено и присъдени разноските за адвокатска
защита пред въззивната съдебна инстанция .
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
1
делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи :
Предявени са обективно съединени искове , чиято правна квалификация се
извежда от нормите на чл. 327, ал.1, чл.309а, ал.1 ТЗ/ чл.86, ал.1 ЗЗД/
Ищецът твърди, че като последица на трайно възникнали търговски
отношения с ответника му е доставил стоки / арматурни заготовки и профилни тръби / в
изпълнение на няколко продажбени сделки- предмет на издадени фактури №
**********/29.06.2019 г. на стойност 5423,51 лева с ДДС; № **********/31.07.2019 г. на
стойност 11 891,90 лева с ДДС; № **********/30.08.2019 г. на стойност 6347,76 лева с
ДДС ; № **********/30.09.2019 г. на стойност 860,59 лева с ДДС и №
**********/31.10.2019 г. на стойност 365,54 лева с ДДС – или на обща ценова стойност
24 889,30 лева, с падежи, настъпили на датите на издаване на фактурите. Цените на
стоките не са платени въпреки проведените разговори с управителя на дружеството –
купувач и обещанията му , че ще ги заплати .
Предвид горетвърдяното, моли съдът да осъди ответното търговско
дружество да заплати горната сума , заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху всяко от главните парични задължения , възлизащо общо на 3 269,22 лева,
считано от датата на всяка една фактура до 18.11.2020 г. , както и същото обезщетение ,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им погасяване чрез
плащане.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани с възражение за изпълнение на задълженията по
фактурираните стокови доставки чрез две плащания осъществени по банков път , както
следва: а/ на 17.01.2020 г. с превод на сумата 23 600 лева , с която са погасени тези по
фактури с № 1003340/29.06.2019 г. / 5423,51 лева / и № 1003375/ 31.07.2019 г. / 11 891,90
лева / и частично по фактура № 1003418/30.08.2019 г. до размер на 6347,76 лева и дължим
остатък от 63,17 лева ; б/ на 24.01.2020 г. с превод на сумата 20 034,46 лева , с която са
погасени остатъка от 63,17 лева по фактура № 1003418/30.08.2019 г., изцяло задълженията
по фактура № 1003445/30.09.2019 г. / 860,59 лева / , № 1003476/31.10.2019 г. / 365,54 лева/ и
частично е погасено до размер на 18 745,16 лева задължението по фактура №
1003494/31.12.2019 г. / извън предмета на претенцията/, възлизащо общо на 43 634,46 лева/
с дължим остатък от 24 889,30 лева/.
Фактите на сключените търговски сделки, документално онагледени със
съдържанието на посочените по горе фактури , изпълнението на основното задължение на
ищеца- продавач да предаде стоките, извършените плащания във връзка търговските
отношения между страните, счетоводните записвания на фактурираните доставки и
съотнасяне на плащанията към тях по счетоводните им книги , са безспорни , признати и
установени по смисъла на чл. 154, ал.1 ГПК / включително със заключението по
изслушаната и приета по делото счетоводна експертиза /, поради което въззивният съд
препраща към констатациите на първоинстанционния в мотивната част на обжалваното
решение , без да е нужно да ги преповтаря – чл.272 ГПК.
Спорен е погасителния ефект на плащанията от 17.01.2020 г. и 24.01.2020 г. , а
именно дали е настъпил като убедително доказан израз на изпълнение на задължението за
удовлетворяване на изискуемите вземания на ищеца за получаване на цената на стоките/ чл.
327, ал.1, вр. с чл.318, ал.1 ТЗ, вр. с чл.200 ЗЗД/, възникнали от конкретните търговски
сделки/ както твърди ответникът /, или не ?
Отговорът е отрицателен.
Към момента на първото плащане / 17.01.2020 г./ в погасителна тежест на ответника освен
задълженията по сделките - предмет на делото е било налице и възникнало и изискуемо
задължение за заплащане на цената на доставката по фактура № 1003494/31.12.2019 г. в
2
размер на 43 634,46 лева. В подобни случаи , ако няма някаква друга уговорка между
кредитора и длъжника , субективно право на избор на втория е да заяви на първия с
плащането, което не покрива общия размер на всички задължения кое от тях или някой от
тях погасява – чл.76, ал.1, изр.1-во ЗЗД. От текста на банковото бордеро се извлича
сведението , че основанието на превода / плащането / е „частично плащане по фактура“.
Това сведение с оглед логиката на известните факти подлежи на тълкуване , за да се
установи волята на ответника по коя от всички фактури указва , че същият изпълнява
частично задължението си да заплати цената на стоката . Тълкуването не създава никакво
затруднение и резултатът от него / умозаключението / от разумно гледище е немислимо да
бъде друг, освен този, че плащането е по фактура № 1003494/31.12.2019 г.
И той следва от логически свързаните положения/ обстоятелства , че а/ размерът на
нито едно от задълженията от предходните по време фактурирани търговски сделки/
доставки/ – предмет на исковете / претенциите/ не е по-голям от преведената сума , за да е
възможно да се погасява част от него ; б/ изразът : „ частично плащане по фактура“ е
смислово несъвместим с твърдението , че сумата изцяло погасявала задълженията по
фактури с № 1003340/29.06.2019 г. / 5423,51 лева / и № 1003375/ 31.07.2019 г. / 11 891,90
лева / и частично по фактура № 1003418/30.08.2019 г. /до размер на 6347,76 лева и
дължим остатък от 63,17 лева/ , защото ако е така , тогава думата „фактура“ не би трябвало
да бъде в единствено число , а поне в множествено/ „фактури“/ , щом ответникът настоява,
че погасителния ефект се отнася до част от всички задължения взети вкупом/отделен е
въпросът, че грижливостта при упражняване на правото по чл. 76, ал.1, пр.1-во ЗЗД
несъмнено изисква да се индивидуализират фактурите, което не е сторено в интерес на
правната сигурност и яснота /. Сведението извлечено от текста на банковото бордеро от
24.01.2020 г. удостоверяващо превод / плащане/ на сумата 20 034,46 лева показва
граматически , че волята на ответника е да извърши „плащане по фактура“, т.е. не да
погаси изцяло задълженията по останалите няколко фактури и отчасти по фактура №
1003494/31.12.2019 г /търговски сделки/ , както твърди, а само по една фактура, която пак
не е индивидуализирана . Правото по чл. 76, ал.1, изр.1-во ЗЗД е нещо като вид едностранна
правна сделка, чието упражняване се нуждае от получаване от кредитора , за да бъде той
известен каква е действителната воля на длъжника и съответно да отрази/ щом е търговец/
правилно резултата от погасителния ефект спрямо вземанията си в своите търговски /
счетоводни/ книги, стига да е съгласен да приеме частично плащане по някой от тях /
пълното не може да откаже / . Нищо подобно ответникът не доказва , че е направил, щом се
домогва да установи всичко онова което твърди, за да извлече изгодни по делото
последици . Сборът на двете платени суми напълно покрива размера на задължението по
фактура № 1003494/31.12.2019 г. и това обстоятелство, съчетано с изложените по-горе, е
доказателство, че погасителния ефект на плащанията се отнася само до него според волята
на самия ответник или по общо предварително съгласие на страните. Ищецът кредитор е
приел / съгласил се е- аргумент от чл.66 ЗЗД / той да настъпи на два пъти / на две части/ и
съответно го е записал по търговските си / счетоводните / си книги по този начин. Не е
необходимо както едностранната воля на длъжника , така и предварителното общо съгласие
на страните да са непременно писмено изразени, и то с пълна езикова конкретика , а могат
да бъдат установени от логиката на обстоятелствата. Затова правораздавателно
неприложими за случая са правилата за погасителната поредност, уредени в текстовете на
чл. 76, ал.1, изр.2-ро и изр.3-то ЗЗД. Но дори и да би се приело , че все пак са приложими,
т.е. , че е налице доказателствена недостатъчност да е осъществена хипотезата на чл.76,
ал.1, изр.1-во ЗЗД, резултатът от тях пак би бил същият.
И това е така , защото поради голямото неравенство между размера на задължението
по фактура № 1003494/31.12.2019 г. и всички останали по фактурите, представени като
писмени доказателства за юридическите факти , от които произтичат претендираните
вземания , първото пак си е най обременителното по смисъла на чл.76, ал.1, изр.2-ро ЗЗД и
3
плащанията пак трябва да се отнесат за него с погасителен ефект, независимо че
неизпълнението в срок на предходните поражда от по- старо време аксесорно задължение
с видова определеност на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Изчислението
му върху всяко от тях в съпоставка с онова което се получава върху въпросното най-
голямо и най късно по време главно задължение, не показва по- голяма обременителност
на нито едно от предходните спрямо него . Изводът е, че задълженията за заплащане
на цената на доставените стоки – предмет на издадените 5 броя фактури не са погасени с
двете плащания , на които се позовава ответникът , поради което следва да бъде осъден да
ги заплати.
Доколкото в отговора на исковата молба няма спор относно началния момент на
забавата при изпълнението им/ въпреки правилото на чл. 303а, ал.3 ТЗ, приложимо ако не е
уговорено друго / и съответно относно основанието, периодите и размерите на
претендираните вземания с определеност на обезщетение в размер на законната лихва/
чл.309,а, ал.1 ТЗ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД/, те подлежат на присъждане така както са поискани.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца
възстановяване на направените от втория разноски по производството / пред първата и
въззивната съдебни инстанции, включително и разноските по обезпечително производство
по ч.гр.д. № 2445/2020 г. на ВТРС / в общ размер на 6 264,57 лева и следва да бъде осъден
да му заплати тази сума, тъй-като вторият е упражнил това свое процесуално право с
материалноправни последици.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл. 271, ал.1 ГПК Решение № 467/19.04.2021 г. по гр.д. №
2779/2020 г. на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 , вр. с чл.318, ал.1 и чл.309а, ал.1 ТЗ, вр. с
чл.86, ал.1 ЗЗД ***, със седалище и адрес на управление : гр.*** , с ЕИК *** да
заплати на *** , със седалище и адрес на управление : гр.***, с ЕИК *** сумите , както
следва: 1/ сумата 24 889, 30/ двадесет и четири хиляди и осемстотин и осемдесет и девет
лева и тридесет стотинки / лева, представляваща сбор от цените на продадени и доставени
стоки – предмет на издадени фактури № **********/29.06.2019 г. на стойност 5423,51 лева
с ДДС; № **********/31.07.2019 г. на стойност 11 891,90 лева с ДДС; №
**********/30.08.2019 г. на стойност 6347,76 лева с ДДС ; № **********/30.09.2019 г. на
стойност 860,59 лева с ДДС и № **********/31.10.2019 г. на стойност 365,54 лева с ДДС;
2/ сумата 3269,22/ три хиляди двеста шестдесет и девет лева и двадесет и две стотинки /
лева, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху
всяко едно от горните глави парични задължения за периода от 29.06.2019 г. до 18.11.2020
г.; заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата , считано
от 19.11.2020 г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „***, със седалище и адрес на управление
: гр.*** , с ЕИК *** да заплати на *** , със седалище и адрес на управление : гр.***, с
ЕИК *** сумата 6 264,57 лева, представляваща направени по исковото производство/
пред първата и въззивната съдебни инстанции/ , както и в производство по
обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 2445/2020 г. на ВТРС, разноски .
4
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5