Решение по дело №237/2022 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 5

гр. Видин, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

двадесет и първи декември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

росица Славчева

Административно дело №

237

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Консулт груп“, гр.Видин, представлявано от председателя на сдружението Ф.Н. против Решение № РД-02-14-999/17.10.22 год. на ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020г., с което е определена финансова корекция, представляваща 25 % от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (допустими разходи без собствен принос на бенефициера -52578.41 лв. с ДДС) по Договор за услуга от 07.03.2019г., сключен с изпълнителя „Холинс Бизнес Корпорейшън“ ЕООД на стойност 44 709.99 лв. без ДДС / 53 651.98 лева с ДДС.

Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, поради това, че не са налице посочените в него нарушения на чл.50, ал.1 от ЗУСЕФСУ и не е налице нередност по чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Иска се от съда да отмени оспореното решение и да присъди съдебните разноски във връзка с производството по делото.

Ответникът по делото, Ръководител на Националния орган (НО) по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020, оспорва жалбата. Прави искане за присъждане на съдебни разноски и претендира прекомерност по отношение на хонорара на жалбоподателите.

Безспорно се установява, че въз основа на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 81852/17.07.2018г., на 31.07.2018г. между Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния, в качеството му на управляващ орган за програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България и Агенция за регионално развитие и Бизнес Център – Видин, като водещ бенефициер, е сключен Договор за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на обща допустима стойност 497763.43 евро, от които 423098.90 евро от ЕФРР, 64704.29 евро съфинансиране от държавните бюджети и 9960.24 евро собствен принос от партньорите (л.36-55 и л.120-141 от делото).

Въз основа на този договор и след одобрение от 22.03.2018г. на проекта „Драконови лодки“, на 04.05.2018г. между Агенция за регионално развитие и Бизнес Център – Видин, като водещ бенефициер, Асоциацията на местните работодатели за малки и средни предприятия, Калафат-Румъния, като партньор 2 и Сдружение „Консулт груп“ гр.Видин, като партньор 3, е сключено Споразумение за партньорство (между водещия бенефициер и партньорите по проекта „Драконови лодки“, код на проекта ROBG-399 (л.101-119), финансиран по програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България), а на 30.08.2018г., между Министерство на регионалното развитие и благоустройство, като НО по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020г. и Сдружение „Консулт груп“ гр.Видин, като партньор е сключен административен договор за предоставяне на национално съфинансиране по програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020г. с рег. № РД-02-29-305/30.08.2018г. (л.89-95).

В изпълнение на тези договори за финансиране, партньорът по тях, Сдружение „Консулт груп“ гр.Видин, е открил процедура за определяне на изпълнител с публична покана по реда на глава 4 от ЗУСЕФСУ и ПМС № 160/2016г. (л.68), като на основание чл.51 от ЗУСЕФСУ е публикувал публична покана за определяне на изпълнител за “Осигуряване на техническа организация за провеждане на спортни събития с драконови лодки в България, по проект „Драконови лодки“ на Сдружение „Консулт груп“, финансиран по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 81852/17.07.2018, EMS Code ROBG-399 по програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България, съфинансирана от ЕФРР и от националните бюджети на Република България и Република Румъния (л.96-100). След проведената процедура е избран изпълнителят „Холинс Бизнес Корпорейшън“ ЕООД, с който на 07.03.2019г. са сключени Договор за услуга (л.65-66) и Анекс № 1/15.11.2019г. към него (л.67).

Видно от Докладна записка (л.34-35) до Директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ, при извършена проверка по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България 2014-2020, е констатирано нарушение при проведената обществена поръчка, изразяваща се в изискването в публичната покана: „1.4 Минимум четирима инструктора по гребане на драконови лодки с документ доказващ опит поне една година в спорта кану-каяк или драконови лодки (представя се копие на протокол за участие в официално състезание или удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК) и 1.5 Минимум двама барабаниста на драконови лодки с опит поне една година в спортове като кану-каяк или драконови лодки (представя се копие на протокол за участие в официално състезание или удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК)“ са ограничителни в частта относно изискването за „лиценз към БФКК“, доколкото не е посочено, че е възможно да бъде представен и еквивалентен.

Докладната записка е уведомление за съмнение за нередност и е регистриран сигнал за нередност, въз основа на който е инициирано производство по административна проверка за наличието или липсата на нередност по проект „Драконови лодки“, финансиран по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 81852/17.07.2018, EMS Code ROBG-399 по Програма ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България с бенефициент Сдружение „Консулт груп“.

Бенефициентът е уведомен за сигнала за нередност (л.26-33) и в отговор, на 09.09.2022г. е подал възражение срещу него (л.24-25), с твърдения за липса на извършени нарушения, искане да не се налага финансова корекция.

Административният орган е констатирал следното нарушение:

При провеждане на процедурата за избор на изпълнител, в публичната покана, възложителят е поставил следното изискване към участниците: „ 1.4 Минимум четирима инструктора по гребане на драконови лодки с документ доказващ опит поне една година в спорта кану-каяк или драконови лодки (представя се копие на протокол за участие в официално състезание или удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК) 1.5 Минимум двама барабаниста на драконови лодки с опит поне една година в спортове като кану-каяк или драконови лодки (представя се копие на протокол за участие в официално състезание или удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК)“ са ограничителни в частта относно изискването за „лиценз към БФК“, доколкото не е посочено, че е възможно да бъде представен и еквивалентен. Констатирано е, че същото е в нарушение на чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, тъй като в поканата са включени условия, които необосновано препятстват участието на чуждестранни лица в процедурата и същото би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица. Посочено е, че липсата на възможност за чуждестранните лица за представяне на еквивалентен лиценз представлява нередност по т.10 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередностите, за което следва да бъде определена финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по договора.

Допълнено е, че по същия договор, с необжалвано и влязло в сила Решение № РД-02-14-1043/16.11.2020 на НО, вече е наложена финансова корекция в размер на 10 % (5257.84 лева с ДДС) за нередност по т.9.1, б.„б“ към Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности, във връзка с чл.70, ал.1, т.9 и чл.72, ал.5 от ЗУСЕФСУ, както и че тя се поглъща от сега обжалвания АА.

Прието е, че в така формулираното от възложителя изискване не е посочено, че може да бъде представено удостоверение от клуб, притежаващ лиценз към организация, еквивалентна на БФКК (Българска федерация кану-каяк). В този случай, потенциално заинтересованите такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие, поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Така поставено, изискването ограничава възможността на участници, включително и тези установени/регистрирани извън Република България, да предложат изпълнение, щом притежават удостоверение от клуб, притежаващ лиценз към еквивалентна на БФКК организация.

- Нарушена национална разпоредба: чл.3, ал.14 от ПМС № 160 от 01.07.2016г. във връзка с чл.50, ал.1 от ЗУСЕФСУ и чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ;

- Класификация на нередността: Нередност, съгласно т.10, б.„а“ от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.70, ал.1, т.9 и чл.72, ал.5 от ЗУСЕФСУ.

Видно от представената по делото (л.15-16) заповед № РД - 02 - 14 -789/17.08.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, към момента на издаване на оспореното решение Десислава Георгиева – Зам.министър на регионалното развитие и благоустройство, е определена за Ръководител на НО по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020.

Въз основа на изложеното, на 17.10.2022г., след едномесечния срок по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, е издадено оспореното в настоящето производство решение.

Разпоредбата на чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ указва, че решението по ал.1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал.2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. Действително, обжалваното решение е издадено на 17.10.2022 г., т.е. осем дни след изтичането на законоустановения едномесечен срок от подаване на възражението (09.09.2022г.), но съдът приема, че това нарушение не е от категорията на съществените, тъй като от една страна по своята същност този срок е инструктивен и с изтичането му не се преклудира възможността на административния орган да издаде своя краен акт, а от друга - не е нарушено правото на защита. В процесния случай, видно от административната преписка, на засегнатото дружество е предоставена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем и то се е възползвало от същата. Общо правило в константната съдебна практика е, че за административния орган сроковете са инструктивни и с изтичането им не се преклудира предоставената възможност за произнасяне, като издаденият по-късно акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание. Изтичането на преклузивния срок има за последица прекратяване на неупражненото в срок правомощие, а извършените след срока действия са недействителни. За да се приеме, че даден срок е преклузивен, тези правни последици следва изрично да са разписани в закона, но приложимия в случая ЗУСЕФСУ не съдържа изрична разпоредба, уреждаща такива правни последици. Предвид това, не е налице нормативно основание срокът по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ да се приеме за преклузивен, респективно неговото неспазване да се отрази на валидността на решението за определяне на финансова корекция. В този смисъл, не се касае за нарушение на чл.146, т.2 от АПК.

Поддържаните във възражението доводи са обсъдени от органа в изпълнение на задължението му по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ и след като ги е приел за неоснователни, АО е издал оспорения акт. Следователно административнопроизводствените правила са спазени, а обстоятелството, че органът не е уважил възражението не водят до неговата порочност.

С Решение от 26.10.2022г., НО е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в оспореното решение от 17.10.2022г., като е посочил, че се касае за Договор за услуга с „Холинс Бизнес Корпорейшън“ ЕООД, от датата 07.03.2019г., а не от 07.03.2022г.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

След извършване на цялостна проверка на законосъобразността на обжалваното решение и на основание чл.168, ал.1 от АПК, Съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на жалбоподателя, като адресат на акта.

В чл.1, ал.1 от ЗУСЕФСУ се определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); реда за предоставяне на финансова подкрепа или безвъзмездна финансова помощ, правилата на определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. Според чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ, средствата от ЕФСУ по смисъла на този закон са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд "Убежище, миграция и интеграция", Фонд "Вътрешна сигурност" и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република България. За средства от ЕФСУ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. В раздел III от глава пета от Закона са регламентирани процедурните правила за администриране на нередности и извършване на финансови корекции. В §5, т.4 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че Националните органи осъществяват правомощия по администрирането на нередности и извършването на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III.

В случаят няма спор, че настоящия казус попада в приложеното поле на закона. Съгласно чл.73, ал.1 от същия във вр. с §5, т.4 и §70 от ДР, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Националния орган. В конкретната хипотеза, обжалваното решение е издадено от Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на ръководител на Националния орган (НО) по Програмата ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020, предвид представената Заповед № РД - 02 - 14 - 789/17.08.2022г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройство. Следователно, оспореният акт е постановен от компетентен орган. Същият е издаден и в предвидената от закона писмена форма - чл.59, ал.2 от АПК във вр. с чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното, Съдът намира, че актът не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

От формална страна решението съдържа фактически и правни основания, с оглед изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК - конкретни нарушения на ЗОП. Доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на определената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта.

Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ръководителят на Националния орган е длъжен да осигури възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. От доказателствата по делото се установява, че това изискване на закона е спазено. От Сдружение „Консулт груп“ е постъпило възражение, което е обсъдено в оспореното решение и в този смисъл е спазено изискването на чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ .

Съдът намира, че при постановяване на оспореното решение е спазен и материалния закон. По описаната по-горе фактическа обстановка, установена от събраните по делото писмени доказателства, между страните не е налице спор.

Спорният въпрос е дали са налице елементите на определението за нередност, за да се приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание.

Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанията за налагане на финансова корекция са установени в чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ . Съгласно тази норма финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на изрично посочени основания, като т.9 предвижда като такава нередност, съставляваща: 1.нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие 2. от страна на бенефициента, 3.което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. „Нередност“ по смисъла на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2, (7) Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152, (1) Регламент № 1303/2013), означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на ЕФСУ, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.

Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ нередностите по т.9 се посочват в акт на Министерския съвет. Такъв акт е Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (приета с ПМС № 57/28.03.2017г., обн., ДВ, бр. 27/31.03.2017г., изм., бр. 68/22.08.2017г., изм. и доп., бр. 67/23.08.2019г., бр. 19/6.03.2020г.), с която Министерският съвет е определил основните категории нарушения, за които се налагат финансови корекции - чл.2, ал.1 и Приложението към него. По силата на чл.1 от Наредбата, с нея се посочват, както случаите на нередности, съставляващи нарушения на приложимото право, извършени чрез действия или бездействия от бенефициента, които имат или биха имали за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ (сега ЕФСУ) и които представляват основания за извършване на финансова корекция по ЗУСЕСИФ (ЗУСЕФСУ), така и минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции, определяни за нередности на основание чл.70, ал.1, т.1– 9 от ЗУСЕФСУ .

По делото е безспорно, че първият елемент на определението за нередност е налице – Сдружение „Консулт груп“, гр.Видин има качеството на икономически субект, защото участва в изпълнението на помощта от ЕСИП. В качеството си на икономически субект, страна по договори за безвъзмездна финансова помощ, той е осъществил действия по избор на изпълнител с публична покана съгласно ЗУСЕФСУ.

Жалбоподателят не е възложител по ЗОП и за него важат правилата на глава 4 от ЗУСЕФСУ, съответно по отношение на нередностите е приложим чл.1, т.1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съгласно чл.50, ал.1 от ЗУСЕФСУ, бенефициерът следва да определи изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност, спазване на основните права и недопускане на дискриминация. Но жалбоподятелят (бенефициер) е ограничил кръга от потенциални участници, като е въвел алтернативното изискване за удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК, което би могло да има разубеждаващ ефект спрямо потенциалните участници. Въведеното изискване не е довело до отстраняване на участник, но с оглед броя подадени оферти, може да се направи извод, че поставеното условие е довело до ограничаване на конкуренцията - не е налице минимално ниво на конкуренция. Липсата на изрично включване на възможността за приемане на удостоверения от клубове, притежаващи лиценз към еквивалентна на БФКК организация, води до дискриминиране на икономически субекти в сравнение с такива притежаващи удостоверения от клубове, регистрирани конкретно в БФКК - конкретно национално сдружение с нестопанска цел, във връзка с което не е осигурена равнопоставеност между потенциални участници. По този начин е ограничена и свободната конкуренция.

Следва да се има предвид изричната забрана на чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ за включване в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите „или еквивалентно“. Това не е спазено и изискванията в поканата необосновано ограничават участието на чуждестранни икономически оператори. Посоченото ограничаване на конкуренцията не е съобразено със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват, съгласно чл.3, ал.14 от ПМС № 160/01.07.2016г. В публичната покана възложителят е предвидил изпълнителят да осигури техническа организация за провеждане на спортни събития с драконови лодки в България, но същевременно от изискванията към изпълнението не следва необходимостта за удостоверение от клуб притежаващ лиценз към БФКК, без възможност за негов еквивалент. Предвид това със заложеното изискване бенефициерът е нарушил чл.3, ал.14 от ПМС № 160 от 01.07.2016г.

Законовото изискване, при невъзможност за изчерпателност на критериите, да се добави израза „или еквивалентно“ е ясно и не се нуждае от тълкуване. То е и логично, тъй като от една страна потенциалните чуждестранни участници следват конкретните посочени условия за участие в процедурата (в този смисъл е Решение № 2131/14.02.2019г. по адм.д. № 6952/2018 на ВАС), а от друга страна следва да се спазват изискванията на приложимите нормативни актове - в настоящия случай ЗУСЕФСУ, ПМС № 160/01.07.2016г.

По съществото си, така въведено изискването е в нарушение на чл.51, ал.4 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл.3, ал.14 от ПМС № 160/01.07.2016г., във връзка с чл.50, ал.1 от ЗУСЕФСУ и същото е правилно квалифицирано от административния орган.

Правилна е квалификацията на административния орган, че се касае за нередност по т.10, б.“а“ към Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности.

При установената фактическа обстановка, изводът на Съда е, че получателят на безвъзмездната финансова помощ е допуснал изчерпателно изброените по-горе нарушения на ЗУСЕФСУ, поради което и финансовата корекция е определена правилно, съобразно тежестта на допуснатите нарушения.

С това следва да се приеме, че е налице и вторият елемент от определението за нередност.

По отношение на третият елемент – нарушението да има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, Съдът намира следното:

В константната си практика ВАС приема, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл.2 (36) Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз. Нарушението на правото на Съюза и в частност на принципите на равнопоставеност и недискриминация, които обективно се явяват нарушени при неспазване на изискването за недопускане на дискриминационни изисквания, винаги създава потенциална възможност за настъпване на вреда в бюджета на Съюза. Ако жалбоподателят не бе нарушил изискването на закона, би могло в процедурата по избор на изпълнител да се явят и други участници и това да доведе до по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства, тъй като при всички случаи неправомерното включване на препятстващи условия в публичната покана, ограничава кръга на потенциалните кандидати. Това дава основание да се приеме, че ако жалбоподателят не бе допуснал установените нарушения общите разходи по финансиране на дейността биха били по-ниски, а следователно и разходите на Съюза биха били по-малки.

