О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                                  Година 28.03.2019                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                                     Първи граждански състав

На 28.03.                                                                        Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1895 по описа за 2018 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против М.К.М.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като по делото е постъпил  отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.Д.П..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се приложи изисканото ч.гр.д.№6434/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд. По направеното в исковата молба искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе след уточняване на въпросите към вещото лице от ищеца. Не следва да бъде откривано производство за проверка по реда на чл.194 ГПК на оспорените от ответника документи, тъй като се оспорва верността на частни диспозитивни и частни свидетелствещи документи, които не се позват с материална доказателствена сила.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

               ПРИЕМА като писмени доказателства по делото заверени ксерокопия на Договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2015г.; Фактура № **********/18/08/2015 г.; Фактура          № **********/18/09/2015 г.; фактура № **********/18/11/2015 г.

               ПРИЛАГА  към делото ч.гр.д.№6434/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.

               УКАЗВА на ищеца да уточни въпросите си към вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, която иска да бъде назначена по делото.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 07.05.2019 г.  от 10,00 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против М.К.М.. Ищецът твърди, че между М.К.М. и „Теленор България" ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) бил сключен договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2015г. Съгласно договора на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********. Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползвания от М.М. мобилен номер ********** се прилагали условията, уговорени в посочения договор. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 броя фактури, издадени в периода м. август 2015г. - м. ноември 2015г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от сключения договор. Фактура № **********/18/08/2015г. била издадена за отчетния период 18.07.2015- 17.08.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 9,16 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,12 лв., Международни разговори 3,87 лв., разговори към „Грижа за клиента" 0,04 лв., такса за спиране на номер 0,50 лв. и разговори с Теленор 54,54 лв., които били в общ размер на 68,23 лв. без ДДС, 81,88 лв. с вкл. Д ДС. Общата сума, начислена във фактурата, била 81,88 лв., като след приспадане на 3,66 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата била 78,22 лв. Фактура № **********/18.09.2015г. била издадена за отчетния период 18.08.2015 - 17.09.2015 г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 9,16 лв. без ДДС - 10,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 10,99 лв. След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България" ЕАД и М.М. по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя била издадена фактура № **********/18.11.2015г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез номер ********** в размер на 185,01 лв. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени в т. 11 на договор за мобилни услуги № ********* от 05.06.2015г., съгласно която в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения му срок на 05.06.2017 г. В съответствие с изложеното неустойката за номер ********** била определена в размер на 185,01 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не бил извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не били погасени. Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Стара Загора, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 6434/2017 г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 6434/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора против М.К.М. както следва: 274,22 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми съгласно фактура № **********/18/08/2015г., фактура № **********/18/09/2015г. и фактура № **********/18/11/2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането; ведно с присъдените му в заповедното производство деловодни разноски в размер на 385 лв., от които 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. изцяло изплатен адвокатски хонорар. Моли на основание чл. 78 от ГПК да осъди ответника да му заплати и всички направени разноски в настоящото производство.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител –адв.Д.П., в който оспорва предявените искове по основание и размер изцяло като неоснователни. Оспорва също така фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва посоченото в исковата молба, относно отношенията между страните, както и твърдените задължения към ищеца. Оспорва, че са му предоставяни твърдените услуги, както и твърдяното виновно неизпълнение от негова страна. Оспорва, че са му били връчвани посочените фактури. Представените фактури били едностранно съставени от ищеца, не били подписани от ответника и не му били връчвани, т.е. не било възникнало задължение за плащане. На ответника не били пращани никакви известия, покани, фактури, предупреждения и уведомления, включително за разваляне на договора по негова вина. Оспорва и всички твърдения в исковата молба и относно претендираната неустойка. Оспорва изцяло по основание и размер иска за неустойка като неоснователен. Сочи, че нямало никакви данни за прекратяване на договора по негова вина. Нямало никакви твърдения и доказателства за изявление на ищеца за прекратяване на договора, който е писмен, и което прекратяване следвало да е в същата форма. Нямало данни такова изявление да е достигнало до ответника, нямало данни договорът да е прекратен по негова вина, поради което не били налице основания за дължимост и на претендираната неустойка. Евентуално, оспорва клаузите за неустойка по посочения договор и прави възражения за нищожност на осн. чл.146 от Закона за защита на потребителите на клаузите за неустойка поради противоречие със закона и добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.143 от Закона за защита на потребителите, както и евентуално възражение за прекомерност на неустойката. Клаузите относно неустойката очевидно били във вреда на потребителя, нарушавали изискването за добросъвестност и сочили на очевидно неравновесие между правата и задълженията на страните. Оспорва декларация-съгласие за предоставен екземпляр от Общите условия на ищеца. Очевидно било, че ако изобщо има договор между страните, при сключването е процедирано по обичайния стандартен начин от страна на оператора, без право и възможност на потребителя за индивидуално договаряне, а предоставяне за подписване на бланкетни документи. Начинът на попълване на договорите от представител на оператора-ищец в изготвения като бланка договор показвал, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на тези клаузи, поради което те не били индивидуално уговорени между страните. Неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора очевидно била необоснована, облагодетелствала оператора, сочела на нелоялна търговска практика и била в нарушение на чл.68г ал.1 от Закона за защита на потребителите. На следващо място, нямало съответствие между твърденията в заявлението по чл.410 ГПК и в исковата молба. В исковата молба бил посочен мобилен телефонен номер, за какъвто нямало никакви данни в заявлението по чл.410 ГПК. Ако съдът приемел, че е съществувало облигационно отношение между страните, прави и евентуално възражение, че твърдените вземания са погасени по давност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди разноските по делото. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6434/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, съществува. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи, че е титуляр на вземането по посочение в исковата молба договори за далекосъобщителна услуга, че вземането е възникнало валидно и не е погасено и че ответникът виновно не е изпълнил задълженията си по тези договори. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна уговорка за заплащане на неустойка по описаните ви исковата молба договори, както и виновно неизпълнение на задължение по тях от страна на ответника, пораждащо задължение за заплащане на неустойка. В тежест на ответника е да докаже възражението си за погасяване на вземането на ищеца по давност.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: