№ 1036
гр. София, 14.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500362 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по три жалби срещу постановено от Софийски градски
съд решение, с което в частта му, в която решението има характер на
определение, е оставена без разглеждане жалба на частния жалбоподател Б. Г.
К., и с което в останалата му обжалвана част, са оставени без уважение по
същество жалбите на жалбоподателите Г. Д. К. и В. В. А., всички жалби
подадени срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 07. 04.
2021 г., издадено от ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ по изп.д. №
20178400400103.
В жалбите се излагат съображения за незаконосъобразност на
постановеното решение в съответните му обжалвани части и се иска отмяната
му, със съответните последици.
Взискателят по процесното изпълнително дело, както и приобретателят
на процесния недвижим имот, на който същият е възложен с обжалваното
постановление за възлагане, оспорват жалбите.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба, с която решението на СГС е обжалвано в частта му, в
1
която има характер на определение, и с която е оставена без разглеждане, като
недопустима жалбата срещу процесното постановление за възлагане,
подадена от Б. Г. К., като подадена от страна в производството, в
законоустановения в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение в частта в обжалваната му от
жалбоподателя Б.К. негова част, в която има характер на определение е
валидно, допустимо и правилно по същество.
В отлика от отменения процесуален закон, в действащия от 2008 г.
Граждански процесуален кодекс /ГПК/, приложим и към конкретния процесен
случай, на обжалване подлежат само императивно и лимитативно
установените в процесуалния закон действия на съдебните изпълнители, и от
също така изрично и лимитативно посочените в закона лица – участници в
изпълнителното производство, и трети за същото такива.
В процесната материя чл. 435, ал. 3 от ГПК ясно установява, че
постановлението за възлагане, каквото е обжалвано в случая може да се
обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от
взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от
длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е
извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
предложена цена. Жалбоподателят Б.К., чиято жалба е оставена без
разглеждане с обжалваното първоинстанционно решение, няма нито едно от
качествата, даващи му право да обжалва конкретното, процесно
постановление за възлагане – такова негово качество нито се установява по
делото, нито дори се твърди в жалбите му, напротив – обратното е видно от
самото съдържание на обективираните в тях негови изявления, и това е
изцяло правилно, и законосъобразно установено и в мотивите на обжалвания
в настоящото въззивно производство съдебен акт постановен в СГС, поради
което и жалбата му срещу постановлението за възлагане е недопустима и
според настоящия въззивен състав.
Поради изложеното и жалбата, с която СГС е сезиран от Б.К., като
недопустима, правилно е оставена с тази му част от обжалваното решение
/определение/ без разглеждане, поради което и същото в тази му част, като
2
валидно, допустимо и правилно по същество следва да бъде потвърдено.
Жалбите на жалбоподателите Г.К. и В.А., с които настоящият съд е
сезиран, са недопустими.
Според също ясната разпоредба на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК,
решенията на окръжния съд, с които същият се произнася по същество по
основателността на жалбите срещу действията на съдебния изпълнител не
подлежат на обжалване и единственото изключение от това, императивно
законоустановено правило, и в процесната материя, са решенията на
окръжните съдилища по законосъобразността на извършените от СИ
разпределения – чл. 463, ал. 2 от ГПК.
При така изложеното тези две жалби следва да бъдат оставени без
разглеждане.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция въззивният състав на
основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща и към
мотивите на обжалваното решение /определение/ в относимата им част.
Мотивиран по гореизложеният начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353 от 21. 09. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение по ч.гр.д. № 8229 по описа на
съда за 2021 г. в частта му, имаща характер на определение, с която е
оставена без разглеждане жалбата на Б. Г. К., ЕГН: **********, срещу
постановление за възлагане на недвижим имот от 07. 04. 2021 г., издадено от
ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ по изп.д. № 20178400400103 и е прекратено
производството по делото в тази му част.
В тази си част настоящото определение е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите, подадени от Г. Д. К., ЕГН:
********** и В. В. А., ЕГН: **********, срещу решение № 353 от 21. 09.
2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение по ч.гр.д.
№ 8229 по описа на съда за 2021 г. в частта му, с която са оставени без
уважение жалбите им срещу постановление за възлагане на недвижим имот
от 07. 04. 2021 г., издадено от ЧСИ М. Ц., рег. № *** на КЧСИ по изп.д. №
3
20178400400103.
Само в тази си част настоящото определение подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в
едноседмичен срок.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4