Определение по дело №835/2013 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 32
Дата: 15 януари 2014 г.
Съдия: Тонка Мирославова Славова
Дело: 20133130100835
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

……..

                  

гр. Провадия, 14.01.2014г.

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, в закрито заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело 835 по описа на Провадийския районен съд за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от «Витела България»ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Жулиета Димитрова.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК съдът съобщава на страните следният ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото.

 Предявена е осъдителна претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ от ищцовото дружество «Витела България»ЕООД против ЕТ “Деси – Снежанка Тодорова” за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2954,47 лева с вкл. ДДС, представляваща продажната цена на закупена и доставена, но неизплатена от ответното дружество стока – млечни продукти, за което са били състаени 53 броя фактури, подорбно описани в исковата молба, по които е извършено частично плащане в размер на 340,77 лева и остават дължими 2954,47 лева с вкл. ДДС; акцесорна претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и сторените пред първата инстанция съдебно – деловодни разноски.

 

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът твърди, че във връзка с търговската си дейност през периода 01.05.2012 г. – 11.05.2013 г. е доставил на ответното дружество млечни продукти на обща стойност от 3295,24 лева с вкл. ДДС, като до настоящия момент ответното дружество не е заплатило за доставената стока претендираната сума. Твъри се, че всяка фактура е с посочен падеж на плащане – три дни след датата на издаването й. Твърди се, че въпреки поканата от страна на ищцовото дружество ответникът да заплати натрупаните задължения, плащане не последвало. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца търсената сума.  

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по исковете е депозирал писмен отговор, в който заявява, че действително между страните е бил налице сключен договор за покупко – продажба в устна форма. Не се оспорва, че ответното дружество е получило доставените млечни продуктки, както и не се оспорва размера на претенцията. Оспорва се факта, че падежът на плащанията по фактурите бил в тридневен срок от издаването на всяка фактура като се твърди, че уговорката между страните била ответникът да заплати на ищеца сумите по фактурите в седемдневен срок след писмената покана от страна на продавача, но такава покана ответното дружество не било получило до този момент. Оспорват се и подписите, положени под фактурите с твърдения, че не се положени от представляващия ответното дружество. 

 На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже твърденията си, а именно: наличието на валидно учредени между спорещите договори за покупко - продажба на посочените в исковата молба стоки, изправността на продавача и настъпилата изискуемост на насрещните задължения на купувача да заплати уговорената цена, както и размера на претенцията си.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че е изпълнил поетото по сключените договори задължение за плащане на уговорената продажна цена за получената стока.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ищеца, че няма факти, за които да не сочи доказателства

На основание чл.146, ал.2 от ГПК указва на ответника, че не сочат доказателства за това, че е изпълнил поетите с договорните съглашения задължения, а именно – заплащане на уговорената продажна цена.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с оглед признанието на ответника съдът указва на страните, че не се спори по отношение на обстоятелството, че са били обвързани с договор за покупко – продажба на млечни продукти за процесния период, както и че ищцовото дружество е извършило доставката, за което ответникът е следвало да заплати посочената в исковата молба цена.

 

Съдът намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради което производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 18.02.2014г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните в първото по делото с.з. след уточняване на обстоятелствата кои точно твърдения на ищеца се оспорват от ответника.

 

Предвид изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 18.02.2014г. от 10:15ч., за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание /призовка обр.1/, а на ищците и от отговора на ответника.

 

     *УКАЗВА на ищеца, че на осн. чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

 

     *СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

 

*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

      

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: