Р Е Ш Е Н И Е
№ 160
гр.
Велико Търново, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря Д. С.,
изслуша докладвано от съдия Банев адм.
д. № 255 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по
жалба подадена от К.Г.Т. – адвокат от ВТАК, с адрес за призоваване в гр. Е.,
срещу Решение № 3 от 07.04.2023г. на съдия изпълняващ функции по организационно
и административно ръководство на Районен съд – Павликени. С обжалваното решение
е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 1123/ 27.03.2023
г. на РС – Павликени, подадено от адв. К.Г.Т., с искане да му бъде предоставена
в електронна форма, информация относно това дали магистрат от състава на РС –
Павликени, е роднина по права линия от първа степен със съдружници в посочено в
заявлението адвокатско дружество. В жалбата се твърди незаконосъобразност на
постановения отказ за предоставяне на исканата със заявлението информация, тъй
като съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, оспорващият има право на достъп и няма
правно основание този достъп да му бъде отказан. Иска се оспореното решение на
изпълняващ функции по организационно и административно ръководство на Районен
съд – Павликени да бъде отменено и съдът да реши делото по същество, като
признае правото на достъп на жалбоподателя до поисканата информация и осъди
ответника да му я предостави в поисканата форма за достъп. Не претендира
присъждане на разноски. Представя Становище с вх. № 2703/ 29.05.2023 година. В
съдебното производство жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът –
съдията, изпълняващ функции по организационно и административно ръководство на
Районен съд – Павликени, в представен писмен отговор развива доводи за
неоснователност на жалбата, като сочи, че исканата от оспорващия информация не
попада в обхвата на чл. 2, чл. 1 от ЗДОИ. Счита че, всъщност, заявителят е
искал да се снабди с информация по реда на ЗДОИ, която да използва като
основание за искане на отвод на докладчик по съдебно дело, образувано в РС –
Павликени, което не кореспондира с целите и смисъла на закона. Позовава се и на
съображенията, изложени в обжалваното решение, съставляващи основание за
постановения отказ от предоставяне на исканата информация. Намира, че
получаването на тази информация не би спомогнало заявителят да си състави собствено
мнение относно дейността на съда, като задължен субект. С тези доводи
ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно
заседание не се явява и не се представлява. Не претендира присъждане на
разноски.
Във връзка с
проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
К.Г.Т. – адвокат
от ВТАК, е подал заявление до административния ръководител – председател на
Районен съд – Павликени с вх. № 1123/ 27.03.2023 г. на съда, с което на
основание Закона за достъп до обществена информация е поискал да получи
следната информация: „Дали магистрат от състава на Районен съд – Павликени, а
именно - съдия К.М.М., е роднина по
права линия от първа степен със съдружниците на вписаното адвокатско дружество
под номер ********** в Регистъра на българската адвокатура, в което като
съдружници са вписани М.М., Д.М., К. А., Л.М. и Ю.М. и по-точно с адвокат М.М.М.
и Д.М. от АК – Велко Търново?“. Тази информация е поискана в електронна форма на персоналния му профил, регистриран в
ИССЕВ.
По така
подаденото заявление е налице произнасяне с Решение № 3 от 07.04.2023г. на
съдията, изпълняващ функции по организационно и административно ръководство на
Районен съд – Павликени, в което е обсъдена допустимостта и основателността на
заявлението на Т.. Според изложените в решението мотиви отказът е постановен
поради това, че исканите данни не представляват „обществена информация“ по
смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и информацията не е създадена или съхранявана в
кръга на компетентността на съда, като същата засяга правната сфера на трето
лице и не би позволила на заявителя да придобие представа за дейността на
задължения субект, каквато е целта на закона. Освен това е посочено, че в
районния съд не се извършва събирането и съхраняването на данни за родствените
връзки на служители и магистрати, служителите в РС нямат и такива правомощия, а
въпросните данни могат да бъдат получени чрез други законово регламентирани
начини за достъп до регистри, вкл. такива на ЕСГРАОН. Като трето основание за
отказ на исканата информация е мотивирано, че същата съдържа лични данни по
смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на
Съвета от 27 април 2016 г, вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, и като такива
изключени от приложното поле на ЗДОИ, според разпоредба на чл. 2, ал. 5 от
същия закон. В решението е прието още, че исканите данни са свързани с висящо
производство по гражданско дело в РС – Павликени, по което заявителят на
искането е пълномощник на страна, и представляват изключително негов интерес
във въпросното производство. Направен е краен извод за неприложимост на ЗДОИ по
отношение на исканата от К.Г.Т. информация и му е отказан достъп до същата.
Решението е
изпратено на заявителя чрез системата за сигурно електронно връчване и е
получено на 08.04.2023 година. Жалбата срещу това решение е подадена
едновременно, както директно пред Административен съд – Велико Търново чрез
ССЕВ, заведена с вх. № 1935/ 19.04.2023 г. в деловодството на съда, така и чрез
административния ръководител – председател на РС- Павликени до АСВТ, чрез ССЕВ,
на дата 18.04.2023 г., видно от представената разпечатка от системата /л. 42 от
делото/.
В хода на съдебното производство от страна на ответника е представена и
приета като доказателство административната преписка, изпратена с придружително
писмо вх. № 2025/ 24.04.2023 г. в деловодството на АСВТ, съгласно съдържащият
се в писмото опис. Приобщени към доказателствата са писмените доказателства,
приложени към жалбата, по опис, както и представените от жалбоподателя
документите, приложени към становище вх. № 2416/ 15.05.2023 г. и към молба с
вх. № 2731/ 30.05.2023 година. От страните не са ангажирани други
доказателства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, имащо правен интерес от
оспорването и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, което
обуславя нейната допустимост за разглеждане по същество.
Оспореното Решение № 3 от 07.04.2023 г. на
съдия, изпълняващ функции по организационно и административно ръководство на
Районен съд – Павликени, има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като засяга по негативен начин претендирани
от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
какъвто е и отказът, обективиран в оспореното решение.
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – съдията,
изпълняващ функции по организационно и административно ръководство на Районен
съд – Павликени, надлежно оправомощен за това със Заповед № РД-10-28/
01.03.2023 г. на административен ръководител – председател
на РС – Павликени. Изпълнението на посочените функции е поради продължително
отсъствие на административния ръководител - председател на РС - Парвликени,
който държавен орган е задължен субект за осигуряване на достъп до обществена
информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Отказът е издаден в предписаната
от чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ писмена форма и притежава съдържанието по чл. 38 от
същия закон. При
извършената служебна проверка съдът намира, че
процедурата по издаване на оспорения акт е съобразена с приложимите за случая
процесуални норми на
ЗДОИ и АПК, като
не са налице процесуални нарушения, засягащи нейната законосъобразност
в цялост.
Относно
приложението на материалния закон:
Съгласно
чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна. Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните
органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните
правомощия /чл. 10 ЗДОИ/. По аргумент от чл. 11 от ЗДОИ, служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
В
случая цялата поискана от жалбоподателя информация касае едно физическо лице
/посочено в заявлението с трите му имена/, което е магистрат в Районен съд - Павликени, относно негова роднинска връзка
по права линия със съдружници в конкретно адвокатско дружество.
Нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг
закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗДОИ изрично въвежда като
изключение от приложимостта на този закон, достъпът до лични данни. Съгласно
легалната дефиниция, дадена в чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО, „лични данни“
означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или
физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“);
физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде
идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име,
идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по
един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална
идентичност на това физическо лице. Същата дефиниция е транспонирана и в
националното ни законодателство в § 1, т.
1 от ДР към Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и § 1, т. 2 от ДР към ЗДОИ
.
Исканите от К.Т. данни за съдия К.М.М. изцяло попадат в обхвата на цитираната по-горе дефиниция на понятието „лични данни“ и като такива, по своя характер не представляват обществена информация по посочените признаци по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Независимо че лицето, по отношение на което се иска информацията, е магистрат от състава на районния съд, това не означава, че губи качеството си на субект на данни като физическо лице и че ЗЗЛД за нея е неприложим, нито че се дерогира законовото ограничение, разписано в чл. 5, ал. 2 от ЗДОИ. Напротив, в случая поисканата със заявлението информация касае само и единствено лични данни относно конкретно посоченото физическо лице, изразяващи се в отговор на въпрос дали две лица, съдружници в адвокатско дружество, са нейни родители /каквито биха били според заявлението роднини по права линия от първа степен/, съответно тези данните не притежават характера на информация, свързана с обществения живот в страната по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Този конкретна информация е относима до личния и семеен живот на лице, заемащо длъжност в орган на съдебната власт и евентуалното й предоставяне може да допринесе до формирането на мнение във връзка със семейния кръг на съдията. Въпросната информация не би спомогнала с нищо гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на Районен съд – Павликени, като задължен субект във връзка с осъществяването на правораздавателна дейност, в който само случай тя би могла да притежава исканата от закона специална цел. И в този смисъл, информацията за наличието или не на родствена връзка на съдия от състава на представлявания от ответника орган на съдебната власт, не представлява обществена информация, чието предоставяне да се претендира по реда на ЗДОИ. Информацията не е свързана с осъществяваната от РС - Павликени правораздавателна дейност, нито касае постановени съдебни актове от този съд. Осигуряването на достъп до исканите лични данни би било грубо погазване на основни човешки права на лицето, закрепени в Конституцията на Република България, както и нарушение на европейското законодателство в областта на защита на личните данни и на националния Закон за защита на личните данни. Представените допълнително писмени доказателства, в частта им, в която изобщо имат някакво отношение към спора, не опровергават горния извод. След като и в ЗДОИ се съдържа изрична забрана за предоставянето лични данни, правилно е отказано предоставянето им именно на това основание. В тази връзка и доколкото исканата от жалбоподателя информация касае лични данни на физическо лице, не следва да се извършва преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, доколкото исканата информация не е обществена и наличието на какъвто и да е обществен интерес не може да обоснове предоставянето на достъп до този вид данни.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира за правилен и извода в оспорения акт, че търсената информация не е такава, която се създава или съхранява от органа на съдебната власт – Районен съд – Павликени, каквото е изискването на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Липсва законова разпоредба, която да задължава съдилищата да събират и съхраняват информация за родствените връзки на встъпващите в длъжност магистрати и назначените съдебни служители. Такава информация се съдържа и съхранява в Регистър на населението – НБД „Население“ и може да бъде получена при условията за достъп, определени със Закона за гражданската регистрация, Закона за защита на личните данни и Наредба № РД-02-20-9/ 21.05.2012 г. за функционирането на Единната система за гражданска регистрация. Освен това, в Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Обн. ДВ. бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 16.08.2012 г./, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, са описани видовете удостоверения, които се издават въз основа на регистъра на населението, редът за тяхното издаване и компетентния за това орган - кметът на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация, като в чл. 15 от същата наредба е предвидено именно издаване на удостоверение за съпруг/а и родствени връзки относно доказването на семейно положение и за всички живи и починали роднини по права линия от първа степен и по съребрена линия от втора степен. Или иначе казано, по отношение на информацията, свързана с родствените връзки между лица, съществува друг законов ред за получаване на информацията, различен от този по ЗДОИ. Наред с това, искането за получаване на подобен вид данни представлява вид административно обслужване на гражданите от административен орган във връзка с легалното определение по § 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията, изрично изключено от приложното поле на ЗДОИ по арг. от чл. 8, т. 1 от ЗДОИ /в подобен смисъл е Определение № 4257 от 23.03.2012 г. по адм. д. № 3932 от 2012 г. на ВАС/. В случай, че жалбоподателят притежава правен интерес може да поиска данни относно родствените връзки на лицето в производството по предоставяне на административна услуга, за което са приложими правилата за издаване на индивидуални административни актове.
От приложените по
делото справки от ЕПЕП се установяват образувани и висящи съдебни производства
в Павликенския районен съд със съдия - докладчик К.М., по които процесуален представител на една от страните е именно адв. Т.. В тази
връзка дори съвсем хипотетично да се приеме хипотезата, че информацията за
роднинските връзки на съдията-докладчик с трети
лица, съдружници в адвокатско дружество, е била поискана във връзка с изцяло
частни интереси на заявителя, то същата не е свързана с обществения живот в
Република България и от нея не е възможно да бъде съставено мнение относно
дейността на задължения по закон субект – РС – Павликени. Същата е с цел събиране на сведения, свързани
с интереси на заявителя извън обхвата на ЗДОИ.
По изложените
мотиви, съдът намира, че отказът за достъп до обществена информация,
обективиран в Решение № 3 от 07.04.2023г. на съдията, изпълняващ функции по
организационно и административно ръководство на Районен съд – Павликени е
законосъобразен. Подадената срещу този отказ жалба е неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
От страна на ответника не се претендират разноски, поради което такива
не следва да бъдат присъдени, независимо от изхода на делото.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И:
Отхвърля жалбата на К.Г.Т. – адвокат от ВТАК, с адрес за призоваване в гр. Е.,
срещу отказ за достъп до обществена информация, обективиран в Решение № 3 от
07.04.2023г. на съдия изпълняващ функции по организационно и административно
ръководство на Районен съд – Павликени.
Решението не
подлежи на обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: