РЕШЕНИЕ
№ 273/12.4.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, в открито
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Председател: Мария
Колева
Членове: Дияна Златева – Найденова
Николай
Ингилизов
при
секретаря Антоанета Метанова
и с участието
на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия
Златева – Найденова КАД № 1144 по описа за 2021 година на Административен
съд - Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл от АПК във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба от К.Д.И.,***, против
Решение № 609/19.07.2021 г., постановено по АД №1110/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от К.Д.И.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск в размер на 10 000 лв. за
периода от 27.06.2019 г. до 23.09.2020 г. за претърпени неимуществени щети.
В касационната
жалба се твърди, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковата
претенция на ищеца, като счита че същата се основава на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и
чл. 22а от ППЗИНЗС, както и, че е била доказана. Моли настоящата инстанция
изрично да се произнесе по отношение на приложението на чл. 22а от ППЗИНЗС,
както и да осъди ответника да заплати съответното обезщетение. Към касационната
жалба е представена и молба вх. № 6842/30.07.2021 г., в която също са изложени
доводи по същественото на спора, като се иска коригиране на мотивите на
оспореното решение. Касаторът поддържа касационната жалба в съдебно заседание.
Представя писмени бележки по съществото на спора, както и допълнителни писмени
бележки с вх. № 2663/23.03.2022 г. В рамките на съдебното заседание касаторът е
представляван и от служебен защитник – адв. К.Ш., която също представя писмени
бележки по съществото на спора.
Ответникът по касационната
жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГД „ИН“/, редовно
призован, изпраща представител в съдебно заседание. Оспорва касационната жалба.
Представени са и писмени бележки с вх. № 554/19.01.2022 г. Иска се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пазарджик пледира за оставяне в сила на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във
връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално
допустима.
Производството пред Административен съд
- Пазарджик се е развило по исковата молба на К.Д.И., понастоящем в Затвора гр.
Враца, против ГД "ИН" с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр.
с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди в посочения в исковата молба период, а именно от
27.06.2019 г. до 23.09.2020 г. за това, че
непоставянето на телевизор в стаята за отдих и незакачането на боксовата круша
в тази стая са му причинили неимуществени вреди изразяващи се в чувство на
безпомощност и малоценност, както и че по този начин се е чувствал отхвърлен,
като тази изолация е довела до влошаване на здравословното му състояние и
издаване експертно решение на ТЕЛК.
По делото е установено от фактическа
страна, че ищецът е преведен от Затвора гр. Бобов Дол в затвора гр. Пазарджик
на 27.06.2019 г., като от 27.10.2015 г. търпи наказанието си в условията на
„Специален“ режим. При постъпването му е настанен във второ отделение, което е
зона с повишена сигурност, тъй като изтърпява наказанието си в условията на
специален режим. От 02.04.2020 г. след окончателно приключване на извършващи се
в затвора ремонтни дейности, като зона за повишена сигурност е обособено първо
отделение. От 02.04.2020 г. до момента на завеждане на исковата молба лишеният
от свобода е в първо отделение.
От справка от затвора Пазарджик
изпратена с писмо с вх. № 1765/24.02.2021 г., е установено, че с цел стимулиране
интереса към самосъхранение и позитивни активности в затворена среда, за
лишените от свобода на специален режим, които са настанени в първо отделение от
02.04.2020 г., е оборудвана стая – спално помещение №116 за подкрепа на
физическото и психическо състояние. Помещението е оборудвано с възможни,
съобразно режима, спортни уреди и пособия – маса за тенис, пейка за коремни
преси, велоаргометър , станция за упражнения „Master“, джаги, дартс, шах и
табла. Впоследствие монтираните джаги, маса за тенис и дартс са изнесени, с
оглед на липсата на интерес към тях. Поставени са столове и маса. Не е поставен
телевизор.
В касационната жалба също се поддържа,
че стая № 116 е обособена именно за спортни активности.
От представената и приета по делото
Заповед № ЛС-64-642/28.11.2018 г. е видно, че е дадена възможност лишените от
свобода да гледат телевизия и слушат радио, които са предоставени от техни
близки. От справка изготвена от Затвора Пазарджик с № 9383/20 г. става видно,
че ищецът разполага със собствен телевизионен приемник.
Изрично е посочено, че наличната
боксова круша не е закачена, а в последствие е и изнесена с оглед
невъзможността да бъде закачена. Невъзможността е продиктувана от извършения
ремонт.
На настанените в първо отделение са
монтирани и изработени фитнес уреди на открито – висилки, гладиатор, лежанки,
щанги и др., които могат да се ползват при престой на открито.
В затвора също така е изградено и
помещение за групова работа съгласно чл. 22а от ППЗИНЗС. В това помещение са
поставени компютри с тонколони, мултифункционално копирно устройство,
озвучителна система, маси за работа. В тази стая се провеждат беседи, срещи с
представители на обществеността, развива се художествена самодейност. В тези
стаи за групова работа се работи с всички лишени от свобода, с изключение на
лишените от свобода поставени на „специален“ режим.
В рамките на първоинстанционното
производство е допусната, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза, от
която се установява, че за лишения от
свобода не се установява липсата на телевизор в общо помещение и липсата на
боксова круша да водят или да са довели до влошаване на състоянието му. От
медицинската документация също не се установява, че лицето следва да тренира
именно с боксова круша. Установено е, че ищецът не приема предписаните му
медикаменти.
С оглед обстоятелствата, изложени в
исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, при
приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета
на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото
административният съд е отхвърлил предявения иск за сума в размер на 10 000
лева против ГД "ИН". За да постанови този резултат, съдът е приел, че
в посочените периоди на изтърпяване на наказание "лишаване от
свобода" от страна на ищеца, затворническата администрация е осигурявала
възможности за физическа и спортна активност на ищеца, съобразно приложението
на ППЗИНЗС и при спазване на правилата за изпълнение на наказанието при
„специален“ режим.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Претърпените неимуществени вреди ищецът
е основал на поставянето му в неблагоприятни условия, а именно че не му е
осигурена ежедневна физическа и спортна активност чрез поставяне на боксова
круша и телевизор в стаята за отдих.
С оглед направените оплаквания от ищеца
и събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че съдът е изяснил
напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, направил е
верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.
Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. В този смисъл, правилен е изводът на административния
съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая
липсват незаконосъобразни действия или бездействия от страна на затворническата
администрация по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са
довели до унизително отношение, пораждащо чувство на безпомощност и
малоценност, отхвърленост или изолация, която да е довела до влошаване на
здравословното му състояние и издаване експертно решение на ТЕЛК. Точно
обратното по делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, което изрично
установява, че за лишения от свобода не се установява липсата на телевизор в
общо помещение и липсата на боксова круша да водят или да са довели до
влошаване на състоянието му, както и, че от медицинската документация по случая
не се установява лицето да следва да тренира именно с боксова круша. Точно
обраното на твърденията на ищеца, че медикаментозната терапия която му била
приложена изисквала тренировка с боксова круша, от изслушаната по делото
експертиза се установява, че ищецът не
приема предписаните му медикаменти. Предвид това не е налице първата
предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
В допълнение към горните, следва да се
изтъкне и, че съгласно чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС на всеки лишен от свобода
освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна
активност. Такава възможност недвусмислено е осигурена на лишения от свобода,
като това обстоятелство се потвърждава и от изложеното в касационната жалба, че
в затвора е обособена стая № 116, в която са налични спортни уреди. Нито ЗИНЗС,
нито ППЗИНЗС предполагат поставянето на телевизионен приемник в тази зала за
спорт. По делото е установено и, че за
лишените от свобода са изградени и съоръжения за спорт на открито, което също
не се оспорва от ищеца и касатор в настоящото производство. Т.е. на лишените от
свобода е предоставена възможност за спортна активност на открито и закрито.
Помещението за спортни активности посочено в чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС е
различно от визираното в чл. 22а от ППЗИНЗС. На следващо място, не се оспорва в
касационната жалба и установеното от първоинстанционния съд, че лицето
разполага с личен телевизионен приемник – изрично посочено в писмо вх. № 9383/30.12.2020
г. от Началника на Затвора – Пазарджик.
Съдът в изпълнение на изискванията
на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал
от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави
информацията от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и
унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна,
условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към
човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на
наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има
предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо
състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая такова неизпълнение на
законови задължения /липса на физическа и спортна активност/ не е установено,
предвид което съдът правилно е приел, че не са налице претърпени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Не се установява и
неизпълнение на задължение на администрацията на ГД „ИН“ с оглед поставяне на
телевизор в общо помещение, до което касаторът да има достъп, с оглед наложения
му режим за изтърпяване на наказанието.
С оглед горните, настоящата касационна
инстанция намира за правилни направените изводи в оспореното решение относно
недоказаност на твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.
Несъгласието на страната с изводите на съда не обуславя твърдяната
необоснованост на обжалваното решение и в този смисъл следва изрично да се
отбележи, че настоящата инстанция не разполага с правомощия да изменя мотивите
на първоинстанционното решение. Точно обратното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, същите следва да бъдат напълно споделени, като настоящата инстанция
препраща към тях.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба като неоснователна - без уважение.
При този резултат от касационното
обжалване, искането за присъждане на разноски от ответника е основателно, като такива
следва да бъдат присъдени в минималния размер от 80 лв., съгласно чл. 27ж от Наредбата за
правната помощ.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 609/19.07.2021 г., постановено по АД №1110/2020 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА К.Д.И.,*** да
заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски по
делото пред касационната инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА К.Д.И. да
заплати на Административен съд - Пазарджик сума в размер на 5 /пет/ лева – държавна
такса по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1. /П/
2.
/П8