О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.06.2022
г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 18 състав, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
като разгледа гр.д.
№ 12911 по описа за 2020 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Р.Д.И.
против „Ф.к.Л.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 010.28 лева, представляваща обезщетение за претърпяната
от ищцата имуществена вреда – събрана такса по т. 29 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, в резултат на неизпълнение
на законовото задължение на ответника да внесе дължимите такси и разноски по
изп. д. № 20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова при
завеждане на изпълнителното дело.
Ищцата твърди, че със заповед за незабавно изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 5039/2018 г. на ВРС, била осъдена да заплати на
ответното дружество главница, лихви и неустойка по договор за заем от
21.02.2017 г., сключен между „ФК Логос – ТМ“ АД, като заемодател, „Грийн зоун-2011“
ООД, като заемател, и ищцата и Дончо Иванов Андонов, като солидарни длъжници.
След издаване на
заповедта за изпълнение, на 31.05.2018 г. между нея, в качеството на продавач
на недвижим имот, купувача Греъм Рой Фулър и нотариус Ваня Георгиева, бил
подписан Договор на основание чл. 25а от ЗННД с предмет уреждане на
технологията относно депозиране и разпореждане с продажната цена на собствения
ѝ недвижим имот. Изрично било предвидено част от договорената продажна
цена да се изплати в полза на „ФК Логос – ТМ“ АД с цел погасяване на
задълженията по договора за заем от 21.02.2017 г. С допълнително споразумение
от 18.06.2018 г. договорът по чл. 25а от ЗННД бил изменен, като било
предвидено, че част от продажната цена ще бъде отнесена за погасяване и на
разходите във връзка с описаните в споразумението ипотеки върху недвижимия
имот. Остатъкът от продажната цена следвало да бъде изплатена по личната банкова сметка ***. На 18.06.2018 г.
страните по договора за заем от 21.02.2017 г. сключили допълнително споразумение,
съгласно което вземането на кредитора „ФК Логос – ТМ“ АД следвало да бъде
погасено чрез плащане на сумата от специалната доверителна сметка на нотариус
Ваня Георгиева. След сключване на договора за покупко-продажба на собствения на
ищцата имот нотариус Ваня Георгиева превела сумата за погасяване на
задължението на „Грийн зоун-2011“ ООД към „ФК Логос – ТМ“ АД.
Междувременно, въз основа на издадения в полза на ответното
дружество изпълнителен лист по ч.гр. д. № 5039/2018 г. на ВРС било образувано
изп. д. № 20187180400198 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, по което
не била събрана никаква част от вземанията на взискателя, тъй като същите били
погасени доброволно по гореописания начин. Тъй като ищцата подала възражение
срещу заповедта за незабавно изпълнение, а ответното дружество не предявило в
срок установителен иск, заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист били обезсилени.
Ищцата заявява, че при образуване на изпълнителното дело
заявителят не внесъл авансово дължимите такси и разноски, поради което
съдебният изпълнител наложил запор върху вземанията ѝ към нотариус Ваня
Георгиева за сумата от 10 010.28 лева – разноски по изпълнителното дело. С
платежно нареждане от 24.07.2018 г. нотариус Ваня Георгиева наредила в полза на
съдебния изпълнител посочената сума, като така намалял размерът на подлежащата
на плащане към Р. И. сума. Ищцата
поддържа, че по този начин е претърпяла имуществена вреда, тъй като сумата е
недължимо събрана от нея. Счита, че вредата се намира в пряка причинно-следствена
връзка с неправомерно поведение на ответника, който следвало да заплати
дължимите разноски по изпълнителното дело при образуването му. Навежда доводи,
че е налице злоупотреба с право.
При
извършване на служебна проверка относно допустимостта на производството, съдът
констатира следното:
Отговорността за разноски съставлява специфично
гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от
него. Както в съдебната практика, така и в правната теория е безспорно, че тя може
да бъде реализирана единствено в рамките на висящия процес, във връзка с който
са извършени разноските. Недопустимо е разноски по водено между страните
производство да се претендират по реда на чл. 45 и сл. ЗЗД.
Конкретно отговорността за разноски в изпълнителното
производство е уредена в разпоредбата на чл. 79 ГПК, съгласно която разноските
по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изчерпателно изброените
случаи по ал. 1, т. 1-3. Изрично чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК предвижда възможност длъжникът да обжалва разноските по
изпълнението, възложени в негова тежест.
Предмет на настоящото производство е сума, събрана от
ищцата в качеството ѝ на длъжник по изпълнително дело, образувано по
молба на ответното дружество. Предвид изложените по-горе съображения същата е
недопустимо да бъде претендирана като претърпяна вреда в отделно исково
производство. Въпросът относно дължимите разноски по изпълнителното
производство следва да бъде разрешен в рамките на последното, като в случай че
ищцата е считала, че не дължи заплащане на процесната сума, за нея е
съществувала възможност да реализира защитата си по пътя на обжалване на
постановлението на съдебния изпълнител, с което разноските са възложени в нейна
тежест.
Поради така изложените съображения предявеният иск се
явява недопустим и образуваното въз основа на него производство следва да бъде
прекратено.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.
№ 12911 по описа за 2020 г. на Варненски районен съд, 18 състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му с частна жалба пред Варненски окръжен съд.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на ищеца.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: