МОТИВИ
към Присъда № 337/06.11.2015г. по НЧХД № 3922/2015г. по описа на ПРС -
ХХІІІн.с.
С тъжба от 24.06.2015г. В.Т.Т. *** е
повдигнала обвинение срещу Т.А.К. ЕГН ********** *** за това, че на 08.06.2015г.
в гр. Пловдив, в жалба № **********/08.06.2015г. е разпространил клевета по
отношение на първата в качеството й на Председател на УС на А. и. и.т. з.пр. в
България – че има връзка с нея, че тя му е гадже, че е к, д., п.-престъпление
по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК .
Тъжителят поддържа така повдигнатото
обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящо на
целите по чл.36 от НК.
Подсъдимият Т.А.К. не се признава за
виновен, дава обяснения по случая.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Т.А.К. е роден на ***г***, б.,
български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
Частният тъжител била, а и
понастоящем е Председател на УС на А за и на и. т. от з. п. в България.
В това й качество, подс. К. контактувал с нея по повод желанието му да бъде
изготвен проект по Оперативна програма „Конкурентноспособност”. Във връзка с
последния, между двамата останали неуредени отношения предимно от финансово
естество. Междувременно, през месец март 2015г. подсъдимият закупил на лизинг
мобилен телефон „Леново” и предоставил същия, ведно със СИМ-карта, закупена
също на негово име, за ползване на частния тъжител.
На 08.06.2015г. в Пето РУП ОДМВР гр.
Пловдив, в документ № № **********/08.06.2015г. К. изложил гореописаните
обстоятелства, като посочил, че от
закупуването на телефона и картата той заплаща всички месечни лизингови вноски
и абонаментни такси. Заявил, че на 17.05.2015г. в 7.45часа пред дома на Т. ***
помолил същата да му бъдат върнати гореупоменатите вещи, но получил категоричен
отговор. Изложил, че след 20.05.2015г.
при позвъняване от неговите телефонни номера входящите обаждания се
отхвърлят, на няколко пъти в присъствието на негови познати звънял от различни
телефонни номера, но пак нямало отговор, като Т. не отговаряла и на следващи
позвънявания. Подсъдимият заявил, че счита, че се касае за присвояване на вещи
негова собственост и помолил за съдействие, бързи и адекватни действия за
обратното получаване на телефона и СИМ-картата, тъй като няма информация къде
се намират те и за какви цели се използват.
Въз основа на посочената жалба била
образувана преписка № **********/08.06.2015г.
по описа на Пето РУП ОДМВР гр. Пловдив с оглед установяване на
достатъчно данни за престъпление по чл.206 ал.1 от НК. По същата към момента се
извършва предварителна проверка, като са изпратени разпореждания на
Председателя на ПРС до мобилните оператори за предоставяне на информация.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства-Заверени
копия от материалите по преписка № **********/08.06.2015г. по описа на Пето РУП ОДМВР гр. Пловдив,
договор за наем, свидетелство за съдимост.
На практика в целия приобщен доказателствен
материал, а и между страните по делото, не съществува спор или несъответствие
върху част от основните факти, подлежащи на доказване по делото и конкретните
събития, протекли преди, по време и след деянието, вменено във вина на
подсъдимия. В тази връзка вън от всякакво съмнение е, че Т.К. е депозирал жалба
№ ********** на 08.06.2015г. по описа на
Пето РУП ОДМВР гр. Пловдив. От съдържанието на същата, приложена по делото
категорично се установява и съдържанието на изявленията на подсъдимия като жалбоподател.
Самият К., лично и чрез защитника си по делото адв. Т., по никакъв начин не
отрича съдържанието и авторството на тези изявления.
Във връзка с горното основен момент, а и
споен такъв между страните по делото, е факта доколко тези изявления на
подсъдимия осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото
му във вина престъпление въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, тоест дали те представляват позорящи обстоятелства,
разпространени от подсъдимия. По отношение на тези факти по делото е необходимо
да бъде изследвано съдържанието на писмения документ, подаден от подсъдимия и
отговаря ли изложеното в него на твърденията в частната тъжба. При внимателния
прочит на съдържанието на жалбата, подадена от К. *** се установява, че в нея
същият излага обстоятелствата около закупуване през месец март 2015г. на
мобилен телефон „Леново” със СИМ-карта от „БТК” ЕАД на свое име, които
предоставил за ползване на тъжителката. След това подсъдимият посочва, че до
момента на подаване на жалбата заплаща всички месечни лизингови вноски и
абонаментни такси. Заявява и, че на 17.05.2015г. в 7.45часа пред дома на Т. ***
помолил същата да му бъдат върнати гореупоменатите вещи, но получил категоричен
„отговор”, вероятно имайки предвид отказ от Т.. Излага, че след 20.05.2015г. Т.
не отговаряла на повикванията и излага мнението си, че се касае за присвояване
на вещи негова собственост и моли за съдействие, бързи и адекватни действия за
обратното получаване на телефона и СИМ-картата, тъй като няма информация къде
се намират те и за какви цели се използват.
При
гореизложената и установена безсъмнено фактическа обстановка по делото, съдът е
на становище, че подсъдимият Т.А.К. не е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК за това на 08.06.2015г. в гр.
Пловдив, в жалба № **********/08.06.2015г. да е разпространил клевета по
отношение на първата в качеството й на Председател на УС на А. и. и.т. з.пр. в
България – че има връзка с нея, че тя му е гадже, че е крадла, д, п.
На първо място
от обективна страна никъде в инкриминирания по делото документ от 08.06.2015г.
не се излагат фактите и обстоятелствата както се твърди от тъжителя в
депозираната тъжба. Както вече се посочи в настоящите мотиви, К. никъде не
посочва, че има връзка с Т., че тя му е гадже, че е крадла, нито я нарича д. и п..
Последното категорично се доказа от обсъдените писмени доказателства по делото–конкретното
съдържание на жалбата № **********/08.06.2015г. Следователно изложеното писмено
от подсъдимия, както се установи по делото, не представляват извършването на
нещо недостойно и обществено укоримо, което да доведе до негативна оценка за
личността на частния тъжител у останалите членове на обществото, като същото да
не отговаря на истината. Напротив – действията на подсъдимия представляват
добросъвестно излагане на факти и обстоятелства, доколкото същите са му станали
известни. Последният никъде не дава какавато и да било квалификация на
настоящия частен тъжител, нито твърди, че има някакви отношения с нея, а се
възползва от правото си да потърси съдействията на полицейските органи за
реализиране на свои права, които счита за нарушени – в конкретния случай
правото на владение на вещи, негова собственост. Тоест дори да се приеме, че с изложението
си подсъдимият е засегнал доброто име, честта и достойнството на тъжителя,
известността му в обществото от гледна точка на морал, лични и професионални
качества и компетентност, то това не е било в резултат на неправомерни действия
и неверни изявления на подс. К..
Невярно се
явява и твърдението в депозираната тъжба по отношение посоченото в нея „приписване
на престъпление”. Въпреки изложената формулировка в частната тъжба и
допълненията към нея, следва преди всичко да се посочи, че въпреки
предоставената възможност, тъжителят не е повдигнал подобно обвинение. Както
писмено, така и устно в съдебно заседание В.Т. твърди единствено
разпространение от страна на подсъдимия на позорящи за нея обстоятелства, а
именно горепосочените, че има връзка с нея, че тя му е гадже, че е крадла, д., п..
Въпреки това, за пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че при форма на изпълнителното деяние на
престъплението „клевета” – „приписване на престъпление”, деецът твърди пред
трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което
той в действителност не е извършил. Престъплението, което се твърди, е винаги
укоримо от гледна точка на морала, което винаги характеризира отрицателно
личността на извършителя. Поради това и твърдението, че дадено лице е извършило
конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно на доброто име и честта
на този, за когото се твърди, че го е извършил. Освен това от обективна страна,
за да е налице реализирано такова деяние, е необходимо позорното обстоятелство
да е неистинско или приписваното престъпление да не е извършено от пострадалия.
Не на последно място е необходимо поне едно трето лице да е узнало твърдението
на дееца за съществуващо за жертвата позорно обстоятелство или за приписаното й
престъпление.
Във връзка с
изложеното съдът намира, че наистина изложените в жалбата на К. действия,
извършени от тъжителя Т., не я характеризират в добра светлина от гледна точка
на морал и поведение на добросъвестен гражданин. Същевременно, както вече се
посочи нееднократно в настоящите мотиви, подобно обвинение липсва по делото.
Всичко гореизложено налага, според съда, че с формулиране на текста на жалбата си подсъдимият К. не е
разгласил позорни обстоятелства за тъжителя Т. в изложения в частната тъжба смисъл. Изнесените от първия факти следва да се
приемат като добросъвестно излагане на всички факти и обстоятелства, които са
станали известни на К., без да са употребени думи и изрази, каквито се твърди от тъжителя.
Настоящият
състав намира, че вмененото във вина на подс. К.
престъпление не е реализирано от обективна страна от последния спрямо В.Т. в качеството й
на длъжностно лице. По смисъла на чл.93 ал.1 т.1 от НК "Длъжностно лице"
е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно
или постоянно: а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение; б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец, както
и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и помощник-частен
съдебен изпълнител.
Освен това, за да е налице реализирано престъпление от субект или спрямо лице в
качеството му на длъжностно лице, последният следва да е осъществил
неправомерните си действия или срещу него да са реализира такива, в кръга на
службата му, по повод на същата, при изпълнение на служебните му задължения или
в пряка връзка с тях. Тоест, касае се за определена дейност, осъществяване на
поведение от страна на дееца на поведение, което е част от неговите служебни
или обществени задължения или на накърняване на правната сфера на такова лице
именно във връзка с тези задължения. От друга страна това поведение трябва да е
във връзка както със, респективно насочена срещу, осъществяваната служба или
функция, така и с извършеното престъпление. В настоящия казус категорично с установи,
а и по същество между страните не се спори в какво качество на В.Т.К. е изложил
в инкриминираната жалба от 08.06.2015г. оплакванията си срещу нея.
Последното категорично не е сторено от подсъдимия в някоя от хипотезите,
предвидени в чл.93 от НК по отношение на тъжителката. Видно от самото
съдържание на приложената жалба е, че никъде в нея не е посочено никакво
длъжностно качество на Т., още по-малко, се твърди, тя да е имала противоправно
според подсъдимия поведение именно в това й качество. В този смисъл никъде в
жалбата не се посочва, че Т. е Председател на УС на А. и. и.т. з.пр. в България.
Освен това и не се твърди от подсъдимия, че същата не му предоставя закупените
на негово име мобилен телефон и СИМ-карта в качеството си на Председател на
цитираната Асоциация. Напротив – навсякъде в жалбата са цитирани единствено
трите имена на частния тъжител и негов адрес , като отсъства дори намек, че К.
и Т. са имали някакви служебни отношения. Още по-малко се твърди нарушаването
на правата на първия да е извършено от настоящия тъжител в каквото и да било
длъжностно качество.
Предвид горното съдът намира, че с
действията си и депозирайки инкриминираната жалба № **********/08.06.2015г.,
подс. К. не е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1
т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК спрямо В.Т.
в качеството й на длъжностно лице- Председател
на УС на А. и. и.т. з.пр. в България.
С оглед
гореизложените обстоятелства деянието на подс. Т.К. се явява несъставомерно от
субективна страна. За да е съставомерно от тази гледна точка последното, е
необходимо деецът да съзнава позорящия характер на разгласяваното
обстоятелство или престъпния характер на приписваното деяние. Освен това деецът
съзнава и неистинността на позорното обстоятелство или, че пострадалия не е
извършил приписваното му престъпление. В конкретния случай изявленията на подс.
К. в жалба № **********/08.06.2015г., се дължат единствено и само на
увереността на подсъдимия в тяхната истинност, относно обстоятелствата,
свързани с мобилния телефон и СИМ-картата, а от друга страна и жалбата не
съдържа посочените в частната тъжба думи и изрази.
Единствено за пълнота на настоящите мотиви
следва да бъде посочено и друго обстоятелство. В частната тъжба се твърди, че
две от разгласените позорни за тъжителя обстоятелства са твърденията на К., че
има връзка с В.Т. и, че тя му е гадже. По-горе беше изложено подробно беше
изложено какви следва да са тези обстоятелства – да представляват извършването на нещо недостойно и
обществено укоримо, което да доведе до негативна оценка за личността на частния
тъжител у останалите членове на обществото, като същото да не отговаря на
истината. Вече се
посочи, че в депозираната от К. жалба изобщо отсъстват подобни твърдения, но
следва да се допълни, че за съда остава неясно какво е позорящото или
обществено неприемливото на това двама пълнолетни, необвързани граждани да имат
интимна връзка.
Предвид всички
тези обстоятелства и подс. Т.А.К. не е реализирал от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК за това на 08.06.2015г. в гр. Пловдив, в жалба №
**********/08.06.2015г. да е
разпространил клевета по отношение на първата в качеството й на Председател на
УС на А. и. и.т. з.пр. в България – че има връзка с нея, че тя му е гадже, че е
крадла, д., п..
Поради това и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде ОПРАВДАН по така
повдигнатото му обвинение по цитираната правна квалификация.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
Предвид признаването на подсъдимия за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК, то на основание чл.190 ал.1
от НПК тъжителят В.Т.Т. следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Т.А.К. сумата
от 500лв., представляваща направените от последния разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
Вярно,
секретар Н.Т.