Присъда по дело №11573/2023 на Софийски районен съд

Мотиви по НЧХД № 11573 по описа на СРС, НО, 132 с-в за 2023 г.

С частна тъжба Х. Г. Ч. е повдигнал обвинение против Д. Д. Ж. за това, че на 22.02.2023 г.
около 12:00 часа в гр. ***, на ъгъла на бул. *** и бул. *** казал нещо унизително за честта и
достойнството му в негово присъствие – нарекъл го „боклук” и „идиот”, като обидата е
нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния
кодекс /НК/.
Приет е за разглеждане в наказателното производство граждански иск от ЧТ срещу
подсъдимия в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди.
Частният тъжител /ЧТ/ пледира, че от събраните гласни доказателства се доказва, че
подсъдимият е извършил деянието, в което е обвинен, като счита, от обективна и субективна
страна е осъществен съставът на престъплението обида, тъй като изразите засягат честта и
достойнството му. Счита за отегчаващо обстоятелство това, че подсъдимият вече е осъждан
по наказателно производство по НЧХД № ***/2022 г. на *** 114-ти състав Моли
подсъдимият да бъде признат за виновен, както и да бъдат присъдени на тъжителя
разноските по делото.
Защитникът пледира, че обвинението не се доказва. Счита процесния казус за идентичен на
този по другото наказателно дело от частен характер срещу подсъдимия и допуска, че
настоящото дело е, за да се окаже натиск върху подсъдимия във връзка с действията му по
другото дело и да се гарантира благоприятен резултат за тъжителя по същото. Изтъква
разминавания между показанията относно изречените думи. Счита за нелогично
подсъдимият, след като е подсъдим по друго дело за идентичен казус, да изрече процесните
реплики, тъй като знае, че пак може да бъде подадена тъжба срещу него. Моли подсъдимият
да бъде признат за невиновен и да му бъдат присъдени разноските по делото и за адвокатско
възнаграждение, както и да бъде отхвърлен гражданският иск..
Подсъдимият поддържа казаното от защитника си. Твърди, че не е извършил
престъплението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, съобразно изискванията на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д. Д. Ж. e роден на *** г. в гр. ***, българин, български гражданин,
неосъждан, средно образование, живущ в ***, ЕГН: **********.
ЧТ Ч. работи като адвокат и е вписан в Софийска адвокатска колегия. Същият бил
ангажиран от подсъдимия да му окаже правна помощ по въззивно гр. д. № ***/2021 г. по
описа на Окръжен съд – ***, като подаде жалба срещу решение на РС-***. До приключване
на производството, включително в последното съдебно заседание по делото на 02.03.2022 г.,
тъжителят не представил доказателства за платеното от страна на подсъдимия като негов
клиент адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева, нито списък на разноските.
Поради това, ОС-*** с решението си, с което отменил първоинстанционното решение и
уважил предявения от подсъдимия иск, не му присъдил разноските за адвокатски хонорар
пред въззивната инстанция. По този повод отношенията между подсъдимия и тъжителят се
влошили. Подсъдимият подал жалба до Софийска адвокатска колегия /САК/ и с решение на
Дисциплинарния съд към САК от 24.10.2022 г., влязло в сила на 09.12.2022 г. на тъжителят
било наложено дисциплинарно наказание глоба за нарушения на чл. 132, т. 2 от чл. 50, ал. 1
от Закона за адвокатурата.
1

През 2022 г. ЧТ подал срещу подсъдимия тъжба с обвинение за престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК - обида, извършена с две деяния на 11.04.2022 г. в
гр. ***. Било образувано НЧХД № ***/2022 г. по описа на ***, НО, 114 състав. На
22.02.2023 г. имало насрочено заседание по делото в сградата на ***, Наказателно отделение
в гр. ***, бул. *** № ***. На заседанието се явили подсъдимият /в качеството на подсъдим/,
тъжителят /в качеството на частен тъжител/, негов повереник, свидетелите И., К. и А., които
били доведени от ЧТ, за да бъдат разпитани като свидетели по делото. Заседанието
приключило около 12:00 ч. и всички си тръгнали. След излизането от сградата, подсъдимият
седнал на пейка в двора, а тъжителят, повереникът му и свидетелите И., К. и А. излезли от
двора. ЧТ и свидетелите И. и К. тръгнали по бул. *** в посока ***. Подсъдимият ги
последвал и ги настигнал на кръстовището на бул. *** и бул. ***. Приближил се към тях и
казал на тъжителя „боклук” и „идиот”, след което си тръгнал. Тъжителят се почувствал
неудобно и се смутил.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на следните
доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите И., К. и А..
- писмени – ксерокопия на протокол от заседание на ДС към САК от 24.10.2022 г. по ДД №
***/2022 г. и решение и мотиви към него; протокол от заседание на ВДС на адвокатурата от
09.12.2022 г. и решение; ксерокопие на кориците на осем книги с автор ЧТ; протоколи от
съдебни заседания от 22.02.2023 г., 06.12.2023 г. и 21.02.2024 г. и присъда от 10.04.2024 г.
по НЧХД № ***/2022 г. по описа на ***, НО, 114 състав; справка за съдимост на
подсъдимия.

От ксерокопията на протокол от заседание на ДС към САК от 24.10.2022 г. по ДД №
***/2022 г. и решение и мотиви към него; протокол от заседание на ВДС на адвокатурата от
09.12.2022 г. и решение на ВДС се установяват обстоятелствата относно това, че
подсъдимият е бил ангажирал тъжителя като адвокат по въззивно гр.д. № ***/2021 г. по
описа на Окръжен съд – ***, за да обжалва решение на РС – ***. От тях е видно и, че
тъжителят бил пропуснал до приключване на това производство, включително в последното
съдебно заседание по делото на 02.03.2022 г., да представи доказателства за платеното от
страна на подсъдимия като негов клиент адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева,
нито списък на разноските и, че поради това, ОС-*** с решението си, с което отменил
първоинстанционното решение и уважил предявения от подсъдимия иск, не му присъдил
разноските за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Тези писмени материали и
казаното от св. А. дават възможност да се установи, че отношенията между тях двамата са се
влошили. Подсъдимият отрича последното, но съдът прие това за недостоверно. На такъв
извод сочат и данните, че тъжителят е подал тъжба срещу подсъдимия с обвинение за обида,
извършена с две деяния на 11.04.2022 г. в гр. ***, по която било образувано НЧХД №
***/2022 г. по описа на ***, НО, 114 състав, а от своя страна, подсъдимият е подал жалба до
САК, по повод която било образувано дисциплинарно производство, което приключило с
налагане на дисциплинарно наказание на тъжителя. Копията на протоколите от съдебните
заседания по НЧХД № ***/2022 г. по описа на ***, НО, 114 състав и присъдата на първата
инстанция по това дело сочат предмета на същото. Впрочем, той се съобщава и в
показанията на свидетелите И., К. и А., които са били свидетели по това дело и посочиха и
пред съда обстоятелствата – предмет на същото – обидни реплики от подсъдимия към
тъжителя на 11.04.2022 г. Свидетелите К. и И. сочат за такива реплики изречени в района на
*** в гр. ***, а св. А. и за реплики в офиса на тъжителя в гр. ***, бул. ***. Че такива деяния
2

са били предмет на тази тъжба и видно и от копието на присъдата по НЧХД № ***/2022 г.
Настоящият съдебен състав няма да анализира повече доказателствата относно тези две
деяния, тъй като те са предмет на друго обвинение, което е било разгледано от друг състав
на съда. Тази факти имат значение с оглед това, че с обвинението се поддържа, че деянието-
предмет на това дело е било извършено след заседанието по НЧХД № ***/2022 г. на
22.03.2023 г. От съдебния протокол е видно, че на тази дата е имало заседание по това дело,
което е приключило в 11:59 ч. Това се твърди и в гласните доказателства, Същите сочат и, че
след заседанието тъжителят заедно с две жени е поел по бул. *** в посока ***, като
подсъдимият е тръгнал след тях. От показанията на свидетелите се установява, че тези две
жени са били свидетелите И. и К.. Поради това, съдът не кредитира твърдението на
подсъдимия, че това са били две други жени – обясненията му в тази връзка са изолирани и
се опровергават от казаното от свидетелите. От свидетелските показания се установява и, че
подсъдимият, минавайки покрай тях, е нарекъл тъжителя „боклук” и „идиот”. Сочените
реплики се цитираха от всички свидетели – както И. и К., които са ги възприели много
добре, тъй като са били с тъжителя, така и от св. А., която, макар да е била тръгнала в друга
посока след излизането си от двора на съдебната сграда, след като е видяла, че подсъдимият
е тръгнал след тъжителя, на свой ред ги последвала и успяла да също чуе изразите. Няма
съмнение, че тези изрази са били насочени именно към ЧТ, тъй като само с него
подсъдимият е имал някакви предхождащи отношения и предвид развоя на същите, логично
е именно към него да ги е адресирал. Освен това, само ЧТ е бил мъж, а е видно, че изразите
са насочени към лице от мъжки пол. Показанията на свидетелите са напълно еднопосочни и
съдът ги кредитира изцяло, приемайки, че опровергават обясненията на подсъдимия, в които
той и отрича да е изричал репликите към ЧТ. От показанията се установи и, че тъжителят се
е почувствал неудобно и се смутил. Съдът обаче не възприе за вярно казаното от
свидетелите К. и И., че след тази случка, ЧТ бил престанал да се усмихва и избягвал да
говори и да има зрителен контакт с тях. Несериозно звучи, че подобен случай би могъл да
доведе до подобни последствия, поради което съдът не се довери на тези твърдения.
Относно възражението на защитника, че подсъдимият не би си позволил да изрече такива
изрази, тъй като вече е бил по това време подсъдим с обвинение за подобно деяние, следва
да се посочи, че, доколкото доказателствата по делото сочат, че е сторил това, то се налага
извод, че соченото обстоятелство не е било с възпиращ ефект за него.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна и от субективна
страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл.
146, ал. 1 НК.
Съставомерността по основния състав на престъплението „обида”, уредено в чл. 146, ал. 1
НК предпоставя казване или извършване от страна на дееца на нещо унизително за честта
или достойнството на другиго в негово присъствие т.е. „обидата” в наказателноправен
аспект се изразява в умишлено унижаване на чувството за лично достойнство на дадено
лице. Обектът охраняван с наказателната норма са обществените отношения свързани и
гарантиращи оценката на всеки за собствената му обществена стойност и значимост.
От обективна страна, съставът урежда две алтернативно дадени изпълнителни деяния -
казване или извършване на нещо. В зависимост от това, би могло да се касае за обида,
реализирана с думи или такава, чрез действия. В настоящия случай, обидата е нанесена като
подсъдимият е изрекъл унизителни за честта й достойнството на тъжителя думи – боклук и
идиот.
Това подсъдимият е сторил без да е бил предизвикан от тъжителя и без видима причина.
Изразите са несъмнено обидни и унизителни. При преценката за обидния характер на
3

същите, съдът отчете не субективното възприятие на засегнатото лице, а установените
норми в обществото - единственият обективен критерий, от който следва да се изхожда при
преценка на съставомерността на изреченото. Тези думи се възприемат еднозначно и от
обществото като унизителни за човешкото достойнство и в тях се влага изключително
публично лоша, унизителна за личната чест оценка. Те са обективно годни да накърнят
човешкото достойнство и засягат директно представите на пострадалия за личното му
достойнство и чест и за качеството на неговата личност въобще.
От обективна страна, действието е извършено в присъствието на пострадалото лице и е било
възприето от него.
От обективна страна, деянието покрива квалифициращия признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 НК – обидата да е нанесена публично. Деянието е осъществено на улицата, пред
други лица – свидетелите И., К., А., които са възприели лично накърняването на честа на
тъжителя. Могло е да бъде възприето и от всички други лица в близост.
От субективна страна:
Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вина - пряк умисъл. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните
последици и пряко е целял настъпването им - безспорно е съзнавал обидния характер на
изречените думи, че тъжителят възприема същите, като е целял да унизи честта и
достойнството му.
Умисълът на подсъдимия е обхващал и квалифициращия признак по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 146, ал. 1 НК – обидата да е нанесена публично, тъй като е съзнавал, че я осъществява на
улицата, пред други лица, които могат да възприемат същата.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а НК -
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание: за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. 146, ал. 1 НК
законодателят е предвидил наказания глоба от петстотин до десет хиляди лева и обществено
порицание; подсъдимият е пълнолетен; неосъждан е; липсват причинени съставомерни
имуществени вреди; не е налице някое от ограниченията по чл. 78а, ал. 7 НК.
Не е налице ограничението „множество престъпления“, независимо от това, че към времето
на деянието е имало обвинение срещу подсъдимия за друго престъпление обида. Под
понятието „множество престъпления“ в чл. 78а, ал. 7 НК законодателят е имал предвид
наличието на повече от едно деяние, включено в обема на обвинението по конкретното дело,
а не изобщо. Обратното разбиране би било следствие на разширително тълкуване на тази
норма и би означавало, че винаги едно последващо /след влизане в сила на съдебния акт за
първото деяние/ обвинение за деяние, извършено преди влизане в сила на същия този
съдебен акт и осъдителна присъда по това последващо обвинение, биха представлявали
основание за възобновяване на първия акт, което ще доведе до липсата на стабилност в
правния мир. В този смисъл е и решение № 303 от 27.05.2024 г. на ВКС, II, НО по НД за
възобновяване № 142/2024 г.
При индивидуализация на административното наказание, съдът прецени това, че деянието
на подсъдимия е било обусловено от влошените му отношения с тъжителя и конкретно
пропуска на последния да представи доказателства за платен хонорар по гражданско дело,
поради което и подсъдимият не е могъл да получи същия като присъдени разноски. Като
смекчаващо обстоятелство се прие и чистото му съдебно минало.
4

Предвид това, съдът намира, че в случая обществената опасност на деянието и на дееца не
са високи.
В посока отегчаващо отговорността обстоятелства може да се допусне само това, че обидата
включва два отделни израза.
Не се споделя мнението на тъжителя, че следва да се прецени като отежняващ признак това,
че подсъдимият вече е осъждан по наказателно производство по НЧХД № ***/2022 г. на ***,
114-ти състав – видно е, че присъдата не е влязла в сила и подсъдимият към момента е
неосъждан за деянието, предмет на това дело.
Като съобрази горните обстоятелства, съдът освободи подсъдимия от наказателна
отговорност и му наложи административно наказание „глоба” към минималния размер -
1500 лева, като прие, че то изцяло е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36
НК и се явява справедливо с оглед степента на обществена опасност на извършеното деяние.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед на това, че съдът призна подс. Ж. за виновен в извършване на вмененото му
престъпление, съдът прецени, че ЧТ и ГИ Ч. е претърпял неимуществени вреди - унижение
за честта и достойнството му. Налице са предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него деликт: деянието на
подсъдимия е противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени
неимуществени вреди, чийто размер съдът определи по справедливост, изхождайки от
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на всички суми.
Съдът намери, че искът за сумата до 10 000 лева, както е предявен, е неоснователен, поради
което го отхвърли до пълния предявен размер. Претърпяното чувство на неудобство и
смущение не е с такъв интензитет, че да е оправдано присъждането обезщетение в искания
размер. Неотносимо е това, че тъжителят е автор на осем книги, поради което в резултат на
деянието е засегнато мнението за него сред културните среди и Съюза на писателите в
България. Деянието не е извършено в подобна среда или пред хора от тези среди.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК и направеното искане съдът
осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените от него разноски по делото в размер
на 13,20 лева - за съдебна такса.
Осъди го и, в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на
присъдените съдебни разноски и наложеното административно наказание „глоба“, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС.

ТАКА МОТИВИРАН СЪДЪТ ПОСТАНОВИ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	629
Дата:	5 ноември 2024 г.
Съдия:	Мирослав Георгиев Георгиев

Дело:	20231110211573
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2023 г.

Присъда по дело №11573/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите