№ 51
гр. Ямбол, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500049 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.М.К. ЕГН**********, чрез адв.Д.Б. против
Решение №260271/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№873/2020 г. по описа на РС-Ямбол, с
което съдът е прекратил сключения между въззивникика и въззиваемата Ц.Р.К. ЕГН
********* граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на
двамата съпрузи. С атакуваното решение първоинстанционният съд е: 1. предоставил
упражняването на родителските права върху родените от брака деца Р.Х.К. и Е.Х.К. на
майката -въззиваемата Ц.Р.; 2. по отношение на бащата въззивника Х.К. съдът е определил
право на лични контакти с децата, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10
ч. до 17 ч. на следващия неделен ден с преспиване, както и един месец непрекъснато през
лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката; 3. осъдил е въззивника да
заплаща на въззиваемата в качеството й на законен представител на децата месечна
издръжка в размер на 163 лв. за детето Е.К. и месечна издръжка в размер на 170 лв. за детето
Р.К., считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпването на правоизменящи или правопрекратяващи
обстоятелства; 4. определил е местоживеенето на децата при майката -въззиваемата Ц.К. на
адрес: ГР.****, УЛ.****; 5. предоставил е на майката ползването на семейното жилище на
посочения адрес, заедно с децата; 6. постановил е съпругата да продължи да носи брачното
си фамилно име- К. след прекратяване на брака; 7. осъдил е въззивника Х.К. да изплати
сумата от 15 лв., представляваща държавна такса за прекратяване на брака и сумата от 479,
1
52 лв., представляваща държавна такса върху присъдените издръжки.
В жалбата се развиват обстойни съображения за опороченост на първоинстанционното
решение, почиваща върху преценката за незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност. Според възраженията на жалбоподателя сериозният порок в аналитичната
дейност на РС-Ямбол се свежда в неизпълнение на ръководното за съда задължение да
обезпечи пълноценна защита на интереса на децата, като правният резултат при
предоставянето на родителските права е постановен при необективно обсъждане
съдържанието на доказателствената маса, в т.ч. съдебно -психологичната експертиза,
установяваща негативна емоционална връзка и родителско отчуждаване на майката от
детето Р.К., както и мнението и желанието на изслушаната по делото Р.К. да живее с баща
си. Въззивникът изтъква несъобразяване от РС-Ямбол на съществувалото към момента на
предявяване на исковете фактическо положение на съвместно съжителство и издръжка на
детето Р.К. от бащата и неговите родители, в който аспект началната дата, спрямо която е
уважен осъдителният иск срещу него е некоректно и незаконосъобразно определена.
Отправя упрек за субективизъм и произволност в доказателствената оценка, дадена от ЯРС с
твърдения за необосновано и едностранчиво толериране показанията на бащата на
въззиваемата. Същевременно съдът не е коментирал значимите за спора фактически данни,
източник на които са показанията на доведените от въззивника свидетели. Твърди се за
несъмнено фактическото установяване на трайното и цялостно осигуряване на издръжката
на семейството по време на брака от съпруга, както и че през 2018 г. съпругата неоправдано
е напускала семейното жилище. Жалбата съдържа искане за ревизия и отмяна на решението
в частта относно формираната съдебна воля по въпроса за вината, както и в частта срещу
произнасянето по съединените небрачни искове и присъдените в тежест на въззивника
разноски. Настоява се за прсъждане на разноски в исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
Ц.Р.К.,включващ изразено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Посочва, че обжалваното решение е постановено на базата на задълбочено и
пълноценно доказателствено изследване на интересите на децата, като съдът е извършил
обективен и изчерпателен анализ на доказателствената съвкупност. Оспорва относимостта
на направените доказателствени искания, като въвежда аргумент за солидния времеви
интервал - повече от година и половина, разделящ момента на фактическа раздяла на
страните -12.01.2020 г. и възникването на извънбрачната връзка на въззиваемата. Моли съда
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред
въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът, чрез адв. Д.Б. поддържа жалбата по подробно развитите в нея.
Подчертава несъмнената установеност на фактите, указващи, че дълбокото разстройство на
брака между страните не е настъпило по вина на съпруга Х.К.. Поставя акцент върху
изрично изявеното при изслушването на по-голямото дете негово нежелание да живее с
майката, което първоинстанционният съд е игнорирал.При тези съображения настоява за
уважаване на въззивната жалба и присъждане на направените разноски.
2
В с.з. въззиваемата страна, чрез пълномощника си адв. А. поддържа позицията си по
оспорване на депозираната въззивна жалба по изложените в отговора съображения,
придружена с искане за потвърждаване като законосъобразно на атакуваното решение и
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Ямболският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата и в отговора становища,
релевираните в съдебно заседание позиции на страните, на база анализа на
доказателствената съвкупност и съобразявайки приложимите разпоредби на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
С предявения иск от Ц.Р.К. са заявени претенции да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прекратен сключения с Х.М.К. граждански брак, упражняването на
родителските права по отношение на родените по време на брака малолетни деца Р.Х.К.,
родена на ***** г. и Е.Х.К., родена на ***** г. да бъде предоставено на майката, при която
децата ще живеят, да бъде определен режим на лични контакти с децата, както и да бъде
определена месечна издръжка, която бащата да заплаща. С депозирания писмен отговор от
ответника Х.К. е заявено искане за споразумение между страните във вр. с предоставяне на
родителските права върху децата на майката и предложение относно режима на лични
контакти с бащата, а в алтернативност при несъгласие на ищцата e отправено искане за
провеждане на съдебно изследване и произнасяне по въпроса за брачната вина.
По делото е представено Удостоверение за сключен граждански брак, изд. от Община
Ямбол, от **.*.**** г., от което е видно, че Ц.Р. и Х.К. са сключили граждански брак на
**.*.**** г. и съпругата е приела да носи фамилно име –К..
По делото са представени 2 бр. Удостоверение за раждане, изд. от Община Ямбол съотв.от
**.**.****г., и от 14.08.2006 г., от които е видно, че Е.Х.К. е родена на ***** г., а Р.Х.К. е
родена на ***** г. от майка – Ц.К. и баща Х.К..
По делото е изготвен и Социален доклад от Дирекция "Социално подпомагане" – Ямбол от
30.09.2020 г., от който е видно, че след фактическата раздяла на родителите грижи в семейна
среда за малолетните деца полага тяхната майка Ц.К.. В социалния доклад е отразено, че и
двамата родители показват заинтересованост и загриженост към проблемите в развитието на
децата, демонстрират желание за в бъдеще да полагат грижи, както и желание за активна
родителска връзка при отглеждане на децата. В доклада е закрепено заключението, между
родителите и децата, както и между двете деца има изградена силна емоционална връзка,
като в интерес на децата е да се отглеждат в стабилна семейна среда. Пред социалните
работници от Д "СП" - Ямбол детето Р.К. е отказало да изрази становище.
По делото в качеството му на свидетел пред РС-Ямбол е разпитан Р.Г.Р., баща на
въззиваемата, чийто показания първостепенният съд е ценил при условията на чл.172 ГПК.
Същият предоставил информация за настъпила раздяла между съпрузите от около година и
половина, предхождана от съпружеска и семейна криза поради отсъствия от дома,
злоупотреба с хазарта и алкохола от страна на съпруга, както и демонстрации на агресия и
физическо насилие върху съпругата му Ц..
3
В качеството на свидетел по делото е разпитан Х.И.К., който заявява, че през 2018 г. след
прибиране от командировка Х.К. му споделил, че въззиваемата се изнесла заедно с децата
им от семейното жилище. Твърди, че последната работи едва от няколко години, а през
целия им семеен живот издръжката е била осигурявана от въззивника с финансовата
подкрепа на неговите родители; че същият чрез взимане на заем поел лечението на майката
на Ц.К.. Излага факти относно настъпило съпружеско отчуждение в резултат от действията
на съпругата, която ходила на почивки с брат си и децата и изолирала съпруга.
Приобщени към доказателствения материал са и свидетелските показания на св.П.Х.Г.,
който пресъздава факти от живота на страните в сферата на негативно отношение от страна
на съпругата към съпруга, чести, инициирани от нейна страна раздели, а в контраст -
предоставянето на финансова и материална обезпеченост на семейството изцяло от страна
на Х.К.. Свидетелят излага, че лично той е предоставил в заем пари на въззивника, които са
били необходими за спешното лечение на майката на съпругата през м.август 2018 г., като
няколко месеца след това е настъпила фактическата раздяла по волята на съпругата, която се
е изнесла от семейното жилище.Знае от Р., че иска да живее с баща си, виждал е често
детето в хотел "Арфа",в който живее бащата и който се стопанисва от неговите родители.
В показанията на св. В.Д.Г. е предоставена информация, че страните са във фактическа
раздяла от година и половина. Според свидетелката въззиваемата изпитвала страдание от
факта, че въззивникът оказвал манипулативно влияние върху по-голямата им дъщеря Р.К.,
целейки отчуждаването й от майката. Посочва, че дъщерята Р.К. живее при баща си и от
време на време ходи при майка си. Посочва, че причините за раздялата между съпрузите се
коренят в липсата на взаимно уважение от страна на Х.К., чести отсъствия от дома на
съпруга и липса на съпричастност и активна подкрепа в отглеждането на децата.
Свидетелства за генерирани дългове от участие в хазартни игри от страна на Х.К., за
погасяването на които Ц.К. изплаща заем.
Разпитаната по делото св. Т.К.Г. разкрива, че й е известна причината на съпружеската криза
между страните, които са във фактическа раздяла от година и половина- проблеми с
алкохола, провокиращи физическа невъздържаност и агресивност на съпруга по отношение
на съпругата. Пресъздава спомен от преди 4 години, базиран в непосредствени възприятия
относно появата на въззиваемата със синини по лицето с обяснение, че съпругът й в пияно
състояние и е нанесъл няколко удара. Твърди, че през последните месеци преки грижи за
детето Р.К. полага неговата баба по бащина линия, а финансовата издръжка на семейството
била осигурявана през годините от родителите на бащата Х.К., братът и бащата на съпругата
Ц.К.. Твърди се, че изцяло бабата и дядото заместват бащата в грижите за децата.
При проведено изслушване на детето Р.Х.К., в съответствие с правилата на чл.15, ал.1-6
ЗЗдет. за охрана на неговите интереси, в присъствието социален работник от Дирекция
"Социално подпомагане", същата изразява еднаква емоционална привързаност към двамата
родители, но заявява, че живее при баща си и предпочитанието й е да остане да живее с него.
По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза, кредитирана от РС-Ямбол като
инкорпорираща обктивни, точни и компетентни отговори на поставените задачи. В
4
заключението са отразени чувствата на детето Р.К. -неразбиране от страна на майката до
степен на обтегнати и прекъснати отношения , с изразени нетипични за възрастта прояви на
ревност към отношението и грижите на майката към сестричката Е.. Изтъкнато е
усещането й за подкрепа и удовлетвореност от задружността и вниманието на бащата, както
и наличието на средни нива на тревожност и прояи от стресово-тревожностен спектър-
трудно заспиване, трудно преглъщане, главоболие, страхове и гневливост. Експертите
посочват, че емоционалната връзка между Р. и нейната майка, въззиваемата Ц.К. е в
негативния спектър на болката и разочарованието , което достига до емоционално и
физическо отдалечаване и дори прекъсване на контактите от страна на детето. В отговор на
въпроса за осъществено манипулативно въздействие върху детето Р. вещото лице
еднозначно е възприело, че у Р. са налице симптоми на родителско отчуждение с майката,
като в емоциите си детето копира поведението и емоционалната нагласа на бащата към
въззиваемата- обида, разочарование и гняв. Извършена е прогноза, според която връщането
на детето чрез средствата на институционалната принуда при майката ще повишат стреса и
опортюнистичното му отношение, но настоящото положение е неприемливо с оглед
затвърждаването на една деструктивна и дисфункционална връзка. По отношение на детето
Е.К. след проведени тестове и психологични интервюта вещото лице е констатирало,че има
по-силно изградена привързаност към майката, с която винаги е живяло, но бащата
присъства в очакванията и желанията му, изпитва страх и неудовлетвореност със
съответните емоционално -вегетативни проявления:потене на ръцете, сърцебиене, трудно
заспиване, недостатъчна увереност, безпокойство и др. Подчертано е значението на
необходимостта да не се разкъсва привързаността между двете сестри, която с течение на
времето ще доведе до преодоляване на ревността у Р. и ще култивира отговорност и грижа
към по-малката сестричка -Е., а за последната е значим ролевият модел на по-голямата
сестра при формиране на идентичност. Изградена е генерална преценка, че и двамата
родители притежават качества за ефективно родителство, независимо от начина им на живот
и избор на партньори.
Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, като в депозирания писмен отговор е заявено искане за съдебно
произнасяне по въпроса за вината по реда на чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс. Искът е
съединен с небрачни искове относно - предоставяне на родителски права, определяне на
режим на лични контакти на децата с бащата, присъждане на месечна издръжка, и
запазване фамилното име на съпругата след неговото прекратяване - чл.322, ал.2 ГПК.
Съдът отделя като безспорнo взаимното желание на страните да бъде прекратен сключеният
между тях граждански брак. Въззивната страна Х.К. претендира първоинстанционното
решение да бъде отменено в частта относно произнасянето по вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, относно запазването на брачното фамилно
име от съпругата, относно предоставянето на родителските права по отношение на
малолетните деца на майката и определянето на местоживеенето им при майката, като
5
претендира при решаване на въпроса за местоживеенето на детето Р.К. да бъдат взети
предвид нейната воля и предпочитания. Спорен е и въпросът относно размера на
издръжката на децата, както и относно дължимостта на претендираната издръжка за Р.К.
предвид безпротиворечивите доказателства според жалбоподателя, че по-голямото дете
живее и се отглежда от баща си и неговите родители.
В чл.269, ал.1 ГПК е указано, че въззивният съд се произнася служебно по допустимостта и
валидността на обжалваното решение, а по останалите въпроси е обвързан от посоченото в
жалбата. Прегледът на първоинстанционното решение в така очертаните предели на
въззивната проверка показва, че същото е валидно и допустимо.
С оглед на изложеното във въззивната жалба и заявените претенции, настоящата инстанция
намира, че първоинстанционното решение не е атакувано и е влязло в законна сила в частта
– по отношение на допуснатия развод и прекратяването на гражданския брак поради
неговото настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, както и по отношение на
установения от РС-Ямбол режим на лични отношения на децата с техния баща и
постановеното предоставяне ползването на семейното жилище на майката Ц.Р.К..
По отношение на релевираните с въззивната жалба оспорвания, ЯОС намира следното:
Първоинстанционното решение е атакувано от страна на Х.М.К. в частта, в която е
постановено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата
съпрузи, с претенция в тази му част решението да бъде отменено и да се приеме, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им жената.
На основание чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
Искането за произнасянето по въпроса за брачната вина не е самостоятелен иск, а
факултативно искане. То включва във фокуса на доказателствено изследваните въпроси от
обективния и субективен принос на всеки от съпрузите за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, отрицателния характер от гледна точка на обществения морал и
изпълнението на брачните задължения на определени систематични форми на поведение
и/или отнасяне, респ. индивудални и епизодични поведенчески изяви на единия съпруг,
които преимуществено са довели до разстройството на брака. Липсва легална дефиниция на
понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака", но справедливият,
обществено приемлив и съобразен с нормите на чл. 14 и чл.15 СК критерии изисква
преценка на отношението на всеки от съпрузите към изискванията, произтичащи от
брачната връзка, в т.ч. съвместното живеене, грижа на съпрузите един към друг, така и
отношението на всеки един, съотнесено в по-общ порядък към грижата за издръжката на
семейството, отглеждането и възпитанието на децата и т.н.
Окръжният съд приема, че в частта, с която за виновен за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака са обявени и двамата съпрузи, обжалваното решение на ЯРС е
правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ЯОС приема, че решението е
постановено при обстоен анализ на съществените страни на казаното от всеки от
6
разпитаните по делото свидетели. Отчетени са смисловият и информационния капацитет на
гласните данни, и е формирана преценка за вътрешната и външната съгласуваност на
отделни групи доказателствени източници, които имат значение при извеждане на фактите
относно вината на двамата съпрузи. Според едната група показания,които, съпоставени в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът цени като относително еднопосочни,
последователни и детайлни, са показанията на св. П.Г. и Х.К., според които разривът в
съпружеските отношения се дължи на инициираната от съпругата фактическа раздяла,
студеното й отношение, многократното напускане на съпруга, едноличните й решения при
вземането на децата и игнорирането на брачния партньор при пътувания на почивки. Съдът
установи по безспорен начин, че страните живеят разделени приблизително година и
половина преди предявяването на исковата молба, като Ц.К. е напуснала семейното жилище
заедно с децата и заживяла в апартамента на покойната си майка, както и че преди смъртта
на майка й, средствата за активното лечение на последната са осигурявани от въззивника
Х.К.. От друга страна, в противоположно фактологично направление са показанията на св.
Р.Р., ценими при условията на чл.172 ГПК и на св. Т.Г. и В.Г.. Доказателственото
установяване, проведено от техния разпит съдейства за разкриването на друг комплекс от
факти- за чести отсъствия на съпруга, липса на активна подкрепа и взаимопомощ в
обгрижването на децата, прояви на психическа и физическа агресия спрямо съпругата,
включително употреба на алкохол и генериране на парични дългове от хазартни игри.
Въпреки установената причина за разделното живеене на съпрузите - едностранното
решение на съпругата, съдът приема, че са събрани достатъчни по своя обем и убедителност
доказателства, че и двамата съпрузи са нарушили изискванията на чл.14 и чл.15 СК и не са
проявили необходимото взаимно уважение, разбирателство и отговорност както към
брачната си връзка, така и към съхраняване стабилността на семейството. В обобщение на
изложеното до тук, съдът приема, че и двете страни, съзнателно са допринесли за
увреждането и обезсмислянето на брачната връзка, поради което вината за настъпилото
разстройство следва да се вмени и на двамата.
Предвид бланкетния подход в жалбата за оспорване на решението в частите относно
възлагането на родителските права, местоживеенето на децата и режима на лични контакти
с бащата, придружен със заявени изрични съображения единствено в контекста на
интересите на по-голямото дете Р.К., съдът ще направи общ правен коментар на така
обжалваните части от решението:
Фактическата реализация на хипотезата на чл.59, ал.2 СК /развод по исков ред и
непостигане на споразумение между страните относно упражняване на родителските права/
дерогира принципното положение, съгласно което титуляр на родителските права и
задължения в пълния им обем и въз основа на собствен и независим титул от този на другия
родител, е всеки един от двамата родители. Намесата на съда в този процес е законен
механизъм за защита на детето като уязвима страна в отношенията родители-деца и е израз
на обществената функция на правораздаването, свързана със запазването на висшите
интереси на непълнолетните деца и гарантиране правната сигурност - арг. т.2 от ТР № 1 от
7
3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСГК. Преценката на ЯРС досежно
предоставяне родителските права на майката, и произтичащото по целесъобразност
определяне на местоживеенето на децата при нея, не е извършена произволно и субективно,
а при стриктно следване на легалните критерии, основани на относимата правна уредба и
доразвити в ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г.: възпитателски качества и морален лик на
родителите; желанието на родителите, взаимната привързаност на родителите и децата,
полът, възрастта на децата, помощта на трети лица, жилищно-битови и материални условия
и др. Упражняването на родителските права обхваща ежедневното и пряко предоставяне на
фактически грижи на децата, вкл. надзор, защита и контрол, като РС-Ямбол е бил
изчерпателен в аргументите по излагане на усмотрението си относно тяхното предоставяне
на майката, извършвайки индивидуална и комплексна съпоставка на събраните
доказателства с изброените критерии. Несъмнено установено по делото е, че и двамата
родители притежават необходимия родителски капацитет, демонстрират желание и интерес
към отглеждането на своите деца. Приоритетно значение в решението на РС-Ямбол е
отдадено на установяващата се от доказателствата по-голяма родителска ангажираност и
пряка отдаденост на майката в грижите за отглеждането и възпитанието на двете дъщери,
докато бащата компенсира директните грижи и присъствие с помощта, оказвана от страна
на неговите родители. Фактор с ръководно съдържание са женският пол на двете деца и
ниската възраст на Е.К.- 10 години,т.к. съобразно обвързващите постановки в цит.
постановление в по-голяма степен свойствено за майката е да отглежда и възпитава децата
от женски пол, а ниската възраст на детето Е. обуславя нуждата му от непосредствена
майчина грижа. В този контекст пълноценно обосновано е становището във вр. с
предоставянето на майката родителските права по отношение на детето Е.К. с оглед
непротиворечивите данни в съдебно-психологичната експертиза, че същото има
изключително силна връзка със своята майка, изпитва непрекъсната емоционална
потребност от споделянето с нея, от нейната опора и присъствие. В ППВС № 1 по гр. д. №
3/1974 г. като изходна база е изведено самостоятелно желанието на родителите, не и на
децата във вр. с определяне на родителя, комуто да бъде възложено непосредственото им
отглеждане. Предвид така формулираните регулативни критерии развитото в жалбата
оплакване за подценяване на изрично заявеното желание и избор на детето Р.К. за съвместно
съжителство с нейния баща, същото следва да бъде обсъдено единствено на плоскостта на
критерия " взаимна привързаност между родители и деца". Не е спорно по делото, че детето
Р.К. фактически прекарва по-голямата част от времето при баща си и неговите родители,
както и цит. в жалбата фрагментарна констатация на вещите лица, че промяната по
институционален път на това положение би повишило стреса, недоволството и
опортюнистичното настроение на детето. По делото не е възможно интерпретация на
емоционалната близост на по-голямата дъщеря и нейния баща да бъде направена изолирано,
без преценка на останалите конкуриращи нейното значение фактори. В този смисъл
районният съд е отчел становището в СПЕ, според което силното влияние на бащата върху
Р. е обусловило рефлекторно проявление на собственото му негативно отношение спрямо
майка й в емоционалните реакции на детето /обида , гняв, разочарование/. Вещото лице е
8
констатирало симптоми на родителско отчуждение на Р. от нейната майка, с формираното
генерално заключение, че запазване на настоящото положение е неприемливо поради
опасността от засилване на отчуждението и разрушаване на връзката между детето и
майката, а също и връзката му с неговата по-малка сестра. Посочено е също, че
емоционалната връзка на детето с майката е в негативния спектър на болката и
разочарованието, достига до емоционално и физическо отдалечаване, като причина за това е
несъзнавано изгражданото родителско отчуждение от страна на родителя,с който живее Р. и
неговото семейство.От друга страна обаче, момичето Р. е изразило надежди, че майка й я
обича, без да може да й го покаже. Освен това, от подробното психологическо обсъждане в
експертизата, и ценените като достоверни конкретни отговори, не се установяват
субективни нагласи или опити на майката за негативно повлияване на отношението на някое
от децата към баща му, а от съвкупния прочит на гласните данни не се доказва и стремеж на
майката към ограничаване на личните контакти и срещи на децата с въззивника.
Обвързващо значение в случая има и изискването за прилагане на т.III от ППВС № 1 по гр.
д. № 3/1974 г. , която повелява: "При развод отпада само съвместното упражнение на
родителските права, а това означава, че с предоставяне упражнението на родителските
права на единия родител всички деца следва да живеят при родителя, определен с
решението по чл. 29 СК. С оглед на това отделното живеене на децата е допустимо само
поради важни причини. По същия принцип се решава и разделянето на децата (...)За да се
постанови такова разделяне, е необходимо да са налице сериозно причини, като например
голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност,
продължително разделено живеене." В случая вещото лице в изготвената СПЕ е
акцентирало върху особената необходимост от съхраняване на изградената привързаност
между двете деца, с подчертаване на позитивните социални, емоционални и индивидуални
аспекти и за двете от израстването им в обща семейна среда. Концептуалният подход при
преценката на разделяне на двете деца според критериите и обясняващите ги тезисни
съображения в постановлението на ВС изисква констатирането на сериозни причини, които
не само не се установяват по делото, а напротив категорично се опровергават от събраните
доказателства.
Мотивиран от горното, настоящият състав прие, че решението на първата инстанция в
частта му за предоставяне на родителските права на майката Ц.К. върху двете ненавършили
пълнолетие деца и определяне на местоживеенето им при майката , е правилно и като такова
следва да се потвърди.
По повод направеното в жалбата оспорване на дължимостта на присъдената издръжка за
детето Р.К. от установения начален момент- 05.05.2020 г., който е датата на депозиране на
исковата молба, както и съпътстващото го общо оспорване на присъдения размер на
дължима от бащата месечна издръжка за децата Р.К. и Е.К., въззивният съд намира
следното: Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 и 2 от СК, всеки един родител е длъжен по
закон да осигурява необходимата издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно своите възможности, материално и имуществено състояние. Детето е титулярът
9
на това право, а издръжката може да бъде натурална и/или в пари, особено, когато единият
родител не живее при детето си и не полага непосредствени грижи за неговото отглеждане и
възпитаване. Съгласно предвиденото в т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г. и ППВС № 5 от
31.11.1981г. родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца,
респективно общата сума за издръжка се поделя между двамата родители. Съгласно т. 7
Постановление на Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970г. двамата родители дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
Първостепенният съд е приел, че предвид липсата на депозирани от страните писмени
доказателства относно техните доходи, като изходна база следва да бъдат използвани
данните от социалния доклад, според които майката работи по трудов договор в ДФ
"Земеделие" -гр.Ямбол с месечно трудово възнаграждение в размер 1200 лв., а бащата е
управител на фирма с неуточнен месечен договор, предвид което за основа на неговия доход
е приета МРЗ в размер 650 лв. При тези доходи съобразно възрастта и нуждите на децата е
прието, че общата месечна издръжка за детето Е. е в размер на 200 лв.,от която бащата
следва да заплаща минимума- 163 лв, а за детето Р. -при обща месечна издръжка 250 лв.,
бащата следва да заплаща месечно сумата от 170 лв. В случая този подход е
законосъобразен, т.к. минималният размер на дължимата издръжка за едно дете през 2021 г.
-163 лева, арг. от чл. 142, ал. 2 от СК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 331/26.11.2020 г., в сила от
01.01.2021г. С възражението за погасяване задължението за издръжка на осъдения да я
заплаща родител за период след предявяване на исковата молба /05.05.2020 г./ се въвежда
проблематика извън предмета на производството по чл.322, ал.2 ГПК. Аргументите в тази
насока са разрешенията, формирани в Решение №134/25.06.2012 г.. по гр.д.№90/2011 г.
ВКС, и Определение №703/23.10.2019 по дело №1721/2019 на ВКС, ГК, III г.о, в които
въпросът за погасяване правото на издръжка чрез нейното фактическо предоставяне и
преки грижи за детето, е бил разгледан в отделно производство, чийто предмет е различна
по правната си квалификация искова претенция, заявена едва след влизане в сила на съдебно
решение за предоставяне на родителските права и определяне на издръжката.
В съответствие със законодателното разбиране в чл.53 СК е и обективираната в
решението на първата инстанция правна оценка, че с нормата се предоставя възможност за
променилия фамилното си име съпруг по свое усмотрение и индивидуален избор да
възстанови предбрачното си фамилно име, а несъгласието на другия съпруг в тази насока
следва да се цени като правно ирелеваненто. Предвид изложеното и в тази част решението
на РС-Ямбол е правилно, законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 2, изр. 2 от ГПК разноските при обжалване на
решението се определят по реда на чл. 78 от ГПК.
Предвид изхода по спора въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 600 лева, направени пред въззивната инстанция разноски, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед на правилата, установени от чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК въззивното решение
10
не подлежи на касационно обжалване в частта за прекратяването на брака, в т.ч. и по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Съгласно изричния
текст на същата разпоредба решението по въпросите на чл. 59, ал. 2 от СК, а именно
предоставяне упражняването на родителските права и при кого от родителите да живее
детето, определяне на режим на лични отношения и въпроса за издръжката на детето може
да се обжалва по касационен ред.
Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл за предоставяне ползването на
семейното жилище и по въпроса за режима на лични контакти на децата с техния баща, не е
обжалвано, поради което е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл. 271 ГПК, Окръжен съд- Ямбол
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260271/11.06.2021 г., постановено по гр.д.№873/2020 г. по
описа на РС-Ямбол в частта, с която съдът е постановил, че дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е настъпило по вина на двамата съпрузи; е предоставил
упражняването на родителските права върху родените от брака деца Р.Х.К. и Е.Х.К. на
майката Ц.Р.К.; е осъдил Х.М.К. да заплаща на Ц.Р.К. в качеството й на майка и законен
представител на малолетните деца Е.Х.К. и Р.Х.К., месечна издръжка в размер, съотв. на 163
лв. и 170 лв. , считано от датата на подаване на исковата молба 05.05.2020 г. ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на издръжката; е постановил децата Е.Х.К. и Р.Х.К.
да живеят при своята майка Ц.Р.К.; е постановил след прекратяване на брака съпругата да
продължи да носи брачното фамилно име -К..
ОСЪЖДА Х.М.К. ЕГН**********, гр. Ямбол, ул. "******" да заплати на Ц.Р.К., ЕГН
*********, гр.Ямбол, ул. "***** сумата от 600 лв., направени съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС по въпросите по чл.280, ал.3, т.2
ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата му част решението е влязло в законна сила като необжалвано.
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12