Присъда по дело №2276/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 5
Дата: 24 януари 2023 г.
Съдия: Силвия Александрова Цанкова
Дело: 20225300202276
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
СъдебниВеличка Д. Митева

заседатели:Мария Н. Янкова
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Кичка В. Пеева-Казакова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Наказателно дело от общ
характер № 20225300202276 по описа за 2022 година

ПРИЗНАВА подсъдимия К. Н. Л. - роден на *** г., в гр. П., живущ в с.
С., област П., ***, български гражданин, с висше образование, неженен,
работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 21.09.2021
г. в гр. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ *** е нарушил правилото за
движение по чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП - като водач на моторно превозно
средство лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** - когато
преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен
светофар, след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, не е
пропуснал пешеходката С.И.П. която все още се е намирала на пешеходната
пътека и по непредпазливост е причинил смъртта на С.И.П. ЕГН **********,
която е настъпила на 05.11.2021 г. в болнично заведение, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3,
предл. последно, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр. с чл.342,
ал.1, вр. чл. 58а ал. 4, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , като го
признава за НЕВИНЕН в това да е нарушил и правилата за движение по чл.
20, ал.2, изр.2-ро, чл. 116 и чл. 119 ал.1 от Закон за движението по пътищата,
поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението смъртта да е настъпила и вследствие на такива нарушения.

1
На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия К. Н. Л., /със снета по делото
самоличност/, наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ЕДНА
ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА, времето през което е бил задържан по реда на
ЗМВР и НПК, считано от 21.09.2021г. до 24.09.2021 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия К. Н. Л. наказание лишаване от свобода в размер
на ЕДНА ГОДИНА и ОСЕМ МЕСЕЦА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 343г, вр. чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“,
предл.1-во, вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1, вр. чл. 37, ал.1, т.7 от
НК НАЛАГА на подсъдимия К. Н. Л. /със снета по делото самоличност/
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА моторно превозно
средство за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 59 ал. 4 от НК ПРИСПАДА от изпълнение на
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК времето, през
което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява правото да управлява моторно превозно средство.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: контролен талон застраховка
„гражданска отговорност“, сметка за платена застрахователна премия и
зелена карта към тях – ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия К. Н. Л., след влизане
на настоящата присъда в законна сила.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА магнитен носител, съдържащ
1 брой аудиозапис и 1 брой снимка на електронен картон на приетите
повиквания, предоставени от РЦ 112 – Кърджали, находящи се в кориците на
делото-ДА ОСТАНАТ приложени по делото, след влизане на настоящата
присъда в законна сила.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Н. Л. /със
снета по делото самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка
на ОД на МВР – Пловдив, сумата общо в размер на 1480,00 лева (хиляда
четиристотин и осемдесет лева) - за експертизи, назначени в хода на
досъдебното производство.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К. Н. Л. /със
снета по-горе самоличност/ ДА ЗАПЛАТИ на частните обвинители Г. К. Ш.
2
и К. К. Х. сумата от по 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за всеки – направени
от тях разноски по делото за адвокатски възнаграждения.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Апелативен съд – Пловдив.




ПРИСЪДИ:
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



МОТИВИ към присъда № 5 от 24.01.2022г. по НОХД № 2276 по описа на
Пловдивския окръжен съд за 2022 год.

Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия К. Н. Л. за това, че на 21.09.2021 г. в гр. П., при управляване на
моторно превозно средство–лек автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с рег.
№ *** е нарушил правилата за движение, както следва:
-чл. 20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП–като водач на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с рег. № ***, не е намалил
скоростта си на движение, за да спре в случай на необходимост, когато е
възникнала опасност за движението;
-чл. 116, от ЗДвП - като водач на моторно превозно средство–лек
автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с рег. № *** не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходката С. И.а П.;
-чл. 119, ал.1 от ЗДвП-като водач на моторно превозно средство–лек
автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с рег. № ***, при приближаването си
към пешеходна пътека, макар да е бил длъжен не е пропуснал стъпилата на
пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка С. И.а П., като намали
скоростта на управляваното от него превозно средство или спре;
-чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП-като водач на моторно превозно средство–лек
автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с рег. № ***, когато преминаването на
пешеходците през пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, след
подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, не е пропуснал
пешеходката С. И.а П., която все още се е намирала на пешеходната пътека и
по непредпазливост е причинил смъртта на С. И.а П., ЕГН **********, която
е настъпила на *** г. в болнично заведение, като деянието е извършено на
пешеходна пътека-престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“,
предл.1-во, вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния
акт фактическа обстановка и предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение
реализиране наказателната отговорност на Л. държавното обвинение пледира
да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като
посочва, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода е една
година. По отношение начина на изтърпяване на основната санкция
прокурорът намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна
превенция биха се постигнали и с отлагане изпълнението на същата с
определянето на подходящ изпитателен срок. Относно кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право“ да управлява МПС прокурорът
1
излага становище, че съответният на индивидуализиращите отговорността
обстоятелства е размер, по-висок от този на наказанието лишаване от свобода,
а именно една година и десет месеца, от което се приспадне времето, през
което Л. е бил лишен от това право по административен ред.
По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния
процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите от процесното
престъпление лица-К. К. Х. и Г. К. Ш., съответно син и съпруг на починалата
в резултат от процесното престъпление С. И.а П., но същите, въз основа на
отправени до съда по надлежния ред писмени молби, бяха конституирани
като частни обвинители, представлявани от поверениците им адв.Д.Г. и
адв.Д.К..
В хода на съдебните прения частното обвинение се присъедини
частично към изложеното от представителя на Окръжна прокуратура
Пловдив, като изложи несъгласие по отношение тезата за съпричиняване на
престъпното последствие от страна на пешеходката С. П., както и във връзка с
приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК и размерите на предложените от
държавния обвинител санкции. В този смисъл поверениците на частните
обвинители мотивираха претенция за оразмеряване на основното наказание
„лишаване от свобода“ с продължителност от две години след редукцията по
чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК. Като се съгласиха с предложението за отлагане
на изпълнението му на основание чл.66 от НК, но с определяне на по-завишен
изпитателен срок, а именно от 4 години. Според становището на частното
обвинение относно кумулативната санкция по чл.37, т.7 от НК справедлив се
явява същият размер като този, предложен за основната санкция, а именно от
две години.
Частните обвинители К. Х. и Г. Ш. не се явиха, редовно уведомени за
съдебното производство, като поверениците им заявиха, че същите не желаят
лично да упражнят процесуалните си права по делото.
Доколкото производството по делото бе проведено по реда на Глава
XXVII от НПК, подсъдимият и неговият защитник адв.Ал.П., не оспориха
тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е
извършено престъплението, вкл. и относно подробната фактология относно
осъществената от страна на Л. посткриминална деятелност по оказване
помощ на пострадалата П.. Защитникът на подсъдимия се солидаризира
изцяло с предложените от прокуратурата наказания, вкл. относно начина на
изпълнение на основната санкция, като се наведоха съображения,
аргументиращи тезата, че целите на наказателната превенция биха се
постигнали и с по-снизходителна наказателна репресия.
Производството по делото бе проведено по реда на Глава XXVII от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Л. направи признание
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Както бе посочено, той
и защитата му не оспориха тезата на прокуратурата относно фактическите
2
обстоятелства, при които е извършено престъплението.
Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от
подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от П.аните, намира, че
самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят
извод за безспорна фактическа установеност на извършеното, каквато е
описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
Подсъдимият К. Н. Л. e роден на *** г., в гр. П.. Живее в с. С., област П..
Той е ***, български гражданин е. Има висше образование, не е женен,
работещ, не е осъждан. Има ЕГН: **********.
Подсъдимият К. Л. бил правоспособен водач на МПС от 2003 г., като имал
придобити категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“ и издадено СУМС на 25.06.2013
г. със срок на валидност до 25.06.2023 г. Същият бил наказван по
административен ред за нарушаване на правилата за движение по пътищата-с
налагане на глоби с фиш за общо пет нарушения за последните пет години
/справка за нарушител/водач/-л.102 от ДП/.
Л. бил собственик на лек автомобил “Опел АП.а“, с рег. № ***, сив на
цвят, за който към инкриминираната дата няма данни да е бил технически
неизправен.
В ранния следобед на 21.09.2021г. около 14.30ч.–14.40ч., подсъдимият
управлявал собственото си превозно средство, описано по-горе, като се
движел по ул. „Сава Муткуров“ в гр.П., в посока от запад на изток, в
северната лента на платното за движение, като пътувал сам. Придвижвал се
към кръстовището на ул. „Сава Муткуров“ и ул. „Победа“, където
възнамерявал да извърши маневра „завой“ на ляво, за да продължи да се
движи по ул.“Победа“, на която имало две платна за движение–източно и
западно, всяко с по три пътни ленти. Времето било ясно, с неограничена
видимост, пътят – равен участък, асфалтов, без дупки или неравности.
По същото време, от дома си в гр.П. на ул.***, излязла и *** пострадала
С. П. /чийто външен вид съответствал напълно на възрастта й/ и се насочила
към денонощен магазин, намиращ се на кръстовището на ул. „Победа“ с
ул.“Сава Муткуров“, за да си купи вестници.
Движението на превозни средства и пешеходци в района на
кръстовището се регулирало посредством светофарни уредби и пешеходни
пътеки, разположени върху двете платна за движение.
След като приключила с покупките си, пострадалата С. П. предприела
пресичане на западното платно на улица „Победа“ по пешеходната пътека при
подаден за нея разрешителен /„зелен“/ сигнал от светофарната уредба (видно
от приложената по ДП циклограма–л.89-90), но без да се съобрази с
приближаващото превозно средство, управлявано от подс. Л.. В този момент
пешеходката се намирала на 13,55 метра от мястото на последвалия удар с
автомобила на подсъдимия, а превозното средство, управлявано от Л., което
3
се движело по ул.“Сава Муткуров“, се намирало на 59,87 метра от мястото на
процесния сблъсък.
Когато лекият автомобил „Опел АП.а“, управляван от подсъдимия,
пресякъл стоп-линията на ул.“Сава Муткуров“ (преди навлизане в
кръстовището с ул.“Победа“) и бил на 29,18 метра от мястото на последвалия
удар, пострадалата се намирала на разстояние от 5,82 метра до мястото на
удара, като по същото време Л. имал директна видимост към нея.
Междувременно, когато пешеходката П. се намирала все още в западното
платно, подсъдимият предприел с управлявания от него автомобил
отклоняване наляво към ул.“Победа“ /маневра завой на ляво/, като имал пряка
видимост към пешеходната пътека. Светофарната уредба и за лекия
автомобил била с разрешителен /зелен/ сигнал, но Л. не изпълнил
задължението си по чл. 120 ал.1 т.2 от ЗДвП като водач на моторно превозно
средство, когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека се
регулира с пътен светофар, след подаване на сигнал, който му разрешава
преминаването, да пропусне пешеходката П., която все още се е намирала на
пешеходната пътека.
пострадалата П. пресякла западното платно за движение на
ул.“Победа“ и достигнала до разделителния полуостров между двете платна,
движейки се със скорост 1,15 м/сек. В същия момент времето на изминаване
на разстоянието до мястото на удара от управляваното от подсъдимия
превозно средство било 3,06 сек. при скорост на движение от 20км/ч, като
автомобилът бил в процес на ускоряване и водачът Л. имал техническа
възможност да предотврати настъпването на сблъсъка с пешеходката при
своевременна реакция от негова страна и задействане на спирачната система,
което обаче той не сторил. При достигането на П. в средата на разделителния
полуостров, тя се намирала на разстояние от 2,37 метра от мястото на удара, а
в същия момент управляваното от подс.Л. превозно средство било на 11,76
метра до мястото на удара. Времето за движение на пешеходката и л.а. за
изминаване на тези разстояния е 2,06 сек.
При пристъпване на пострадалата от разделителния полуостров върху
лявата (западна) лента от източното платно за движение, разстоянието й до
мястото на удара било 1,61 метра. Скоростта на движение на пешеходката П.
била 1,15 м/сек. В този момент лекият автомобил „Опел АП.а“ се намирал на
9,54 метра до мястото на удара, движейки се със скорост на движение 25
км/ч., като навлязъл в лявата пътна лента по ул.“Победа“, преминавайки
покрай разделителния полуостров между източното и западното платно. В
този момент водачът Л. възприел пешеходката П., която пресичала източното
платно за движение в посока пл.“Антон Чехов“. Подсъдимият задействал
екП.ено спирачната система на управлявания от него автомобил, като успял
да редуцира скоростта му до 20 км/ч, достигайки мястото на удара с
пресичащата П. върху пешеходната пътека в източното платно за движение на
ул.“Победа“, при време на изминавана на последно посочените разстояния от
1,40 сек. Въпреки реакцията на Л., настъпил удар между управлявания от
4
него автомобил и пешеходката П. в източното платно за движение на
ул.“Победа“ върху пешеходната пътека, който бил неизбежен поради
пресичане траекториите им на движение. В резултат от сблъсъка между
превозното средство и пешеходката, който бил с предната лява част на
автомобила, върху бронята му били нанесени побитости, провиснала с
предната си лява част и се откачила от предния ляв калник, а под предния ляв
фар се получили задирания.
След настъпилия удар /който бил в дясната страна на пешеходката/ П.
паднала върху платното за движение и понесла контузия на главата с
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка /причинила тежка черепно–
мозъчна травма/, а автомобилът, управляван от подсъдимия, продължил
движението си до пълното му спиране в близост до пострадалата.
Настъпилото транспортно произшествие било възприето от свид.М.Г.,
която се движила пеш към кръстовището на улиците „Сава Муткуров“ и
„Победа“ и успяла на забележи пресичащата С. П., както и управлявания от Л.
автомобил, който направил маневра „завой“ на ляво като блъснал
пешеходката П.. Свидетелката Г. незабавно се насочила към пострадалата,
която била в съзнание и й помогнала да се изправи. Макар все още да се
намирала в шок, П. сама се придвижила до близка пейка и седнала там,
придържана от познат на свид.Г. (неустановен в хода на разследването), който
позвънил на тел.112, за да съобщи за произшествието. В същия момент, до
тях дошъл и подс.Л., който настоял да транспортира пострадалата до
болнично заведение, където откарал същата и тя постъпила в УМБАЛ „П.“.
След потеглянето на Л. и П. към болничното заведение, на
местопроизшествието пристигнали свидетелите С.С. и Р.С.–***, които на
21.09.2021 г. изпълнявали служебните си задължения като АП–235, във
времевия интервал от 07.00 ч. до 19.00 ч. Двамата свидетели били изпратени
от *** в гр.П. на кръстовището на ул.“Победа“ и ул.“Сава Муткуров“, като на
местопроизшествието те не открили нито подсъдимия Л., нито пострадалата
П.. От присъстващи на място лица (неустановени в хода на разследването)
двамата полицейски служители разбрали, че водачът на лек автомобил “Опел
АП.а“, с рег. №***, причинил пътно–транспортното произшествие, е
транспортирал пострадалото лице до болнично заведение. Пред УМБАЛ „П.“
двамата свидетели установили подсъдимия, който им разказал, че пътувайки
сам със собствения си автомобил, по ул.„Сава Муткуров“, на кръстовището на
посочената улица с ул.„Победа“ предприел „завой“ наляво, за да се включи в
движението там. Л. обяснил на полицейските служители, че след навлизането
му в лявата пътна лента на ул. „Победа“, забелязал пострадалата П., която
предприела пресичане на трите пътни ленти за движение на източното платно
и той не успял да избегне сблъсъка между управлявания от него автомобил и
пресичащата пешеходка.
Свидетелите С. и С. извършили проверка на подсъдимия с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ за наличие на алкохол, като пробата му била
5
отрицателна. От водача Л. /който отказал да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство/, били взети за изследване проби
от кръв и урина (л.127 от ДП), които били предадени за изготвяне на съдебна
химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза (л.125–126 от ДП). За
отказа на подсъдимия да бъде проверен с техническо средство за употреба на
наркотични вещества, свидетелят С. му съставил АУАН № 004731 от
21.09.2021 г. ( л.96 от ДП) за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и било иззето
СУМПС на водача Л..
На местопроизшествието бил извършен надлежен оглед ( л.29-30 от ДП),
при който се изготвил фотоалбум ( л.35-39 от ДП) и бил иззет автомобилът на
подсъдимия /с който бил причинен процесният сблъсък/ и ключовете за
превозното средство. Впоследствие автомобилът и ключовете за него били
върнати на Л. с постановление на прокуратурата.
Междувременно, след извършени в УМБАЛ „П.“ консултативни
прегледи от анестезиолог–реаниматор и неврохирург, поради тежестта на
нарушенията в неврологичния статус и нуждата от оказване на
неврохирургична помощ и интензивно лечение, около 16.00 ч. на 21.09.21г.
екип на ЦСМП транспортирал пострадалата П. до противошокова зала на
УМБАЛ „Св. Г.“, където тя постъпила около 16.26часа. Там била извършена
клинична оценка на състоянието на пострадалата и се провели консултации
със съответните специалисти, като след направени изследвания, П. била
приета по спешност в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД
П. за оперативно лечение. Впоследствие пострадалата била приведена в
КАИЛ за следоперативно интензивно лечение и мониторинг.
пострадалата С. П. постъпила на лечение в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П. в
коматозно състояние, вследствие на претърпяната при процесното пътно–
транспортно произшествие черепно-мозъчна травма. Поставена била на
апаратна вентилация, поради продължителните нарушения в съзнанието и
остатъчните огнищни неврологични дефицити с парези на долните крайници.
Пациентката била обездвижена по време на целия си болничен престой, за
което свидетелствали установените декубитални рани. Продължителното
обездвижване и продължителната апаратна вентилация предпоставили
възникването на белодробна инфекция (пневмония), което е често срещано
усложнение при обездвижени и поставени на апаратна вентилация за дълъг
период от време пациенти, което в някои случаи завършва с летален изход.
Въпреки предприетите медицински грижи, на ***г. в 07.50 часа С. П.
починала. Причината за настъпилата смърт била остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, поради тежката плевропневмония с наличие на
абсцес на десен бял дроб и участъци на разпад на белодробна тъкан.
Възникналата плевро-пневмония, предпоставила настъпването смъртта на С.
П., представлявала усложнение от претърпяната при процесното
произшествие черепно-мозъчна травма.
Предвид предмета на делото, в хода на досъдебното производство били
6
назначени и изготвени експертизи, както следва:
Първоначално в хода на разследването била изготвена СМЕ по писмени
данни, датирана на 23.09.2021г. /л.148 от ДП/, когато С. П. все още била жива.
Според експертното заключение, от представената медицинска документация
се установява, че на пострадалата било причинена контузия на главата с
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка и кома. Описаните травматични
увреждания са в резултат от механизма на удар с /или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са получени, както се съобщава от
данните по досъдебното производство при станалото ПТП на 21.09.2021 г.
Вещото лице е отразило в заключението си предприемането на спешна
оперативна интервенция за отП.аняване на вътречерепния кръвоизлив и
декомпресия на мозъка-за отП.аняване опасността за живота. В обобщение е
посочено, че е причинено постоянно общо разП.ойство на здравето, опасно за
живота, поради потискане от вътречерепния кръвоизлив на жизненоважни
мозъчни центрове, което неминуемо би завършило с летален изход, ако не са
били приложени спешни висококвалифицирани медицински дейности.
Впоследствие след настъпилата смърт на С. П., била назначената и
изготвена и съдебномедицинска експертиза на труп № 222/2020 г. /л. 115-156
от ДП/. В хода на същата е изследвана причината за смъртта на пострадалата,
описана по горе и е дадена научна обосновка за същата, а именно оП.ата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, поради тежката
плевропневмония с наличие на абсцес на десен бял дроб и участъци на разпад
на белодробна тъкан. В обобщение, вещото лице е извело аргументирано
становище, че настъпилата плевро-пневмония, станала и причина за смъртта
на С. П., представлявала усложнение от претърпяната при процесното
произшествие черепно-мозъчна травма. Отразено е, че установените
травматични увреждания са в резултат от механизма на удар с /или върху
твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са получени, както се
съобщава от данните по досъдебното производство при станалото ПТП на
21.09.2021 г. Обоснован е изводът относно наличието от гледна точка на
медицинската наука на причинно-следствена връзка между пътното
произшествие и черепно-мозъчната травма и настъпилата смърт на
пострадалата П..
Видно от заключението на съдебната химикотоксикологична
(токсикохимична) експертиза на водача Л. ( л.125–126 от ДП), от извършените
изследвания на предоставените биологични проби от лицето не се установило
наличие на наркотични вещества.
В хода на разследването са назначени и изготвени автотехническа
експертиза (л.166-188 от ДП) и допълнителна такава (л.203-224 от ДП), които са
изследвали и изчислили основните параметри на процесното ПТП, описани
подробно по-горе и са изяснили основните причини за настъпване на
процесното произшествие от техническа гледна точка, както и механизма на
същото.
7
Така според заключението на първоначалната АТЕ ( л.166-188 от ДП),
основната причина за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна
точка е закъснялата реакция на водача на лекия автомобил „Опел АП.а“- чрез
екП.ено задействане на спирачната система да предотврати настъпването на
сблъсъка с пешеходката, а също и навлизането на пострадалата П. по
източното платно на ул. „Победа“ на място, по начин и в момент, когато това
не е било безопасно-без да се съобрази с приближаващия се автомобил “Опел
АП.а“, с рег. № ***. Вещото лице е уточнило, че при следене на движението
на пешеходците по пешеходната пътека водачът на л.а. „Опел АП.а“ би могъл
да избегне настъпването на процесното ПТП, предвид, че по време на
движението на превозното средство в зоната на кръстовището пешеходката П.
е била навлезнала по пешеходната пътека на разрешителен зелен сигнал на
светофарната уредба. Ако пострадалата не беше навлязла по пешеходната
пътека в източното платно на ул.“Победа“, а беше изчакала преминаването на
приближаващия л.а. „Опел АП.а“, удар нямаше да настъпи.
Според коментираната експертиза ударът между лекия автомобил
„Опел АП.а“ и пешеходката П. е настъпил в източното платно за движение на
ул.“Победа“ в гр.П. в конфликтната точка на попътно пресичане на
траекториите на движение на пешеходката и автомобила-точката на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около
3,30-3,60 м южно от Ориентир /1/ от протокола за оглед, а по широчина на
около 1,20-1,50 м източно от същия Ориентир /1/. Ударът между двете
траектории е настъпил върху маркираната пешеходна пътека. Скоростта на
движение на лекият автомобил в момента на удара е била 20 км/ч, а тази
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била 25 км/ч.
В момента на реакция водачът на лекия автомобил е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на удара. В момента на отклоняване
наляво /началото на левия завой/, както и в момента на навлизане в
кръстовището, водачът Л. е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара чрез безопасно екП.ено спиране. В момента на реакция
водачът на л.а. „Опел АП.а“ К. Л. е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, като според експертното становище
такава възможност е имал в момента на отклоняване наляво на превозното
средство /началото на левия завой/, а така също и в момента на навлизане в
кръстовището. Подсъдимият би имал техническа възможност да предотврати
настъпването на удара в момента на реакцията си, ако се е движил със
скорост по-ниска от 19 км/ч.
По делото е била изготвена и допълнителна АТЕ ( л.203-224 от ДП), която
е уточнила и допълнила някои от основните параметри на процесното ПТП.
Така според заключението на допълнителната АТЕ, когато пострадалата П. е
започнала пресичането на ул.“Победа“ по пешеходната пътека, се е намирала
на разстояние от мястото на удара 13,55м, а управляваният от подс.Л. лек
автомобил-на 59,87м, движейки се по ул.“Сава Муткуров“. Времето за
изминаване на тези разстояния е 11,78 сек. Когато л.а. „Опел АП.а“ е
8
пресякъл стоп-линията, се е намирал на разстояние от мястото на удара
29,18м, като в този момент пострадалата е била на 5,82м от същото място. В
този момент времето на изминаване на разстоянията до мястото на удара е
5,06 сек. В момента на реакция на водача Л., автомобилът му се е намирал на
разстояние 9,54м от мястото на удара, пешеходката П. е била на 1,61м, като
времето за изминаване на тези разстояния е 1,40 сек. И според това експертно
становище, водачът на л.а. е имал техническа възможност на предотврати
настъпването на удара в момента на навлизане в кръсотвището. От началото
на движението на пешеходката до мястото на удара същата се е движила
11,78 сек, като скоростта й на движение е 1,15 м/сек. Скоростта на движение
на л.а. „Опел АП.а“ в този начален момент е била около 14 км/ч. Когато
пешеходката е достигнала до разделителния полуостров, скоростта й на
движение е била 1,15м/сек., а тази на л.а.-20 км/ч, като превозното средство е
било в процес на ускоряване. Времето за движение до мястото на удара е 3,06
сек. Когато пешеходката се намирала в средата на разделителния полуостров,
разстоянието й до мястото на удара е било 2,37 м, като в този момент л.а.
„Опел АП.а“ се е намирал на 11,76 м от мястото на удара. Времето за
движение на пешеходката и автомобила за изминаване на тези разстояния е
2,06 сек. Когато пешеходката е стъпила от разделителния полуостров върху
лявата /западната/ лента от източното платно за движение, разстоянието й до
мястото на удара е било 1,61 м. В този момент л.а. „Опел АП.а“ се е намирал
на разстояние 9,54 м от същото място. Скоростта на пешеходката е била все
1,15 м/сек., а тази на автомобилът-25 км/ч. В този момент водачът Л. е
задействал спирачната система на автомобила и до мястото на удара
скоростта му е намаляла до 20 км/ч. Времето на изминаване на тези
разстояния е 1,40 сек.

Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, направени
при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда по реда на чл. 372 ал. 4
от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на
свидетелите С.С.; Р.С. и М.Г., заключенията на назначените по делото
експертизи /обсъдени по горе/, както и от приложените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени
по реда на чл.283 от НПК–епикриза от Клиника по анестезиология и
интензивно лечение при УМБАЛ"Св.Г."-Пловдив. /л.135-142 от ДП/, етапна
епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ"Св.Г."-Пловдив. /л.18-22
от ДП/ протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум /л.29-
31, л.34-39 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум към него /л.40-44 от ДП/, копие от свидетелство за
правоуправление и контролен талон /л.49 от ДП/, удостоверение за
наследници и препис-извлечение от акт за смърт /л.69-71 от ДП/, справка от
9
Дирекция „Национална система 112“ /л.73 от ДП/, схема на организацията на
движението и циклограма на светофарната уредба на района на кръстовището
на улиците „Победа“ и „Полк. Сава Муткуров“ /л.89-90 от ДП/, АУАН от
21.09.21г. /л.96 от ДП/, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и/или
техни аналози /л.97-98 от ДП/, лист за преглед на пациент в КДБ/СО /л.99 от
ДП/, талон за изследване /л.100 от ДП/, констативен протокол за ПТП с
поП.адали лица /л.101 от ДП/, справка за нарушител /водач /л.102-105 от ДП/,
справка КАТ за региП.ация на МПС /л.108 от ДП/, протокол за приемане-
предаване на биологични проби за химико-токсикологичен анализ в
Химикотоксикологична лаборатория /л.119 от ДП/, справка за съдимост
/л.194 от ДП/, характеристична справка /л.192 от ДП/, както и от приложеното
по делото като веществено доказателствено средство СД от Дирекция
„Национална система 112“ /приложен към кориците на делото-към л.73 от
ДП/.
Разпитаните като свидетели близки родственици на починалата в
резултат от процесното престъпление С. П. /Г. Ш. и К. Х./ дават информация
за семейните им връзки с починалата и макар да не допринасят за изясняване
на фактическата обстановка по делото, показанията им се кредитираха от
съда.
Между гласните доказателствени средства не се установяват
съществени противоречия по отношение на включените в предмета на
доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и
подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК.
Поради това съдът възприе и кредитира при постановяване на присъдата си
показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като
обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от
значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така
и с останалите, събрани и приложени по делото, писмени доказателства и
заключения на изготвените експертизи.
В хода на съдебните прения бяха поставени на изрично обсъждане два
въпроса, които макар и относими към въпроса относно индивидуализацията
на наказанието, са фактически по естеството си, а именно: наличието на
оказана помощ от подсъдимия след деянието, както и поведението на самата
пострадала като участник в пътното движение /и по-точно дали същото е
съпричина за настъпилото последствие/. Ето защо съдът намира за
наложително да обърне внимание на тези обстоятелства.
Видно от гореизложената фактическа обстановка, възприета и в
сезиращия съда обвинителен акт, в обстоятелствената му част коректно
прокуратурата е изложила всички факти, описващи извършените от
подсъдимия Л. мероприятия по оказване помощ на пострадалата, изразили се
в откарването й до болнично заведение. Обсъден е и фактът, че по онова
10
време въпросната пострадала очевидно все още е била жива, при все, че
смъртта й е настъпила значително по-късно. Всички тези обстоятелства се
установяват и от събраните в хода на наказателното производство гласни и
писмени доказателствени средства, не се и оспорват от никоя от П.аните по
делото. Съдържайки се в обстоятелствената част на обвинителния акт,
въпросните факти са обхванати от направеното от подсъдимия Л.
самопризнание, направено по реда на чл.371, т.2 от НПК и както бе посочено,
касаят индивидуализацията на наказанието за процесното престъпление.
Изложените по горе съждения досежно надлежното отразяване в
обстоятелствената част на обвинителния акт, са относими и за посочването на
фактите, при които е осъществено пресичането на пешеходката П..
Прокуратурата е приела, че пешеходката е предприела пресичането /макар
при подаден за нея разрешителен /„зелен“/ сигнал на светофарната уредба/, но
по начин и в момент, когато то не е било безопасно и без да се съобрази с
приближаващото превозно средство, управлявано от Л.. Доколкото този факт
е бил отразен в обвинителния акт-т.е. предварително е оповестен е на
подсъдимия и обхванат от признанието му, направено по реда на чл.371, т.2
от НПК, то следва да се приеме за наличен, при все, че се установява и от
събраните по делото доказателства, кореспондира и със становището на
вещото лице, изготвило автотехническите експертизи по делото /Според
същите, пострадалата П. е предприела навлизането по източното платно на ул. „Победа“ на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно-без да се съобрази с
приближаващия се автомобил “Опел АП.а“, с рег. № ***/. Що се отнася до правното
значение на коментираното обстоятелство, то същото следва да бъде
обсъдено по-подробно на съответното систематическо място.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери
за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият К. Н. Л. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр.
с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.09.2021 г. в гр. П., при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „АП.а“ с
рег.№ *** е нарушил правилото за движение по чл. 120, ал.1, т.2 от ЗДвП -
като водач на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел“,
модел „АП.а“ с рег. № *** - когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар, след подаване на сигнал,
който му разрешава преминаването, не е пропуснал пешеходката С. И.а П.,
която все още се е намирала на пешеходната пътека и по непредпазливост е
причинил смъртта на С. И.а П., ЕГН **********, която е настъпила на ***
г. в болнично заведение, като деянието е извършено на пешеходна пътека. По
тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.
От обективна страна-засегнати са обществените отношения,
осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние се е
изчерпило в нарушение само на едно от инкриминираните правила за
движение-чл.120, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата.
11
Налице са всички обективни съставомерни признаци на
престъплението, а именно-противоправно поведение, изразяващо се в
нарушаване на горното правило за движение. Това нарушение е в пряка
причинна връзка с процесното ПТП и настъпилото съставомерно
последствие. Престъплението е резултатно–причинена е смъртта на С. П.,
която, макар и настъпила повече от месец след инкриминираната дата, не е
прекъсната причинно-следствената връзка с процесното деяние, в каквато
насока е категоричното професионално становище на съдебно-медицинската
експертиза на труп.
Според съдебната практика, въпросът за съответното нарушение/я,
запълващо/и бланкетната диспозиция на чл. 343 от НК се решава отделно за
всеки конкретен казус в зависимост от установените факти. Възможни са и
случаи, когато резултатът може да настъпи от съчетаното действие на
различни нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът прие, че в
конкретния случай е налице единствено нарушение на правилото за
движение, залегнало в разпоредбата чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП. Това е така,
доколкото в обстоятелствената част на обвинителния инструмент ясно е
отразено, че водачът Л. е имал непосредствена видимост към пешеходната
пътека и обективна възможност да възприеме пресичащата отляво надясно по
посоката на управляваното от него МПС възрастна жена-пострадалата П.,
като не е подходил към пешеходната пътека с готовност да я пропусне,
независимо от сигнала на светофара. Изложеното от своя страна се субсумира
под състава на чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДП, чието нарушение представлява
стореното от Л., тъй като, когато преминаването на пешеходците през
пешеходната пътека се регулира с пътен светофар, както е в процесния казус,
след подаване на разрешителен и за него сигнал, водачът е длъжен да
пропусне пешеходците, които все още се намират на пешеходната пътека.
Като не е сторил това, подсъдимият Л., неминуемо е нарушил коментираната
специална разпоредба на ЗДвП, в резултат от което е предпоставил пресичане
траекториите на движение на управлявания от него автомобил и пешеходката
П., респ. процесното ПТП. Уместно е да се обърне внимание върху
становището на вещото лице, изготвило автотехническите експертизи по
делото, че пострадалата П. е могла да избегне произшествието, ако не бе
навлязла /от разделителния полуостров/ по източното платно на ул. „Победа“
в момент, когато това не е било безопасно-без да се съобрази с
приближаващия се автомобил “Опел АП.а“, с рег. № ***. Този извод
разглежда поведението на пострадалата единствено от техническа гледна
точка и същият не отчита правната уредба, под която се съотнася процесният
казус. Наистина, от техническа гледна точка, жената е можела, но не е била
задължена /според обсъжданата правна норма и съдебната практика/, да
преустанови пресичането си и да пропусне приближаващия автомобил-да се
откаже от пресичането си в този момент /Решение № 79 от 12.04.2018 г. на ВКС по
н. д. № 234/2018 г., II н. о., НК, ТР №2/2016г. на ВКС-в.6, „б“ /. П. е предприела
пресичане по пешеходна пътека отляво надясно за автомобила, управляван от
12
подсъдимия на разрешителен за нея сигнал на светофара. Тя е била видима за
подсъдимия, още от момента на предприемане на преминаването на пътното
платно, поради което за водача Л., е съществувало насрещно задължение,
вменено му с разпоредбата чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП, да пропусне
пешеходката П., която на практика все още се е намирала на пешеходната
пътека. Нещо повече, според съдебната практика по приложение на
визираната разпоредба на ЗДвП, водачът, който също предприема маневра
при разрешителен и за него сигнал на светофарната уредба, е длъжен да
подходи към пешеходната пътека с готовност да пропусне дори и стъпилите и
преминаващи през нея пешеходци, които не са успели да се изтеглят в хода на
зеления за тях сигнал на светофарната уредба. Пешеходците от своя страна,
при всички случаи следва да очакват да бъдат пропуснати от водачите на
превозни средства, за които вече е разрешено преминаването. Точно затова не
следва да се приеме, че пострадалата П., която се явява предвидимо
препятствие, е изскочила внезапно пред дееца /както би било, ако пресичаше
отдясно наляво на забранителен сигнал/. Така според, Тълкувателно решение
№2/2016г. на ВКС /в.6, „б“/, „ налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт
или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на местата,
регулирани със светофарни уредби, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е
нарушил правилата за движение относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е
спазил светлинната сигнализация на светофарната уредба“, какъвто не е процесният
случай.
При едновременното инкриминиране разпоредбите на чл. 119 ал.1 и чл.
120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, държавното обвинение не е съобразило съотношението
на алтернативност, в което се намират двата текста, като вторият /текстът на
чл.120, ал.1, т.2 от ЗДвП/ се явява специален по отношение на общата норма
на чл. 119 ЗДвП. Прочитът на двете разпоредби установява, че чл. 119, ал. 1
ЗДвП касае пешеходна пътека въобще, докато тази по чл. 120 ЗДвП се отнася
до пешеходна пътека, регулирана с пътен светофар или регулировчик.
Поначало е ясно, че всеки водач на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по
нея пешеходци; но специално по отношение на пешеходна пътека,
сигнализирана със светофар, стъпилите и преминаващи през нея на
разрешителен сигнал пешеходци, при всички случаи следва да очакват да
бъдат пропуснати от водачите на превозни средства, за които вече е
разрешено преминаването /дори в случаите, когато не са успели да се
изтеглят в хода на зеления за тях сигнал на светофарната уредба, както бе
обсъдено подробно по-горе/. На водачите на МПС-а пък е вменено насрещно
такова задължение. Точно такъв е процесният случай. Пресичането на
пешеходци на местата, регулирани със светофарни уредби, е предмет на
подробно обсъждане и в Тълкувателно решение №2/2016г. на ВКС /в.6, „б“/,
като е посочено изрично, че дори в случаите, когато това се случва на
пешеходна пътека, от значение е именно вида на светлинните сигнали. В тези
случаи, според посоченото ТР, при липса на разрешаващ сигнал, „пешеходците
не се ползват от предимство за преминаване, тъй като имат забрана за такова свое
13
действие… Преминаването им следва да се определя не от наличието на пешеходна пътека,
а от вида на светлинните сигнали, които имат приоритет съобразно установената градация
на задължителност в чл.7 от ЗДвП. Затова на регулирано със светофарна уредба място
правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при
навлизане на разрешен за него сигнал на светофарната уредба“. Изложеното
затвърждава специалния характер на правилото, залегнало в разпоредбата на
чл. 120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, пред общата норма на чл.119, ал. 1 ЗДвП.
Последната, е приложима в случаите, в които пресичането се извършва по
пешеходна пътека въобще, нерегулирана с пътен светофар или регулировчик,
какъвто безспорно не е процесният случай.
Изложеното обуславя и оправдаването на подсъдимия за вмененото му
нарушение на чл.119, ал. 1 ЗДвП.
Държавното обвинение е запълнило бланкетната норма на
инкриминираното престъпление и с нарушения на разпоредбите на чл. 20,
ал.2, изр.2-ро и чл. 116 от ЗДвП /за които също е налице оправдателен
диспозитив на постановената присъда/, които също се явяват общи, поради
което и се дерогират от специалната норма на чл.120, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Всъщност мотивите за оправдаване на подсъдимия от съда за нарушение на
чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП са съобразени с установеното в доктрината и
съдебната практика, че в случаите, в които пострадалият е преминавал
пешеходна пътека, при противоправно поведение на пътя от водач на МПС, с
което едновременно се нарушават правилата на общата норма на чл. 20, ал. 2
ЗДвП и специалната на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, то това поведение се субсумира
под състава на специалната норма, каквато се явява тази по чл.119, ал. 1
ЗДвП /Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. на ОС на ВС/. Следва да се уточни,
че изложеното касае случаите на пресичане през нерегулирана със светофарна
уредба пешеходна пътека, в които нормата на чл.119, ал. 1 ЗДвП би се явила
специална. В конкретния случай, както бе посочено вече, специална се явява
именно разпоредбата на чл.120, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изключваща, както
приложението на чл.119, ал. 1 ЗДвП /бидейки обща спрямо чл.120 от ЗДвП/, а
така също и с още по-силно основание на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП /която е обща
спрямо общата в случая норма на чл.119, ал. 1 ЗДвП/. Оправдаването в случая
на подсъдимия Л. за нарушаването на чл. 20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП е и на
още едно основание. Както нееднократно е обсъждано в съдебната практика,
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП визира в себе си, както предвидимите по
правило опасности-тези, разписани в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП, така и
непредвидимата такава по изр.2, приложима ако първата не е налице. За да се
изведе вярното приложение на правото в тази връзка, е нужно да се обърне
към приетото от съда /а и от прокуратурата/ от фактическа и правна страна.
Така от установената по делото фактическа обстановка, е изводимо, че
водачът Л. /приближавайки кръстовището/, е бил длъжен да избере такава
скорост на движение, съобразена с приближаването и наличието на
пешеходна пътека и позволяваща му да спре преди същата, за да осигури
безопасно преминаване на предприел пресичане пешеходец. Още повече,
14
самата П. е манифестирала предвидимото поведение по пресичане и е била
видна за дееца от разстояние, в рамките на което той е можел да реагира с
намаляване на скоростта. Затова и няма място за разсъждения на плоскостта
на изр.2 на чл.20, ал.2 ЗДвП /както личи от възприетите факти, това е
престъпването на правилото за движение, прогласено в чл.20, ал.2,изр.1 от
ЗДП, която също представлява обща спрямо специалната на чл.120, ал. 1, т. 2
ЗДвП, а и не е инкриминирана от прокуратурата-Решение №185 от 43760 по нак.
дело №778/19г. на 2-ро н.о./
Ненуждаещо се от по-подробен коментар е оправдаването на
подсъдимия Л. за нарушение на чл.116 от ЗДвП, категорично обща
разпоредба /според непротиворечивата и категорична съдебна практика/ и
поради това дерогирана от специалната разпоредба на чл.120, ал. 1, т. 2 ЗДвП
/единствено нарушена в случая/.
Предвид обстоятелството, че деянието е извършено в зоната на
пешеходна пътека, налице е по-тежко наказуемият състав на чл.343, ал.3,
предл. последно, б.“б“, предл.1-во, вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр. с чл.342,
ал.1 от НК, за който коректно държавното обвинение е изложило подробни
факти в обвинителния акт, признати от подсъдимия Л..
Легалната дефиниция на понятието "пешеходна пътека" се съдържа в
разпоредбата на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, според която това е "част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
пътното платно". Очевидно е, че законодателят е визирал условно два вида
пешеходни пътеки–такива, които са очертани или не с пътна маркировка, но
задължително сигнализирани с пътни знаци и такива, за които не е
необходима изрична сигнализация било чрез вертикална или хоризонтална
маркировка, тъй като те са естествено продължение на тротоарите и
банкетите върху пътното платно. Няма спор, че в конкретната ситуация
пътното произшествие е настъпило на кръстовище, поради което и не е
приложимо изискването на закона мястото, на което пешеходката е
преминавала през пътното платно да бъде очертано с вертикална маркировка
чрез съответстващия пътен знак /защото именно той е видим за водачите на
моторни превозни средства, които следва да съобразят поведението си със
създаденото право на пешеходеца да пресече пътното платно на обозначеното
за това място/. Ето защо и съдът възприе тезата на държавното обвинение, че
деянието е извършено на пешеходна пътека, респ. налице е квалифициращият
признак на престъплението по ал. 3 на чл. 343 НК.
От субективна страна деянието на подсъдимия Л. е извършено при
форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Тази именно форма
на вината е проявил деецът към съставомерното последствие, защото „вината
е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав
от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за
15
движение” /ППВС №1/83г./. Подс.Л. не е предвиждал настъпването на
престъпния резултат, но е бил длъжен да има поведение, съобразено с
правилата за движение по пътищата. Нарушавайки задължението си, вменено
му със ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати
резултата.
При преценката относно субективната страна на процесното
престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността:
обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици и субективен-деецът е могъл да предвиди
тези последици. В конкретния случай съществува юридическо правило, което
да регламентира конкретната ситуация-съответната норма на ЗДвП, нарушена
от подсъдимия Л.. Реализираното от последния отклонение от дължимото
поведение поражда за него задължението да предвиди настъпването на
престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е подсъдимият
възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да
предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен.
Подсъдимият Л. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на изключваща
вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му достигане на
възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били всички
субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди настъпването
на престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата грижа и взискателност,
ако бе подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият
можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните
последици от своето деяние.

При индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът изходи от
общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на
наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответната
специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
За престъплението по чл.343, ал.3, предл. последно, б.“б“, предл.1-во,
вр. ал.1, б.“в“, предл.1-во, вр. с чл.342, ал.1 от НК законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” от 3 до 15 години. Съобразно
императивната препращаща разпоредба на чл. 343г от НК, съдът лишава
виновния от правото му по чл.37, ал.1, т.7 от НК да управлява МПС.
Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, като подс.Л. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителният акт.
Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.
372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл.
58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на
наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата
16
част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с
1/3, а ал.4 от същата разпоредба прогласява примат на условията на чл.55 от
НК пред тези по чл.58а, ал.1-3 от НК, като поставя изричното изискване
първите да са по-благоприятни за дееца /ал.4 на чл.58а от НК:„В случаите, когато
едновременно са налице условията на ал.1-3 от НК и условията на чл.55, съдът прилага само
чл.55 от НК, ако е по благоприятен за дееца.“/.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със
специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид
обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че
принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-
малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната
превенции.
В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.Л.
обстоятелства чистото му съдебно минало, положителните данни за
личността му, трудовата му ангажираност, изразените критичност и разкаяние
за извършеното и дадените от него подробни обяснения още в хода на
досъдебното производство, оказаната от него помощ на пострадалата, както и
конкретно проявената в случая вина за стореното.
Според съда, дадените от Л. подробни обяснения относно
инкриминираните събития в хода на досъдебното производство също са
допринесли своевременно за разкриване на обективната истина, поради което
допълнителното им третиране като смекчаващо отговорността обстоятелство
не е в колизия с указанията на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.
Принципно редукцията на наказанието, предвидена в разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК, представлява законодателна гаранция за значително по-
благоприятно третиране на направилия “признание за виновност” подсъдим,
като самият закон е дал оценка на самопризнанието на дееца, придавайки
съществено значение на процесуалното му поведение. Задължителните
постановки на ОСНК на ВКС, залегнали в т. 7 на ТР № 1 от 6.04.2009 г. по т.
д. № 1/2008 г., указват, че в хипотезите на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК самопризнанието може да се третира като отделно
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест, само ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и
неговия извършител. В разглеждания казус процесът на доказване на
осъщественото деяние в началния етап на досъдебното производство е бил
подпомогнат и от обясненията на обвиняемия към онзи момент Л., още
повече, че приложената в случая от съда разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК
не поставя такова допълнително изискване. Ето защо и не съществува
препятствие самопризнанието на подсъдимия и оказаното от него съдействие
за разкриване на обективната истина, да ес ценят като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.
17
Във връзка с проявената от дееца конкретна форма на вина, следва да се
отбележи, че принципно според доктрината вината, и по-точно нейният вид,
не може по дефиниция да се счита като общовалидно основание за
определянето на по-лека или по-тежка наказателна отговорност на дееца.
Това е така, защото последната произтича от конкретно извършеното
престъпление, и представлява субективното отражение на неговите
специфични характеристики в съзнанието на дееца. Подобни предпоставки за
смекчаване отговорността на последния могат да бъдат единствено
съответните обективни обстоятелства, при които е бил поставен деецът и
отразяват субективната страна на конкретно стореното от него /Н., И., НП на РБ,
Обща част, Книга втора, ИК „Софи Р“, 1992 г., с.284, под линия №738 и Г., А., НП на РБ,
Обща част, Второ преработено и допълнено издание, ИК, „Софи Р“ 2009 г., с.173./. В
практиката на върховната съдебна инстанция също не се съблюдават
указания, обвързващи съдилищата със задължението да ценят небрежността
като смекчаващо отговорността обстоятелство. Налице е единствено
практика, навеждаща необходимост видът на непредпазливост при
транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ да се отчита и
преценя сред обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно
чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, без това
да съставлява нарушение на чл.56 от НК /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС /.
Действително в съдебната практика неведнъж по-леката форма на вината е
отчитана в полза на подсъдимото лице. В конкретния случай, предвид
спецификата на случая, вкл. и стореното от водача нарушение на ЗДвП /с
оглед подробно обсъдените по-горе обективни обстоятелства,
характеризиращи инкриминираното поведение на Л. като водач на МПС,
неминуемо намерили отражение в съзнанието на дееца/, съдът цени
проявената от подсъдимия небрежност като смекчаващ отговорността му
факт.
Налице е и едно изключително по естеството си смекчаващо
отговорността обстоятелство, а именно оказаната от дееца помощ на
пострадалата П.. В процесния случай на база фактическите твърдения в
обвинителния акт и в резултат на проведеното съкратено съдебно следствие
по чл.371,т.2 от НПК съдът прие за установено, че помощта е оказана от
подсъдимия фактически, и то спрямо живо лице. При осъществяването на
действия за оказване на помощ на пострадалия от транспортно произшествие
за дееца поначало не е известно дали усилията му ще се окажат успешни, но
поведението му обективно представлява проява на хуманно поведение, което
следва да бъде се стимулирано. В подобен смисъл е и практиката по приложение
разпоредбата на чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК, според която въпросната норма е относима и в
случаите, когато с оглед получените при пътното произшествие тежки поражения, водещи
до неминуема смърт, не са били налице реални перспективи за запазване живота на
пострадалия/те, ако по делото се установи, че към момента на оказване на помощта той/те
(или някой от тях) е бил жив. Обстоятелството, че смъртта на пострадалия е била
„неизбежна и неминуема“, че животът му е бил „неспасяем“ не е основание да се откаже
приложението на привилегирования състав. Ключово за правилното прилагане на този
18
привилегирован състав е разбирането, че оказаната на всеки поП.адал помощ оправдава
приложението му, стига към момента на оказването на помощта пострадалият да е проявявал
признаци на живот. Оказаната помощ на пострадалото лице може да бъде преценена като
необходима, само когато то реално се е нуждаело от нея и осъществените от дееца
спасителни мероприятия обективно са били насочени към облекчаване на състоянието му и
спасяването на живота му.
В конкретния случай, принципно са изпълнени всички изисквания на
съдебната практика за приемане на хипотеза, в която „деецът е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия“, но
преобладаващата съдебна практика изключва от приложението на по-леко
наказуемата норма на чл.343а от НК, случаите, в които деянието е сторено на
пешеходна пътека. Аргументацията се извежда от действащото и
понастоящем ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982г., в което изрично
се обсъжда ограничението относно приложението на привилегированата
норма на чл.343а от НК в случаите, когато водачът е бил в пияно състояние
или е избягал от местопроизшествието. Така според коментираното
постановление, задължително за съдилищата и понастоящем, „намалената
отговорност на чл.343а от НК обхваща и деянието по ал. 1, б. "б" (при
причинена средна или тежка телесна повреда на едно лице), както и по ал. 2,
б. "а" (причинени средни или тежки телесни повреди на повече от едно
лице)“, като „не е намаляващо отговорността обстоятелство, когато водачът е
бил в пияно състояние или е избягал от местопроизшествието“. Този извод се
извлича от текста на б. "в" и "г" на чл. 343а НК, „според който изричното
посочване на съставомерните последици е използвано с цел да се изключат
другите случаи, когато са налице и квалифициращите обстоятелства "пияно
състояние" и "избягал от местопроизшествието". В противен случай
законодателят не би се задоволил само с посочване на текста, до който се
отнася намаляващото отговорността обстоятелство, както това е направил по
отношение на ал. 1 на чл. 343 НК.“
Уместно е да се посочи, че е налична и противоположна съдебна
практика, застъпваща принципната възможност за приложение на чл.343а от
НК и в случаите, в които деянието е сторено на пешеходна пътека /в този
смисъл са напр. Решение №141/215г. на Апелативен съд-София, Наказателна колегия, V-ти
състав по ВНОХД № 216 по описа за 2015 година, Решение №42/2016г. на Варненския
апелативен съд по ВНОХД № 411 по описа на съда за 2015 г. и др./, които никак не са
лишени от основание. Според коментираната практика, приложението в
подобни случаи на по-леко наказуемата норма на чл.343а от НК е в
съответствие с тълкуването, дадено с ППВС №1/1983г. на понятието
„направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалия”.
Така, без да се поставя решаващо значение на законовия дефицит, обвързващ
прилагането на чл. 343 а ал. 1 б. „в” и „г” от НК само с чл. 343 ал. 2 /която има
неотносимо към чл. 343 а от НК съдържание/, посочените решения приемат,
че предвиденото в ППВС № 1 от 17.01.1983 г. ограничение досежно
приложението на привилегированата норма на чл.343а от НК, е относимо
само за случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е избягал от
19
местопроизшествието. Междувпрочем има резон в подобни аргументи, при
все, че редакцията на чл.343а от НК не е съобразена с последвалите промени
на квалифициращите обстоятелства по чл.343, ал.3 от НК, както и фактът, че
законодателят е предвидил приложение на тази разпоредба дори и при
причиняване на средна или тежка телесна повреда на повече от едно лице. А и
цитираното по-горе ППВС, представляващо и понастоящем задължителна
практика за съдилищата, изключва изрично от приложение разпоредбата на
чл.343а от НК, само случаите, когато водачът е бил в пияно състояние или е
избягал от местопроизшествието.
Независимо от изложеното, доколкото последно коментираната съдебна
практика /визираща допустимо приложение на чл.343а от НК и при ПТП на
пешеходна пътека/, все още се явява изолирана, то съдът не преквалифицира
деянието по по-леко наказуемия състав на чл.343а от НК, но цени оказаната
от Л. помощ като изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Значимостта на същото се отрази осезаемо върху индивидуализацията на
наложеното на Л. наказание.
Както бе обсъдено по-горе, в случая не е налице от правна гледна точка,
съпричиняване на причиненото последствие от страна на пострадалата. По
този въпрос понастоящем задължителната съдебна практика е категорична, че
„на регулирано със светофарна уредба място правото на пешеходеца при
пресичане на пътното платно е абсолютно и безусловно при навлизане на
разрешен за него сигнал на светофарната уредба. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна
на пешеходец при пресичане на местата, регулирани със светофарни уредби,
в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата
за движение относно скоростта по ЗДвП и само ако пешеходецът не е спазил
светлинната сигнализация на светофарната уредба“, какъвто категорично не е
процесният случай.
Налице е и отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
а именно предходните му немалко административни санкции за нарушения на
ЗДвП през последните пет години, който факт го характеризира като несъвсем
дисциплиниран водач на МПС и е намерил място в обстоятелствената част
на обвинителния акт /т.е. обхванат е от изявлението на подсъдимия за
признаване на твърдените от прокурора факти/.
Не представлява отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство динамиката на престъпленията от инкриминирания вид.
Подсъдимият не може да бъде държан отговорен за престъпленията, вършени
в страната от други лица, особено когато става дума за непредпазлива проява.
Разпространеността на дадено поведение може да бъде мотив на
законодателя, не и на съда за завишаване на санкционирането. Противното би
означавало да се приеме, че въпросното „обстоятелство“ ще е отегчаващо
наказанието на всеки, без изключение, автор на престъпление по чл.343 и сл.
от НК, тоест според подобна постановка не може да има нито едно
20
престъпление от този вид, санкционирането за което да е в минимума.
Не може да бъде окачествено като отегчаващо обстоятелство и
претърпените от близките родственици на починалата психически страдания
от загубата на П., доколкото се касае за посткриминални и независещи от
дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на наказателната
отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се третират
само осъзнатите фактически особености на проявата, т.е. тези, към които
виновният има съответното психическо отношение.
Предвид горното, съдът прие, че съобразените от съда смекчаващи
обстоятелства по характер и значение могат да бъдат оценени като
многобройни, а е налично и едно изключително /оказаната помощ на
пострадалата/. Ето защо, относителната им тежест формира действителна
многобройна съвкупност, която аргументира извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко и обуслови
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, която разпоредба се явява и по-
благоприятна за дееца /арг. от чл. 58а, ал. 4 от НК/. Това е така, понеже
определената и наложена от съда основна санкция от една година и осем
месеца лишаване от свобода, е по-ниска от най-малката възможна, която би
могла да бъде определена при приложение на чл.58а, ал.1 от НК /при законов
минимум от три години-аритметичният израз на най-малкото възможно
наказание, определено по реда на чл.58а, ал.1 от НК е две години/
Определената от съда основна санкция е съобразена със степента на
обществена опасност на деянието, отчита и личността на дееца
/включая обществената й опасност/, кореспондира и с принципната теза,
застъстрана нееднократно в практиката на ВКС /че „при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца”-напр.Решение №
300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от
така наложеното на подсъдимия Л., наказание „лишаване от свобода“ в
размер на една година и осем месеца, времето през което е бил задържан по
реда на ЗМВР и НПК, считано от 21.09.2021г. до 24.09.2021 г., като един ден
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
При преценката относно начина на изпълнение на това наказание съдът
прие, че гореизброените смекчаващи обстоятелства очертават положителната
жизнена стратегия на дееца–досегашният му около 37-годишен живот е бил в
полза на обществото, пък и действително съжалява и е искрено шокиран от
стореното, така че прогнозата за постигането на целите по чл.36 от НК е
благоприятна и при условно осъждане. В конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл. 66 ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на подс. Л. не е необходимо
той ефективно да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
21
Тези изводи са напълно съобразени с изискването на нормата на закона и с
предпоставките, съдържащи се в нея. Наложеното наказание „лишаване от
свобода” е до три години, подсъдимият не е осъждан до момента на наказание
„лишаване от свобода” за престъпление от общ характер, както и за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца
не се налага изтърпяване на наказанието.
Докато първите две предпоставки са обективни такива, то третата е
свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на дееца. Затова и
законодателят поставя акцент върху индивидуалната превенция на
наказанието при обсъждането на възможността за отлагане на неговото
изпълнение. Това от своя страна предполага констатиране на съответни
индивидуални особености и характеристика на конкретния деец, които в
своята съвкупност да предпоставят възможност за негово поправяне и
превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Независимо обаче, че съгласно константната съдебна практика за
приложението института на условното осъждане е водеща преди всичко
индивидуалната превенция, съдът е длъжен да не игнорира и нуждите на
генералната превенция. За това следва да се преценят не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на деянието.
За да бъде същата завишена, трябва да са налице конкретни данни, които да
характеризират дееца и деянието с по-висока степен на обществена опасност
от обикновените случаи на престъпления от този вид, тъй като принципно за
всяко по вид престъпление законодателно е заложена съответна степен на
обществена опасност на деянието, намерила израз в предвидената санкция.
Както бе отбелязано, по отношение на подсъдимия Л., е налице и
третата предпоставка за да се приложи чл. 66, ал.1 от НК по отношение на
наказанието „лишаване от свобода”. В конкретния случай подсъдимият е с
много добри характеристични данни, същият е с чисто съдебно минало,
направил е самопризнания, разглежданият случай е небрежно проявление на
вината, и то за първи път, деецът съжалява за стореното и е искрено шокиран
от случилото се, а конкретиката на деянието не го характеризира като такова
със завишена степен на обществена опасност, открояваща го от обикновените
случаи на престъпления от този вид. При тази си преценка съдът взе предвид
и обстоятелството, че Л. е дългогодишен водач на МПС, като по делото не се
установява в конкретния случай подсъдимият не е нарушил и друга норма на
ЗДвП, допускайки съставомерното последствие. При определянето на
изпитателния срок съдът отчете, че не е правилно понасянето на
максималната продължителност /която в случая е четири години и осем
месеца/, доколкото Л. не е вършил каквито и да
било общественоопасни посегателства в миналото, а настоящото
престъпление е непредпазливо като форма на вина, при това във вида
небрежност. Не е правилно понасяне и на минималния срок (три години),
доколкото е налично и немалко по относителна тежест отегчаващо
обстоятелство, обосноваващо нужда от по-дълъг срок за изпитание на дееца.
22
Ето защо справедлив се явява размер от четири години.
При преценката относно размера на кумулативното наказание по чл.
37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, съдът отчете
наличието на специфика при индивидуализация на кумулативните санкции
според съдебната практика, изразяваща се във възможността размерът на
кумулативните допълнителни наказания по чл. 57, ал. 2 от НК да се определи
при известно отклонение от правилата на чл. 54 и чл. 55 от НК - въз основа на
обстоятелства, които може да не са нито смекчаващи, нито отегчаващи. Тази
особеност е била предмет на обсъждане и в практиката на ВКС, като е
застъпвано становище, споделяно и от настоящия съд, че допълнителното
кумулативно наказание може да бъде индивидуализирано в известно
отклонение от обстоятелствата, отчетени при определяне на основното
наказание /напр. Решение № 372-2008-ІІІ/. Това е така, предвид
допълнителното изискване, поставено от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от НК,
че при определяне размера на кумулативните санкции, те в своята съвкупност
трябва да отговарят на целите, посочени в чл.36 от НК. Наистина в правната
литература, а и в съдебната практика не се отделя дължимото внимание на
обстоятелствата, подлежащи на обсъждане при индивидуализиране на
допълнителните наказания при условията на чл. 57, ал. 2 от НК. Т. напр.
според Р. № 693/1993г. на І н.о. на ВС „в случаите с предвидени
допълнителни наказания съдът най-напред преценява дали въобще е
необходимо и целесъобразно те да се налагат. Длъжен е да изложи
съображения, за да обоснове защо при конкретните обстоятелства и с оглед
правилата по чл. 50, чл. 44-45 от НК и целите по чл. 36 НК на подсъдимия
трябва да се наложи такова съчетание от наказания, такъв размер на всяко от
тях, както и обратното - защо не трябва да се ползва предоставената от закона
възможност.” Анализът на съществуващата съдебна практика, налага
становището, че определени обстоятелства имат съществено значение при
отмерване на кумулативните санкции /макар понякога тези обстоятелства да
няма характер на смекчаващо, нито на отегчаващо отговорността
обстоятелство-напр. имущественото състояние на дееца при глобата/.
Многократно в съдебната практика, особено при престъпления против
транспорта, недостатъчната професионална квалификация на дееца или
специални умения, респ. поведението му като водач на МПС по принцип и по
време на инкриминираните събития, са отчитани при условията на чл. 57, ал.
2 от НК като отделно основание, чието значение в конкретния случай, може
да обуслови чувствително увеличаване или намаляване на наказанието
лишаване от право.
В конкретния случай при определяне срока на кумулативното наказание
по чл. 37, ал.1, т.7 от НК, наложено на подсъдимия, съдът отчете ефектът на
отегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с характеристиката на
Л. като водач на МПС. Същите го окачествяват като недотам дисциплиниран
шофьор–санкциониран нееднократно за нарушения на ЗДвП. Изложеното
води до извода, че е редно подсъдимият да бъде отстранен като участник в
23
движението за малко по-продължителен период от този на наказанието
лишаване от свобода, а именно за две години, който е съобразен и с
изискванията на чл.49, ал.2 от НК.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от така наложеното
наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство,
времето през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
Съдът намира, че така определените на подсъдимия Л. кумулативни
санкции са съобразени с правилото, залегнало в ал. 2 на чл. 57 НК, според
което, когато в особената част на НК е предвидена възможност за дадено
престъпление да бъдат наложени едновременно две или повече наказания,
съдът, като се ръководи от правилата на предходните членове, определя
размера на всяко едно от тях така, че те в своята съвкупност да отговарят на
целите, посочени в чл. 36 от НК.
Съдът се произнесе и относно приобщените по делото веществени
доказателства, като постанови: контролен талон застраховка „гражданска
отговорност“, сметка за платена застрахователна премия и зелена карта към
тях–да се върнат на подсъдимия Л., след влизане на настоящата присъда в
законна сила, а магнитен носител, съдържащ 1 брой аудиозапис и 1 брой
снимка на електронен картон на приетите повиквания, предоставени от РЦ
112 – Кърджали, находящи се в кориците на делото-да останат приложени по
делото, след влизане на настоящата присъда в законна сила.
С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият Л. бе осъден
на основание чл. 189 ал. 3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – П.
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на
1480,00 лева (хиляда четиристотин и осемдесет лева) - за експертизи.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бе възложено
и заплащането на направените от частните обвинители Г. К. Ш. и К. К. Х.
разноски за упълномощените от тях повереници в размер на по 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева за всеки.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :


24
Съобщи за изтекли лични данни