Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 11.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 600 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК в условията на първоначално субективно съединяване против двамата ответници иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът "*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК С., излага твърдения в ИМ, че ответниците са съсобственици в режим на СИО на топлоснабден имот, находящ се в гр.*, **и като такива са потребители на топлинна енергия, доставяна им от ищеца за този недвижим имот. Твърди, че ответниците не са заплатили на установените в чл.32 ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ от "*" АД на потребители на в гр.* падежи, цената на доставената им топлинна енергия, съгласно приложеното извлечение от сметка, като дължимата главница е общо в размер на 321,25лв. и съставлява сума за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за процесните месеци март 2015г., ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г., ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017., ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г. и март 2018г.Твърди, че по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№3908/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответниците - длъжници солидарно е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми - за главница от 321,25лв. и сумата от 61,98лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2015г. до 19.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 19.12.2018г. до изплащане на вземането, против която длъжниците са възразили в срок, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание против ответниците в условията на пасивна солидарност за исковите суми. Претендира направените по исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си ЮК Х., поддържа предявените искове по съображения, подробно развити в писмена защита.
Ответниците В.Д.К. и К.Ж.К., двамата съпрузи от гр.*, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, депозират писмен отговор, с който заемат становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявените искове, които оспорват по размер. Релевират възражение за погасяване на ищцовите вземания за исковите суми по давност за период три години назад от предявяване на ИМ. Навеждат липсата на данни за размера на площта на помещенията в апартамента на ответниците, както и липса на данни кога и какви проверки са извършвани на общия топломер на ЕС. Релевират, че изчисленията на размера на ползвана топлоенергия не са направени на базата на действителната полезна площ на процесните помещения в ЕС, собственост на ответниците, както и че Методиката, по която са правени изчисленията е спорна, вкл. и в европейски мащаб, според Директиви в това отношение. Не претендират разноски.
В СЗ първият ответник В.Д.К. лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК и втората ответница, представлявана от адв.М. от ВТАК, поддържат доводите, изложени в писмения отговор и молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по съображения, доразвити в писмена защита.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта, който се установява и от приетата като доказателство по делото Справка по лице - данни за лицето В.Д.К., изд. от Служба по вписванията -*, че ответниците в процеса, считано от 23.03.2006г., са собственици в режим на СИО на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.*, **.
Процесният топлоснабден имот, съсобствен на ответниците в процеса, се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция №228, работила през процесния период по главния иск. На ответниците са начислени от ищеца суми за ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение. Видно от СТЕ, през процесния период по главния иск всички отоплителни тела в имота на ответниците са били демонтирани и щранговете затапени с капи.
Безспорно се установи и че процесният имот, собствен на ответниците в режим на СИО, е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под партиден №**, открит на името на първия ответник В.Д.К., както и че в сградата и в имота на ответниците е въведено дялово разпределение на топлинна енергия, което се осъществява от "*".
По делото е приет като писмено доказателство Договор №ДР-15-2012 при ОУ за извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца и потребителите на ТЕ в сграда - ЕС на процесния адрес гр.*, ул."*" в*
По делото са приети като писмени доказателства Протоколи №№1/28.10.2015г., №3/23.10.2016г., №1/10.10.2017г. за проведени ОС на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС на адрес гр.*, ул."*" №*, вх.*, на които са приети решения от етажните собственици относно пускане на централното отопление от "*" АД за процесните отоплителни сезони 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., съответно има и подадени за всички процесни отоплителни сезони Заявки за отопление.
По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*, като съгласно чл.22 ал.1 от ОУ дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда - ЕС се извършва възмездно, респ. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.
По делото е изслушана СТЕ, като е изготвено писмено заключение от ВЛ инж.Кр. И., което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Видно от СТЕ, през процесния период АС №228 на процесния адрес в в гр.*, ул."Оборище" №8, вх.Е, е работила, като ищецът е доставял в АС ТЕ за отопление, като в СЕС, захранвана с ТЕ през АС №228, не е потребявана ТЕ за БГВ. Видно от СТЕ, през исковия период по главния иск м.март 2015г. до м.март 2018г. дяловото разпределение на ТЕ в процесната СЕС е извършвано ежемесечно, на база месечен отчет на уреда за търговско плащане /топломера в АС/ и месечно отчитане индивидуалните уреди за дялово разпределение. От приетите като доказателства по делото 2бр. Свидетелство за проверка на топломер №16-07-13-3 и №14-07-35-1/14.07.2014г., както и от изготвеното въз основа на тях писмено заключение на ВЛ по СТЕ, се установи, че уредът за търговско плащане, монтиран в АС 228 /топломер/ съответства, изправен е и е годен за експлоатация през исковия период по главния иск. Видно от СТЕ, определянето на количеството разпределена на ответниците ТЕ, отдадена от СИ, е извършвано на база отопляем обем на имота от 196 м3. Видно от СТЕ, изчислените, съгласно Методиката, дялово разпределени на ответниците по делото количества ТЕ, отдадена от СИ, както и сумите, дължими за нея, са съгласно колони 9 и 11 от Таблицата на Приложение 6 към СТЕ, а именно дължима сума за ТЕ, отдадена от СИ в доказан от СТИ размер от 318,63лв., при начислена от ищеца и претендирана в процеса сума за ТЕ, отдадена от СИ в размер на 315,25лв. /от която за м.март 2015г. е в размер на 19,10лв./. На ответниците от ищеца е начислена такса дялово разпределение общо в размер на 6лв. или по 2лв. месечно за месеците 12.2015г., 12.2016г. и 12.2017г., които, видно от СТЕ, са правилно определени по размер. Видно от СТЕ, количествата ТЕ, отдадена от СИ през месеците от процесния период в имота на ответниците, респ. сумите за тази ТЕ, са правилно определени от фирмата, извършвала услугата дялово разпределение на ТЕ в процесната СЕС, както и при определяне стойността на сумите за ТЕ, отдадена от СИ и сумите за такса разпределение в имота на ответниците е спазена нормативната уредба, действаща към процесния период по главния иск, а именно Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. и Методиката към нея. Видно от Приложение 5 към писменото заключение на ВЛ по СТЕ, процента ТЕ в СИ спрямо ТЕ за отопление на СЕС през всички месеци от процесния период по главния иск не надхвърля 50%.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК в условията на първоначално субективно съединяване против ответниците иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на оспореното му от ответниците парично притезание спрямо тях за исковите суми.
Безспорно по делото се установи, че ответниците в процеса - съпрузи са собственици в режим на СИО на процесния топлоснабден имот, находящ се в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция, и като такива са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 от ЗЕ. Като носители на правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - ЕС, ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди и клиенти на ищеца по смисъла и на чл.3 ал.1 от приложимите ОУ за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.* На основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като съгласно чл.150 ал.2 от ЗЕ не е необходимо тяхното изрично писмено приемане от клиентите. Следователно, между страните по делото за процесния период по главния иск съществува облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни ОУ, по което ищецът е продавач, респ. ответниците - купувачи, потребители на топлинна енергия за битови нужди относно процесния топлоснабден имот, собственици на който, като съпрузи в режим на СИО са. В този смисъл липсата на изричен договор между ищеца и ответниците за продажба и доставка на топлинна енергия не означава, че няма облигационни отношения между тях, тъй като тези отношения се презумират от закона. /в който смисъл е и Решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№3184/2013г., ІІІ г.о. на ВКС/. В случая липсват данни за индивидуално предоговаряне от ответниците, правна възможност, дадена в нормата на чл.150 ал.3 от ЗЕ.
В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия. Въпреки това по делото безспорно се доказа наличието на приети решения от ОС на ЕС на процесния адрес гр.*, ул."*" №*, вх.*, ап.№*, обективирани в представените по делото протоколи, за доставка на топлинна енергия за процесните отоплителни сезони 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., както и са налични и подадени до ищеца за тези сезони заявки за отопление, ищецът е избран да извършва услугата дялово разпределение на ТЕ. Приетите решения от ОС на ЕС след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ процес, поради което обвързват ответниците в процеса.
След приключване на устните състезания, едва с писмената защита, е наведено ответно възражение, че мнимо волята на потребителите на ТЕ по ЗЕ и Методиката към Наредбата за топлофикация, те са клиенти, което съдът тълкува като възражение за недължимост на ищцовото вземане за сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия, основано на приложимост в случая на разпоредбата на чл.62 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставка и заплащане на непоискана от потребителя стока или услуга, което е преклудирано и не следва да бъде разглеждано. Въпреки това съдът излага, че в процесния случай е приложима задължителната за съдилищата практика, обективирана в Тълкувателно решение от 25.05.2017г. по т.д.№2/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В мотивната част на решението е посочено, че потребител на топлофикационната услуга е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация при доставката на централно отопление в сградата. В цитираното тълкувателно решение ВКС се е позовал на Решение на Конституционния съд №5/22.04.2010 г. по к.д.№15/2009г., съгласно което топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Сградната инсталация за отопление е обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и обща етажна собственост на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Предвид изложеното, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже.
Отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния собственик, поради естеството на ЕС. Съгласно чл.153 ал.2 от ЗЕ за това е необходимо квалифицирано мнозинство от собствениците, притежаващи най малко 2/3 от собствеността в сградата. Според ТР № 2/2016г. от 25.05.2017г. по тълк. дело № 2/2016г. на ОСГК, ВКС липсата на такова решение сочи на нежеланието на етажните собственици за преустановяване на доставката, което съставлява искане на услугата по чл. 62 ал. 1 ЗЗП. Понастоящем не се твърди и не се доказва ОС на ЕС да е взело решение по смисъла на чл. 153 ал. 2 ЗЕ, поради което правилото на чл. 62 вр. § 1 от ДР на ЗЗП не може да намери приложение и да отрече дължимостта от ответниците на претендираните от ищеца вземания за ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение.
Въпреки липсата на отоплителни тела в топлоснабдения имот на ответниците, същите като клиенти в СЕС, дължат на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ и чл.145 ал.3 от ЗЕ заплащане на ищеца на начислената им стойност за ТЕ, отдадена от СИ за процесния период по главния иск и такса разпределение, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан по основание, който и не е оспорен от ответниците по основание, а само по размер, и като основателен и доказан следва да бъде уважен. Аргумент в посока на уважаването на главния иск се извлича и от разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда - ЕС, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на ТЕ, отдадена от СИ и от отоплителните тела в общите части на сградата. С Решение №5/22.04.2010г. по к.д.№15/2009г. КС на РБългария се произнесе, че не се установява противоконституционност на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ. Видно от СТЕ, дялово разпределената изчислена от ВЛ ТЕ на ответниците по делото, отдадена в СИ, пропорционално на отопляемия обем на топлоснабдения имот на ответниците от 196 м3, е в доказан размер от 318,63лв., надхвърлящ разпределената на ответниците от "*" АД сума за ТЕ, отдадена в СИ и претендирана в процеса от 315,25лв., като, доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум, искът за стойност за ТЕ, отдадена в СИ, е основателен в исковия размер от 315,25лв. От писменото заключение на ВЛ по СТЕ безспорно се установи, че АС 228 в процесната СЕС е работила през исковия период по иска, следователно и потребителите, вкл. и ответниците, са ползвали топлинна енергия, която е преминавала и през сградната инсталация, т.е. налице е реална доставка на топлинна енергия, отдадена от СИ, за всички месеци от исковия период, поради което и е налице основание ищецът - продавач да претендира от ответниците като собственици в режим на СИО на процесния топлоснабден имот, начислените компоненти топлинна енергия - суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в доказан размер от СТЕ от 315,25лв. /доколкото е недопустимо произнасяне със свръхпетитум/ и суми за такса за услуга "Дялово разпределение на топлинна енергия" в доказан размер от 6лв., дължими на основание чл.22 ал.1 от ОУ, като видно от СТЕ, при определяне на стойностите им е спазена действащата към процесния период нормативна уредба, а именно Наредбата за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г. и Методиката към нея. Ответниците дължат стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в исковия размер от 315,25лв., в който искът е основателен и доказан, задължението за заплащане на която пада върху всички собственици в сградата, тъй като съгласно чл.38 ал.1 от ЗС и чл.140 ал.3 от ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост и това задължение не е поставено в зависимост от реалното ползване или неползване на топлинна енергия, както и от реалното обитаване на имота. Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички абонати, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата по проект, като изчислението се извършва по приложимата Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г., която, видно от СТЕ, е спазена при определяне на стойността й, съответно фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ е извършила корекции по т.6.4.7 от Методиката към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и в двата случая, когато в процесната СЕС през процесните м.02.2016г., вх.Д, ап.16 и м.03.2017г., вх.Г, ап.9, е имало отоплително тяло, за което разпределената ТЕ за отопление надвишава максималната ТЕ, която това тяло може да отдаде за отчетния период. С оглед чл.22 ал.1 от ОУ услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС е възмездна, поради което и ответниците дължат на ищеца такса разпределение на топлинна енергия в установения размер от ВЛ по СТЕ от 6лв., съгласно ценоразпис, част от ОУ на договорите между *АД * и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда - ЕС.
Доколкото ответниците притежават процесния топлоснабден имот в режим на СИО за задълженията към ищеца за стойност на ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение, поети за задоволяване на нужди на семейството, отговарят солидарно на основание чл.32 ал.2 от СК, предвид което съдът следва да установи съществуването на ищцовото вземане против тях за исковите суми, че е в условията на пасивна солидарност на ответниците.
Ответните възражения за недоказаност на главния иск по размер са неоснователни, доколкото ищцовото вземане за главница е доказано по размер от писменото заключение на ВЛ по СТЕ. В разрез със събраните по делото доказателства е ответното възражение за липса на данни за проверка на общия топломер. Видно е, както от приетите като писмени доказателства обсъдени по-горе 2бр. свидетелства за проверка на топломер от 14.07.2014г. и от 07.07.2016г., както и от СТЕ, че общия топломер съответства, изправен е и годен за експлоатация за исковия период по главния иск. Дължимите от ответниците солидарно суми за ТЕ, отдадена от СИ и такса разпределение са изчислени при спазване приложимата за процесния период нормативна уредба, в частност действащата към процесния период и понастоящем Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Истинността /верността/ на изходящите от ищеца документи относно размера на исковите суми се потвърждава от СТИ, предвид което ответните възражения в обратна насока са неоснователни. Видно от СТЕ, противно на ответните твърдения, стойността на ТЕ, отдадена от СИ, е изчислена, пропорционално на отопляемия обем на имота на ответниците 196 м3. Видно от колона 8 на Приложение 5 към СТЕ, в случая за исковия период по главния иск процента ТЕ в СИ спрямо ТЕ за отопление на СЕС не надхвърля 50%, т.е. количеството на енергията, отделена от сградната инсталация, не е по-голямо от количеството на енергията за отопление на имотите и не е налице хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредба №16-334, а и липсват ответни възражения в тази насока. Независимо от горното и за пълнота съдът излага, че дори и при неизпълнено задължение на топлопреносното предприятие по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, клиентите на ТЕ дължат цената за ТЕ за СИ, в който смисъл е ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК. Не на последно място, съгласието за доставката и нежеланието за преустановяването й по реда на чл.153 ал.2 от ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП /ТР №2/25.05.2017г. по тълк.д.№2/2016г., ОСГК на ВКС, поради което не е налице непоръчана доставка относно доставяната ТЕ, отделена от СИ, и ответниците в условията на пасивна солидарност дължат заплащане стойността й на ищеца. Съгласно §1 т.3 от ДР на Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, "инсталация в сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от АС до имотите на клиентите, от където следва, че независимо, че в процения имот на ответниците липсват отоплителни тела, имотът им е присъединен към топлопреносната мрежа на ищеца чрез СИ и ползват ТЕ, отдадена от СИ, за собствени битови нужди. В този смисъл ползват предоставяна от ищеца услуга по доставка на ТЕ, отдадена от СИ, която СИ е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици, каквито са и ответниците в процесната СЕС, и носители на вещни права, следва да се считат потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница - стойност на ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за исковия период не е погасено от ответниците на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и те дължат на ищеца солидарно обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор в размер на 61,98лв., съвпадащ с посочения в Извлечение от сметка за топлоенергия по партида №2385, предвид което предявеният срещу тях по реда на чл.422 ал.1 от ГПК в условията на субективно съединяване иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание и в исковия размер от 61,98лв. Доколкото отговорността на ответниците за главния дълг е солидарна на основание чл.32 ал.2 от СК, те отговарят солидарно и за акцесорното задължение за мораторна и законна лихва върху него, последната, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
С оглед извода, че предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница в исковия размер от 321,25лв., формиран като сбор от ТЕ, отдадена от СИ от 315,25лв. и 6лв. такса разпределение, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.12.2018г. до окончателното изплащане и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 61,98лв., са основателни и доказани, съдът следва да се произнесе по евентуалното ответно възражение за погасяване по давност на исковите суми. Безспорно вземанията за стойност на незаплатена ТЕ, отдадена от СИ, съставляват периодични плащания по смисъла на чл.111 б."в" от ЗЗД, които, както и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на кратката тригодишна давност, която, съобразно чл.114 ал.1 от ЗЗД, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ, купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. Настоящите искове по чл.422 ал.1 от ГПК се считат предявени от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, подадено на 19.12.2018г. Вземането за ТЕ, отдадена от СИ за процесния м.март 2015г., съобразно падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, е станало изискуемо, считано от 01.05.2015г., а искът се счита предявен на 19.12.2018г., т.е. от датата на подаване на заявлението в съда, т.е. е предявен след изтичане на приложимата кратка тригодишна давност, предвид което като погасени по давност следва да бъдат отхвърлени предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск за главница - незаплатена ТЕ, отдадена от СИ за м.март 2015г. в размер на 19,10лв., както и на основание чл.119 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 7,06лв. върху главницата от 19,10лв. за ТЕ, отдадена от СИ за м.март 2015г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 19,10лв. за ТЕ, отдадена от СИ за м.март 2015г., считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.12.2018г. до окончателното изплащане. За м.март 2015г. ищецът не претендира такса разпределение. За останалите месеци от исковия период по главния иск - от м.11.2015г. до м.март 2018г. вкл., предявените по реда на чл.422 от ГПК искове, предмет на делото, са при спазване на тригодишният давностен срок за вземанията за главница, мораторна и законна лихва за тези месеци, поради което ответното възражение за погасяването им по давност е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
При този изход по спора, предявените по реда на чл.422 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен при условията на пасивна солидарност на ответниците за главница в общ размер от 302,15лв. /321,25лв. - 19,10лв. ТЕ, отдадена от СИ за м.март 2015г. погасена по давност = 302,15лв., включваща сбор от 296,15лв. стойност на ТЕ, отдадена от СИ и 6лв. такса разпределение, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, респ. иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за мораторна лихва в размер на 54,92лв. върху главницата от 302,15лв. за периода от 01.01.2016г. до 19.12.2018г. /61,98лв. - 7,06лв. погасена по давност мораторна лихва за март 2015г. = 54,92лв./
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /от които 75лв. вн.ДТ, 250лв. за ВЛ по СТЕ и 100лв. минимален размер ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважените искове, в доказан размер от 395,99лв.
Ответниците не претендират разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В тежест на ответниците - длъжници следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№3908/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски /за вн. ДТ от 25лв. и ЮК от 50лв./, съразмерно с уважените искове, в доказан размер от 69,88лв.
Длъжниците не са сезирали съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.К., с ЕГН ********** и К.Ж.К., с ЕГН **********, двамата от гр.*, **, че дължат СОЛИДАРНО на кредитора "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ***, сума в размер на 302,15 лв. /триста и два лева и петнадесет стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса дялово разпределение за месеците ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г., март 2016г., ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г., март 2017г., ноември 2017г., декември 2017г., януари 2018г. и март 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 54,92 лв. /петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 302,15лв. за периода от 01.01.2016г. до 19.12.2018г., за които суми е издадена Заповед №1884/20.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по Чгр.д.№3908/2018г. по описа на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*"
АД със седалище гр.* против
ответниците В.Д.К. и К.Ж.К. солидарно по реда на чл.415 ал.4
вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница от 19,10лв.
над уважения до пълния предявен размер от 321,25лв., представляваща незаплатена
ТЕ, отдадена от СИ за месец март 2015г., ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата от 19,10лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда 19.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" АД със седалище гр.* против ответниците В.Д.К. и К.Ж.К. солидарно по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за разликата от 7,06лв. над уважения до пълния предявен размер от 61,98лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ, отдадена от СИ за м.март 2015г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В.Д.К.,
с ЕГН ********** и К.Ж.К., с ЕГН **********,
двамата от гр.*, **, ДА ЗАПЛАТЯТ на "*"
АД със седалище и адрес на
управление гр.*, ***, сума в размер на 395,99 лв. /триста деветдесет и пет лева и
деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото съдебни
разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА В.Д.К., с ЕГН ********** и К.Ж.К., с ЕГН **********, двамата от гр.*, **, ДА ЗАПЛАТЯТ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, ***, сума в размер на 69,88лв. /шейсет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по ЧГр.д.№3908/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№3908/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................