Ето защо Съдът приема, че е налице и третият елемент от описаното по-горе определение и в този смисъл е налице нередност, представляваща основание за извършване на финансова корекция – чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ.

В оспореното решение органът е изложил мотиви за прилагане на пропорционалния метод по чл.5 от Наредбата, като изрично е посочил, че с оглед на характера на нарушенията, е обективно невъзможно да бъде установено конкретното финансово изражение на вредата. Когато финансовото изражение на нередността /нарушението/ не може да бъде точно определено, законодателят е допуснал прилагането на пропорционалния метод за определяне на размера на вредата – чл.72, ал.3 от ЗУСЕФСУ. Налице са и мотиви относно определянето на финансова корекция в размер на 25 % с оглед тежестта на нарушението, както и включването в тях (поглъщането) на 10% от вече наложената финансова корекция на същия договор, т.е. съдържат се мотиви, поради което и съдът приема, че от формална страна органът е изпълнил задължението си.

Спазено е изискването на чл.7 от Наредбата, като е определена обща корекция – 25 % върху разходите по сключените договори.

Правилно е определена и основата, върху която е определена финансовата корекция – 25 % от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (допустими разходи без собствен принос на бенефициера -52578.41 лв. с ДДС) по Договор за услуга от 07.03.2019г., сключен с изпълнителя „Холинс Бизнес Корпорейшън“ ЕООД на стойност 44 709.99 лв. без ДДС / 53 651.98 лева с ДДС.

В случая, проектното предложение е финансирано със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, но и със средства на бенефициера, поради което при определяне на финансовата корекция е изваден собствения принос на бенефициера в размер на 2%. В противен случай налагането на финансова корекция върху собствения принос на бенефициера би превърнало автоматично финансовата корекция в санкция, нещо което тя, с оглед на чл.4, ал.1 и ал.44 от Регламент (ЕО, Евроатом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/1995), не е. Финансовата корекция е административна мярка по смисъла на чл.4 Регламент № 2988/95, а не административна санкция по смисъла на чл.5 Регламент № 2988/95.

В заключение съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен и в частта относно основата, върху която е изчислен размерът на финансовата корекция.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното Решение, е издадено от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилно и законосъобразно и не са налице основания за отмяната му.

По отношение на разноските: Съдебните разноски са разходите, които страните правят по воденето на делото и се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Разноските са три вида: заплатени такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат (чл. 78, ал. 1 ГПК). За разноските досежно претендирана сума за превод на писмени доказателства, представени от страна на ответника по делото: Съгласно чл.14, ал.1 и ал.3 от АПК всички производства по кодекса (включително по обжалване) се водят на български език, а документи, представени на чужд език, трябва да бъдат придружени с точен превод на български, като ако съответният орган не може сам да провери верността на превода, той назначава преводач за сметка на заинтересованото лице, освен ако в закон или международен договор е предвидено друго. По аргумент от посочената разпоредба на АПК се извежда правилото, че преводите на документи на чужд език са за сметка на заинтересованите лица, които ги представят в съответните производства. В случая отвеникът е направил сам, за своя сметка, преводите на документите, които прилага и от които се ползва, за да установи съответните обстоятелства. И тъй като процесните документи са приложени от ответника като част от административната преписка, с оглед доказване фактическите основания за издаване на акта, а не е бил задължен от съда да ги представи по искане на жалбоподателя, то следва да се представят от административния орган в съответната форма, т. е. на говоримия пред националния съд език– в конкретния случай това е български, с оглед нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК. Разходите за този превод нямат характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и са за сметка на административния орган /в този смисъл са Определение № 3630 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2021 г., VII о., Определение № 10478/29.07.2020 г., постановено по адм. дело № 6505/2020 г./.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, определен по реда чл.24 на Наредбата за правната помощ.

Водим от горното, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „Консулт груп“ гр.Видин, представлявано от председателя на сдружението Ф.Н. против Решение № РД-02-14-999/17.10.22 год. на ръководителя на Националния орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020, с което е определена финансова корекция представляваща 25 % от допустимите разходи финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по Договор за услуга от 07.03.2019г., сключен с изпълнителя „Холинс Бизнес Корпорейшън“ ЕООД на стойност 44 709,99 лв. без ДДС / 53 651,98 лева с ДДС, като неоснователна.

ОСЪЖДА Сдружение „Консулт груп“ гр.Видин да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Национален орган на Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :